Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
гр. Велико
Търново, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и пети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА
ТОНЕВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10233/ 2019 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от **** В.Б., като пълномощник на Комисията за
защита на потребителите - гр. София, срещу Решение № 56 от 17.06.2019 г.,
постановено по НАХД № 98/ 2019 г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е
отменено Наказателно постановление № 2019-0048462/ 18.02.2019 г., издадено от
директора на Регионална дирекция /РД/ - Русе към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисията за защита на потребителите. С отмененото от районния съд,
на П.Н.А., като едноличен търговец с фирма „Роз – П.А.”, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. “Околчица” № 18, за извършено
нарушение по чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, и на
основание чл. 222 от същия закон, е наложено наказание “имуществена санкция” в
размер на 600 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност
на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при
допуснати съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Конкретните оплаквания са за неправилно
приложение на закона, като с позоваване на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ЗЗП
се излагат доводи за наличието на фактическия състав на санкционираното деяние,
обратно на неправилно даденото от районния съд тълкуване. Развиват се
съображения за обосноваване съответствието на отмененото наказателно
постановление с материалния закон и спазването на процедурата по издаването му.
От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд и
да се произнесе по съществото на спора, като потвърди наказателното
постановление, издадено от директора на РД - Русе към ГД „КП“ при КЗП. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по касационната жалба П.Н.А.,
като ЕТ „Роз – П.А.”***, чрез пълномощника си по делото *** Г. от ВТАК, оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че не е осъществен фактическият състав на претендираното
от касатора административно нарушение, което е било установено в
административната фаза на производството и е следвало да се вземе предвид от
административнонаказващия орган. Намира решението на РС - Свищов за правилно и
законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка, моли същото да
бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита
обжалваното решение за постановено при правилно приложение на материалния
закон, като намира за лишено от законова опора даденото от АНО тълкуване на
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. Излага и съображения за приложимост на
чл. 28 от ЗАНН, дори да бъде прието, че регистър за рекламации изобщо е липсвал
към момента на извършване на проверката. С тези мотиви предлага обжалваното
съдебно решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията за редовност по чл. 212 и чл. 213, и за допустимост по чл. 215 от
същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като
такава жалбата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество е неоснователна.
При извършената на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и въззивното съдебно производство доказателства,
се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от
районния съд. На 22.10.2018 г. от служители
на КЗП е извършена проверка в
търговски обект – магазин за продажба на обувки, находящ се в гр. Свищов, ул. „Трети март“ № 26, стопанисван от ЕТ „Роз – П.А.”***. Установено е, че в
магазина към момента на проверката не е представен регистър за предявените
рекламации от потребители, което е отразено в съставения от проверяващите Констативен
протокол № К-2679521/ 22.10.2018 година.
На датите, определени за извършване на проверка по документи /30.10.2018 г. и
09.11.2018 г./, едноличният търговец не се е явил в КЗП - Русе и не е
представил регистър на рекламациите, като на 23.10.2018
г. в телефонен разговор с длъжностните лица съпругата му пояснила, че има
здравословни проблеми. При така
констатираното от инспектор в РД – Русе към КЗП, е издаден АУАН № К-0048462/
12.11.2018 г., връчен на едноличния търговец на дата 04.12.2019 г., като адресатът
е вписал, че ще напише възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е подадено възражение с което е оспорено извършването на
нарушението, с твърдения, че регистърът се е намирал в магазина, но не е бил
намерен в момента на проверката, поради малката площ на обекта и наличието на
много струпани стоки. Посочено е и че впоследствие П.А. не се е явил в
КЗП – Русе на указаните от длъжностните лица дати, поради словно състояние. Към
възражението е приложен регистър на ЕТ „Роз – П.А.”, магазин за обувки, заведен
на 01.04.2016 г., без вписани рекламации. Възражението
е прието за неоснователно и въз основа на констатациите в АУАН и допълнителни
становища /заключение и доклад/ от актосъставителя, от директора на РД -
Русе към ГД „КП“ при КЗП е издадено Наказателно
постановление № 2019-0048462/ 18.02.2019 г., с което за извършено нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП и на основание чл. 222 от ЗЗП, е наложена посочената по-горе имуществена санкция.
