№ 44
гр. Бургас, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Мартин Д. Данчев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Г.а
в присъствието на прокурора Л. Г. П.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252000600032 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас
срещу присъда № 29/17.04.2024 г., постановена по НОХД № 882/2023 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас.
С атакуваната присъда подсъдимите М. О. /../, Г. О. /.. и Ш. М. Я. са признати за
невинни в това, че на 17.08.2022 г., около 02.30 часа, през ГКПП „Малко Търново”, обл.
Бургас, с автобус марка „СЕТРА” с peг.№ СВ .. НА, собственост на „Т. С. ЛИЗИНГ - АУТО“
ООД, в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително, пренесли през
границата на страната от Република Турция в Република България високорисково
наркотично вещество - 26 пакета с хероин /обекти от № 1 до № 22 и от № 25 до № 28/ с общо
нето тегло 26 169.580 грама и 2 пакета с метамфетамин /обекти № 23 и № 24/ с общо нето
тегло 1 908.640 грама, както следва:
- Обект № 1 с тегло 996.520 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
55.20% на стойност 89 686.80 лева;
- Обект № 2 с тегло 1003.750 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
55.80% на стойност 90 337.50 лева;
- Обект № 3 с тегло 1006.050 грама и съдържание на диацетилморфин в
хероина 53.10% на стойност 90 544.50 лева;
1
- Обект № 4 с тегло 1038.110 грама и съдържание на диацетилморфин в
хероина 50.00% на стойност 93 429.90 лева;
- Обект № 5 с тегло 1005.460 грама и съдържание на диацетилморфин в
хероина 52.60% на стойност 90 491.40 лева;
- Обект № 6 с тегло 1004.080 грама и съдържание на диацетилморфин в
хероина 50.20% на стойност 90 367.20 лева;
- Обект № 7 с тегло 1004.200 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
53.80% на стойност 90 378.00 лева;
- Обект № 8 с тегло 1005.030 грама и съдържание на диацетилморфин в
хероина 54.40% на стойност 90 452.70 лева;
- Обект № 9 с тегло 1020.230 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
45.80% на стойност 91 820.70 лева;
- Обект № 10 с тегло 1004.550 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
55.10% на стойност 90 409.50 лева;
- Обект № 11 с тегло 996.960 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
54.90% на стойност 89 726.40 лева;
- Обект № 12 с тегло 1003.830 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
52.10% на стойност 90 344.70 лева;
- Обект № 13 с тегло 1003,700 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
53.00% на стойност 90 333.00 лева;
- Обект № 14 с тегло 1002.520 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
51.90% на стойност 90 226.80 лева;
- Обект № 15 с тегло 1003.250 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
52,60% на стойност 90 292.50 лева;
- Обект № 16 с тегло 1007.280 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
53.70% на стойност 90 655.20 лева;
- Обект № 17 с тегло 1004.280 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
54.50% на стойност 90 385.20 лева;
- Обект № 18 с тегло 1047.680 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
53.10% на стойност 94 291.20 лева;
- Обект № 19 с тегло 1022.470 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
52.40% на стойност 92 022.30 лева;
- Обект № 20 с тегло 1007.180 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
53.80% на стойност 90 646.20 лева;
- Обект № 21 с тегло 1003.490 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
56.10% на стойност 90 314.10 лева;
2
- Обект № 22 с тегло 1150.580 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
27.70% на стойност 57 529.00 лева;
- Обект № 23 с тегло 993.000 грама и съдържание на метамфетамин 16.60 % на
стойност 24 825.00 лева;
- Обект № 24 с тегло 915.640 грама и съдържание на метамфетамин 10.60 % на
стойност 22 891.00 лева;
- Обект № 25 с тегло 990.230 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
4.00% на стойност 39 609.20 лева;
- Обект № 26 с тегло 955.110 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
4.20% на стойност 38 204.40 лева;
- Обект № 27 с тегло 899.010 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
4.00% на стойност 35 960.40 лева;
- Обект № 28 с тегло 984.030 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
6.90% на стойност 39 361,20 лева,
като всички обекти са с общо нето тегло 28 078.220 грама на обща стойност 2 165
536.00 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне
на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като предметът на
контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на
основание чл. 304 от НПК са оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено
престъпление по чл.242 ал. 4 предл.1 и 2 вр.ал.2 предл.1 вр.чл.20 ал. 2 от НК.
По отношение на веществените доказателства съдът е постановил:
- отделените представителни проби от иззетото наркотично вещество и остатък след
отделянето им, предадени на Централно митническо управление, Агенция „Митници“ с
протоколи № 89 646 от 07.11.2022 г. и № 89 647 от 07.11.2022 г. - да се отнемат в полза на
държавата и да се унищожат като вещи, притежаването на които е забранено;
- мобилен телефон марка SAMSUNG с IMEI: .. с код за достъп 5963 и СИМ карта на
оператор Теленор и 1 брой СИМ карта на турския мобилен оператор „Тюрксел“ № 1.. - да се
върнат на подсъдимия Ш. М. Я.;
- мобилен телефон марка IPHONE с IMEI: .. и IMEI: .. с код за достъп 050505 и СИМ
карта - да се върнат на подсъдимия М. О.;
- мобилен телефон марка IPHONE с IMEI: .. с код за достъп 050682 и сим карта на
YETTEL - да се върнат на подсъдимия Г. О.;
- черна полиетиленова торба с етикет на сектор БНТЛ, ОД на МВР - Бургас,
съдържаща опаковки - да се унищожат като вещи с незначителна стойност.
В протеста на Окръжна прокуратура – Бургас се заявява, че атакуваната
оправдателна присъда е неправилна, тъй като от събраните в хода на досъдебното и
съдебното производство се установява по несъмнен начин, че подсъдимите от обективна и
3
субективна страна са извършили престъплението, за което са привлечени към наказателна
отговорност – по чл.242 ал. 4 предл.1 и 2 вр.ал.2 предл.1 вр.чл.20 ал. 2 от НК. Настоява се за
отмяна на присъдата на Бургаския окръжен съд и за постановяване на нова присъда, с която
подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение и осъдени, като
им се наложат наказания по шестнадесет години лишаване от свобода при първоначален
строг режим и глоба в размер на по 200 000 лв. на всеки от тях.
Впоследствие е депозирано допълнение към протеста, в което се съдържат и
навеждат конкретни доводи и съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на
атакувания съдебен акт. Твърди се, че съдът е приел, кредитирайки избирателно части от
показанията на свидетелите и на самите подсъдими, че в случая независимо от направения
извод за обективна съставомерност на конкретното изпълнително деяние, не са налице
основания за ангажиране наказателната им отговорност, тъй като те не са осъществили
деянието от субективна страна. Според прокурора не са били обсъдени противоречията в
обясненията на подсъдимия Ш. Я., дадени в хода на съдебното следствие, с тези дадени в
хода на досъдебното производство, като в последните той заявил, че преди началото на
курса са постигнали съгласие да вземат процесиите три кофи от латекс, в които в
последствие са установени наркотичните вещества. Сочи се, че съдът е приобщил
представените от защитата на подсъдимите копия от документи и снимков материал, за
които се твърди, че са от образувано в Република Турция досъдебно производство, свързано
с предаването на наркотичните вещества в гр. Чорлу, без да изчака пристигането на
поисканата молба за правна помощ до Република Турция за предоставен на официална
информация за воденото при тях наказателно производство и по този начин изцяло се е
доверил на тяхната достоверност и автентичност. Същевременно се отправя упрек към съда,
че дори да се приеме, че същите са достоверни, същите са били обсъдени в мотивите към
присъдата избирателно. В тази връзка се заявява, че съдът е коментирал действията само на
свид. ъ.ш. М., въпреки данните за още три лица, съпричастни към предаването на кофите с
наркотик, а по делото били установени данни за едно от тях - М. Б. М. от с.Духовец, който
бил призован само веднъж без да бъдат положени допълнителни усилия за установяване и
призоваване. Изразява се несъгласие с решението на съда да приеме за достоверни
показанията на свид. ъ.ш. М. въпреки очевидните противоречия в тях, като са били
използвани само тези от тях, които подкрепят защитната теза на подсъдимите. Твърди се, че
не са отчетени в цялост показанията на свид. Г. я., който заявил, че причина да извършат
проверка на трите кофи от латекс, поставени в багажното отделение на автобуса е
обстоятелството, че при вдигане на една от кофите същата е била много лека и очевидно
несъответно е съдържанието й с това на надписа на кофата. Сочи се и това, че съдът е
допуснал до разпит свид. С.Ч. от Република Турция - адвокат на подсъдимия М. О. по
образувано дело в Република Турция, който заявил, че в Турция има наказателно дело срещу
него и още няколко лица. Обосновава се извод, че фактическите констатации и правните
изводи на съда не се основават на задълбочен анализ и внимателна преценка на всички
събрани по надлежния процесуален ред доказателства, а от друга страна, че елиминирането
на надлежно събраните доказателства, неправилното тълкуване и превратното възприемане
4
на тези доказателства, липсата на цялостен анализ на същите в тяхната взаимна връзка и
последователност, липсата на обосновани изводи за тяхната достоверност, опорочават
вътрешното убеждение на съда, въз основа на което трябва да се взема всяко решение. Сочи
се, че коментираните процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на правилата за
анализ и преценка на доказателствата се дължат на неправилното приложение на
процесуалния закон, като неправилно са изключени от доказателствения материал годни
доказателствени средства, а събраните с тях доказателства са игнорирани и неподложени на
анализ и преценка при формиране на вътрешното убеждение. Заявява се, че пропуските и
процесуалните нарушения в дейността на съда по събиране, анализ и оценка на
доказателствата са довели до неправилни правни изводи за липсата на субективните
признаци на престъпленията, предмет на обвинението. Твърди се, че от всички събрани
доказателства по несъмнен начин е доказано извършеното от подсъдимите престъпление по
чл.242 ал. 4 предл.1 и 2 вр.ал.2 предл.1 вр.чл.20 ал. 2 от НК, а като е постановил присъда, с
която подсъдимите са признати за невиновни по повдигнатите им обвинения, съдът е
допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като всички събрани по делото
доказателства не са подложени на обективно, всестранно и пълно изследване и на
внимателна проверка. Настоява се за отмяна на присъдата на Бургаския окръжен съд и за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по
повдигнатото им обвинение и осъдени, като им се наложат наказания по шестнадесет
години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на по 200 000
лв. на всеки от тях.
В с.з. пред въззивната инстанция, представителят на Апелативна прокуратура -
Бургас заявява, че поддържа не протеста срещу присъдата на Бургаския окръжен съд, която
намира за обоснована и законосъобразна и като такава счита, че следва да се потвърди.
