№ 32
гр. Велико Търново, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500480 по описа за 2022 година
С Решение № 445/25.10.2022г. по гр. д. № 337/2022 год. ОС- Плевен е
отхвърлил предявения от И. Ю. М., ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к.
„Воден“ *******, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на
установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София, ЕИК *********
следните вземания: 47 277,98лв.- главница, ведно със законната лихва от
24.02.2010г. до окончателното й изплащане, която е в размер на 51 571,69лв.
към момента на подаване на ИМ, 330,79лв. лихва, 16 973,88лв. наказателна
лихва за периода от 25.05.2009г. до 23.02. 2010г. и 2 386,66лв. разноски, за
които е Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 874/25.02.2010г. по ч.гр.д. № 1324/2010г. на ПлРС и ИЛ, поради
изтекла погасителна давност, като неоснователен.
В законният срок решението е обжалвано от И. Ю. М., чрез адв. Г. В.,
като неправилно. Излагат се следните съображения: Неправилно съдът
отказал да отдели за безспорно между страните, че на 22.03.2010г. И. М.
получил поканата за доброволно изпълнение ведно със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК и приел, че давността за
процесиите вземания не е изтекла. Същата започнала да тече от 06.04.2010г. и
изтекла на 06.04.2015г. С образуване на изпълнителното дело давността не се
спира или прекъсва. С молбата за образуване на ИД № 208/2010г. по описа на
ЧСИ Т. К. от "РайфайзенБанк България" ЕАД, срещу И. М., изрично не били
възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ и срещу него не били предприети
изпълнителни действия. Такива били предприети срещу другите солидарни
длъжници. Следователно давността по отношение на И. М. започнала да тече
след влизане в сила на заповедта по чл. 417 от ГПК, което е станало на
1
06.04.2010г. и изтекла на 06.04.2015г. Ако давността за процесиите вземания
била прекъсната с образуване на ИД № 208/2010г. по описа на ЧСИ Т. К., то
същата отново започнала да тече от 06.04.2010г., с влизане в сила заповедта
за изпълнение на парично задължение и отново изтекла на 06.04.2015г. TP №
2/2015г. от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се прилагало и за
заварените случаи- ТР "обяснявали" закона, поради което висящите дела
пред ВКС касаещи въпрос, по който се очаква тълкувателно решение, били
спирани. Ако се приеме, че давността за процесиите вземания се прекъсва с
образуване на ИД № 208/2010г. по описа на ЧСИ Т. К. и не е текла докато е
висящо, то отново започнала да тече от 05.03.2012г. /2 години след
образуване на изп.дело/, когато изпълнителното дело се е прекратило по
силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и е изтекла на
05.03.2017г. Искането на взискателя от 09.02.2017г. не можело да прекъсне
давността по отношение претенциите към М., тъй като изпълнителното дело
вече било прекратено по силата на закона и действието било недействително,
а самото поискване на изпълнителното действие, без същото да бъде
извършено, не прекъсвало давността. По прекратено по силата на закон
изпълнително дело не можело да се предприемат валидни изпълнителни
действия- процесуални действия можели да съществуват само във висящ
процес. Даденото от ОС- Плевен разрешение противоречало на ТР № 2/2013г.
по т.д.2/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС.
Претендирано е да се отмени обжалваното решение и да се уважат
предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции, както и
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на И. М. пред двете съдебни инстанции.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и
възраженията във въззивната жалба намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да постанови съдебният акт ОС- Плевен е изложил съображения, че
към датата на депозиране на исковата молба- 09.05.2022г. не са налице
предпоставките за погасяване поради изтекла петгодишна давност на
вземанията, предмет на настоящото производство, както и не са налице
предпоставките за приложение на петгодишната погасителна давност след
настъпване на перемпция с изтичане на две години без предприети валидни
изпълнителни действия от страна на взискателя. Прието е, че по въпроса
прекъсва ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност
за вземането, предмет на изпълнението, следва да се приложи чл.116 б.“в“
ЗЗД и по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване давността е
спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство съгласно
чл.115 ал.1, б.“ж“ ЗЗД. Първото изпълнително дело №280/2010г. е прекратено
като перемирано с постановление на ЧСИ на 31.05.2019г. Дори да се приеме,
че е изтекъл двегодишният срок от образуването му- от 05.03.2010г. до
05.03.2012г., през който период взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия спрямо ищеца, то петгодишния давностен срок за
погасяване на вземанията спрямо ищеца изтича на 05.03.2017г. Още преди
тази дата обаче взискателят е поискал опис на движими вещи на длъжника И.
М. по постоянния му адрес- с молба от 09.02.2017г.- л.158 от първото изп.