Наказателното постановление е връчено на ЕТ „Роз – П.А.” на дата 25.02.2019 г. и е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната
фактическа обстановка по делото е установена въз основа на събраните от
районния съд писмени доказателства, вкл. представени за констататции в с.з. два
броя регистри за рекламации и разпита на свидетелите Н.Б.Д./актосъставител/, А.Г.Г.и
Р.Н.А.. В производството пред районния съд, соченият за нарушител търговец
отново е оспорил от фактическа страна констатациите в издадения АУАН относно
извършването на претендираното нарушение, като е навело и доводи, че
изискването на закона е да се поддържа един регистър за предявените рекламации,
а не отделен регистър, който да се съхранява във всеки обект. Изтъкнало е и че
описаното в АУАН и НП нарушение, е непредставяне при проверката на регистър на
рекламации, а не липсата на такъв регистър, т.е. не е установено визираното в
закона противоправно деяние. Въз основа на така
изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната
законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за
основателност на разглежданата от него жалба. Той е преценил, че не са
допуснати съществени формални и процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
издаването на НП. Съдът обаче е намерил, че в хода на
административнонаказателното производство не е доказано извършването на
претендираното от АНО нарушение, поради е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление.
Постановеното
от Районен съд – Свищов решение е правилно.
Обратно на
бланкетно посоченото в касационната жалба, при постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Районният
съд е формирал изводите си, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
както и наведените от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно
тяхната преценка. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната
истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията
са съставяни протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното
решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона.
Както правилно е преценил районния съд, в хода на административно наказателното производство преписката не е
попълнена с надлежни доказателства за осъществяването на изпълнителното деяние,
за което е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Следва да се има предвид, че във визираната от АНО като нарушена
материалноправна разпоредба - чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, липсва изрично определяне
на мястото, където следва да бъде държан воденият от съответния търговец
регистър на рекламациите, а нормата на чл. 127, ал. 4 от ЗЗП, на която се
позовава касаторът, внася определено двусмислие относно това дали нарочен
регистър следва да бъде воден за всеки един от отделните обекти и отделно на
адреса на управление на търговеца, или той следва да поддържа единен регистър
за рекламациите. Това е така, защото втората от цитираните разпоредби предвижда
изброените алтернативни възможности за предявяване и съответно за приемане на
рекламацията на всяко едно от тези места. Действително, подробната уредба на
обществените отношения, свързани с правото на рекламация и неговото
осъществяване, регламентирани в чл. 122 - чл. 129 от ЗЗП, несъмнено сочи на
една засилена защита правата на потребителите. От друга страна след като за
неизпълнението на дадено задължение, вкл. и това по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е
предвидена санкция, това задължение би следвало да бъде достатъчно точно и ясно
формулирано от законодателя и да не предполага нуждата от специално тълкуване,
а ако такова тълкуване се налага, то не може да бъде разширително и в ущърб на
задължения субект. Основателни в този смисъл са били и доводите на
санкционираното лице, че словесно описаното в АУАН деяние поначало не изпълва
състава на приложената санкционна норма /чл. 222, вр. с чл. 127, ал. 2 от ЗЗП/.
В случая от контролните органи не е извършена проверка на адреса на управление
на едноличния търговец, за обстоятелството дали там се поддържа регистър на
рекламациите. Наличието на регистър за рекламациите при ЕТ „Роз – П.А.”, се
установява от наличните в делото документи, а и в съдържанието на самия прокол
от проверката, констатацията касае единствено конкретния обект. Същевременно не
се спори, че заедно с възражението срещу АУАН, санкционираното
лице е представило регистър за рекламациите, с дата на завеждане
01.04.2016 г., т.е. далеч преди
датата на извършване на проверката. Обстоятелството, че в надписа на корицата
на този регистър са извършвани поправки няма соченото от ответника значение,
доколкото датата на завеждането му е отбелязана на първата заглавна страница. Липсата
на вписани рекламации в регистъра също не обуславя по категоричен начин
застъпената в касационната жалба теза за създаването му след проверката,
доколкото е възможно в обекта на проверяваното лице просто да не са постъпвали
рекламации на стоки. Крайният извод е, че на ответника по касационната жалба е било наложено наказание
за нарушение, извършването на което не е установено по съответния ред, при недоказано осъществяване от обективна страна на изпълнителния състав на
деянието, обявено от закона за противоправно. Предвид това,
обосновани са и изводите на съда за липсата на деянието, вменявано от
наказващия орган като извършено от ЕТ „Роз – П.А.”***, обстоятелство което е
станало известно и на самия наказващ орган, в хода на развилото се пред него
производство. Горното прави наказателното постановление незаконосъобразно и
поради противоречието му с материалния закон. При липса
на надлежно установено изпълнително деяние по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, НП следва
да бъде отменено. Като се е
произнесъл в този смисъл и е отменил изцяло НП, Районен съд - Свищов правилно е
приложил закона.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 56 от 17.06.2019
г., постановено по НАХД № 98/ 2019 г. по описа на Районен съд – Свищов.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.