Р Е Ш Е Н И Е № 2
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 07.01.2020
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от тринадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ЧОЛАКОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
при участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №658 описа на
ПАС за 2019 г.,
намери следното:
Производство по чл.294 от ГПК,
образувано съгласно решение №113 от 17.10.2019 г. по т.д.№2820/2017 г. на ВКС.
Съгласно касационното решение, отменено е
частично решение №158 от 09.06.2017 г. по в.т.д.№214/2017 по описа на
Апелативен съд Пловдив само в частта, с която е потвърдено решение №97 от
17.02.2017 г. по т.д.№686/2016 г. на Окръжен съд Пловдив, за признаване за
установено по отношение на В.Г.А. съществуването на вземане на У.Б. АД в размер на 4 078,69 лв. -
лихва върху просрочена главница по
договор за кредитна карта от … г. В тази част делото е върнато за ново
разглеждане със задължителни указания.
С въззивното решение е потвърдено
решение №97 от 17.02.2017 г. по т.д.№686/2016 на Окръжен съд Пловдив, с което е
признато за установено, че В.Г.А. дължи следните суми на У.Б. АД: сумата от 29 029,85 лв.
незаплатена главница по договор за кредитна карта на физически лица № … от …
г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.07.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата 5695,63 лв., незаплатена договорна
лихва за периода 22.10.2015 г. – 28.07.2016 г., за които суми са издадени
заповед за незабавно изпълнение № … от 02.08.2016 и изпълнителен лист от
03.08.2016 г. по ч.гр.д.№10 689/2016 на Районен съд Пловдив. Установява се, че договорната лихва е
формирана, както следва: 1 616,94 лв. договорна лихва /договорен лихвен
процент/ към 22.10.2015 г., а останалата част – 4 078,69 лв. лихва за просрочена главница за периода 22.10.2015 г.
– 28.07.2016 г. Именно последно
посочената сума е предмет на настоящото производство.
Жалбоподателят В.Г.А., чрез
процесуалния си пълномощник адвокат С.М., счита, че решението в обжалваната
част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и е
необосновано. Моли да се отмени и
отхвърли исковата претенция. Претендира направените разноски за две инстанции.
Ответникът У.Б. АД, чрез процесуалния си
представител адвокат Я.Д., счита
въззивната жалба за неоснователна и необоснована. Моли да се остави без уважение и се потвърди решението.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предявен е установителен иск от банка срещу
длъжник за дължимостта на суми по договор за кредитна карта на физически лица №…
от … г. на основание чл.422 от ГПК. Признато е съществуването на главница и
договорна лихва. Предмет на настоящото производство е санкционната лихва –
сумата от 4 078,69 лв. лихва за
просрочена главница за периода 22.10.2015 г. – 28.07.2016 г.
Ищецът се позовава на сключения договор за
кредитна карта на физически лица №… от … г. и общи условия към него. Твърди, че
клаузите по чл.3,т.1 от договора във връзка с раздел трети, чл.4.2 от общите
условия имат характер на наказателна лихва за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя на падежа да върне усвоената главница. Когато оправомощеният
държател не е погасил в пълен размер ползвания лимит, дължи лихва за целия дълг. Съгласно чл.3,т.2 от договора
върху ползваната част от кредитния лимит, отнесена в просрочие, се дължи
годишен лихвен процент в размер на 18 процентни пункта.
Твърди,
че в процесния случай за периода 22.10.2015 г./датата на обявяване кредита за
предсрочно изискуем/ до 29.07.2016 г./датата
на входиране на заявление по чл.417 от ГПК/ се дължи лихва върху
просрочената главница от 29 029,85 лв. За посочените 281 дни просрочие –
върху просрочената сума 29 029,85 лв. е начислена лихва в размер на 18
процентни пункта годишно, като дължимата главница за всеки ден просрочие се явява 14,5149 лв.
Ответникът не е подал отговор.
Видно от приложения договор по делото, страните
са уговорили лихвен процент и приложими такси в чл.3 от него. Съгласно чл.3.1,
месечният лихвен процент върху усвоената сума по раздел първи,т.3.4.1 от общите
условия, към датата на сключване на договора е 1,50 % пункта. Съгласно чл.3.2,
размер на такса администриране на неизплатени в срок задължения по раздел първи,т.3.5.13./2/ от общите
условия, е по Тарифа за физически лица,
приложима към дата на начисляване и изискуемост на таксите.
В настоящото производство са
приложени Общите условия. В общите условия са уговорени дължимите лихви.
