№ ***
гр. Ш, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М. Ч. Н. с ЕГН
********** (погрешно посочено в молбата като ***********) от с. С, общ.Ш, ул.“*****“ №
3, действащ чрез адв. Д. С. от ШАК със съдебен адрес гр. Ш, бул.“С В“ № 46 „б“ срещу
„***************“ АД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.С, район
Л, бул.“П В“ № 21, Бизнес център „Л 6“, представлявано от Б А Р, З Н Д и А Б Б.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество образувало срещу ищеца
изпълнително дело № *************** по описа на ЧСИ Я. Д., въз основа на издаден
изпълнителен лист от **/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС. Изпълнителния лист
бил издаден срещу наследодателя на ищеца – Ч Н. П, за задължения към „***********“
ЕАД за сума от 1901.40 лв., представляваща неизпълнение по Договор за потребителски
кредит № *********** от **/**/****г., сума от 650.14 лв. - възнаградителна лихва от
**/**/****г. до **/**/****г., сума от 337.69 лв. - обезщетение за забава от **/**/****г. до
**/**/****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от **/**/****г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски от 286.45 лв.
Заявителя в последствие образувал срещу П изп.д. № ************** по описа на
ЧСИ Д., въз основа на изпълнителния лист.
Ищецът твърди, че последното изпълнително действие по изпълнително дело №
************** било извършено на **/**/****г., което обстоятелство било отразено от
ЧСИ на гърба на изпълнителния лист при прекратяване на делото от ЧСИ Д., извършено на
**/**/****г.
1
Ищецът счита, че делото е прекратено по силата на закона на **/**/****г., като
въпреки това на **/**/****г. бил конституиран нов взискател, заместващ стария, а именно
„***************“ АД по силата на договор за цесия, за което обаче не бил уведомен
длъжника. След прекратяване на първото изпълнително дело, ответника образувал срещу
ищеца ново изпълнително дело под № *************** по описа на ЧСИ Я. Д., въз основа
на същият изпълнителен лист.
Ищецът основава правния си интерес от водене на производството на приложението
на Тълкувателно решение № 2/2013г. от 25.06.2015г. по т.д. № 2 по описа за 2013г. на
ОСГТК на ВКС. Счита, че изпълнителния процес се е прекратил ex lege на **/**/****г. и
всички последващи действия на взискателя по прекратеното дело били лишени от
основание. Сочи, че новата погасителна давност е започнала да тече от **/**/****г. и е
изтекла на **/**/****г.
В заключение се иска да бъде прието между страните, че ищецът не дължи на
ответника сума от 1901.40 лв. – главница по договора, сума от
650.14 лв., представляваща възнаградителна лихва от **/**/****г. до **/**/****г.,
сума от 337.69 лв. - обезщетение за забава от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от **/**/****г. до окончателното изплащане на
сумата, както и разноски от 286.45 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от
**/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС, въз основа на който е образувано изп. д. №
*************** по описа на ЧСИ Я. Д..
В исковата молба се прави особено искане за допускане на обезпечение на висящия
иск, като съдът е допуснал обезпечение с Определение № **** от **/**/****г., чрез спиране
на изпълнението по изпълнително дело № *************** по описа на ЧСИ Я. Д., като
обезпечителна заповед е следвало да бъде издадена след внасяне на определената от съда
парична гаранция. Гаранцията е внесена и е издадена обезпечителна заповед № ** от
**/**/****г.
Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства са връчени
надлежно на ответното дружество, като в законоустановения срок е постъпил писмен
отговор по нея. В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че след
образуване на изп.д. № ************** били предприети изпълнителни действия, всяко от
които прекъсващи давността, а именно – молбата за образуване на делото, с която
взискателят възложил правомощията си по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Д., изпращане на запорно
съобщение на **/**/****г. до Началник сектор Полиция – Ш за налагане на запор върху
МПС, собственост на П, изпращането на покана за доброволно изпълнение на **/**/****г. и
запорно съобщение през ****г. до Община Ш – работодател на П. На **/**/****г. била
депозирана молба за конституиране на нов взискател - „***************“ АД, което отново
прекъснало давността, тъй като с нея били възложени правомощия по чл.18 от ЗЧСИ на
ЧСИ. На **/**/****г. новия взискател депозирал молба за предприемане на конкретен
изпълнителен способ, на **/**/****г. ЧСИ изпратило искане за вписване на възбрана, а на
**/**/****г. взискателят също посочил изпълнителен способ, който да бъде предприет. След
2
прекратяване на делото бил изтеглен изпълнителния лист и образувано ново изпълнително
дело, по което по делото бил конституиран ищеца като длъжник, в качеството на наследник,
както и като длъжник още един наследник. По новото дело били изпратени покана за
доброволно изпълнение на **/**/****г. и запорни съобщения до банки на **/**/****г.