Изцяло споделя мотивите на протестираната присъда, които счита за подробни и правилни и
подкрепя анализа на доказателствата по делото, като по отношение на гласните
доказателства сочи, че първоинстанционният съд правилно ги е анализирал и аргументирано
е посочил на кои дава вяра, на кои не, в коя част и защо. Намира, че по отношение на
осъществяване на деянието по чл. 242 ал.4 от НК, от обективна страна липсва спор и в тази
връзка не е необходимо да се прави коментар. Що се отнася до субективната страна на
деянието, прокурорът обосновава извод, че тримата подсъдими не са знаели, че превозват
наркотични вещества и не само че няма никакви преки или косвени доказателства в
подкрепа на обвинителната теза относно осъществяване на деянието от субективна страна,
но всички събрани по делото доказателства по категоричен начин установяват
несъставомерността на деянието от субективна страна. Оспорват се твърденията в протеста
на Окръжна прокуратура - Бургас за наличие на пропуски и нарушения на окръжния съд
при събирането, анализа и оценката на доказателствата, като се сочи, че те са максимално
общи, без да е посочено и аргументирано нито едно конкретно доказателство относно
субективната страна на деянието и осъществяваното й, още повече, че се касае за
престъпление, което може да се извърши само при пряк умисъл. Апелативният прокурор
5
излага подробно съображенията си в подкрепа на тезата за недоказаност на обвинението от
субективна страна – липсата на дори едно доказателство, че подсъдимите и свидетелите,
които са донесли кофите с латекс, са се срещали преди това и са се познавали;
обстоятелството, че свид. Ъ. М. и другото неустановено лице, които са носели кофите с
латекс, са търсили не конкретен автобус и шофьор, а такъв, който да пътува за България и
първоначално са се насочили друг автобус и друго лице; обстоятелството, че подсъдимите са
били по случайност в този час на автогарата в Чорлу, без да се познават и без да имат
предварителна уговорка с преносителите на кофите с латекс; обстоятелството, че за услугата
са дадени само незначителните 200 турски лири или около 10 евро, а ако имаше знание от
подсъдимите, че превозват наркотици за над два милиона лева и какъв огромен риск поемат,
сумата щеше да е многократно по-висока; обстоятелството, че кофите са били фабрично
запечатани, което се потвърждава от тримата митнически служители и което категорично
означава, че след натоварването на кофите в багажното отделение на автобуса, никой от
тримата подсъдими не ги е отварял, за да може да види, че вътре има наркотични вещества;
поведението на подсъдимите по време на митническата проверка, установено от
показанията на митническите служители - при извършването на проверката на багажа,
подсъдимите са били изключително спокойни, а когато е отворена първата кофа и е намерен
наркотик, чак тогава те се изненадали и притеснили; обстоятелството, че трите кофи въобще
не са били укрити някъде в автобуса, което е характерно за престъплението контрабанда и по
тях и опаковките с наркотичните вещества не са намерени дактилоскопни следи или ДНК от
подсъдимите. Като не се отрича факта, че действително има извършено престъпление
свързано с иззетите наркотични вещества, се обосновава извод, че то не е извършено от
подсъдимите, а е извършено най-вероятно от лицата пристигнали с лекия автомобил „Рено“
на автогарата в Чорлу, които не са привлечени към наказателна отговорност в настоящото
производство и във връзка с което е воденото наказателно дело в Република Турция. На
основание изложените съображения, апелативният прокурор настоява за потвърждаване на
присъдата на Бургаския окръжен съд, както и за отмяна на мерките за неотклонение
„Подписка“, наложени на тримата подсъдими.
Защитникът на подсъдимите М. О. и Г. О., адв. Н. П. от АК – Хасково, заявява, че
изцяло оспорва протеста подаден от страна на Окръжна прокуратура - Бургас, като изцяло
се солидаризира с позицията на Апелативния прокурор представена в пледоарията му пред
въззивната инстанция. Изразява се несъгласие с възражението на Окръжна прокуратура –
Бургас, че първостепенния съд не е проявил достатъчна активност в процесуално отношение
за допълване на доказателствената маса с материали от Република Турция, като в тази
връзка се сочи, че по инициатива на собственика на фирмата - превозвач е бил депозиран
сигнал до прокуратурата в гр. Чорлу, Република Турция, по повод на което там е започнало
наказателно производство и са били събрани съответните доказателства, които са били
предоставени на прокуратурата в България, но неоснователно не са били приети. В този
смисъл се обосновава извод, че не съдът, а прокуратурата не е проявила твърдяната в
протуста активност. Не се спори, че от обективна страна деянието действително е
осъществено, но се сочи, че субективният елемент липсва предвид показанията на
6
разпитаните най-важни и преки свидетели вкл. в хода на съдебното следствие пред
въззивната инстанция, от които се установява, че и тримата подсъдими нямат абсолютно
никакво отношение, знание и мисъл за извършване на престъпната деятелност, за която са
привлечени към наказателна отговорност. Настоява се за потвърждаване на оправдателната
присъда на Окръжен съд - Бургас, както и за отмяна на взетите спрямо подсъдимите мерки
за процесуална принуда вкл. забраната за напускане пределите на страната.
Защитникът на подсъдимите М. О., Г. О. и Ш. М. Я., адв. Г. С. от АК – Стара Загора,
заявява, че оспорва протеста на Окръжна прокуратура – Бургас и го намира за
неоснователен, като същевременно споделя изцяло изложените от Апелативния прокурор
съображения относно недоказаността на обвинението против подсъдимите от субективна
страна. Поддържа наведените пред първоинстанционния съд аргументи и представения
анализ на доказателствените материали, като счита, че в мотивите към атакуваната присъда
съдът е изследвал задълбочено и внимателно всяко едно от събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и така е стигнал до единствения обоснован
и законосъобразен правен извод, че деянието, за което тримата подсъдими са предадени на
съд, не е осъществено от субективна стана. Настоява се за потвърждаване на присъдата на
Окръжен съд - Бургас като правилна и законосъобразна, както и за отмяна на наложените
спрямо подсъдимите мерки за неотклонение „Подписка“, както и и на забраната за
напускане на страната.
Подсъдимите М. О., Г. О. и Ш. М. Я., лично и всеки един по отделно, заявяват, че не
са извършили престъплението, за което са обвинени и молят оправдателната присъдата на
Бургаския окръжен съд да бъде потвърдена. Настояват и за отмяна на наложената спрямо
тях забрана да напускат пределите на Република България.
Бургаският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмения протест и допълнението към него, като изслуша явилите
се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно
правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста за
неоснователен.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него изключително
подробен, задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно и
обосновано е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите
към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М. О. /../ е роден на ********** г. в Република Турция и живее в гр.
Люлебургас, Република Турция. Той е турски гражданин, със средно образование, неженен и
е неосъждан. Същият работи като шофьор.
Подсъдимият Г. О. /../ е роден на ********** г. в Република Турция и живее в гр.
Люлебургас, Република Турция. Той е турски гражданин, със средно образование, женен и е
7
неосъждан. Същият работи като шофьор.
Подсъдимият Ш. М. Я. е роден на .. г. в гр. Омуртаг, обл. Търговище и живее в гр.
Истанбул, Република Турция. Той е с българско и с турско гражданство, с основно
образование, неженен, неосъждан, и е с ЕГН **********. Същият работи като стюард.
Към средата на м. август 2022 г. подсъдимите М. О., Г. О. и Ш. Я. работили,
съответно първите двама като шофьори, а третият - като стюард, за ЕТ „Сечкин Травел
Туризъм - С.В.“, представляван от свид. С.В., който като търговец извършвал автобусни
превози на пътници по договор с автобусната компания „Метро туризъм“ по редовна
международна линия Истанбул - Силистра.
На 16.08.2022 г. в 19.30 часа, автобус марка „Сетра“ с рег. № СВ .. НА, собственост
на „Т.С.Лизинг Ауто“ ООД и с ползвател ЕТ „Сечкин Травел Туризъм - С.В.“, брандиран с
логото на компания „Metro“, потеглил от гр. Истанбул, Република Турция за гр. Силистра,
Република България, за да осъществи международен превоз на пътници по посочената
автобусна линия, като маршрутът преминавал през гр. Чорлу. Екипажът на автобуса се
състоял от двама водачи - подсъдимите М. О. и Г. О. и един стюард - подс. Ш. Я..
Подсъдимият О. бил новоназначен служител в ЕТ „Сечкин Травел Туризъм - С.В.“ и това
бил вторият му курс съвместно с другите двама подсъдими. Подсъдимите М. О. и Ш. Я.
работили при същия едноличен търговец от около една година и половина, и редовно
пътували като екипаж по международната автобусна линия Истанбул - Силистра.
При тръгването на автобуса от автогарата в гр. Истанбул, подс. М. О. управлявал
същия до отбивка по пътя, на която трябвало да се вземе един пътник. След като стигнали до
тази отбивка и пътникът се качил в автобуса, подс. О. поел управлението му, а подс. О.
отишъл да почива в кабинка в превозното средство, тъй като той трябвало да управлява
автобуса от границата с Република България до гр. Силистра.
Около 21.30 часа, автобусът, управляван от подс. О., пристигнал на автогарата в гр.
Чорлу, където имало офис на „Метро туризъм“, и спрял на паркомясто за автобуси на
посочената компания, за да се качат други пътници. Подсъдимите О. и Я. слезли от автобуса,
като подс. Я. отворил капаците на багажните отделения и започнал да приема и подрежда в
тях багажа на пътниците, които се качвали в превозното средство, а подс. О. стоял до
автобуса.
Малко преди идването на автобуса с рег. № СВ .. НА на автогарата в гр. Чорлу, там
пристигнал лек автомобил „Рено Клио“ с регистрационен номер .. бял на цвят, с четири лица
в него - трима мъже и една жена, и същият паркирал в района на автогарата. В багажника на
посочения л.а. „Рено Клио“ се намирали 3 броя пластмасови кофи с етикети на боя - две
кофи с надпис Nipolin и една кофа с надпис Permolit, в които предварително били поставени
/укрити в пакети/ наркотични вещества /26 пакета с хероин и 2 пакета с метамфетамин/,
предмет на обвинението, като кофите били фабрично затворени. Лицата, които пристигнали
с въпросния л.а. „Рено Клио“, излезли от превозното средство и се намирали около него,
като след кратко време при тях дошъл свидетелят ъ.ш. М..
8
След разговор с тези лица, свид. Ъ. М. тръгнал към спрелите на автогарата автобуси,
пътуващи за България. Първо отишъл до автобус на фирма „Нишикли“ и попитал шофьора
му – свид. А.Ф. дали ще може да закара три кофи боя до гр. Силистра, като последният му
отговорил, че не може, защото не пътува до Силистра, а за Добрич.
