ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 963
гр. Перник, 10.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500690 по описа за 2021 година
Производството е с правно снование чл. 274 ал.1 от ГПК.
С разпореждане № 2594 от 21.07.2021 г по ч.гр.дело № 3818/2021г на РАЙОНЕН
СЪД – Перник, е ОТХВЪРЛИЛ на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител„А1 България“ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище/адрес на управление: град София 1309, район „Илинден”, ул.
’’Кукуш” № 1 против ТРАНСПОРТ СМП ООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумата от 7306.60 лв. - неустойка за неизпълнение на договор *** за която според съда е
посочено, че е налице обоснована вероятност, същите да са неравноправна клауза в договор,
предвид начина им на уговаряне и техния размер.
На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК съдът е УКАЗАЛ на заявителя„А1
България“ЕАД, ЧЕ МОЖЕ в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението, да предяви осъдителен
иск за вземането си за неустойка за неизпълнение на договор *** против длъжника, като
довнесе дължимата държавна такса по сметка на ПРС.
Частна жалба срещу разпореждането е подадена от заявителя като се възразява,
че незаконосъобразно РС е отказал издаването на заповед за изпълнение. Твърди се, че
неправилно и без да съобрази представените по делото писмени доказателства районният
съд е приел, че че е налице обоснована вероятност, същите да са неравноправна клауза в
договор, предвид начина им на уговаряне и техния размер., като се касаело за спор между
търговци и важала разпоредбата на чл. 309 ТЗ. Посочено е, че претендираният размер на
неустойката не нарушава нейните функции, както и че същата е съобразена с правото на ЕС.
В заключение частният жалбоподател иска от въззивния съд да отмени обжалваното
разпореждане и да постанови друго, с което да разпореди издаване на заповед за изпълнение
за посочените в заявлението по чл. 410 от ГПК парични суми за неустойки, ведно с
произтичащите от закона правни последици.
Като обсъди събраните доказателства, ПЕРНИШКИЯТ окръжен съд намира
следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Районен съд -Перник е приел, че заявлението по чл.410 от ГПК, в частта му
относно претенцията за заплащане неустойка за сумата от 7306.60 лв. - неустойка за
неизпълнение на договор *** е налице обоснована вероятност, че същите са неравноправна
клауза в договор, предвид начина им на уговаряне и техния размер, и че заявлението следва
да бъде отхвърлено като неоснователно в тази му част, предвид новите изменения на ГПК -
чл.411 ал.2 от ГПК във връзка със задължението на съда да преценява още в заповедно
производство, дали са налице условията за уважаване на искането.
Разпореждането е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, по следните съображения:
В подаденото заявление по реда на чл. 410 ГПК, заявителят „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
,ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, адрес (седалище/адрес на управление): гр. София, 1309.
район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, е поискал срещу „ТРАНСПОРТ СМП“ ООД ЕИК/Код по
БУЛСТАТ: ********* , адрес (седалише/адрес на управление): гр. Перник, п.к. 2301. ж.к.
Проучване, бл. 13. вх. Б. ет. 7. ап. 20, да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за следните суми: т. 9 от заявлението- Парично вземане:
а) размер и валута:
7030,81 лв. /седем хиляди и тридесет лева и осемдесет и една стотинки/ - месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор *** за периода 16.06.2019г. -
15.01.2020iведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане;
7306,60 дв. /седем хиляди триста и шест лева и шестдесет стотинки/ - неустойка за
неизпълнение на договор ***, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване
на заявлението до окончателното плащане.
Съдът е уважил искането и е издал заповед за изпълнение № 1051 от 21.07.2021 г. по частно
гражданско дело № 20211720103818 по описа за 2021 година, като е разпоредил Длъжникът
„ТРАНСПОРТ СМП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. Проучване бл.13, вх.Б, ет.7, ап.20, представлявано от С.М. М.М. П. и М. П. –
управители да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище/адрес на
управление: град София 1309, район „Илинден”, ул. ’’Кукуш” № 1 представляван от А.В.Д.
и М.М. сумата 7030,81 лв. /седем хиляди и тридесет лева и 81 стотинки/, представляваща
главница от месечни такси и потребление за използване на услуги по договор *** за периода
16.06.2019 г. - 15.01.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението - 19.07.2021 г. до окончателното плащане,
както и сумите: 140,61 лв. /сто и четиридесет лева и 61 ст./- държавна такса и 688,00 лв.
