№ ............
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при секретаря Виктория
Иванова, като разгледа докладваното от младши съдия Станчева в.гр.дело № 1078 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20231437 от 21.10.2020 г. по гр. д. № 57946/2019 г. на
СРС 35 с-в е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Я.С.Д., ЕГН **********
дължи на "Р. (България)" ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните: сумата от
2 425,72 лева - главница, представляваща сбор на падежирали вноски за
главница до датата на приключване на съдебното дирене пред СРС /12.10.2020 г./,
ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 247,35 лева – мораторна лихва за периода 20.02.2018 г. до
05.07.2018 г., както и сумата от 41,36 лева – наказателна лихва, начислена за
периода 20.03.2018 г. до 19.07.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
47749/2018 г. по описа на СРС, 35 състав, като искът за главница е отхвърлен за
разликата над 2 425,72 лева до пълния предявен размер от 9 643,78
лева.
Съобразно изхода от спора е разпределена и
отговорността за сторените от страните съдебно-деловодни разноски, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
405,67 лева – разноски, сторени в исковия процес и сумата от 67,95 лева –
разноски, сторени по ч.гр.д. №
47749/2018 г. по описа на СРС. Със същото решение първостепенният съд е
прекратил производството по предявения в условията на евентуалност осъдителен
иск за сумата от 9 418,97 лева, представляваща предсрочно изискуема
главница.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлена
ищцовата претенция за сумата над 2 425,72 лева до пълния предявен размер
от 9 643,78 лева, е постъпила въззивна жалба от ищеца "Р.
(България)" ЕАД чрез процесуалния му представител с доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че първият съд не е съобразил настъпване на
изискуемостта на погасителните вноски с падежи от 20.09.2016 година до
20.09.2017 година. Навежда, че установителният иск се основава на предварително
обявена предсрочна изискуемост на всички задължения по договора за кредит, а
евентуалният иск не предполага това. Моли решението в обжалваната отхвърлителна
част да бъде отменено, а претенциите на ищеца – уважени в цялост. Претендира
разноски за производството пред СГС.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Я.С.Д., чрез назначения му
особен представител, с който същата се оспорва. В отговора се излагат
съображения, че решението в атакуваната част е постановено в съответствие с ТР №
4 от 18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – доколкото ответникът не
е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, съдът е уважил
претенциите на ищеца само за падежиралите вноски към датата на приключване на
съдебното дирене. Отправя молба по въззивната инстанция за оставяне на
въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на съдебно решение в обжалваната
част.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
По отношение на
правилността на обжалваното решение съдът намира следното:
СРС е сезиран с главни установителни
искове с правни основания чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно признаването
за установено по отношение на ответника Я.С.Д., че в полза на ищцовата банка
съществува вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47749/2018
г. по описа на СРС, 35 състав, а при условията на евентуалност, в случай, че
предявените установителни искове бъдат отхвърлени, поради липсата на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, осъдителни искове с правни основания чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 122 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно осъждането на
ответника да заплати на ищцовата банка сумата от 9 643,78 лв.,
представляваща неплатена главница по договор за студентски кредит от 21.08.2012
г., ведно със законната лихва от 20.7.2018 г. до окончателното плащане, сумата
от 247,35 лева – мораторна лихва за периода 20.02.2018 г. - 05.07.2018 г.,
както и сумата от 41,36 лева – наказателна лихва, начислена за периода
20.03.2018 г. до 19.07.2018 г.
В
исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си като
длъжник по сключен между страните договор за банков кредит. Поддържа се, че е
настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора. В условията на
евентуалност при частично неуважаване на главните установителни искове поради
ненастъпила предсрочна изискуемост е предявен осъдителен иск за вноските с
настъпил падеж до получаване на исковата молба от ответника.
С отговора на исковата молба ответникът,
чрез назначения си особен представител, оспорва предявените искове по основание
и размер. Поддържа, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, като
оспорва да е изпълнено изискването на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Акцентира, че
представената обратна разписка не удостоверява получаването на уведомлението за
настъпила предсрочна изискуемост. Твърди, че е настъпило изменение на
основанието, на което е издадена заповедта, предвид което искът за съществуване
на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание.