После свид. Ъ. М. се насочил към автобуса, брандиран с логото на компания
„Metro“, с рег. № СВ .. НА, като се приближил до стоящия до превозното средство негов
водач - подс. О.. Свид. Ъ. М. попитал подс. О. дали може да изпрати три кофи с боя за
Силистра, като му обяснил, че батко му в Силистра правел ремонт на дома си и понеже
боята в Турция била по-евтина, той искал да му изпрати боя. Тъй като подс. О. не бил
отговорник на екипажа на автобуса, а такъв бил подс. М. О., подс. О. отишъл до кабинката,
в която колегата му си почивал по това време, събудил го и му съобщил, че някакъв човек
иска да предаде за Силистра три баки боя, и го попитал дали може да ги вземат.
Подсъдимият О. му отговорил, че може да ги вземат, след което се обърнал и продължил да
спи. Подсъдимият О. се върнал при свид. Ъ. М. и му казал да донесе кофите, като уведомил
и колегата си стюард - подс. Я., че има три кофи боя, които ще се откарат за Силистра, че е
питал М. и е получил разрешение.
Свид. Ъ. М. се върнал до паркирания на автогарата лек автомобил „Рено Клио“ с
регистрационен номер .. съобщил на лицата, пристигнали със същия, че от автобуса на
„Metro“ са се съгласили да вземат кофите, след което тези лица свалили от багажника на
автомобила процесните три кофи. Свид. Ъ. М. взел две от тях, а третата я взел един от
мъжете дошли с л.а. „Рено Клио“, и двамата ги занесли на ръце до автобуса с рег. № СВ ..
НА. Там свид. Ъ. М. отишъл при стюарда - подс. Я., който се намирал до багажните
отделения на превозното средство, капаците на които продължавали да бъдат отворени.
Свидетелят М. казал на подс. Я., че носи три кофи бои, които иска да бъдат превозени до
Силистра, демонстрирал, че кофите са фабрично запечатани, дал му 200 турски лири за
услугата по превозване на кофите и му заявил, че батко му в Силистра ще дойде да вземе
кофите. След това трите кофи били натоварени в багажно отделение на автобуса, в което се
държали почерпки за пътниците /води, кафета, кексчета/, тъй като другите багажни
отделения вече били пълни с багажи на пътуващите. После подс. Я. затворил капаците на
багажните отделения и автобусът, управляван от подс. О., потеглил от автогарата в гр.
Чорлу в посока границата с България.
Свид. Ъ. М. се върнал до лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. номер .. и заедно с
другите четири лица, пристигнали с него, се качили в същия и напуснали района на
автогарата в гр. Чорлу.
След като автобусът „Сетра“ с рег. № СВ .. НА, управляван от подс. О., стигнал до
ГКПП Дерекьой, шофьорите се сменили и управлението на превозното средство поел подс.
М. О.. Преминали турския граничен пункт и около 02.30 часа на 17.08.2022 г. автобусът,
управляван от подс. О., пристигнал на ГКПП Малко Търново на трасе „Входящи леки
автомобили и автобуси“. По същото време свидетелите Г. я., Н. Г. и С.В. - инспектори в
Агенция Митници, ТД „Митница Бургас“ били на работа нощна смяна на Митнически пункт
9
/МП/ Малко Търново. След приключване на входящия паспортен контрол, митническите
служители на трасето - свидетелите Г. я. и Н. Г. попитали пътниците и екипажа на автобуса
дали имат нещо за деклариране - акцизни стоки, стоки с търговски характер, валута и
валутни ценности, на което получили отрицателни отговори. Тогава митническите
инспектори поканили пътниците да свалят багажите си от автобуса за митническа проверка,
като при извършването й не били открити нарушения по отношение багажа на пътниците.
В едно от багажните отделения на автобуса останали три чанти на екипажа, няколко
стека с минерална вода и процесните три пластмасови кофи с етикети на боя, които не били
прикрити по някакъв начин. На въпрос на митническите служители какви са тези кофи,
стюардът на автобуса - подс. Я. заявил, че това е латекс, качен от непознато лице в гр.
Чорлу, за да го пренесат до гр. Силистра срещу заплащане.
При огледа на кофите, митническите инспектори констатирали, че те са фабрично
запечатани, но при повдигането им установили, че едната е по-лека от другите, което ги
мотивирало да пристъпят към отварянето им. Първо отворили по-леката кофа, в която
констатирали наличие на наредени пакети, като до половината на кофата имало латекс. След
това отворили и другите две кофи, които били почти пълни с латекс, но в тях също се
виждали наредени пакети. При извършен полеви наркотест на веществото, съдържащо се в
един от пакетите от първата кофа, пробата реагирала на хероин. Митническите инспектори
задържали трите кофи с откритите в тях пакети в административната сграда на митническия
пункт, на място, обособено като офис, както и разпоредили на тримата подсъдими да
оставят мобилните си телефони на бюро в същото помещение, след което уведомили за
случая дежурния разследващ митнически инспектор от ТД „Митница Бургас“. Свидетелите
Г. я. и Н. Г. възприели, че когато обявили, че ще извършат проверка на автобуса, тримата
подсъдими са били спокойни и са приели митническата проверка като нещо нормално, а
след откриването на наркотичните вещества в кофите, двамата водачи и стюарда на автобуса
са били изненадани от наличието на такива вещества в кофите и се притеснили.
След пристигането на разследващия митнически инспектор, за времето от 06.00 ч.
до 08.20 ч. на 17.08.2022 г. бил извършен оглед на местопроизшествие, по време на който
били направени фотоснимки. С извършеното от разследващ митнически инспектор от ТД
„Митница Бургас“ действие по разследване - оглед на местопроизшествие, на основание
чл.212 ал.2 от НПК било образувано досъдебното производство.
По време на огледа процесните кофи били преместени от административната сграда
на митническия пункт в халето за митническа проверка на автомобили, където били
отворени и се установило, че съдържат пакети, по които има следи от латекс.
От трите кофи били извадени общо 28 пакета, от които 22 с паралепипедна форма,
съдържащи кафеникаво вещество, и 6 пакета с неправилна форма, 2 от които съдържали
бяло вещество, а 4 - кафеникаво. Констатирало се, че всеки един от пакетите, освен здравата
си опаковка, е бил свободно поставен в прозрачна полиетиленова торба, която не е била
запечатана.
10
Била е взета проба от един от пакетите с паралелепипедна форма, при което тестът е
дал положителен резултат за хероин. Върху опаковките на пакетите са били поставени
номера, а чрез електронна везна „DS-502“ е било определено бруто теглото на всеки един от
пакетите, както следва: - обект № 1 - 1.0230 кг; - обект № 2 - 1.0175 кг; - обект № 3 - 1.0180
кг; - обект № 4 - 1.0645 кг; - обект № 5 - 1.0200 кг; - обект № 6 - 1.0160 кг; - обект № 7 -
1.0160 кг; - обект № 8 - 1.0195 кг; - обект № 9 - 1.0350 кг; - обект № 10 - 1.0285 кг; - обект №
11 - 1.0190 кг; - обект № 12 - 1.0185 кг; - обект № 13 - 1.0195 кг; - обект № 14 - 1.0170
кг; - обект № 15 - 1.0200 кг; - обект № 16 - 1.0235 кг; - обект № 17 - 1.0275 кг; - обект №
18 - 1.0660 кг; - обект №19 - 1.0410 кг; - обект № 20 - 1.0370 кг; - обект № 21 - 1.0325
кг; - обект № 22 - 1.1700 кг; - обект № 23 - 0.9940 кг; - обект № 24 - 0.9180 кг; - обект №
25 - 0.9975 кг; - обект № 26 - 0.9610 кг; - обект № 27 - 0.9055 кг; - обект № 28 - 0.9930 кг.
Общото бруто тегло на всички 28 пакети е било 28.5185 кг.
Всички открити 28 пакети били иззети като веществени доказателства, като тези с
паралелепипедна форма /22 на брой/ били обозначени като обекти под номера от № 1 до №
22, а тези с неправилна форма /6 на брой/ - като обекти под номера от № 23 до № 28.
С огледния протокол били иззети като веществени доказателства и 3 броя мобилни
телефона, които са били предоставени от подсъдимите и се намирали на бюро в
административната сграда на митническия пункт, както следва: телефон марка SAMSUNG с
IMEI: .. с поставена в телефона 1 брой СИМ карта на турския мобилен оператор „Тюрксел“ с
№ 1.. - предоставени от подсъдимия Ш. Я.; телефон марка IPHONE с IMEI: .. и IMEI: .. -
предоставен от подсъдимия М. О.; телефон марка IPHONE с IMEI: .. - предоставен от
подсъдимия Г. О..
Изземването на горепосочените веществени доказателства, обективирано в
протокола за оглед от 17.08.2022 г., било одобрено с определение № 798/17.08.2022 г.,
постановено по ЧНД № 952/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Тримата подсъдими били задържани първоначално със заповеди за задържане за
срок от 24 часа, а впоследствие с постановление на наблюдаващия прокурор на основание
чл.64 ал. 2 от НПК за срок до 72 часа.
В хода на разследването, с протокол от 18.08.2022 г. за отделяне на представителни
проби, в сградата на сектор БНТЛ при ОД на МВР - Бургас било определено нетното тегло
на веществото от иззетите като веществени доказателства 28 пакета, като общата нетна маса
на веществото е установена на 28 078.220 грама, равняващо се на 28 килограма, 78 грама и
220 милиграма. Наред с това, от всеки пакет са били отделени представителни проби, като
масата на същите е 833,399 грама и тези проби били предадени на БНТЛ при ОД на МВР -
Бургас за физикохимическо изследване. Основното нетно количество, остатък от веществото
след отделяне на пробите, е с общо нето тегло 27 244,821 грама.
Видно от заключението на извършената по досъдебното производство химическа
експертиза - протокол № 685/19.09.2022 г., изготвена от вещото лице В.Б. - специалист в
областта на химията при БНТЛ, ОД на МВР - Бургас, при изследване на иззетите веществени
11
доказателства - обекти от № 1 до № 28, е установено, че прахообразните вещества от
обектите на изследване се определят като хероин - 26 пакета с хероин /обекти от № 1 до №
22 и от № 25 до № 28/, с общо нето тегло 26 169.580 грама, като е определено съдържанието
на активно вещество диацетилморфин в отделните обекти, както следва:
- обект № 1 с тегло 996.520 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
55.20%;
- обект № 2 с тегло 1003.750 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
55.80%;
- обект № 3 с тегло 1006.050 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
53.10%;
- обект № 4 с тегло 1038.110 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
50.00%;
- обект № 5 с тегло 1005.460 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
52.60%;
- обект № 6 с тегло 1004.080 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
50.20%;
- обект №7 с тегло 1004.200 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
53.80%;
- обект № 8 с тегло 1005.030 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
54.40%;
- обект № 9 с тегло 1020.230 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
45.80%;
- обект № 10 с тегло 1004.550 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
55.10%;
- обект № 11 с тегло 996.960 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
54.90%;
- обект № 12 с тегло 1003.830 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
52.10%;
- обект № 13 с тегло 1003,700 грама и съдържание на диацетилморфин
в хероина 53.00%;
- обект № 14 с тегло 1002.520 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
51.90%;
- обект № 15 с тегло 1003.250 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
52,60%;
- обект № 16 с тегло 1007.280 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
53.70%;
- обект № 17 с тегло 1004.280 грама и съдържание на диацетилморфин
12
в хероина 54.50%;
- обект № 18 с тегло 1047.680 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
53.10%;
- обект № 19 с тегло 1022.470 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
52.40%;
- обект № 20 с тегло 1007.180 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
53.80%;
- обект № 21 с тегло 1003.490 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
56.10%;
- обект № 22 с тегло 1150.580 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
27.70%;
- обект № 25 с тегло 990.230 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
4.00%;
- обект № 26 с тегло 955.110 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
4.20%;
- обект № 27 с тегло 899.010 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
4.00%;
- обект № 28 с тегло 984.030 грама и съдържание на диацетилморфин в хероина
6.90%.