дело, като е посочил способ за изпълнение по висящото изпълнително дело и
2
предвид т.10 от ТР № 2/ 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС отново е прекъснал погасителната давност за вземанията, предмет на
изпълнението спрямо И. Ю. М.. По въпроса, че до 26.06.2015г. за висящите
изпълнителни дела се прилага ППВС № 3/18.11.1980г., а след това – ТРОСГК
№ 2/26.06.2015г. на ВКС на РБ, са постановени Р. № 170/17.09.2018г. по гр.д.
№ 2382/2017г. на ВКС на РБ и Р. № 51/21.02.2019г. по гр.д. № 2917/2018г. на
ВКС на РБ, които разглеждат приложението на погасителната давност по този
начин. Дори да се приеме, че е настъпила перемпция на 05.03.2012г. спрямо
длъжника И. Ю. М., изпълнителното дело не е било прекратено по чл.433
ал.1, т.8 ГПК спрямо него, а на 09.02.2017г. е направено искане за
изпълнителен способ от взискателя, което ЧСИ следва да образува в ново
изпълнително дело. Новото искане прекъсва давността независимо дали е
образувано в ново изпълнително дело от ЧСИ съобразно приложението на
ТРОСГТК № 2/26.06.2015г.- в този смисъл е Р. № 37/24.02.2021г. по гр.д. №
1747/2020г. на ВКС на РБ. След като към 09.02.2017г. петгодишната
погасителна давност е прекъсната, с постановление на ЧСИ Т. К. от
31.05.2019г. е прекратено първото изпълнително производство и е изтеглен
изпълнителния лист, то с подаване на молбата на 10.12.2019г. от страна на
ответника в настоящото производство за образувано ново изпълнително дело
№ 3169/2019г. по описа на ЧСИ Т. К. започва да тече нов давностен срок.
Прекратяването на изпълнителното производство не заличава действието на
прекъснатата погасителна давност, а нов давностен срок започва да тече от
този момент- т.е. нова погасителна давност започва да тече от момента на
прекратяване на изпълнителното производство- 31.05.2019г., но същата
отново е прекъсната с образуването на ново изпълнително дело на
10.12.2019г., като с извършването на всяко едно валидно изпълнително
действие или искането за прилагане на конкретен изпълнителен способ
същата се прекъсва. Последното валидно изпълнително действие по новото
изпълнително дело № 3169/2019г. по описа на ЧСИ Т. К. /образувано на
10.12.2019г./ е налагането на запор върху банковите сметки на ищеца, открити
в ИЗИПЕЙ на дата 24.11.2021г.
Въз основа на гореизложеното първата инстанция е приела, че през
въведения в исковата молба процесен период не е налице бездействие на
кредитора, водещо до погасявене на вземанията му срещу ищеца по давност.
При проверка на изпълнителните действия, извършени от ЧСИ Т. К. по изп. д.
№ 208/2010г. и изп.д. № 3169/2019г. макар и невъведени като предмет на
иска, също не се констатира период, в който да е изтекла погасителна давност
за вземанията срещу ищеца, като всяко действие е прекъсвало давността на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД и преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
а от 30.01.2021г. са били направени нови искания за изпълнителни действия и
са предприети други такива от ЧСИ- запори върху банкови сметки.
Изводите на първата инстанция се споделят от въззивният съд,
постановени са въз основа данните по делото и съдебната практика на ВКС.
Надлежната легитимация по предявения иск произтича от
изпълнителния лист от 25.02.2010г., издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№1324/2010г. на РС- Плевен. Образувано е изпълнително дело №208/2010г.
по описа на ЧСИ Т. К., по което ищецът е длъжник, а ответникът- взискател,
3
придобил вземанията с договор за цесия от 22.02.2013г., сключен с кредитора
по създаденото изпълнително основание и изпълнителен лист.
Ищецът оспорва правото на принудително изпълнение за паричните
вземания, предмет на изпълнителния лист и изпълнителното дело,
позовавайки се на погасителна давност: 1. изтекла от 06.04.2010г. /влизане в
сила на заповедта за изпълнение, тъй като не я оспорил/ до 06.04.2015г., тъй
като срещу него не били предприети валидни изпълнителни действия /такива
били извършвани само срещу другите двама длъжници/, а образуването на
изпълнително дело не било действие, с което се прекъсва давността; 2.
изтекла на 05.03.2017г.- от образуване на изп.д. не били предприемани
действия срещу М., поради което конкретно по отношение на него делото
било перемирано на 05.03.2012г. и от тогава пет- годишната давност изтекла
на 05.03.2017г., а изпълнителните действия предприети след перемцията на
делото не водят до прекъсване на давността.
Въззивната инстанция счита за неоснователни горепосочените
твърдения за изтекла погасителна давност и споделя становището, че:
процесните вземания се погасяват с предвидената в чл.117 ал.2 ЗЗД
петгодишна погасителна давност, тъй като те произтичат от влязла в сила
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и последиците й следва да
бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение; по образуваните
изпълнителни дела преди ТР 2/2015г. давността е спряла да тече, съгласно
ППВС № 3/1980г.