Ответникът също се основава на Тълкувателно решение № 2 от **/**/****г. на ОСГТК, като
счита обаче, че в случая давност не е текла, като приема, че приложимото е ППВС №
3/18.11.1980г. и погасителна давност не е текла от датата на образуваното изп.д. №
************** до **/**/****г., независимо дали има или няма изпълнителни действия.
Цитира се и съдебна практика на състави на ВКС в подкрепа на твърдението, че перемцията
е без правно значение за прекъсване на давността. Така също уведомлението за цесията
между „**********“ ЕАД и „***************“ АД е отправено до наследодателя на ищеца
Ч Н. П, като било получено лично от него, което било удостоверено с обратна разписка.
Независимо от това, ако се приеме, че ищецът е следвало да бъде уведомен лично, то с
прилагане на уведомлението към отговора да се счита, че същият е уведомен. В заключение
се моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично, за него се явява адв. Д. С. от ШАК,
който поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения развива обстойни доводи за
основателността на иска.
В съдебно заседание за ответникът не се явява представител, като депозират
становището си по хода по същество.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото се установява, че на **/**/****г. бил издаден Изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ ****/****г. на ШРС, с който Ч Н. П бил осъден да заплати на „**********“ ЕАД с ЕИК
*********** сумата от 1901.40 лв. за неизпълнение на задължение по Договор за
потребителски заем PLUS – ******** от **/**/****г., сумата от 650.14 лв. - възнаградителна
лихва от **/**/****г. до **/**/****г., сумата от 337.69 лв. – обезщетение за забава от
**/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
**/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, както и 286.45 лв. – разноски по
делото.
Страните не спорят, че на 29.09.****г., въз основа на изпълнителния лист от
**/**/****г. било образувано изпълнително дело № ************** от взискателя
„**********“ ЕАД срещу длъжника Ч Н. П.
На гърба на представения по делото изпълнителен лист било отразено от ЧСИ Д., че
последното изпълнително действие по него било на **/**/****г.
На **/**/****г. бил сключен рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания
между „***************“ ЕАД и „**********“ ЕАД, измежду които и вземането на Ч Н.
П.
3
Уведомлението за извършената цесия било изпратено на длъжника П, като видно от
обратна разписка (находяща се на лист 36 от делото) било получено лично от него на
**/**/****.
Видно от служебно изисканото от Служба по вписвания Искане за вписване на
възбрана изх.№ 7052/**/**/****г. (находящо се на лист 119), както и от справка за лице от
делото се установява, че върху принадлежащ на длъжника поземлен имот с идентификатор
***********, находящ се в с. С, обл. Ш, ул.“*****“ № 9, ведно с построените в него сгради с
идентификатори ***********.1 и ***********.2, както и върху жилищна сграда и други
стопански постройки, заедно с дворно място с идентификатор ***********, с
административен адрес с. С, ул.“*****“ № 3 е вписана възбрана на **/**/****г. с вх. Рег. №
****/**/**/****г. с кредитор „***************“.
На **/**/****г. ответникът – взискател, подава молба с искане да бъдат предприети
съответните изпълнителни действия спрямо длъжника, която е входирана с вх. №
*****/**/**/****г. при ЧСИ Д. (лист 132 от делото).
С последваща молба вх.№ -**/**/****г. е направено искане за налагане на запор
спрямо длъжника.
Видно от Удостоверение за наследници № *** от **/**/****г. Ч Н. П е починал на
**/**/****г., като негови законни наследници са Н Ч.а И – дъщеря и ищецът М. Ч. Н. – син.
На **/**/****г. взискателят депозирал пред ЧСИ Д. молба с вх.№ ****/**/**/****г., с
която искал пристъпване на принудително изпълнение спрямо наследниците на починалия
длъжник.
На **/**/****г. е подадена молба от „***************“ ЕАД за изтегляне на
изпълнителния лист.
Било образувано изп.д. № *************** със страни взискател „***************“
АД и длъжник М. Ч. Н., за което било изпратено съобщение до длъжника изх.№ **** от
**/**/****г. В хода на изпълнителното производство имало наложен запор по банкова
сметка на длъжника от „И“ АД (лист 141 от делото) и от „************“ АД на **/**/****г.
С писмо изх. № ****/***/***/****г. на ЧСИ Д. (лист 64 от делото) се установява, че
изпълнителното дело № ************** е унищожено.
Фактическата обстановка по делото е възприета от съда само от събрани в хода на
делото писмени доказателства, представени от трети-неучастващи по делото лица, както и
от тези, представени от страните, тъй като в нарушение на задълженията си по чл.22, ал.3 от
ЗЧСИ частния съдебен изпълнител Я. Д. не представя изисканото многократно от съдебния
състав изпълнително дело. За тези неизпълнения на разпорежданията на съда, затрудняващи
хода на производството, са наложени глоби с определения, влезли в законна сила.
По допустимостта на иска: Предявения отрицателен установителен иск е депозиран
от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия спор. В
4
случая наличието на предпоставките, необходими за обосноваване на извода за допустимост
на специалния установителен иск по чл.439 от ГПК касаят обстоятелства настъпили след
издаване на изпълнителното основание, предвид изложените твърдения в исковата молба.
