Решение по дело №2231/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2033
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20197040702231
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2033                    25 ноември 2019 година                   град  Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                    Съдия Златина Бъчварова

 

Секретар В.С.

като разгледа административно  дело  номер  2231  по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.92, ал.14 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба на К.С.К. ***, против решение №СОА19-РИ01-53 от 30.07.2019 г. на кмета на Столична община, с което е отказано заличаване на адресните регистрации по постоянен и настоящ адрес на Ц.В.М., И.С.М., В.И.М., Р.И.М. и П.В. ***.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че отказът е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон и неговата цел. Твърди, че неправилно административният орган не е заличил адресната регистрация на лицата, които са обитавали преди него собственото му жилището, находящо се в гр.*, район „**“, ул. „*“ №*, ет.*, ап.*. Излага съображения. Иска да се отмени решението. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът- кмет на Столична община, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на процесното решение. Не ангажира допълнителни доказателства.

Заинтересованите страни Ц.В.М., И.С.М., В.И.М., Р.И.М. и П.В.В., редовно уведомени, чрез особен представител, оспорват жалбата. Считат същата за неоснователна. Искат да се отхвърли. Не ангажират доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в  срока  по чл. 149, ал.1 АПК,  от лице, което има правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на апартамент №*, ет.* находящ се в гр.*, район **, ул. „***“ №*, съобразно нот.акт за дарение №95, т.СХХІ, дело №37916, вх.рег.№52042/23.08.2016 г. на служба по вписванията София/л.59-60 от делото/.

С молба, рег.№РСЛ19-ГР94-1845 от 11.04.2019 г., К.К. е сезирал административния орган с искане „да бъдат отписани служебно всички лица, които, към дата 11.04.2019 г. се водят на този адрес“/гр.*, район „**“, ул. „*“ №*, ет.*, ап.*. , ап.*. Към молбата е представен цитирания по -горе акт за собственост/л.58 от делото/.

Със заповед №РСЛ19-РД09-130 от 16.06.2019 г., кметът на район „**“, е определил комисия, която да извърши проверка за спазване нормите на чл.92 и 99, ал.1 и 4, чл.99а ЗГР, като е разпоредил за резултатите от нея да се състави протокол/л.54 от делото/.

За резултатите от проверката е съставен протокол №24 от 16.04.2019 г., на основание чл.99б, ал.2 ЗГР, в който, въз основа на справка от НБД „Население“, е отразено, че към тази дата, в гр.*, на ул. „**“ №*, ет.*, ап.*, са вписани следните лица с постоянен и настоящ адрес, а именно: Ц.В.М. с постоянен адрес, заявен на 15.04.2014 г. и настоящ адрес, заявен на 20.09.2010 г.; И.С.М. с постоянен адрес, заявен на 07.12.2011 г. и настоящ адрес, заявен на 20.09.2010 г.; В.И.М. с постоянен адрес, заявен на 04.07.2013 г. и настоящ адрес, заявен на 20.09.2010 г.; Р.И.М. с постоянен адрес, заявен на 04.07.2013 г. и настоящ адрес, заявен на 20.09.2010 г. и П.В. Велинова с постоянен и настоящ адрес, заявени на 09.10.2013 г./л.48 и 49 от делото/.

Комисията е предложила по отношение на тези лица да се сезира СДВР за извършване на проверка на адреса, дали живеят там и и/или от кога не обитават жилището, находящо се в гр.*, ул. „**“ №*, ет.*, ап.*.

На 31.05.2019 г., във връзка с повторна проверка по реда на чл.99б, ал.1 ЗГР, повод подадената от жалбоподателя молба, на основание чл.99б, ал.2 ЗГР, е съставен протокол №24а за взетото от комисията, назначена със заповед № РСЛ19-РД09-130 от 16.06.2019 г.на кмета на район „**“, решение, а именно: по отношение на лицата Ц.В.М.; И.С.М.; В.И.М.; Р.И.М. и П.В. Велинова, не са налице основания за заличаване на адресната регистрация по постоянен адрес по реда на чл.99б, ал.3 ЗГР, но при изрично несъгласие на собственика, постоянният адрес на друго лице, което не е собственик, не живее на този адрес и собственика не желае това лице да има регистрация по постоянен адрес и да получава кореспонденцията си  на този адрес, адресната регистрация по постоянен адрес би следвало да бъде заличена. По отношение на тези лица, с оглед подробно изложените в протокола съображения и на основание чл.99б, ал.3 ЗГР, комисията единодушно е приела, че са налице основания за заличаването й, поради което да бъде отправено предложение до кмета на Столична община да издаде заповед за нейното заличаване.

На 30.07.2019 г., въз основа на извършените проверки и цитираните протоколи, кметът на Столична община е издал решение №СОА19-РИО1-53, с което на основание чл.99б, ал.3 ЗГР, е отказал да заличи адресните регистрации по постоянен и настоящ адрес на Ц.В.М.; И.С.М.; В.И.М.; Р.И.М. и П.В. Велинова, извършени на адрес: ***.

Това решение е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, решението е издадено от компетентен орган, съобразно нормата на чл.99б, ал.3 ЗГР и заповед за заместване №СОА19-РД15-8680 от 29.07.2019 г. на кмета на Столична община/л.13 от делото/.

На второ място, същото е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да мотивират неговата отмяна.

Относно приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Няма спор, че жалбоподателят е собственик на апартамент №8, ет.2, находящ се в гр.*, район **, ул. „***“ №*, съобразно нот.акт за дарение №95, т.СХХІ, дело №37916, вх.рег.№52042/23.08.2016 г. на служба по вписванията София/л.59-60 от делото/.

