№ 337
гр. София, 02.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна С.а
като разгледа докладваното от Румяна С.а Търговско дело №
20211100901594 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц.В.. М., в
качеството му на постоянен синдик на „Т. – 1“ ООД /в несъстоятелност/, чрез адв. Г.,
срещу „М.С.У.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с решение от 30.04.2018 г. по т.д. № 159/2016 г. на Окръжен съд
Бургас „Т. – 1“ ООД е обявено в неплатежоспособност с първоначална дата 22.07.2015 г. и е
обявено в несъстоятелност. С определение от 10.01.2020 г. за постоянен синдик на
дружеството е назначен Ц.В.. М.. Твърди, че с договор за продажба на вземане от 18.11.2017
г. „Т. – 1“ ООД е прехвърлило вземането си в размер на 64 628 лева, произтичащо от
изпълнителен лист от 13.11.2017 г., издаден по т.д. № 2033/2016 г. на ВКС, на „М.С.У.“
ЕООД срещу сумата от 6 000 лева. Въпреки че вземането е прехвърлено на цесионера,
продажната цена по договора никога не е постъпвала в патримониума на „Т. – 1“ ООД /в
несъстоятелност/. Междувременно исковата молба за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на цедента е била отдавна вписана в търговския регистър
при Агенция по вписванията под № 20160725155249. Въпреки това, управителят на
дружеството Т.Т. е прехвърлила актив-вземане в размер на 64 628 на ответника за едва 6 000
лева, като продажната цена до този момент дори не е разплатена. Посочва, че за
прехвърленото вземане „М.С.У.“ ЕООД е образувало изпълнително дело № 2018800040123
по описа на ЧСИ И.Б., в рамките на което ответникът се опитва да събере от И.Н.М. сумата
от 64 628 лева по изпълнителен лист от 13.11.2017 г., издаден от ВКС по т.д. № 2033/2016 г.
Твърди, че е налице неизпълнение на договора за продажба на вземане от 18.11.2017 г. от
страна на ответника, тъй като последният не е платил продажната цена по договора. Ето
защо счита, че на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД това дава право на изправната страна по
договора, представлявана от синдика да иска разваляне на договора за продажба на вземане
от 18.11.2017 г., заедно с всички произтичащи от това законови последици. На следващо
място, счита, че договорът за продажба на вземане от 18.11.2017 г. е нищожен, поради
невъзможен предмет. Твърди, че вземането прехвърлено с процесния договор е погасено на
основание извършено прихващане. На основание договор за цесия от 10.10.2018 г. И.Н.М. е
прехвърлил на „Н.**“ ЕООД вземането си от „Т. – 1“ ООД, в размер на 11 427 000 лева,
ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтекли
лихви, за периода от възникването на всяко плащане до окончателното му погасяване,
1
неустойки и разноски. Така прехвърленото вземане е частично съдебно признато на
основание арбитражно решение от 10.10.2017 г. по арб.д. № 1/2016 г. на арбитър ad hoc
К.В.В., както и изпълнителен лист, издаден по ч.т.д. № 568/2017 г. по описа на БОС.