Налице е и пасивна легитимация за ответника, предвид, че прехвърляне на изпълняемото
право касае приемство в изпълнителния лист, а не приемство в изпълнителния процес.
По отношение основателността на иска по чл.439, ал.1 от ГПК: Разпоредбата на
чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е
предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Законодателят е
уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Или за
уважаване на иска по чл.439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след издаване на
изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на ответника срещу него, са
настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти.
Съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение е влязла в сила към **/**/****г.,
когато е издаден изпълнителният лист срещу длъжника Ч Н. П, поради което релевантните
за иска по чл.439 от ГПК са фактите настъпили след посочената дата. От тази дата е
започнал да тече петгодишния давностен срок за вземанията, установени по основание и
размер по заповедта за изпълнение и посочени в изпълнителния лист. Срокът е прекъснат на
29.09.****г. с образуването на изпълнително производство по изп.д.№ 271/****г. по описа
на ЧСИ Д..
В настоящия случай, съдът намира, че е релевантно приложението на Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. Д. № 3/2020г. на ОСГТК, в мотивите на което се
излага, че докато трае изпълнителния процес относно вземанията по образувани
изпълнителни дела преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/**/**/****г. по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК, давност за тези вземания не е текла. За тях давност започва да тече от
**/**/****г., от когато е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980г.
В конкретния случай изпълнително дело № 271/**** г. по описа на ЧСИ Д. е
образувано преди **/**/****г. и е било висящо към тази дата. Поради това петгодишната
давност за вземането по него е започнала да тече от **/**/****г., която давност е била
прекъсната с предприемането на следващите изпълнителни действия – налагането на
възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника П на **/**/****г., подаването
на молби от взискателя, насочени към конкретни принудителни изпълнителни способи,
входирани на **/**/****г. и **/**/****г..
По отношение на твърденията на ищеца, че перемирането на делото води до
невалидност на извършените изпълнителни действия по него, като давността е настъпила
пет години след извършване на последното изпълнително действие, посочено от съдебния
изпълнител, а именно от **/**/****г., съдът намира следното: Перемцията и давността са
различни правни интитути с различно правно значение – давността изключва
принудителното изпълнение, а перемцията не изключва принудителното изпълнение, но
съдебния изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено
5
искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебния изпълнител не може да
откаже да изпълни новия способ, защото дължи подчинение на представения и намиращ се
още у него изпълнителен лист. В този смисъл е и цитираното от ответника Решение №
37/24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г., IV г.о. Затова съдът намира, че след
налагането на възбраната на **/**/****г., давността е прекъсната отново на **/**/****г.,
когато е входирана молба с посочването на нов способ – налагането на запор върху
получавания от длъжника доход. Предвид което към датата на изтегляне на изпълнителния
лист и образуване на новото изпълнително дело № **/****г. на ЧСИ, респективно към
датата на подаване на исковата молба – **/**/****г., петгодишната давност за процесното
вземане не е изтекла, а след този момент давност не тече докато трае процесът по иска за
оспорване на вземането от длъжника – чл.115, ал.1, б."ж" от ЗЗД.
Неоснователни са възраженията на ищеца за липсата на уведомяване за
прехвърлянето на вземането от цесионера, тъй като по делото е представено известие, с
което е връчено лично уведомлението на Ч Н. П (лист 36 от делото).
Въз основа на всичко изложено предявената претенция, за приемане на установено,
че ищецът не дължи на ответника вземане в общ размер на 1901.40 лв. е неоснователна, и
не следва да бъде уважена, поради неизтекла погасителна давност на вземанията.
Предвид този изход на делото, на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да
заплати на ищеца направените от него разноски в производството. В случая са проведени
повече от едно съдебни заседания по делото, обосноваващи определяне на възнаграждение в
размер над средния посочен в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а
именно 250 лв., което ищецът дължи на ответника.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ч. Н. с ЕГН ********** от с. С, общ.Ш, ул.“*****“
№ 3, действащ чрез адв. Д. С. от ШАК със съдебен адрес гр. Ш, бул.“С В“ № 46 „б“ иск с
правно основание по чл.439 от ГПК срещу „***************“ АД с ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр.С, район Л, бул.“П В“ № 21, Бизнес център „Л 6“,
представлявано от Б А Р, З Н Д и А Б Б, за признаване на установено, че ищецът не дължи
на ответника сума в общ размер на 1901.40лв., по изпълнителен лист от **/**/****г.,
издаден по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС, по който е образувано изпълнително дело №
*************** по описа на ЧСИ Я. Д., поради изтекла погасителна давност, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. Ч. Н. с ЕГН ********** да заплати на “***************” АД с ЕИК
********** на основание чл.78, ал.8 от ГПК сума в размер на 250 лв. (двеста и петдесет
лева), представляваща разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение, определено от
6
съда.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
7