Към настоящия момент е налице образувано тълкувателно дело №
3/2020 пред ОСГТК на ВКС по въпроса "От кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.
по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?".
Настоящата съдебна инстанция споделя становището, че до отмяната на
ППВС № 3/1980г. по образуваните изпълнителни дела давността е спряла да
тече и в случая до прекратяване на изп. д №280/2010г. /прекратено с
постановление от 31.05.2019г. на съдебния изпълнител/, давност не е текла.
Поради това неоснователно е възражението на М., че погасителна
давност е изтекла от 06.04.2010г. /влизане в сила на заповедта за изпълнение,
тъй като не я оспорил/ до 06.04.2015г., тъй като срещу него не били
предприети валидни изпълнителни действия /такива били извършвани само
срещу другите двама длъжници/. Освен, че по образуваното изпълнително
дело давността е спряла да тече, перемцията настъпва по силата на закона при
бездействия на взискателя в продължение на две години, а в случая
последното изпълнително действие е извършено на 12.12.2016г., видно от
печата на изпълнителният лист, следователно срокът по чл. 433 ал.1 т.8 ГПК
следва да изтече на 12.12.2018г. Едва след този момент е започнала да тече
нова петгодишна погасителна 5- годишна давност, която не е изтекла, тъй
като на 10.12.2019г. е образувано новото изп.д.№3169/2019г., по което се
извършват изпълнителни действия. Освен това съгласно разпоредбата на
мл.116 б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. В случая давността е била прекъсната още на
09.02.2017г. по изп.д.№280/2010г. с искане за насрочване на дата за опис на
движимо имущество на М.- арг. т. 10 Тълкувателно решение по тълк. д. №
4
3/2015г. на ОСГТК на ВКС. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, дори ако перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ- той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица при настъпила вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново- отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело- във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди
на длъжника.
Неоснователно е и възражението, че изпълнително дело №280/2010г. се
перемирало в различен момент спрямо всеки от длъжниците- а конкретно по
отношение на М. делото било перемирано на 05.03.2012г. Разпоредбата на
чл.433 ал.1 т.8 ГПК регламентира последиците при пълно бездействие на
взискателя за горния срок по самото дело, а не спрямо един или друг от
солидарните длъжници. Прекратяване по чл.433 ал.1 т.8 ГПК по отношение
на някои от солидарните длъжници не може да настъпи, доколкото
предприемане на изпълнителни действия спрямо един от тях неминуемо
рефлектира върху правната сфера и на всички останали- в случая са
предприемани такива спрямо солидарният длъжник Антон Добрев до края на
2016г. По отношение на останалите солидарни длъжници не може да се
приеме, че е налице бездействие, което да е основание за прекратяване на
изпълнителното дело. Между солидарните длъжници е налице единство в
предмета на престацията към кредитора и той може да иска изпълнение на
цялото задължение, от когото и да е от тях- чл. 122 ал.1 ЗЗД.
Поради изложеното дори Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК да е влязла в законна сила на 06.04.2010г., тъй
като М. не е подал възражение в срок, давността за вземането срещу същия е
прекъсната с образуване на изп.д.№280/2010г. и е спряла да тече до
прекратяването му поради перемция. Още на 09.02.2017г. давността е
прекъсната с искането на кредитора за извършване на конкретни
изпълнителни действия спрямо длъжника М.. След прекратяване на
изпълнителното дело изпълнителният лист е изтеглен и на 10.12.2019г. е
образувано ново изп.д.№3169/2019г. по описа на ЧСИ Т. К.- с взискател „ЕОС
Митрикс“ ЕООД и тримата длъжници по изпълнителният лист, един от които
е И. М.. По отношение на това ново изпълнително дело не е налице изтекла
погасителна давност.
Освен всичко изложено, както е посочил и първоинстанционният съд,
дори да се приеме, че в двегодишен срок от образуването на изп.д.
№280/2010г.- от 05.03.2010г. до 05.03.2012г., взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия спрямо ищеца, то петгодишния
давностен срок за погасяване на вземанията спрямо него изтича на
05.03.2017г. /дори ако се приеме, че само по отношение на М. делото било
перемирано на 05.03.2012г. от тогава пет- годишната давност изтекла на
05.03.2017г./. Но още преди тази дата- на 09.02.2017г. взискателят вече е
поискал опис на движими вещи на длъжника И. М. по постоянния му адрес
5
/л.158 от и.д. №280/2010г./, с което е посочил способ за изпълнение по
висящото изпълнително дело и предвид т.10 от ТР № 2/ 26.06.2015г. по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, е прекъснал погасителната давност за
вземанията, предмет на изпълнението спрямо И. Ю. М..
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат
разноски. Другата страна не е представила доказателства за направени
разноски пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 445/25.10.2022г. по гр. д. № 337/2022г.
на ОС- Плевен.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6