Въззивният съд намира, че е основателно
възражението относно ненастъпилата предсрочна изискуемост на вземането, в който
смисъл са и изложените съображения от първия съд. От доказателствата по делото
не се установява ответникът да е бил уведомен за настъпила предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението за заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е за вземане,
произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става
предсрочно изискуем, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
ТР № 4/2013 г. е приложимо и по отношение
на договори за потребителски кредит, съдържащи уговорка за автоматична
предсрочна изискуемост, която не е обявена по надлежния ред преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В случая предсрочната изискуемост действително не е настъпила към момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /20.07.2018 г./, тъй като по делото
липсват доказателства волеизявлението на банката за упражняване на правото й да
обяви кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника. Видно от
клаузата на чл. 9.3 от договора за кредит страните са се споразумели относно
валидния адрес за приемане на уведомления и съобщения във връзка със
съглашението. От представените по делото доказателства обаче не може да бъде
направен извод, че до кредитополучателя е достигнало изявлението на банката за
обявяване на предсрочната изискуемост, като по делото не се твърди, а и не е
установено отвентникът да е заявил пред банката, че желае да получава съобщенията
си на друг адрес, различен от посочения в договора. Не може да се приеме, че
банката е положила усилия изявлението й за обявяване на предсрочната
изискуемост да достигне до длъжника и че невръчването се дължи само на
поведението на длъжника, доколкото върху съобщението до ответника (вж. л. 12 от
първоинстанционното дело) единствено е отбелязано, че пратката не е потърсена
от получателя.
Горният извод на състава на съда е в
унисон с практиката на Върховния касационен съд, съгласно която в случай, че
кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, както
в настоящата хипотеза, то условията за доставянето на пощенските пратки се
определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10 г. от Комисията
за регулиране на съобщенията – арг. чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските
услуги. В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са
разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато
препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса -
пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата
е върната на подателя.
Удостоверителното изявление на пощенския
оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не
презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или
отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като
последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. В тази
връзка е допустимо в договора страните да са предвидили, че изявлението на
едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически
същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само
изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на
добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита,
че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване
на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му
получаване. При липса на такава уговорка в договора, не е надлежно връчено
уведомлението за предсрочна изискуемост, което е изпратено до длъжника с писмо
с обратна разписка и е върнато на подателя като непотърсено, ако по делото не
са налице други обстоятелства, от които може да се направи извод за
недобросъвестно поведение на получателя. /така в Определение № 272 от 4.05.2020
г. на ВКС по т. д. № 1729/2019 г., II т. о./
В случая не е удостоверено по съответния
ред спазването на всички горепосочени изисквания и, тъй като надлежно
удостоверяване липсва, то отбелязването "непотърсен" върху разписката
за връчване на пощенската пратка от 05.07.2018 г. не е достатъчно, за да се
приеме фингирано връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника.
При липсата на доказателства за валидно
направено волеизявление от страна на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, то не би могло да се приеме, че кредиторът надлежно е упражнил
правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане. Що се
касае до исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, то тя безспорно има
характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита
за предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис от същата на
ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на
кредитополучателя. Това уведомяване, обаче, не може да бъде взето предвид като
факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови
основателност на предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, тъй като не може с
обратна сила да промени момента на изискуемост на задължението.
Съгласно т. 1 от ТР № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС при вземане, произтичащо от
договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно
обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка
по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и
кредитополучател. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове
за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните
книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и
за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на
обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно
изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от
страните за погасяване на задължението – главница или лихви, следва да бъде
съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са
настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит.
Длъжникът - ответник по иска, дължи
изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е
настъпил падежът, договорен от страните. Дори когато в производството не бъде
доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената
предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на
вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено
неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски. Позоваването
на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит от 21.08.2012 година. /така
прието и в Определение № 60653 от 30.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 669/2021 г.,
I т. о./
Следователно съгласно даденото задължително
тълкуване на ОСГТК на ВКС, тъй като предсрочната изискуемост не е обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, настоящият
състав на съда следва да уважи установителния иск по чл. 422 от ГПК за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо – в случая това е
датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, а именно -
14.12.2021 г.
От приетия като писмено доказателство по
делото погасителен план, подписан от ответника-кредитополучател /находящ се на
л. 78-80 от първоинстанционното дело/ се установява, че общият размер на
вноските с настъпил падеж от 20.10.2020 г. /при последно падежирала вноска от 20.09.2020г.