Посочва, че след обявяване на „Т. – 1“ ООД в несъстоятелност, на 19.12.2018 г. „Н.**“
ЕООД предявило вземането си по т.д. № 159/2016 г. и същото било включено в списъка по
чл. 685 ТЗ от синдика на „Т. – 1“ ООД и впоследствие е прието и от съда. Твърди, че с
договор за цесия от 12.03.2020 г. „Н.**“ ЕООД е прехвърлило на И.Н.М. вземане от „Т. – 1“
ООД в размер на 75 000 лева, като част от съдебно установено вземане на И.М. срещу „Т. –
1“ ООД, на основание горепосоченото арбитражно решение и изпълнителен лист, издаден
по ч.т.д. № 568/2017 г. на БОС. Посочва, че длъжникът „Т. – 1“ ООД е уведомен за
извършената цесия чрез нарочна молба от 07.07.2020 г. от ОС Бургас в производството по
несъстоятелност. С нарочна молба от 07.07.2020 г. до „М.С.У.“ ЕООД по изпълнително дело
№ 2018000401232 по описа на ЧСИ И.Б., И.М. е изявил несъгласието си с извършеното на
18.11.2017 г. прехвърляне на право на вземане от „Т. – 1“ ООД на „М.С.У.“ ЕООД, на което
е длъжник, и е направил изявление за извършване на прихващане по изпълнителното
производство и прекратяване на изпълнителното дело. Искането му било отказано от ЧСИ,
като отказът е потвърден от съда. Ищецът счита, че са налице предпоставките за погасяване
на претендираното от „М.С.У.“ ЕООД вземане от И.М., поради направено изявление за
прихващане на вземането на ответника с вземането на И.М. към „Т. – 1“ ООД. Посочва, че
пряка последица от това е и погасяването на правата, предмет на договор за продажба на
вземане от 18.11.2017 г. Счита, че предмет на процесния договор е невъзможен, тъй като
прехвърлянето вземане е погасено. Твърди, че размерът на вземането на И.М. от „Т. – 1“
ООД е 75 000 лева, поради което задължението на И.М. към „М.С.У.“ ЕООД в размер на
64 628 лева, следва да се счита за погасено изцяло, правейки договора за продажба на
вземане от 18.11.2017 г. изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Твърди, че
договорът за продажба на вземане от 18.11.2017 г. е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД. Посочва, че исковата молба за откриване на производство по отношение на
цедента е била вписана на 25.07.2016 г. в търговския регистър. С решение от 30.04.2018 г. е
открито производство по несъстоятелност. Всички тези факти, както и финансовото
състояние на дружество са били известни на управителя Т.Т., която въпреки това, на
18.11.2017 г. е прехвърлила актив от 64 628 лева на „М.С.У.“ ЕООД срещу едва 6 000 лева,
която цена дори не е заплатена. Счита, че с това действие се цели само и единствено
намаляване на масата на несъстоятелността, която уврежда не само кредиторите, но и самия
длъжник. Поддържа, че е налице явна и нетърпима за правния мир нееквивалентност на
престациите на страните по процесния договор, която освен всичко е извършена в
„подозрителния период“ и след датата на вписване на исковата молба за откриване на
производство по несъстоятелност. Счита, че договорът за продажба на вземане от 18.11.2017
г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави, а именно „явна“ и „значителна“
нееквивалентност на престациите по него, имащи за цел увреждане на интересите на
длъжника и кредиторите в производството по несъстоятелност. Предвид изложеното иска да
се постанови решение, с което да се развали договора за продажба на вземане от 18.11.2017
г., сключен между „Т. – 1“ ООД и „М.С.У.“ ЕООД и да се прогласи договорът за нищожен
на наведените основания. Претендира разноски.
С молба от 26.08.2021 г., във връзка с дадени указания от съда, ищецът уточнява, че
иска да се прогласи за нищожен сключения договор за цесия от 18.11.2017 г., поради
невъзможен предмет и поради противоречие с добрите нрави. Заявява, че в условията на
евентуалност и ако не се приеме, че договорът за продажба на вземане от 18.11.2017 г. е
нищожен, то тогава на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД иска да се постанови решение за
разваляне на договора за продажба на вземане от 18.11.2017 г., ведно с всички произтичащи
от това законови последици. Счита, че предметът на исковата претенция не попада в кръга
на визираните в чл. 646 и чл. 647 ТЗ хипотези, тъй като едногодишният срок по чл. 649, ал. 1
2
ТЗ е изтекъл отдавна и завеждането на искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ е обречено на неуспех.
От друга страна счита, че синдикът има правомощия да завежда всякакви искове,
каквито прецени, за попълване на масата на несъстоятелността, а не само специалните
преферентни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, което важи в пълна сила и за общите искове за
нищожност по чл. 26 ЗЗД.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът счита исковата молба за недопустима, а
разгледана по същество неоснователна. Посочва, че са изложени твърдения в исковата
молба, че претенциите са за попълване масата на несъстоятелността. Искове за попълване
масата на несъстоятелността са подробно изложени в глава четиридесет и първа от
търговския закон, в това число са исковете по чл. 646 ТЗ /Недействителност на действия и
сделки/ и чл. 647 ТЗ /Отменителни искове/. Счита, че е недопустимо ищецът сам да санира
своите пропуск и бездействие, като излага твърдение, че искът е за попълване масата на
несъстоятелността, но извън исковете по глава четиридесет и първа, защото е изпуснал
давностните срокове. Все пак, ако производството продължи по общия ред, следва да бъде
внесена дължимата държавна такса. Посочва, че в първото твърдение за нищожност, ищецът
излага становище за прихваното вземане на представляваното от него дружество „Т. – 1“
ООД /в несъстоятелност/, срещу най-големия кредитор в производството по
несъстоятелност И.М.. Това е вземането, предмет на процесния договор за цесия. Посочва,
че ако вземането е прихванато извънсъдебно, какъв е правният интерес да се води настоящия
процес, при положение, че според молителя вземане няма. Предвид изложеното счита
исковата молба за неоснователна и недопустима.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът поддържа исковете. Счита, че възможността синдик
да предявява други искове, извън очертаните в ТЗ, безспорно е възможно, тъй като същият
следва да предприеме съответните възможни действия, с които да се попълни масата на
несъстоятелността. Освен това законодателят не е указал изрично, че установените в ТЗ
искове за попълване на масата на несъстоятелността са единствено средство за това.