От експертното заключение се установява и това, че кристалните вещества от
обектите на изследване /обекти № 23 и № 24/ имат общо нето тегло 1 908.640 грама и в тях е
доказано наличие на метамфетамин с конкретно посочено съдържание, а именно:
- обект № 23 с тегло 993.000 грама и съдържание на метамфетамин 16.60 % и
- обект № 24 с тегло 915.640 грама и съдържание на метамфетамин 10.60 %.
Според същото заключение, веществата хероин и метамфетамин са поставени под
контрол в Списък 1 към чл.3 ал.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина“, във връзка с чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
Въз основа на резултатите от физико-химичната експертиза се установява и
паричната равностойност на хероина и метамфетамина, като стойността на посочените
наркотични вещества е изчислена съгласно Постановление на МС № 23 от 29.01.1998 г. за
определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и
възлиза общо на 2 165 536.00 лв.
С постановление от 13.10.2022 г. на наблюдаващия прокурор от Окръжна
прокуратура - Бургас, отделените представителни проби с общо тегло 833,399 грама са били
13
изпратени на Агенция „Митници”, ЦМУ за съхранение до приключване на наказателното
производство, а остатъкът от наркотичното вещество, както следва: 25 390.200 грама хероин
и 1 854.621 грама метамфетамин са били изпратени на Агенция „Митници”, ЦМУ за
унищожаване, като съответно с приемателно - предавателни протоколи № 89646/07.11.2022
г. и № 89647/07.11.2022 г. изпратените наркотични вещества са били приети в ЦМУ на
Агенция „Митници”.
По време на досъдебното производство била назначена и извършена дактилоскопна
експертиза - протокол № 153/29.08.2022 г., от заключението на вещото лице по която се
установява, че по предоставените за обработване веществени доказателства - 28 броя пакети
и техните опаковки няма оставени годни за идентификационно изследване дактилоскопни
следи.
Видно от писменото заключение по назначената в хода на разследването ДНК -
експертиза, отразено в Протокол № 22/ДНК-351 от 27.10.2022 г., при изследването на всички
обекти (обтривки от стреч фолио и прозрачно тиксо, с което са обвити пакетите кафяво
вещество, както и полиетиленови торби с кристалообразно вещество и полиетиленови
опаковки, замърсени с бяла боя) е определен само един вероятен ДНК профил на лице от
мъжки пол, който не показва съвпадение с ДНК профилите на подсъдимите М. О., Г. О. и Ш.
М. Я., както и с регистрираните до момента ДНК профили на лица и биологични следи в
Националната ДНК база данни.
В досъдебното производство е била назначена и изготвена техническа експертиза,
вещото лице по която е извършило изследване на иззетите като веществени доказателства
мобилни телефони, ползвани от тримата подсъдими, и на СИМ картата на турския мобилен
оператор „Тюрксел“ с № 1... Цялата запазена информация в паметта на мобилните телефони
е била записана на преносима флаш памет - 1 бр. USB flash drive ADATA 256 GB, неразделна
част от експертизата. По отношение на предоставената СИМ карта вещото лице е посочило,
че същата е с неизвестен ПИН код за отключване, поради което не е възможно извличане на
информация от нея. Във връзка с извлечените данни, съдържащи се в паметта на мобилните
телефони на подсъдимите, след извършен анализ на същите е установено, че паметта на
телефоните съдържа единствено информация от личен характер, която не е относима към
предмета на доказване по досъдебно производство.
В хода на разследването са били изискани по реда на чл. 159а от НПК и съответно е
било разрешено от съда предоставянето на трафични данни относно иззетите мобилни
телефони, ползвани от подсъдимите, като след извършен анализ на получените от
мобилните оператори данни е констатирано, че не се установява относима към предмета на
доказване по досъдебното производство информация. Отразено е също, че повечето от
регистрираните записи са от ползване на интернет, при което отсрещната страна /ако има
такава/ остава неизвестна, както и че не са установени контакти с български мобилни
номера, известни като ползвани от регистрирани за нарушения на митническия режим в Р
България лица.
Информацията, извлечена от паметта на мобилните телефони, така и получените
14
трафични данни не се използват от страна на държавното обвинение за обосноваване на
обвинителната теза.
След задържането на екипажа на автобуса с рег. № СВ .. НА, свид. С.В., който бил
уведомен по телефона за проблем на границата с това превозно средство, свързан с
намерени в него наркотични вещества, посетил в ареста тримата подсъдими, които му
съобщили, че в гр. Чорлу непознат за тях човек им е казал, че иска да изпрати боя до
България за гр. Силистра за ремонт на къща, помолил ги за услуга да превозят три кофи с
боя, като е казал, че брат му щял да дойде да ги вземе от автогарата в Силистра. След това
свид. В. отишъл лично до автогарата в гр. Чорлу и прегледал записите от камерите от офиса
на „Метро туризъм“ и от автогарата, за да види какво точно се е случило. На записите свид.
В. ясно видял автомобила, който пристигнал на автогарата с кофите, както и лицата, които
били в този автомобил, а също и лицето, което носело кофите до автобуса. После свид. В.
съобщил на адвоката си, че е видял какво се е случило на автогарата в гр. Чорлу и
подготвили жалба до прокуратурата в гр. Чорлу за случая, която жалба В. подал на
22.08.2022 г. в Републиканската прокуратура на гр. Чорлу. По повод на тази жалба било
образувано разследване (досъдебно производство) № 2022/17206 на Републиканска
прокуратура - Чорлу, по което се изискали записите от охранителните камери на автогарата
в гр. Чорлу за времето между 20:00 и 22:00 часа на 16.08.2022 г. Впоследствие образуваното
разследване (досъдебно производство) № 2022/17206 на Републиканска прокуратура - Чорлу
било изпратено по компетентност на Републиканска прокуратура - Къркларели, където било
образувано под № 2022/7297.
Още в хода на досъдебното производство по настоящото дело, защитата на
подсъдимите се снабдила чрез упълномощен адвокат в Република Турция с копия на
доказателствени материали, събрани по образуваното разследване (досъдебно производство)
№ 2022/17206 на Републиканска прокуратура - Чорлу, включително и с фотоснимки от
записи от камери на автогарата в гр. Чорлу за времето между 20:00 и 22:00 часа на
16.08.2022 г., като с молба вх. № 5717/2022 от 28.11.2022 г. ги е представила, придружени с
превод на български език, за приобщаване по настоящото производство.
По време на съдебното производство по настоящото дело пред първата инстанция,
защитата на подсъдимите представила копия на доказателствени материали, събрани по
образуваното в Република Турция досъдебно производство № 2022/7297 на Главна
републиканска прокуратура - Къркларели, заверени с Апостил № 2023/361 и придружени с
превод на български език от заклет преводач, като с протоколно определение от 29.08.2023 г.
окръжният съд ги приобщил към доказателствената съвкупност по делото.
В хода на съдебното следствие, чрез изпратени на два пъти молби за правна помощ
до Република Турция, първоинстанционният съд изискал предоставяне на информация от
Министерството на правосъдието на Република Турция относно етапа, на който се намира
воденото там наказателно производство № 2022/7297 по описа на Главна прокуратура
Кърклърели, както и да се предостави копие на обвинителен акт, в случай че такъв е внесен
в съответния съд, но исканата информация не била предоставена от чуждестранните
15
съдебни органи.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваното решение
подробно и последователно, по същество и по отношение на относимите към случая
обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Първоинстанционния съд аргументирано е изложил съображенията си на кои от тези
материали и до каква степен е изградил изводите си относно фактите т.е. приетата за
установена от него фактическа обстановка.
Настоящата инстанция, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени свои и
различни от изложените фактически положения /когато има основания за това/, извърши
своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до изложените по-горе
фактически констатации.
В този смисъл присъдата на окръжния съд не е необоснована, а събраните в хода на
наказателното производство доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават
приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации.
Въззивната инстанция изцяло възприема както извършената преценка на събраните
в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени материали,
така и обоснованите в резултат на тази преценка доказателствени изводи относно фактите.
В мотивите към присъдата е посочено, че възприетата фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства разгледани по
отделно и в тяхната съвкупност, а именно.
- гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимите Г. О., М. О. и Ш. М.
Я., дадени в съдебното следствие; показанията на свидетелите Г. я., Н. Г., С.В., А.Ф. и С.Ч.,
дадени в съдебно заседание, отчасти от показанията на свидетеля ъ.ш. М. в съдебно
заседание, както и показанията на свидетеля С.В., дадени на досъдебното производство и
приобщени чрез прочитането им на основание чл.373 ал.1 вр.чл.283 от НПК;
- писмени доказателствени средства, събрани на досъдебното производство и
прочетени по реда на чл. 283 от НПК: протокол за оглед на местопроизшествие от 17.08.2022
г. и протокол за отделяне на представителни проби от 18.08.2022 г.;
- писмени доказателства, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК: протокол за
извършена митническа проверка № 22BG001003M010151 от 17.08.2022 г. и приложени към
него заверени копия на документи, приемателно - предавателни протоколи №
89646/07.11.2022 г. и № 89647/07.11.2022 г., справки относно актуалното състояние на ЕТ
„Сечкин Травел Туризъм - С.В.“, писмо рег. № 769000-9584/18.04.2023 г. на началник сектор
„Пътна полиция“ - Бургас, справки за съдимост на тримата подсъдими, копия на документи,
събрани по образувано в Република Турция досъдебно производство № 2022/7297 на Главна
републиканска прокуратура - Къркларели, заверени с Апостил № 2023/361 и придружени с
превод на български език от заклет преводач, справка за задграничните пътувания на свид.