преди приключване на устните състезания пред СРС на 12.10.2020г./ до 20.11.2021 г. /дата на последно падежирала
вноска преди устните състезания, проведени пред СГС на 14.12.2021г. – датата на
формиране на сила на пресъдено нещо/ включително, е сумата от 886,83 лв. Ето защо решението на СРС
следва да бъде отменено в неговата отхвърлителна част за сумата над
2 425,72 лева до сумата от 3 312,55 лева /представляваща сбор на уважения
от първия съд размер от 2 425,72 лева + уважената от СГС сума в размер от 886,83
лева – главница по договора за кредит/, а да се потвърди в частта, с която
исковата претенция за главница е отхвърлена за сумата над 3 312,55 лева до
пълния предявен размер от 9 643,78 лева.
Тук е мястото да се отбележи, че
първоинстанционното решение в частите, с които предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 2 425, 72 лева – главница, представляваща
сбор на падежирали вноски за главница до датата на приключване на съдебното
дирене /12.10.2020 г./, ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за сумата от 247,35 лева – мораторна
лихва за периода 20.02.2018 г. до 05.07.2018 г., както и за сумата от 41,36
лева – наказателна лихва, начислена за периода 20.03.2018 г. - 19.07.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47749/2018 г. по описа на СРС, 35 състав,
са уважени, е влязло в сила поради необжалването му от страна на ответника.
По разноските:
При този изход на спора
първоинстанционното решение следва да се ревизира и в частта, в която на ищеца
са присъдени съдено-деловодни разноски. Ответникът следва да заплати ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 121,38 лева - разноски, сторени в исковото производство и
сумата от още 17,46 лева – разноски, сторени в хода на ч.гр.д. 47749/2018 г. по
описа на СРС, 35 състав, и двете суми, преизчислени съобразно уважената част
/34,35 %/ на ищцовите претенции.
На въззивника следва да се присъдят също и
107,03 лева за разноските, направени във въззивното производство и съобразно
уважената част от въззивната жалба.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20231437 от 21.10.2020 г., постановено по гр. д. № 57946/2019 г.
по описа на СРС 35 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на "Р.
(България)" ЕАД, ЕИК******** срещу Я.С.Д., ЕГН ********** по чл. 422, ал.
1 ГПК вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за главница, представляваща сбора на падежиралите
вноски до датата на приключване на съдебното дирене за разликата над 2 425,72
лева до размер от 3 312,55 лева, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ по отношение на ответника Я.С.Д., ЕГН **********, че в полза на "Р.
(България)" ЕАД, ЕИК******** съществува вземане в размер на разликата над
сумата от 2 425,72 лева до сумата от 3 312,55 лева /или още 886, 83
лева – сбор на съответно падежирали анюитетни вноски от 20.10.2020 г. до датата
на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция /14.12.2021 г./,
ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 47749/2018 г. по описа на СРС, 35 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20231437 от 21.10.2020 г., постановено по гр. д. № 57946/2019 г.
по описа на СРС 35 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на "Р.
(България)" ЕАД срещу Я.С.Д. по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ
за разликата над 3 312, 55 лева до пълния предявен размер от 9 643,78 –
главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 47749/2018 г. по описа на СРС, 35 състав,
както и в частта на присъдените разноски.
Първоинстанционното решение в частите, с
които предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 2
425, 72 лева – главница, представляваща сбор на падежирали вноски за главница
до датата на приключване на съдебното дирене пред СРС /12.10.2020 г./, ведно
със законната лихва от 20.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
сумата от 247,35 лева – мораторна лихва за периода 20.02.2018 г. до 05.07.2018
г., както и за сумата от 41,36 лева – наказателна лихва, начислена за периода
20.03.2018 г. - 19.07.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47749/2018
г. по описа на СРС, 35 състав, са уважени, е влязло в сила поради необжалването
му от страна на ответника.
ОСЪЖДА Я.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***№ 43, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на "Р. (България)" ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** следните: сума в размер на още 121,38 лева, представляваща
разноски, сторени в исковото производство, още 17,46 лева – разноски, сторени в
хода на ч.гр.д. 47749/2018 г. по описа на СРС, 35 състав, както и сумата от
107,03 лева – съдебно-деловодни разноски, направени в производството пред
въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.