Напротив последните са едни от възможностите като тези способи не са ограничени.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът поддържа становището си за недопустимост на
исковете.
Настоящият съдебен състав, като прецени изложените от страните
обстоятелства и заявения петитум, намира че исковата молба подлежи на връщане,
предвид следните съображения:
Видно от изложените твърдения в исковата молба и в молбата уточнение /л. 41 от
делото, гръб/ Ц.М., в качеството му на синдик на „Т. – 1“ ООД счита, че има правомощия да
завежда всякакви искове каквито прецени, за попълване на масата на несъстоятелността, а
не само специалните преферентни искове по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, което важи и за общите
искове за нищожност по чл. 26 ЗЗД. Изрично заявява, че срокът по чл. 649 ТЗ за атакуване
на процесния договор за продажба на вземане от 18.11.2017 г., сключен между „Т. – 1“ ООД
/в несъстоятелност/ и „М.С.У.“ ЕООД е изтекъл.
В настоящото производство са предявени главни искове по чл. 26, ал. 1, изр. 2 и
предл. 3 ЗЗД и евентуален иск по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Изрично с молбата-уточнение е заявено,
че исковете са предявени от синдика на „Т. – 1“ ООД – Ц.В.. М..
Съдът намира, че исковете са процесуално недопустими, тъй като синдикът не
притежава активна легитимация да предявява иск по чл. 26 ЗЗД. Такъв иск се предявява
от дружеството, а синдикът е само негов представител. Синдикът има право да предявява
специалните искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ, каквито в случая се твърди, че не са
предявени, което правомощие е изрично регламентирано в чл. 649 ТЗ. За предявяването на
преферентните искове законодателят изрично е предоставил специална процесуална
3
легитимация на синдика. Искове, извън посочените в чл. 649 ТЗ, се предявяват от
несъстоятелния търговец, който е ищец по тях, а синдикът осъществява представителство на
дружеството в процеса, съгласно чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, действайки от негово име.
Предвидената в закона възможност синдикът като процесуален субституент, от свое име да
предявява искове по чл. 645 – 647 ТЗ, не води до разширяване на процесуалната му
легитимация да предявява от свое име и установителните претенции по чл. 26 ЗЗД за
прогласяване нищожност на сделки. В този смисъл е и практиката на ВКС, застъпена в
решение № 692 от 04.12.2006 г. по т.д. № 300/2006 г. на ВКС, І Т.О., решение № 185 от
09.03.2010 г. по т.д. № 672/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др. От твърденията в исковата молба,
заявения петитум и даденото уточнение, след указания от съда, е видно, че исковете са
предявени от синдика на дружеството за установяване нищожност на договора за продажба
на вземане, сключен на 18.11.2017 г., което е недопустимо. На самостоятелно основание,
недопустим се явява и евентуалният иск по чл. 87, ал. 2 ЗЗД за разваляне на процесния
договор, тъй като развалянето на договора за продажба на вземане се извършва
извънсъдебно, по аргумент от чл. 87, ал. 3 ЗЗД, която разпоредба гласи, че развалянето на
договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти, става по съдебен ред.