ъ.ш. М. и справка за съдимост на свид. ъ.ш. М.;
16
- веществени доказателствени средства: фотоснимки, изготвени при извършения
оглед на местопроизшествие;
- веществени доказателства - иззетите 28 пакети, съдържащи наркотични вещества, 3
броя мобилни телефона и 1 брой СИМ карта, както и фотоснимките, свалени от видеозаписи
от камери, поставени на автогарата в гр. Чорлу и на ГКПП Дерекьой - Малко Търново;
- експертните заключения на: химическа експертиза - протокол № 685/19.09.2022 г.,
дактилоскопна експертиза - протокол № 153/29.08.2022 г., ДНК - експертиза - протокол №
22/ДНК-351 от 27.10.2022 г. и техническа експертиза, приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.373 ал.1 вр.чл.283 от НПК.
Окръжният съд е изложил убедително и аргументирано съображенията си на кои от
тези доказателствени материали и до каква степен е изградил изводите си относно фактите
т.е. приетата за установена от него фактическа обстановка.
Съдът с основание е кредитирал обясненията на тримата подсъдими Г. О., М. О. и
Ш. Я., депозирани в хода на проведеното съдебно следствие пред първата инстанция,
отчитайки значението им за правилното изясняване на фактическите обстоятелства по
делото. В мотивите към присъдата тези доказателствени средства са анализирани както
самостоятелно - от гледна точка на тяхната логичност, безпротиворечивост и убедителност,
така и при съпоставката им с останалите доказателства по делото, и при съобразяване на
специфичната им процесуална природа, а именно, че те освен доказателствено средство, са и
средство за защита. Въз основа на това правилно първата инстанция е преценила, че същите
възпроизвеждат обективно фактологията на събитията, тъй като фактите, твърдени от
подсъдимите в обясненията им, намират подкрепа в други доказателствени източници -
гласни, писмени и веществени и с оглед на това е заключила, че обясненията на тримата
подсъдими представляват годен и достоверен източник на фактически данни за
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, и ползването им допринася за
установяване на обективната истина по случая, поради което им с основание им е дала вяра
и ги е включила в доказателствената съвкупност при установяване на представената в
началото на изложението фактическа обстановка.
Действително подсъдимите в обясненията си подробно описват в хронологична
последователност релевантните фактически положения, случили се на 16 и 17 август 2022 г.
и в този смисъл от тях се установява, че към 16.08.2022 г. същите са работили за ЕТ „Сечкин
Травел Туризъм - С.В.“, който извършвал международни автобусни превози на пътници по
договор с автобусната компания „Метро туризъм“ по редовна линия Истанбул - Силистра,
както и че на 16.08.2022 г. в 19.30 часа, те в качеството си на екипаж /двама шофьори и един
стюард/ на автобус марка „Сетра“ с рег. № СВ .. НА, потеглили от гр. Истанбул, Република
Турция за гр. Силистра, Република България, като маршрутът преминавал през гр. Чорлу.
Тези обстоятелства, освен от обясненията на подсъдимите, се изясняват и от показанията на
свид. С.В. т.е. заявеното от този свидетел подкрепя твърденията на подсъдимите в тази им
част.
17
Обясненията на подсъдимите са подробни, последователни и непротиворечиви по
отношение на съдържащата се в тях информация за случилото се на автогарата в гр. Чорлу,
след като автобусът, управляван от подс. О., е пристигнал там около 21.30 часа, като и
тримата категорично отричат да са знаели, че в трите фабрично затворени кофи, които са
приели да превозят с автобуса, е имало наркотични вещества. В тази връзка правилно
окръжният съд е констатирал еднозначност на твърденията им, че до подс. О. се приближило
непознато за него лице – свид. Ъ. М., който го попитал дали може да изпрати три кофи с боя
за Силистра, обяснявайки му, че батко му в Силистра правел ремонт на дома си; че след като
е получил съгласие, трите кофи били донесени до автобуса и там същото непознато лице -
свид. Ъ. М. демонстрирал на подс. Я., че кофите са фабрично запечатани, дал му 200 турски
лири за услугата по превозване на кофите, заявил му, че батко му в Силистра ще дойде да
вземе кофите, след което трите кофи били натоварени в багажно отделение на автобуса, в
което се държали почерпки за пътниците, тъй като другите багажни отделения вече били
пълни с багажи на пътуващите.
Като обоснован и правилен следва да бъде преценен извода на първата инстанция,
че тези фактически данни, изводими от обясненията на подсъдимите, напълно
кореспондират с данните, съдържащи се както в показанията на свид. Ъ. М., дадени в
съдебно заседание на 29.01.2024 г., така и във фотоснимките, свалени от видеозаписи от
камери, поставени на автогарата в гр. Чорлу.
В този смисъл възраженията в допълнението към протеста досежно преценката на
тези доказателствени средства – обясненията на тримата подсъдими, се явяват
неоснователни и не могат и не следва да бъдат споделени. Според прокурора от окръжната
прокуратура, съдът е кредитирал избирателно части от обясненията на подсъдимите и не е
обсъдил в частност противоречията в обясненията на подс. Ш. Я., дадени в хода на
съдебното следствие с тези дадени в хода на досъдебното производство, в частта им, в която
той заявил, че преди началото на курса са постигнали съгласие да вземат процесиите три
кофи от латекс, в които в последствие са установени наркотичните вещества.
Твърдението, че обясненията на подсъдимите са били преценявани избирателно е
голословно, доколкото не се сочи нито един конкретен аргумент в негова подкрепа, и
очевидно не отговаря на действителността, доколкото видно от съдържанието на мотивите
към проверяваната присъда, тези доказателствени средства /а и не само тези
доказателствени материали, а и всички останали по делото/ са анализирани и коментирани
изключително внимателно, подробно и задълбочено, като не само е възпроизведено тяхното
съдържание като конкретни твърдения за определени факти, а същите са били и обект на
преценка от гледна точка на своята последователност и непротиворечивост, както и в крайна
сметка – на достоверност. Изследвано е съдържанието на обясненията на подсъдимите, като
с оглед на изнесените в тях твърдения между тези обяснения действително липсват
противоречия, и същевременно е направена обоснована констатация, че заявеното от
подсъдимите се подкрепя и от други доказателствени източници вкл. такива, които имат и
обективен характер.
18
Що се отнася до възражението, че не са били обсъдени противоречията в част от
обясненията на подс. Ш. Я., депозирани от него в досъдебното производство и в съдебната
фаза, настоящата инстанция счита, че окръжният съд ясно и недвусмислено е изразил
позицията си, посочвайки изрично в мотивите си, че дава вяра именно на обясненията на
подсъдимите, депозирани в хода на съдебното следствие. Вярно е, че в първоинстанцинното
производство по искане на прокурора са били прочетени част от обясненията на подс. Ш. Я.,
след което същият ясно и категорично е заявил, че под начало на курса е имал предвид
тръгването на автобуса от автогарата в гр. Чорлу т.е. след направената почивка, а не
началното тръгване на автобуса от гр. Истамбул. Това негово твърдение се подкрепя и от
показанията на свид. Ъ. М., дадени в съдебно заседание на 29.01.2024 г., и от съдържанието
на фотоснимките, свалени от видеозаписи от камери, поставени на автогарата в гр. Чорлу, а
и от показанията на свид. М. М., депозирани от последния в хода на проведеното пред
въззивната инстанция съдебно следствие.
В мотивите към присъдата си първостепенният съд е посочил, че при формиране на
изводите си по фактите е ползвал и показанията на свид. Ъ. М., депозирани пред съда, но
само тези части от тях, в които е налице корелация с други доказателствени източници по
делото.
Настоящата инстанция констатира, че показанията на този свидетел действително са
били обект на много задълбочен и внимателен анализ /характерен в настоящия случай и при
преценката на останалата част от наличните по делото доказателства и доказателствени
средства/, както от гледна точка на тяхното съдържание, последователност и
непротиворечивост, така и с оглед на съпоставянето им с останалите доказателствени
материали по делото и в този смисъл, прилагайки този критичен подход при оценката на
тези доказателствени средства, съдът с основание се е доверил на показанията на свидетеля
в частта им, в която съобщава: че той не се познава с нито един от тримата подсъдими; че на
въпросната дата след 21:00 часа е отишъл на автогарата в гр. Чорлу, където се срещнал с
други лица, които пристигнали на автогарата с автомобил, в багажника на който се намирали
процесните три кофи; че след разговор с тези лица първо е отишъл до автобус на фирма
„Нишикли“ и попитал шофьора му дали ще може да закара три кофи боя до гр. Силистра, но
последният му отказал; че после се насочил към автобуса на фирма „Метро“ и попитал
шофьора на същия дали ще вземат три кофи бои за Силистра, като получил отговор да ги
донесе; че след това се върнал до автомобила и взел две от кофите, а третата я взело едно от
момчетата, дошли с този автомобил, и двамата ги занесли до автобуса, където същите били
сложени в багажника на превозното средство.
Тази част от твърденията на свид. Ъ. М., съдържащи се в депозираните от него пред
съда показания, наистина намира подкрепа в показанията на свид. А.Ф., в обясненията на
подсъдимите, а също и във фотоснимките, свалени от видеозаписи от камери, поставени на
автогарата в гр. Чорлу. В тази връзка въззивният съд намира за необходимо да допълни, че в
определена степен тези твърдения на свид. Ъ. М. се потвърждават и от показанията на
разпитания в хода на въззивното съдебно следствие свид. М. М.
19
Както вече беше посочено по-горе, окръжният съд не се е отнесъл безкритично към
показанията на свид. Ъ. М. и не е дал вяра на твърденията му напълно и изцяло, а
анализирайки тези доказателсдтвени средства е направил изричната и обоснована преценка
/която се споделя напълно и от настоящата инстанция/, че същите не следва да се кредитират
в частта им, в която твърди, че на автогарата в гр. Чорлу се е срещнал само с двама мъже,
които са дошли там с автомобил; че с тях не е имало жена, като той е разговарял единствено
по телефона с жена на име .., но на автогарата не я е виждал; че негов братовчед на име М.
Б. М. е бил на автогарата преди да пристигнат с автомобила другите двама мъже и братовчед
му не е бил заедно с тях; че след като са занесли трите кофи до автобуса той се е качил в
автомобила, с който са били двамата мъже, като в същия не е имало други хора.
Правилно първоинстанционният съдебен състав не е дал вяра на тези твърдения на
свидетеля при изграждане на изводите си по фактите, тъй като същите се опровергават от
информацията, съдържаща се в показанията на разпитания пред въззивния съд свид. М. М.,
както и в приобщените по делото фотоснимки, свалени от видеозаписи от камери,
поставени на автогарата в гр. Чорлу.
Окръжният съд много внимателно и обстоятелствено е обсъдил в мотивите към
присъдата си тази информация, допустимостта на същата и значението й за установяване на
съществени обстоятелства от предмета на доказване по делото, както и за проверка на
достоверността на други, предимно гласни доказателствени материали вкл. показанията на
свид. Ъ. М., в частност.