/шестстотин осемдесет и осем лева/ - адвокатско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатени суми, произтичащи от договор
за използване на електронни съобщителни услуги № ***, партида ***, ID на договор *** от
***. В разпореждането е посочил защо счита, че следва да се отхвърли искането за
неустойка.
Следва да се посочи, че в т.12 от заявлението относно неустойката, е посочено, че
обстоятелства, от които произтича вземането за същата са, както следва:
„ТРАНСПОРТ СМИ“ ООД е сключило с „А1 България“ ЕАД (предишно наименование
„Мобилтел“ ЕАД) и договор за използване на електронни съобщителни услуги ***, партида
***, ID на договор *** от *** За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се
сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се
съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.
По договора са издадени и дължими следните фактури на обща стойност 7030,81 лв.
Поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни
услуги договор *** е прекратен считано от 02.01.2020 г. на основание т. 54.12. от Общи
условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
2
LTE и/или т. 85.4 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и
крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна
съобщителна фиксирана мережа за преност на даннни. съгласно които договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от
124 дена. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи
неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за
активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не
е изтекъл. Неустойката е определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси
(МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти,
считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за
всеки мобилен номер. Начислена е и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на
оператора за предоставено за срока на договора оборудване /рутер. модем. ТВ приемник/,
което абонатът не е върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. За
неустойката са издадени следните сметки на обща стойност 7306,60 лв.:
С метка Дата Падеж Стойност
*** 02.01.2020 02.01.2020 360.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 97.86 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 97.86 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 360.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 114.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 84.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 360.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 97.86 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 97.86 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 97.86 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 360.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 360.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 360.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 97.86 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 97.86 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 97.86 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 84.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 84.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 97.86 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 360.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 360.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 360.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 360.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 360.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 600.00 лв.
*** 02.01.2020 02.01.2020 97.86 лв.
*** 02.01.2020 16.02.2020 140.00 лв. Неустойка устройство
*** 02.01.2020 16.02.2020 140.00 лв. Неустойка устройство
3
*** 02.01.2020 16.02.2020 140.00 лв. Неустойка устройство
*** 02.01.2020 16.02.2020 140.00 лв. Неустойка устройство
*** 02.01.2020 16.02.2020 140.00 лв. Неустойка устройство
*** 02.01.2020 16.02.2020 140.00 лв. Неустойка устройство
*** 02.01.2020 16.02.2020 140.00 лв. Неустойка устройство
*** 02.01.2020 16.02.2020 140.00 лв. Неустойка устройство
*** 02.01.2020 16.02.2020 140.00 лв. Неустойка устройство
*** 02.01.2020 16.02.2020 140.00 лв. Неустойка устройство
*** 21.08.2019 21.08.2019 2.00 лв. Обезщетение за обработка на просрочени
задължения
Тоест уговорката за заплащане на неустойка във всички приложени договори между
страните е, че при прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, той
дължи неустойка в размер на -за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в
Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които
срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е определена като сбор от стандартните
месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната
за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на
посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Начислена е и неустойка във фиксиран
размер по ценоразпис на оператора за предоставено за срока на договора оборудване /рутер.
модем. ТВ приемник/, което абонатът не е върнал на мобилния оператор след прекратяване
на договора. За неустойката са издадени следните сметки на обща стойност 7306,60 лв.:.
Съдът е приел, че така уговорена между страните, неустойката е вероятно неравноправна
клауза в договора. Същевременно и в заявлението и в жалбата е акцентирано, че се касае за
ЮЛ- търговец –длъжник, а не за ФЛ и за същото не важат разпоредбите в Закона за защита
на потребителите - § 13, т. 1 от ДП на закона, където е посочено, че "Потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. В т.14 от заявлението е посочено, че в чл. 2 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. е дадена дефиниция на понятието „потребител“- всяко
физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата
директива, участва поради интереси, които са извън рамките па неговата търговска или
професионална дейност.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид възраженията в жалбата, съотнесени към
материалите по делото, намира следното:
Действително по делото се касае за длъжник ЮЛ- дружество с ограничена отговорност,
което е сключило договор с друго дружество, предоставящо съответните услуги.
Следователно, безспорно се касае за търговска сделка, като в случая действително
приложение не могат да намерят разпоредбите на Закона за защита на потребителите, които
съгласно и дадената легална дефиниция на понятието потребите касаят физическо лице —
пар. § 13, т. 1 от ДП на закона, където е посочено, че "Потребител" е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.
Същевременно обаче, следва да се посочи, че по въпроса -Следи ли съдът служебно за
нищожни клаузи в договорите в заповедното производство, когато това се дължи на
противоречие със закона и добрите нрави?, отговор е даден от ВКС и то положителен
такъв с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, където е
прието, че нищожността е налице във всички случаи, когато неустойката е уговорена от
страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
4
Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване и
съгласно примерно посочени от ОСТК критерии. В съобразителната част на решението е
застъпена позиция, че добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални
норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като
противоречието със закона – нищожност на договора, поради което при предявен иск за
присъждане на неустойка /в случая заявление/, съдът следи служебно за съответствието на
уговорката за неустойка с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната
действителност. В мотивите на тълкувателното решение също изрично е застъпено
становището, че за нищожността на неустойката съдът следи служебно.
Задължението да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при
разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за
действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на
нищожността й, като това по никакъв начин не влиза в колизия с разпоредбата на чл. 309
ТЗ, където е посочено, че-„Не може да се намалява поради прекомерност неустойката,
дължима по търговска сделка, сключена между търговци.“. В случая преценката е на друга
правна плоскост /не на тази по ЗЗП/, а именно- противоречие с добрите нрави, като е
засилено служебното начало при съблюдаване на добрите нрави и на императивните правни
норми, видно и от цитираното ТР, които имат значение за спорните граждански и търговски
правоотношения – ПРОВЕРКА за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване
на добрите нрави (и закона). В този смисъл са Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о.,
ВКС.
По изложените съображения съдът счита, че ако от твърденията в заявлението и/или
документите към него може да стане ясно за съда, че дадена клауза е нищожна поради
противоречие на закона или добрите нрави, той е длъжен да откаже издаване на заповед за
изпълнение за вземане, произтичащо от тази клауза, и това би следвало да намери
приложение не само при потребителите, но въобще при всички длъжници, като за
потребителите просто се добавя и неравноправността като особена хипотеза на
противоречие на закона. Вярно е, че заповедното производство е формално, но това не
означава, че съдът е длъжен да присъжда вземания на заявители по нищожни клаузи.
Следва да бъде споделено като основано на процесуалния и материалния закон
разбирането, че в хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК, съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. В този смисъл е
и Определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., ВКС, II т. о. При тази
преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат
субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в договора, които
обуславят тяхното действие. Целта е да се постигне още на този най-ранен етап ефективна
защита на законните права на лицата в производството, като се съблюдават императивните
норми, осигуряващи минималната закрила на правата и интересите им. По този начин няма
да се допусне чрез съдебен акт да се увредят правата на дадени лица поради незнание на
собствените права. В противен случай би се стигнало до лишаване от ефективното
постигане на целите на директивата да се гарантира защитата на базовите права и интереси
на потребителя /като в случая цитираната Директива и в заявлението не сочи, че не следва
да се съблюдават императивните норми за нищожност на дадени клаузи/, които произтича
от специалните императивни разпоредби, още на фазата на заповедното производство.
При тази хипотеза обаче, за разлика от извода, че дадена клауза е евентуална
неравноправност, съдът не може да даде указание за предаване на осъдителни иск, тъй като
той вече е констатирал, че от твърдените факти от заявителя не следва правно защитимо
субективно право. Няма как съдът да даде указание за предявяване на иск за твърдения, за
които вече е отречено, че могат да породят субективни права. Докато при неравноправните
5
клаузи нищожността е релативна, тъй като е свързана с определени предпоставки, които
подлежат на изследване и доказване в хода на състезателен процес, то при клауза, която е в
противоречие на закона и добрите нрави, изводът е еднозначен, както и последицата –
клаузата е нищожна.
Именно такава намира настоящият съдебен състав, че е и клаузата за претендираната
неустойка, която видно от размера й е и близка до претендираното главно вземане. Нещо
повече в самото заявление заявителят е посочил, че –„ При прекратяване на договора по
желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на
действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна
услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е
определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните
планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от
датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки
мобилен номер. Начислена е и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на оператора
за предоставено за срока на договора оборудване /рутер. модем. ТВ приемник/, което
абонатът не е върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. За
неустойката са издадени следните сметки на обща стойност 7306,60 лв.:“, като не е
приложим нито едно писмено доказателство / по арг. На разпоредбата на чл. 410, ал.3
ГПК/-договор, общи условия, с които да посочи как точно е формирана тази суми. Към
заявлението такива доказателства отсъстват.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК абсолютна процесуална предпоставка
за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от
външна страна. Според чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК, към която препраща чл.410, ал. 2 от
ГПК, заявителят следва да изложи обстоятелствата, на които основава искането си,
които обстоятелства са различни с оглед различния характер на конкретното вземане.