Само за пълнота на изложението, дори да се приеме, че исковете са предявени от
името на „Т. – 1“ ООД, представлявано от синдика, срещу „М.С.У.“ ЕООД, за прогласяване
на нищожност на договора за продажба на вземане от 18.11.2017 г. поради невъзможен
предмет и поради противоречие с добите нрави, то същите са пак недопустими. Видно е от
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, че по твърдения на ищеца
процесната сделка е сключена единствено с цел намаляване масата на несъстоятелността и
увреждане на кредиторите на дружеството. Твърдените от ищеца обстоятелства следва да се
квалифицират като такива, които попадат в особената хипотеза на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, като
Търговският закон е специален закон и намира приложение пред общия. Исковете по чл. 645
– 647 ТЗ са специални отменителни искове по отношение на общата разпоредба на чл. 26
ЗЗД, за които са предвидени преклузивни срокове за предявяването им. След като ищеца
/ако се приеме, че искът е предявен от дружеството/ поддържа, че сделката уврежда
кредиторите в откритото по отношение на търговеца производство по несъстоятелност,
атакуването й е свързано изцяло с накърняване на масата на несъстоятелността. Ето защо
исковете, които ищецът квалифицира по чл. 26 ЗЗД са недопустими поради липса на правен
интерес, тъй като е съществувала възможност за предявяване на специалния отменителен
иск по чл. 647 ТЗ, като не се спори, че срокът за предявяването му е пропуснат. В този
смисъл е определение № 106 от 06.03.2020 г. по ч.т.д. № 389/2020 г. на ВКС, І Т.О., с което
не е допуснато до касационно обжалване на определение № 4095 от 11.12.2019 г. по ч.гр.д.
№ 5819/2019 г. на САС, ГО, 10 състав, и в което е прието, че въззивният съд не е застъпил
становище за принципна недопустимост длъжникът в несъстоятелност да предяви иск по чл.
26 ЗЗД, като изводът за недопустимост на предявения иск е обоснован съобразно
конкретните фактически твърдения в исковата молба, въз основа на които е счетено, че
длъжникът в производството по несъстоятелност предявява искове, основани на факти,
визирани в закона като основание на специалните отменителни искове за попълване на
масата на несъстоятелността. Съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ, исковете по чл. 647 ТЗ, свързани с
производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие -
всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството,
съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. В разглеждания
случай по т.д. № 159/2016 г. на Окръжен съд Бургас е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „Т. – 1“ ООД и със същото решение на основание чл. 632,
ал. 1 ТЗ производството е спряно. Производството е възобновено с решение от 20.11.2018 г.
Следователно едногодишният срок по чл. 649 ТЗ е изтекъл на 20.11.2019 г., а исковата
молба е подадено чак на 03.08.2021 г. Преклузивният характер на въведения от законодателя
4
срок е свързан с неговата цел – в сравнително кратък период от време след началото на
производството по несъстоятелност да бъде започнато попълване на масата на
несъстоятелност чрез предприемане от синдика, а при негово бездействие – от всеки от
кредиторите, на действия по упражняването на потестативните им права да предизвикат
правна промяна в имуществената сфера на лица, придобили имуществени права от
длъжника при определени обстоятелства чрез действия и сделки, извършени в различни
срокове спрямо момента на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност или постановяване на решението. В случая такъв иск по отношение на
процесния договор, сключен на 18.11.2017 г., не е предявен в срока по чл. 649 ТЗ нито от
синдика, нито от кредитори на „Т. – 1“ ООД /в несъстоятелност/. Ето защо дори да се
приеме, че исковете са предявени от дружеството „Т. – 1“ ООД, въпреки че такъв извод не
следва от изложените твърдения в исковата молба и в молбата уточнение, то същите са
недопустими, поради липса на правен интерес, тъй като е съществувала възможност за
предявяването им в срока по чл. 649 ТЗ.
Предвид изложените съображения за липса на легитимация на синдика да предявява
иск по чл. 26 ЗЗД, както и че правото на разваляне на договора за продажба на вземане не се
упражнява по съдебен ред, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 130 ГПК и
исковата молба следва да се върне като недопустима.
Така мотивиран Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. на СГС № 11455/03.08.2021 г., подадена от Ц. В. М., в
качеството му на постоянен синдик на „Т. – 1“ ООД /в несъстоятелност/, чрез адв. Г., срещу
„М.С.У.“ ЕООД за прогласяване нищожност на договор за продажба на вземане от
18.11.2017 г., сключен между „Т. – 1“ ООД и „М.С.У.“ ЕООД, поради невъзможен предмет
и поради противоречие с добрите нрави и при условията на евентуалност – разваляне на
договора по съдебен ред, като недопустими.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба
в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5