Факт е, че по делото не се спори относно автентичността на фотоснимките от
записите от охранителни камери на автогарата в гр. Чорлу, събрани по образуваното в
Република Турция досъдебно производство № 2022/7297 на Главна републиканска
прокуратура - Къркларели, заверени с Апостил № 2023/361 и изрично приобщени към
доказателствената съвкупност по настоящото дело. Въззивният съд споделя извода, че по
естеството си тези снимки представляват веществени доказателства по смисъла на чл.109
ал.1 от НПК, поради съдържащата се в тях доказателствена информация и възможността да
послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Правилно съдът е констатирал, че на
въпросните снимки ясно се вижда, че малко преди идването на автобуса с рег. № СВ .. НА на
автогарата в гр. Чорлу, там пристига лек автомобил „Рено Клио“ с регистрационен номер ..
бял на цвят, който паркира в района на автогарата, и от същия слизат четири лица - трима
мъже и една жена, която свид. Ъ. М. при предявяване на фотоснимките разпознава като .., а
един от мъжете разпознава като негов братовчед на име М. Б. М.. Последният беше
установен в хода на въззивното съдебно производство, призован и разпитан в качеството на
свидетел, като от една страна неговите показания на практика потвърждават част от
заявеното от свид. Ъ. М. /което е било кредитирано от първата инстанция/, от друга страна,
показанията и на този свидетел се потвърждават от информацията визуализирана на
коментираните снимки. От снимките действително се установява и това, че малко по-късно
свид. Ъ. М. е застанал до паркирания лек автомобил „Рено Клио“ с регистрационен номер ..
от багажника на който се свалят процесните три кофи, след което свид. Ъ. М. взема две от
20
тях, а третата я взема един от мъжете дошли с л.а. „Рено Клио“, и двамата ги носят на ръце
към спрелия на перона автобус с рег. № СВ .. НА. От снимките е видно и това, че накрая
свид. Ъ. М., заедно с другите четири лица, се качват в лекия автомобил „Рено Клио“ с рег.
номер .. и напускат района на автогарата в гр. Чорлу.
По отношение на тези доказателствени материали с основание окръжният съд е
заключил, че информацията, съдържаща се на приобщените по делото и коментирани по-
горе фотоснимки, без съмнение допринася за установяване на релевантните за делото факти,
защото обективно отразява реално случилите се на процесната дата събития и именно
поради това съдът я е използвал както за разкриване на обективната истина по делото, така и
за проверка на гласните доказателствени средства, с оглед преценката за тяхната
достоверност.
Неоснователни са възраженията по повод на тези доказателствени материали, като
без основателна причина съдът се упреква, че не е изчакал пристигането на поисканата
молба за правна помощ до Република Турция за предоставяне на официална информация за
воденото при тях наказателно производство и по този начин изцяло се е доверил на тяхната
достоверност и автентичност, както и че същите са били обсъдени в мотивите към
присъдата избирателно. Видно от материалите по делото, окръжният съд неколкократно е
отправял запитване до компетентните органи в Република Турция за предоставяне на
информация по официален път, което не е било сторено. Същевременно съдът не е имал
основание да се съмнява в автентичността на представените писмени доказателства и този
въпрос е бил обсъден и решен положително в хода на съдебното следствие. В никакъв
случай не може да се сподели твърдението, че тези материали са били използвани
избирателно, а напротив – видно от съдържанието на мотивите, те са били подложени на
внимателен и обективен анализ, така както са били обсъдени и коментирани всички
останали доказателствени материали по делото.
Неоснователни са възраженията в допълнението към протеста по отношение на
извършената от първата инстанция проверка и преценка на показанията на свид. Ъ. М..
Изготвилия протеста прокурор изразява несъгласие с решението на съда да приеме за
достоверни показанията на свид. ъ.ш. М. въпреки наличието на очевидни според прокурора
противоречия в тях, като са били използвани само тези от тях, които подкрепят защитната
теза на подсъдимите.
При обсъждането на това възражение на първоинстанционния прокурор не може да
не бъде отчетено и обстоятелството, че твърденията за противоречивост на показанията на
свид. Ъ. М. респ. упрекът към съда, че е кредитирал само тези части от показанията, които са
в интерес на позицията на подсъдимите, са голословни и неконкретизирани.
Настоящата инстанция намира тази преценка на прокурора за несъстоятелна /която
впрочем не се споделя от участващия във въззивното производство прокурор/, доколкото
видно от съдържанието на мотивите към атакуваната присъда, показанията на този свидетел
са били обект на изключително внимателен, задълбочен и подробен, но преди всичко
критичен анализ от страна на окръжния съд, поради което в никакъв случай не би могло да
21
се обоснове и подкрепи извод, че са кредитирани само тези негови твърдения, които
обслужват защитната теза на подсъдимите, а още по-малко, че те са кредитирани именно
защото са в интерес на подсъдимите. Напротив, съдът е проявил обективност и критичност
към тези доказателствени средства, изследвал ги е внимателно както от гледна точка на
тяхното съдържание т.е. какви факти от действителността се установяват чрез тях,
коментирал е изрично съдържащите се в тях противоречия, както и противоречията с
останалата част от доказателствените материали и е дал вяра само на тези твърдения на
свидетеля, които се подкрепят най-вече от доказателствени източници имащи обективен
характер – в частност информацията съдържаща се на коментираните подробно по-горе, а и
в мотивите към присъдата, фотоснимки.
При обсъждането на това възражение на първоинстанционния прокурор не може да
не бъде отчетено и обстоятелството, че твърденията за противоречивост на показанията на
свид. Ъ. М. респ. упрекът към съда, че е кредитирал само тези части от показанията, които са
в интерес на позицията на подсъдимите, са по същество голословни и неконкретизирани.
Независимо от това и с оглед задължението си да извърши цялостна проверка относно
правилността на атакувания съдебен акт, настоящата въззивна инстанция обсъди
внимателно тези възражения, извърши преценка на действията на окръжния съд по
събирането, проверката, преценката и анализа на доказателствата и доказателствените
средства и стигна до извода, че съдът не е допуснал нарушения в тази си дейност, а
напротив – стриктно и точно е изпълнил задълженията си, произтичащи от нормата на
чл.305 ал.3 от НПК.
Първостепенният съд с основание е ценил като валиден доказателствен източник и
показанията на свид. С.В., като е направена правилна констатация за последователност в
твърденията му и за липса на вътрешна противоречивост, както и за относимост на тези
твърдения към предмета на доказване. От показанията му се установява, че тримата
подсъдими са работили за него, като описва организацията на работата на извършваните от
него, в качеството му на ЕТ „Сечкин Травел Туризъм - С.В.“, автобусни превози на пътници
по договор с автобусната компания „Метро туризъм“ по редовна международна линия
Истанбул - Силистра.
Обосновано е прието, че в показанията на свидетеля се съдържат производни данни
за съобщеното му от тримата подсъдими, когато ги е посетил в ареста, непосредствено след
задържането им, а именно, че в гр. Чорлу непознат за тях човек им е казал, че иска да
изпрати боя до България за гр. Силистра за ремонт на къща, помолил ги за услуга да
превозят три кофи с боя, като е казал, че брат му щял да дойде да ги вземе от автогарата в
Силистра. Законосъобразно тези твърдения са били приети за допустими, тъй като макар в
тази им част показанията на свидетеля да са производни доказателства, доколкото той
възпроизвежда чужди възприятия за факти, които са му били съобщени от подсъдимите, в
случая използването им е допустимо, тъй като съответстват с обясненията на тримата
подсъдими и подкрепят събраните чрез обясненията им доказателствени факти.
Правилна е констатацията, че в показанията на свидетеля се съдържат и първични
22
доказателствени факти за извършените от него действия, свързани с личното му отиване до
автогарата в гр. Чорлу и преглеждане записите от камерите от офиса на „Метро туризъм“ и
от автогарата, като възпроизвежда възприятията си относно видяното на тези записи, а също
и за подадената от него жалба до прокуратурата в гр. Чорлу, по повод на която било
образувано разследване (досъдебно производство) № 2022/17206 на Републиканска
прокуратура – Чорлу и в този смисъл сочените от него обстоятелства действително
кореспондират с приобщените по делото копия на доказателствени материали, събрани по
образуваното в Република Турция разследване
Съдът с основание е дал вяра и на показанията на свид. А.Ф. - шофьорът на автобуса
на фирма „Нишикли“, който разпознава свид. Ъ. М. като човека дошъл при него на
автогарата в гр. Чорлу и го е попитал дали ще може да закара три кофи боя до гр. Силистра,
но той му е отказал, защото не е пътувал до Силистра, а за Добрич.
В мотивите към присъдата внимателно са анализирани и преценени показанията на
свидетелите Г. я., Н. Г. и С.В. - инспектори в Агенция Митници, ТД „Митница Бургас“, които
са били на работа нощна смяна на Митнически пункт Малко Търново при пристигането на
автобус с рег. № СВ .. НА, управляван от подс. О., на ГКПП Малко Търново на трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси“ около 02.30 часа на 17.08.2022 г. Свидетелите Г. я. и
Н. Г. действително описват в подробности действията си във връзка с извършената от тях
митническа проверка на процесния автобус, взетото решение за извършването на проверка,
поведението на пътниците от автобуса и обслужващия го персонал т.е. на подсъдимите в
началото на проверката и впоследствие, както и установеното при така извършената
проверка. Показанията на свидетелите я. и Г. са еднопосочни и относно това, че в едно от
багажните отделения на автобуса са останали чантите на екипажа, няколко стека с минерална
вода и процесните три пластмасови кофи с етикети на боя, които не са били прикрити по
някакъв начин, като на запитването им какви са тези кофи, подс. Я. е заявил, че това е
латекс, качен от непознато лице в гр. Чорлу, за да го пренесат до гр. Силистра срещу
заплащане. В показанията си свидетелите я. и Г. дават информация и за това, че при огледа
на кофите са констатирали, че същите са фабрично запечатани, но при повдигането им са
установили, че едната е по-лека от другите, което ги мотивирало да я отворят, при което
констатирали наличие на наредени пакети в нея, покрити с латекс, като в този момент към
тях се присъединил и колегата им - св. С.В., като тримата отворили и другите две кофи, в
които също се виждали наредени пакети, покрити с латекс, и при извършен полеви
наркотест на веществото, съдържащо се в един от пакетите от първата кофа, пробата
реагирала на хероин. От разказа на свидетелите я., Г. и Влайков се установява също така, че
след пристигането на разследващия митнически инспектор е бил извършен оглед, като
процесните кофи са били преместени в халето за митническа проверка на автомобили,
където били отворени и се установило, че съдържат общо 28 пакета, от които 22 с
паралепипедна форма, съдържащи кафеникаво вещество, и 6 пакета с неправилна форма, 2
от които съдържали бяло вещество, а 4 - кафеникаво, като всички открити 28 пакети, както и
мобилните телефони на тримата подсъдими, са били иззети като веществени доказателства.