Не се спори, а и данните по делото сочат, че на адреса на неговото жилище в гр.София, район Слатина, ул. „Зора“ №1, ап.№8, ет.2, са регистрирани по постоянен и настоящ адрес Ц.В.М.; И.С.М.; В.И.М.; Р.И.М. и П.В. Велинова.

Спорът се свежда до това, дали цитираните лица следва да останат регистрирани по постоянен и настоящ адрес ***, след като собствеността на жилището е променена и последните не го обитават вече, независимо, че към момента на тяхната регистрация са били спазени изискванията на ЗГР.

Нормата на чл. 99б ЗГР предвижда заличаване на всяка регистрация, направена в нарушение на изискванията по чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а от закона. Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗГР за извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните документи: документ за собственост; документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции; други документи, доказващи собствеността или ползването на имота. Според ал. 3 на същата разпоредба, за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа.

Налага се извода, че всяка адресна регистрация, която не отговаря на легалните правила, независимо дали е била законосъобразно извършена към предходен момент, следва да бъде приведена в съответствие със законовите изисквания, съобразно сега действащите норми. Последното налага да бъде заличена адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на всички лица на процесния адрес, за които няма правно основание да бъдат адресно регистрирани там. Такава е и целта на закона-да се поддържа регистъра на населението по отношение на постоянния и настоящ адрес на лицата в актуално състояние, съответстващо на действителното фактическо положение, а в случая това може да стане  само със заличаване на адресните регистрации на заинтересованите лица в настоящото производство от административния адрес на жилището на К.К..

Данните по делото сочат, че към момента на извършване на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на Миланови и Велинова, на посочените в решението дати, са спазени изискванията на ЗГР.

Обстоятелството, че към този момент, не е допуснато нарушение на действащата към момента разпоредба, е ирелевантно за спора, предвид настъпилата законодателна промяна, регламентираща нови изисквания, на които тези регистрации не отговарят. След като собственикът на имота изрично е заявил несъгласието си тези трети лица да имат регистрация на този имот и да получават кореспонденцията си там, и същите не живеят в имота, то адресната им регистрация следва да бъде заличена.

Липсва законово основание жалбоподателят да бъде административно принуждаван да понася последиците от една предходна регистрация по отношение на лица, които не живеят на неговия адрес.

Действително нормата на  чл. 92 ЗГР е материалноправна и съобразно правилото на чл. 14, ал. 1 ЗНА има действие занапред, т.е. не преурежда вече съществуващи правоотношения.

При положение, че заинтересованите лица, които са променили настоящия си и постоянен адрес и не са изпълнили задължението си да информират за това съответните органи и да се извърши нова регистрация на постоянен и настоящ адрес, единствената възможност на собственика на имота е тази по чл.99б ЗГР.  

Разпоредбата на чл. 99б ЗГР, изрично сочи, че се заличават адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а, без да конкретизира времето на извършването им. Следователно, при налично изрично изразено несъгласие на собственика на имота, какъвто е настоящият случай, адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на други лица, различни от собственика на имота, които не живеят на посочения адрес, и  собственикът на жилището не желае те да бъдат адресно регистрирани на този адрес и да получават кореспонденцията си там, адресната регистрация е следвало да бъде заличена, тъй като не съответства на изискванията, посочени в чл. 92 ЗГР.

Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че със ЗИД ЗГР, обн. ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г., е приет нов Раздел ІІІ „Извършване на проверка“ /чл. 99б, ал. 1-5/уреждащ изричен механизъм, чрез който собственик на имот да поиска прекратяване на адресна регистрация по постоянен и/или настоящ адрес на трето лице, различно от собственика на конкретния имот. Това е действащата към датата на подаване на молбата на К. и към датата на издаване на оспорения акт нормативна уредба и всяка регистрация която не отговаря на посочените в нея изисквания, независимо дали е била законосъобразна към момента на извършването й, следва да бъде съобразена с тези правила.

В конкретния случай, административният орган е следвало, при издаване на решението, да вземе предвид предложението на комисията, изразено в протокол №24а от 31.05.2019 г.

Решението на кмета на Столична община е издадено в нарушение на принципа на неприкосновеност на частната собственост, разписан в чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и правото на несмущавано ползване на личното жилище и ненамеса на държавата в ползването на това право, регламентирано в чл. 8 ЕКЗПЧОС.

При това положение, след като отказът на кмета Столична община е издаден в нарушение на материалния закон и неговата цел, следва да се отмени, а преписката да се изпрати на административния орган, който, съобразно мотивите на настоящото решение, да се произнесе по молбата на К.К..

При този изход на спора и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски, които са общо в размер на 710.00/седемстотин и десет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима за производството държавна такса; 350.00/триста и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение и 350.00/триста и петдесет/ лева възнаграждение за особен представител.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

Р   Е   Ш   И:

         

ОТМЕНЯ решение №СОА19-РИ01-53 от 30.07.2019 г. на кмета на Столична община, с което е отказано заличаване на адресните регистрации по постоянен и настоящ адрес на Ц.В.М., И.С.М., В.И.М., Р.И.М. и П.В. ***.

ИЗПРАЩА преписката на кмета на Столична община за произнасяне по молба, рег.№РСЛ19-ГР94-1845 от 11.04.2019 г., на К.С.К. ***, в 3-дневен срок от получаване на настоящото решение, като бъдат съобразени неговите мотиви.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на К.С.К. ***, разноски в размер на 710.00/седемстотин и десет/ лева.

Решението е окончателно.

 

 

СЪДИЯ: