№ 10394
гр. София, 04.03.2025 г.
...., 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110121077 по описа за 2023 година
С Решение с Рег.№ 910 / 18.01.2025г. по гр. д. № 21077/2023 г. по описа на СРС съдът е
уважил исковата претенция на ищеца изцяло, като не се е произнесъл по разноските
съобразно изхода на спора.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба за допълване на решението като съдът да
разпореди тежестта за заплащане на разноските.
Становище на насрещните страни е за неоснователност на молбата.
Молбата е допустима и основателна.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, а съдът е длъжен с всеки акт, с
който слага край на спора да се произнесе по разноските.
Ищецът е представи доказателства за заплатени 160 лв. - държавна такса и 800 лв. за
възнаграждение за адвокатска защита, срещу което своевременно е направено възражение за
прекомерност, което с оглед предявените искове, извършените действия по събиране на
доказателства и активната позиция на защитата - явяване в открити съдебни заседания три
броя, изслушване на съдебно - счетоводна експертиза, както и предвидения в Наредба №
1/2004г. ВАС не е прекомерно.
Други разходи преди приключване на съдебното дирене , ищецът не е сторил и
доказателства за тях не е правил.
С Определение ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 41692 от 15.10.2024 ищцата И. Р. Р. с ЕГН: ********** е
осъдена да заплати по бюджетна сметка на .... сумата в размер на 608,40лв. депозит за
изготвяне на съдебно счетоводна експертиза, поискана от ищцата в искова молба и приета в
съдебно заседание, проведено на 10.10.2024г. в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
Доказателства за заплащане на горните суми8 са постъпили след определението и след края
на устните състезания и след като съдът е обявил , че ще се произнесе с решение.
До горното приложение на разпоредбата на чл. 77 ГПК се е стигнало след многократно
бездействие на ищеца да изпълни указанията на съда и да внесе депозит за поисканата от
нея експертиза.
1
Включително и след като в последно съдебно заседание съдът е указал срок за внасяне на
същите разноски, след като съдът е определил възнаграждението на вещото лице да се
изплати от сметката на бюджета, ищецът с нарочна молба уведомява съда, че няма да
заплати предварително разноските, така както е определено от съда.
Това е оставило единствена възможност на съда да санкционира ищеца като го осъди да
изпълни задължението си за предварително внасяне на разноски за извършване на
поисканите от него процесуално - следствени действия - събиране на доказателства.
Доколкото съдебната практика е категорична, че с крайния съдебен акт съдът осъжда
загубилата спора страна да заплати от другата страна разноските, които са реално сторени,
за което до приключване на съдебното дирене следва да са представени доказателства, а от
друга, че е налице разлика по приложение на чл. 77 ГПК и чл. 78 ГПК, като съдът не може
да толерира бездействието на ищеца, за което са му дадени изрични указания, като същият
не може да черпи права от собственото си бездействие, а именно: избягване на
предварително внасяне на разноски за събиране на доказателства, които самият той е
поискал, до постановяване на краен съдебен акт, в който съдът да разпредели внасянето им в
бюджета на съда от ответника - както е поискано с молба от 14.10.2024г. на ищеца, то
настоящият съдебен състав счита, че тежестта за внесената сума в размер на 608.40лв.,
която е внесена от ищеца след приключване на съдебното дирене и след произнасяне на
определение на съда, с която е осъдена за горното, следва да остане у ищеца и не следва да
се осъждат ответниците да заплатят тези суми на ищцата с настоящото определение.
Това е така тъй като: по въпроса дали в ответникът при неблагоприятен за него изход на
делото дължи на ищеца разноски по чл.78, ал.1 ГПК за невнесената от него, но присъдена в
полза на бюджета такса до приключване на съдебното дирене, настоящият състав възприема
даденото с решение № 67 / 03.04.2014г. по гр.д. № 2944 / 2013г., разрешение на
процесуалноправния въпрос за разликата между дължимостта на такси и разноски за
извършването на съдопроизводствени действия, които страната е поискала, от една страна, и
отговорността за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен
изход на делото, от другата страна. Според него, докато отношението между страната и съда
във връзка с дължимостта на разноските за производството по делото е процесуалноправно,
на власт и подчинение и съдът служебно постановява принудителното събиране на
разноските по реда чл.77 ГПК, вкл. и след приключване на делото, то отговорността за
разноските по делото по чл.78 ГПК е облигационно правоотношение между страните по
спора, има материалноправен характер, обхваща само разноските за производството,
направени от насрещната страна по делото, страната не може да бъде освободена от нея,
обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков
процес.
Въз основа на така очертаната разлика между хипотезите на чл.77 и чл.78 ГПК, следва да се
приеме, че когато съдът пристъпи към събиране с решението на невнесена, дължима
предварително от ищеца държавна такса, при липса на разпоредба, обвързваща дължимостта
на таксата от изхода на спора, събирането й не се извършва съобразно резултата по делото и
задължено лице по нея остава ищецът, поради което вкл. и когато искът бъде изцяло уважен,
2
таксата не може да бъде събрана по реда на чл.77 ГПК от ответника. До внасяне на таксата
от ищеца тя не се явява направени от страната разноски по см. чл.78, ал.1 ГПК, поради което
за нея не може да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответника. Ищецът не
може да се позовава на собственото си неизпълнение на задължението за внасяне на таксата
и от това да черпи права срещу ответника. Даденото разрешение на допуснатите въпроси
следва да бъде еднакво, независимо дали актът по чл.77 ГПК е постановен по време на
висящността на процеса или след приключване на делото в рамките на давностния срок,
когато ищецът не може да направи искане по чл.78, ал.1 ГПК във връзка с осъждането си за
държавната такса. / така О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 104 от 09.02.2015 год. на ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, по ч. т.
д. N 112 по описа за 2015г., в производството по чл.274, ал.3 ГПК. /
Разноските в размер на 160 лв.- държавнатакса и 800 лв. адвокатско възнаграждение следва
да се понесат разделно от ответниците съобразно броя на исковете предявени срещу тях.
С оглед горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение с Рег.№ 910 / 18.01.2025г. по гр. д. № 21077/2023 г. по описа на СРС по
следния начин: ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД
с ЕИК ********* да заплати на И. Р. Р. с ЕГН: ********** сумата в размер на 27.5 лв.
държавна такса и сумата в размер на 133.33 лв. - адвокатско възнаграждение, разноски
сторени в настоящото производство.
ОСЪЖДА ....“ ЕООД, ЕИК .... да заплати на И. Р. Р. с ЕГН: ********** сумата в размер на
82.5 лв.- държавна такса и 533 лв. - възнаграждение за адвокатска защита.
ОСЪЖДА „...." АД да заплати на И. Р. Р. с ЕГН: ********** сумата в размер на 133.9 лв. -
адвокатско възнаграждение и сумата в размер на 50 лв. - държавна такса, разноски в
настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване с жалба пред СГС в двуседмичен срок от получаване
на препис.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при ....: _______________________
3