23
Свидетелите Г. я. и Н. Г. са категорични относно възприятията си, че когато обявили, че ще
извършат проверка на автобуса, тримата подсъдими са били спокойни и са приели
митническата проверка като нещо нормално, а след откриването на наркотичните вещества в
кофите, двамата водачи и стюарда на автобуса са били изненадани от наличието на такива
вещества в кофите и се притеснили.
С оглед на съдържанието на показанията на тези свидетели, правилно същите са
оценени като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което в
цялост им е дадена вяра при установяване на фактите по делото.
Неоснователни са възраженията в допълнението към протеста, че съдът е
недооценил показанията на свид. Г. я., според които причина да извършат проверка на трите
кофи от латекс, поставени в багажното отделение на автобуса е обстоятелството, че при
вдигане на една от кофите същата е била много лека и очевидно несъответно е
съдържанието й с това на надписа на кофата. Видно от съдържанието на мотивите,
окръжният съд не само е констатирал това твърдение на свидетеля, но го е коментирал при
преценката на показанията му и несъмнено го е отчел в достатъчна степен при формирането
на изводите си както по отношение на фактите, така и при обосноваването на крайния си
извод за недоказаност на обвинението от субективна страна.
По отношение на писмените доказателствени средства и тяхната процесуална
годност, окръжният съд правилно е преценил, че приложените по делото протокол за оглед
на местопроизшествие от 17.08.2022 г. и протокол за отделяне на представителни проби от
18.08.2022 г. са годни доказателствени средства, удостоверяващи процесуално-следствени
действия, извършени от компетентен орган, като съставените протоколи отговорят на
изискванията за съдържание по чл.129 от НПК, като. Данните от огледния протокол
кореспондират с показанията на свидетелите я., Г. и Влайков, като осъществените действия,
свързани с извършеното изземване на веществени доказателства, са надлежно одобрени от
съдия при Окръжен съд - Бургас.
Що се отнася до приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите
съдържат релевантни за делото факти, те са посочени и са били обект на подборно
обсъждане в изложението относно установената по делото фактическа обстановка и анализа
на гласните доказателствени средства.
Съдът е кредитирал и заключенията на вещите лица по изготвените експертизи, тъй
като същите не само не са били оспорени от страните, но и не е имало основание за
съмнение в безпристрастността и професионалната компетентност на експертите.
При обсъждането на възраженията в протеста по отношение на извършената от
първоинстанционния съд преценка на доказателствените материали не може да не бъде
отчетено и обстоятелството, че твърденията за неправилното тълкуване и превратното
възприемане на доказателствата, за липса на цялостен анализ на същите в тяхната взаимна
връзка и последователност, за липса на обосновани изводи за тяхната достоверност, са
голословни и неконкретизирани. Независимо от това и с оглед задължението си да извърши
24
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, настоящата въззивна
инстанция обсъди внимателно тези възражения, извърши преценка на действията на
окръжния съд по събирането, проверката, преценката и анализа на доказателствата и
доказателствените средства и стигна до извода, че съдът не е допуснал нарушения в тази си
дейност, а напротив – стриктно и точно е изпълнил задълженията си, произтичащи от
нормата на чл.305 ал.3 от НПК
Проверявайки присъдата по отношение на извършения анализ на доказателствата и
доказателствените средства настоящата инстанция стигна до извода, че окръжният съд е
изложил в мотивите си последователно, задълбочено и аргументирано достатъчно и
убедителни съображения досежно преценката на всички и особено на гласните
доказателствени материали, като въз основа на това е обосновал изводите си за това които
обстоятелства приема за установени респ. доказани по несъмнен и категоричен начин и е
посочил подробно съображенията си за това.
С оглед на изложените по-горе съображения, неоснователни се явяват възраженията
в допълнението към протеста на прокуратурата по отношение на обосноваността на
атакувания съдебен акт.
При извършената от първостепенния съд задълбочена и подробна преценка на
всички налични по делото доказателствени материали, въззивната инстанция категорично не
споделя тезата, че изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка не отговаря
на целия събран доказателствен материал.
Предвид изложеното по-горе, настоящият проверяващ съд направи извод, че
присъдата по същество не е необоснована, доколкото приетото за установено от фактическа
страна се подкрепя от доказателствата по делото, а тези доказателства са анализирани,
коментирани и преценени подробно, задълбочено и аргументирано, при стриктно спазване
на изискванията визирани в разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК.
В мотивите си съдът ясно е посочил установените обстоятелства, както и въз
основа на кои доказателствени материали е изградил изводите си относно фактите. С оглед
на направената констатация за наличие на противоречия в доказателствените материали са
изложени достатъчно като обем и аргументация съображения защо едни от тях се приемат и
в каква част, а други и в каква част се отхвърлят.
Присъдата не е постановена при непълнота на доказателствата, доколкото
първоинстанционният съд е положил всички усилия за изясняване на релевантните в случая
факти, като са били събрани необходимите за постигането на тази цел доказателства.
Неоснователни са възраженията в допълнението към протеста по отношение на
активността на окръжния съд при попълването на делото с доказателства, относими към
предмета на доказване. Видно от материалите от съдебното производство, при проведеното
съдебно следствие съдът е положил необходимите усилия за установяването на
самоличността на лицата, които са се намирали на процесната дата на автогарата в гр.Чорлу,
Република Турция и именно в резултат на тези усилия е било установено, че две от тези лица
25
са свидетелите Ъ. М. и М. М.. Местонахождението на първия е било установено и той е бил
разпитан като свидетел в първоинстанционното съдебно следствие, а по отношение на
втория е било сторено необходимото, но същият не е могъл да бъде установен и разпитан.
Във въззивното производство местонахождението и на този, установен от първата
инстанция, свидетел беше установено и същият беше редовно призован и разпитан в хода на
въззивното съдебно следствие. Що се отнася до това, че не е била получена информация за
хода на наказателното производство в Република Турция, в действителност по делото е
налице такава информация, но следва да се отбележи, че съдбата на това производство е
неотносима към развитието на процеса в Република България.
Въз основа на така установеното правилно по отношение на фактическата
обстановка от страна на окръжния съд, последният е направил и аргументирано обосновал
законосъобразен правен извод относно това, че поведението на тримата подсъдими не
осъществява от субективна страна състава на престъплението по чл.242 ал.4 предл.1 и 2
вр.ал.2 предл.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, за което са били обвинени и съответно предадени на съд.
Напълно следва да бъдат споделени аргументите изложени подробно в мотивите
към атакуваната присъда по отношение доказаността на обвинението респ. по отношение на
съставомерността на деянието на подсъдимите от обективна и от субективна страна.
Правилна е констатацията, че в случая действително са налице обективните
признаци на престъпния състав по чл.242 ал 2 предл.1 от НК, тъй като изпълнителното
деяние на това престъпление се изразява в пренасяне на високорискови наркотични
вещества през границата на страната, без надлежно разрешително.
По делото е несъмнено установено, че в трите процесни пластмасови кофи с етикети
на боя - две кофи с надпис Nipolin и една кофа с надпис Permolit, превозени през турско-
българската граница на ГКПП „Малко Търново” с автобус „Сетра” с per. № СВ .. НА, при
извършена митническа проверка на българската граница на 17.08.2022 г. около 02.30 часа, са
открити високорискови наркотични вещества - 26 пакета с хероин с общо нето тегло 26
169.580 грама и 2 пакета с метамфетамин с общо нето тегло 1 908.640 грама, пренасянето на
които през границата е осъществено без знанието и разрешението на митническите власти.
Обосновано съдът е заключил и настоящата инстанция напълно споделя този извод,
че макар да са налице обективните признаци на престъплението по чл.242 ал.2 предл.1 от
НК, за така осъществената контрабанда на високорискови наркотични вещества подсъдимите
нямат вина, тъй като в конкретния случай липсват доказателства, обосноваващи
субективната страна на инкриминираното деяние от страна на подсъдимите.
Факт е, че престъплението по чл.242 ал.2 предл.1 от НК може да се осъществи само
с пряк умисъл т.е. деецът трябва да съзнава общественоопасния характер на деянието, да
предвижда неговите общественоопасни последици и да иска настъпването им, като теорията
и съдебната практика са категорични, че при формиране на изводите за субективната страна
на всяко престъпление и конкретно за съдържанието на умисъла се съди от обективните
действия на дееца преди, по време и след деянието, при това разгледани съвкупно и оценени
26
на основата на всички събрани по делото доказателства.
Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е преценено, че в случая
не са налице каквито и да било преки или косвени доказателства, установяващи знание у
тримата подсъдими, че в трите пластмасови кофи с поставени на тях етикети на боя и
фабрично запечатани, които те като екипаж на автобус с рег. № СВ .. НА са приели да
превозят през турско-българската граница, са били укрити високорискови наркотични
вещества, както и че събраните по делото доказателства са точно в обратната посока, а
именно, че подсъдимите не са имали представа в съзнанието си за наличието на укрити
наркотични вещества в процесните кофи.
Неоснователни и несъстоятелни са доводите на прокурора, изложени в
обвинителния акт и поддържани в първоинстинционното производство, както и
възраженията в протеста и допълнението към него, че субективната страна на
престъплението се доказвала от обстоятелствата, свързани с начина на съхранение на
наркотика, неговото количество и стойност, дългогодишният опит на подсъдимите като
екипаж, превозващ пътници по редовна автобусна линия, както и от показанията на
митническите служители, включително относно мястото на откриване на наркотика и
естеството на опаковките.
На практика, обаче, се касае не за наличието на реални доказателствени материали
въз основа на които да се правят тези изводи, а за предположения и догадки, че подсъдимите
са съзнавали наличието на контрабандния товар в автобуса и са искали да го пренесат през
границата на страната, противно на установените правила за митническия режим. Голямото
количество на наркотичните вещества - с общо нето тегло 28 078.220 грама, на обща
стойност 2 165 536.00 лева, укрити в пакети и предварително поставени в три фабрично
запечатани пластмасови кофи с латекс, сами по себе си не са индикация за знание от страна
на подсъдимите, че в кофите има скрити наркотични вещества, освен ако не са събрани
други доказателства за сигурното знание за вида и характера на превозвания нелегален
товар, а такива категорично по делото липсват. В този смисъл, дори да се приеме чисто
хипотетично, че подсъдимите е следвало да предположат, че има нещо нередно в оставените
кофи в багажното отделение на автобуса, това по никакъв начин не може да обоснове извод,
че те са били с ясно съзнание относно действителното съдържание – наркотични вещества.