Това означава, че последният следва да посочи всички фактически обстоятелства, които
са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В т.2.б.
на ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата, е
прието, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя
редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.
Претенцията в заявлението следва да бъде конкретизирана по начина, по който се
извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй
като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането
подлежи на установяване в исково производство, ако такова бъде образувано въз основа на
предявен от кредитора установителен иск. Това означава, че заявителят трябва да посочи
източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които
са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да
даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение
или да не оспорва вземането, което се отнася и за случаите на обективно съединени
искания в едно заявление.
В настоящия случай предявеното вземане, въведено като неустойка за неизпълнение на
задължение по договор за предоставяне на съобщителни услуги, не е надлежно
индивидуализирано от заявителя чрез подробно посочване на фактите, от които то
произтича, включително и хода на предоставената по реда на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК
възможност. Както се посочи по-горе препращането на разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК
към съдържанието на исковата молба предполага точното спазване на задължителните
реквизити по чл.127 от ГПК.С частната жалба заявителят се позовава на принципни
положения в договорните отношения между страните, но отново не става ясно какъв е вида
и характера на поетото от ползвателя задължение и в какво се изразява твърдяното
неизпълнение, за което е предвидена и начислена търсената сума като неустойка. Напълно
неясен остава начина на определяне размер на неустойката в конкретния случай. Съгласно
чл.127, ал.1, т.4 от ГПК в исковата молба се съдържа изложение на обстоятелствата, на
които се основава искането, т.е. заявителят следва да индивидуализира конкретната клауза в
6
договора, която въвежда задължението на абоната, чието неизпълнение представлява
предпоставка за възникване на акцесорното задължение за неустойка; да посочи конкретните
действия, обуславящи поведението на абоната като неизправна страна в правоотношението,
съответно, даващи право на заявителя да претендира съответната санкция; да посочи начина
на формиране на търсената неустойка и срока, за който е начислена.
По смисъла на посоченото по-горе в резултат на констатираните и непоправени
нередовности на заявлението длъжникът е лишен от възможността да прецени дали да
оспори или не твърдяното задължение, както по основание, така и по размер, при което
целта на заповедното производство длъжникът да може да прецени дали да изпълни
доброволно заповедта или да оспори вземането се осуетява.
Предвид нередовността на заявлението в съответната част, то и отхвърлянето му е
извършено законосъобразно, поради което обжалваното разпореждане следва да се
потвърди.
Разпореждането е правилно и законосъобразно и на още едно основание, а именно, че
неустойката излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В този случай клаузите за неустойка във всички приложени договори
е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент – т.3 от Тълкувателно решение №1/15,06,2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСТК
на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености
на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако
е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на
всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото
неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно,
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост.
Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в
размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане
на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл РС е посочил константната практика на ВКС:
Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Съдът следи служебно за нищожността
на договорните клаузи - предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона
или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателствата, приложени към заявлението. При тези констатации на съда за изначална
нищожност на уговорките за дължимост на неустойка, не би могло да се претендира и
присъжда никаква сума, дори и намалена по размер, доколкото претенцията се базира на
нищожни клаузи. Съдът приема, че макар посочената дотук нищожност на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, да не е констатирана по тези аргументи от ПРС, а същият се е позовал на
вероятна неравноправност, то изводите на двете инстанции съвпадат като крайни такива и
следователно атакуваният акт, следва да бъде потвърден.
Само в допълнение следва да се посочи, че по делото не е представена твърдяната
във въззивната жалба и посочена в заявлението съдебна спогодба между частният
жалбоподател и Комисията за защита на потребителите, одобрена по гр. д. № 12268/2014 г.
7
по описа на СГС, и това възражение дори не следва да бъде обсъждано, като необосновано.
Водим от всичко дотук изложено, ПОС намира, че следва да се потвърди
разпореждането на ПРС като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото
разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 2594 от 21.07.2021 г по ч.гр.дело №
3818/2021г на РАЙОНЕН СЪД – Перник, в обжалваната част, КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8