Категорично липсват доказателства подсъдимите не са се познавали с лицето, което
на автогарата в гр. Чорлу е дошло до автобуса и е попитало дали може да изпрати три кофи с
боя за Силистра, като е обяснило, че батко му в Силистра правел ремонт на дома си и
понеже боята в Турция била по-евтина, той искал да му изпрати боя т.е. свид. Ъ. М..
Липсват каквито и да било доказателства подсъдимите да са имали някаква
предварителна комуникация или уговорка за предаването и превозването на наркотичните
вещества с това лице или с някое от четирите лица, пристигнали на автогарата в гр. Чорлу с
лек автомобил „Рено Клио“ с рег. номер .. с който именно автомобил са били
транспортирани до автогарата процесните три пластмасови кофи, в които предварително са
били поставени/укрити високорисковите наркотични вещества. Няма никакви доказателства
27
подсъдимите да са се познавали с някое от посочените четири лица.
При техническото изследване на иззетите като веществени доказателства мобилни
телефони, ползвани от тримата подсъдими, не са били отрити данни, които да ги уличават в
извършването на инкриминираното деяние, а е установено, че паметта на телефоните
съдържа единствено информация от личен характер, която не е относима към предмета на
доказване по делото. Наред с това, в хода на разследването са били изискани по реда на чл.
159а от НПК и съответно е било разрешено от съда предоставянето на трафични данни
относно иззетите мобилни телефони, ползвани от подсъдимите, като след извършен анализ
на получените от мобилните оператори данни също е констатирано, че не се установява
относима към предмета на доказване по делото информация.
По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че подсъдимите
са участвали по някакъв начин в поставянето и укриването на наркотичните вещества в
процесните три кофи, и фабричното им запечатване. От заключението на извършената по
делото дактилоскопна експертиза се установява, че по предоставените за обработване
веществени доказателства - 28 броя пакети и техните опаковки няма оставени годни за
идентификационно изследване дактилоскопни следи. Същевременно от заключението на
извършената в хода на разследването ДНК - експертиза е видно, че при изследването на
всички обекти (обтривки от стреч фолио и прозрачно тиксо, с което са обвити пакетите
кафяво вещество, както и полиетиленови торби с кристалообразно вещество и
полиетиленови опаковки, замърсени с бяла боя) е определен само един вероятен ДНК
профил на лице от мъжки пол, който не показва съвпадение с ДНК профилите на
подсъдимите М. О., Г. О. и Ш. М. Я..
Факт е, че от кредитираните показания на свидетелите Ъ. М. и А.Ф. по категоричен
начин се установява, че първоначално свид. Ъ. М. е отишъл до автобуса на фирма
„Нишикли“ и попитал шофьора му - свид. А.Ф. дали ще може да закара три кофи боя до гр.
Силистра, като след отказа на същия и чак тогава свид. Ъ. М. се насочил към автобуса с
логото на компания „Metro“ с рег. № СВ .. НА и разговарял с водача му - подс. О.. Това
фактическо обстоятелство несъмнено е в подкрепа на извода за отсъствие на доказателства,
които да сочат, че подсъдимите са имали предварителна уговорка за предаването и
превозването на наркотичните вещества със свид. Ъ. М. или с някое от четирите лица,
пристигнали на автогарата в Чорлу с л.а. „Рено Клио“ с рег. номер ...
Обстоятелството, че процесните наркотични вещества /26 пакета с хероин и 2 пакета
с метамфетамин/ са били предварително поставени /укрити в пакети/ в трите пластмасови
кофи с латекс с етикети на боя, като кофите са били фабрично запечатани и видът на кофите
по нищо не е разкривал, че в тях има скрити наркотични вещества, същото е в подкрепа на
извода, че подсъдимите не са имали съзнание какво е съдържанието на тези кофи.
От показанията на извършилите митническата проверка свидетели Г. я. и Н. Г. се
установява, че процесните три пластмасови кофи с етикети на боя са се намирали в едно от
багажните отделения на автобуса и не са били прикрити по някакъв начин, а по делото
28
липсват доказателства, от които да се установява, че подсъдимите са се опитали да осуетят
или предотвратят митническата проверка. Свидетелите Г. я. и Н. Г. са категорични относно
възприятията си, че когато обявили, че ще извършат проверка на автобуса, тримата
подсъдими са били спокойни и са приели митническата проверка като нещо нормално, а
след откриването на наркотичните вещества в кофите, двамата водачи и стюарда на автобуса
са били изненадани от наличието на такива вещества в кофите и се притеснили. Това
поведение на подсъдимите също е в подкрепа на извода, че те не са знаели какво е
съдържанието на превозваните в автобуса кофи.
С оглед на така изложените подробни и убедителни съображения в мотивите към
присъдата, които настоящата контролираща инстанция напълно споделя и предвид
направените констатации за липса на доказателства подсъдимите да са знаели /или дори да
са предполагали/ какво е действителното съдържание на превозваните в автобуса кофи,
оставени от свид. Ъ. М., правилен и обоснован се явява извода, че подсъдимите Ш. Я., Г. О.
и М. О. не са осъществили от субективна страна състава на престъплението, за което им е
повдигнато обвинение, поради което и на основание чл.304 от НПК законосъобразно същите
за признати за невинни и са оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено
престъпление по чл.242 ал.4 предл.1 и 2 вр.ал.2 предл.1 вр.чл.20 ал. 2 от НК.
Неоснователни са възраженията в допълнението към протеста по отношение
правните изводи респ. по отношение на материалната законосъобразност на присъдата.
Според изготвилия протеста прокурор, пропуските и процесуалните нарушения в
дейността на съда по събиране, анализ и оценка на доказателствата са довели до неправилни
правни изводи за липсата на субективните признаци на престъпленията, предмет на
обвинението и се настоява, че от всички събрани доказателства по несъмнен начин е
доказано извършеното от подсъдимите престъпление по чл.242 ал. 4 предл.1 и 2 вр.ал.2
предл.1 вр.чл.20 ал. 2 от НК.
Настоящата инстанция вече неколкократно посочи, че дейността на окръжния съд
по събирането, проверката и преценката на доказателствените материали в никакъв случай
не страда от твърдените в протеста недостатъци, а напротив – отличава се с пълнота,
обективност и задълбоченост, така че да бъдат спазени напълно изискванията на чл.305 ал.3
от НПК.
Настоящата инстанция намира, че следва да се произнесе в подкрепа на тезата за
недоказаност на обвинението от субективна страна – поради липсата на дори едно
доказателство, че подсъдимите и свидетелите, които са донесли кофите с латекс, са се
срещали преди това и са се познавали; предвид установеното по делото, че свид. Ъ. М. и
другото неустановено лице, които са носели кофите с латекс, са търсили не конкретен
автобус и шофьор, а такъв, който да пътува за България и първоначално са се насочили друг
автобус и друго лице; предвид обстоятелството, че подсъдимите са били по случайност в
този час на автогарата в гр. Чорлу, без да се познават и без да имат предварителна уговорка
с преносителите на кофите с латекс; предвид обстоятелството, че за услугата са дадени само
незначителните 200 турски лири или около 10 евро, а ако имаше знание от подсъдимите, че
29
превозват наркотици за над два милиона лева и какъв огромен риск поемат, сумата щеше да
е многократно по-висока; предвид обстоятелството, че кофите са били фабрично запечатани,
което се потвърждава от тримата митнически служители и което категорично означава, че
след натоварването на кофите в багажното отделение на автобуса, никой от тримата
подсъдими не ги е отварял, за да може да види, че вътре има наркотични вещества; предвид
поведението на подсъдимите по време на митническата проверка, установено от
показанията на митническите служители - при извършването на проверката на багажа,
подсъдимите са били изключително спокойни, а когато е отворена първата кофа и е намерен
наркотик, чак тогава те се изненадали и притеснили; предвид обстоятелството, че трите кофи
въобще не са били укрити някъде в автобуса, което е характерно за престъплението
контрабанда и по тях и опаковките с наркотичните вещества не са намерени дактилоскопни
следи или ДНК от подсъдимите.
Следователно и въз основа на анализа на наличните по делото доказателствени
материали, не може да се приеме за установено от фактическа страна, че тримата подсъдими
са знаели, че в процесните три кофи, които са приели от непознато за тях лице да превозят с
автобуса от гр. Чорлу до гр. Силистра, и които са били фабрично затворени, е имало
наркотични вещества.
Съдът се е произнесъл законосъобразно с присъдата си по отношение на
веществените доказателства, като е постановил отделените представителни проби от
иззетото наркотично вещество и остатък след отделянето им, предадени на Централно
митническо управление, Агенция „Митници“ да се отнемат в полза на държавата и да се
унищожат като вещи, притежаването на които е забранено; мобилните телефони да бъдат
върнати на всеки от собствениците – съответния подсъдим, а останалите вещи да бъдат
унищожени като вещи без стойност.
Правилно с оправдателната присъда е постановено направените по делото разноски
да останат за сметка на държавата, предвид разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата
инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при
което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимите, а и на процесуалните
права на всички страни вкл. и прокурора за участие в производството въобще и които да са
основание за отмяна на така постановената оправдателна присъда.
В допълнението към протеста се твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен и
в нарушение на процесуалните правила, но не се прави изрично искане за отмяна на
присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат
се твърдения за пропуски на съда при преценката на доказателствата и при мотивиране на
присъдата, като в допълнителния протест се твърди, че тълкуването на доказателствата от
30
страна на окръжния съд е било непълно, както и че липсва обективност и всестранност на
анализа им, а като е постановил присъда, с която подсъдимите са признати за невиновни по
повдигнатите им обвинения, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй
като всички събрани по делото доказателства не са подложени на обективно, всестранно и
пълно изследване и на внимателна проверка. По същество се аргументира оплакване за
липса на мотиви. Пред въззивната инстанция обаче оплакването за допуснати съществени
процесуални нарушения от съда не се поддържа.
Както вече беше посочено по-горе, атакуваната присъда не е постановена при
допуснати съществени процесуални нарушения вкл. при събирането, проверката и
преценката на доказателствените материали. Анализът на всички събрани по делото
доказателствени материали е подробен, последователен и задълбочен и в никакъв случай не
страда от твърдяната липса на обективност и всестранност. От друга страна, съдът е
изложил достатъчно свои и убедителни съображения относно несъставомерността на
деянието, поради което оплакването, че такива липсват се явява неоснователно.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че присъдата
на Бургаския окръжен съд е правилна, законосъобразна от материално-правна и
процесуална-правна гледна точка и обоснована, поради което същата следва да бъде
потвърдена изцяло, а протестът на прокуратурата следва да бъде оставен без уважение като
неоснователен.
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на
основания за изменение или отмяна на присъдата Окръжен съд - Бургас, следва същата да
бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 29/17.04.2024 г., постановена по НОХД № 882/2023 г.
по описа на Окръжен съд - Бургас.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС
на Република България в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31