Съгласно 4.1 за усвоената сума оправомощеният държател заплаща ежемесечно определената в чл.3.1 от договора месечна
лихва, начислена ежедневно, от датата на всяка трансакция, извършена в рамките
на отчетния период на база 360/360 дни. Съгласно 4.2, когато до датата на
издължаване оправомощеният държател не е погасил в пълен размер ползваната част
от кредитния лимит, той дължи на банката 1. лихва за целия дълг, формиран от
теглене на пари в брой, считано от датата на съответната трансакция до
окончателното погасяване, 2. лихва върху целия дълг, формиран от безкасови плащания до дата на
частичното погасяване и лихва върху непогасената част от датата на частичното
погасяване до последния ден на текущия период. Така начислените лихви се
добавят към общия дълг и са дължими през следващия период на погасяване.
При недостатъчност на средствата по
картовата сметка на оправомощения държател на 15-то число банката събира сумата
от разплащателната сметка за директен
дебит, посочена в чл.4 от договора или се отнася в просрочие при липса на
достатъчно средства. При недостиг на средства банката блокира ползването на картата /от 31 ден
на просрочието и при нарушаване на всяко
едно задължение по договора/ и започва начисляване на лихви.
Съгласно 5.14,ал.1 от общите
условия, върху ползваната част от кредитния лимит, отнесена в просрочие, в т.ч.
за просрочен дълг от такси и комисионни се начислява лихва, считано от датата
на просрочието, с лихвен процент,
съгласно чл.3.1 от договора. Лихвата се събира по реда на 5.14.
В общите условия са посочени и
случаите на предсрочна изискуемост – чл.5,т.16, чл.7.
В чл.7.5.1 от индивидуалния договор
кредитополучателят и оправомощен картодържател е декларирал, че е запознат и
приема целия обем преддоговорна и договорна информация, предоставена му
от банката и съдържащите се данни и изисквания в общите условия за банкови
карти на физически лица, имащи действието и правните последици на рамков
договор при условията, на който е сключен и се изпълнява настоящия договор, и
който рамков договор, наречен общи условия, е неразделна част от съдържанието
на този договор. Тази декларация съответства на изискването на чл.16 от ЗЗД,
съответно на чл.298 от ТЗ, за договорите при общи условия, а именно за писмено
потвърждаване на общите условия. С декларацията в процесния договор страната е
заявила, че приема общите условия, като е положила своя подпис. Това е станало
към момента на сключването на договора – … г. Към този момент не е в сила
разпоредбата на чл.147а от ЗЗП, приета с ДВ, бр.61/25.07.2014 г. относно
съгласието с общите условия, изразено в договора. Ето защо, липсата на
подписани общи условия от кредитополучателя не влияе върху действителността на
приемането на общите условия в настоящия случай. Кредитополучателят и
оправомощен картодържател е обвързан от тях, вкл. и от клаузата за
санкционираща лихва.
По делото е установено, че просрочената
главница е в размер на 29 029,85 лв. към 30.09.2015 г., както и че
длъжникът е уведомен за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо на
основание чл.60,ал.2 от ЗКИ с нотариална
покана, получена лично от него на
28.03.2016 г. Действието на предсрочната изискуемост започва от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице
обективните факти, обуславящи настъпването и. В случая това е датата 28.03.2016
г.
Съгласно уговорената лихва в договора и общите
условия, лихвата върху ползваната част от кредитния лимит, отнесена в просрочие
е в размер на 1,5 % месечно или 18 % годишно.
За установяване на размера на тази
лихва е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно констатациите на
вещото лице Д., за посочените от ищеца 281 дни просрочие /22.10.2015 г., датата
на просрочие на кредита – 29.07.2016 г., датата на образуване на заповедното
производство/ дължимата лихва е 4 078,69 лв. За периода 22.10.2015 г. – 28.03.2016 г., датата
на обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, дължимата лихва е
2 293,36 лв., изчислена на база 158 дни просрочие.
Размерът на вземането на кредитора
при предсрочна изискуемост по договор за кредит, какъвто е настоящият
случай, се определя в размер на
непогасения остатък от предоставената парична сума - главницата и законната лихва от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. За периода до настъпване на
предсрочната изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до
този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди
изменението му. В този смисъл е и задължителното тълкувателно решение №3/2017
на ОСГТК на ВКС. Ето защо и в съответствие с уговореното между страните в
договора и общите условия, неразделна част от него, следва да се приеме, че е
дължима сумата 2 293,36 лв., изчислена на база 158 дни просрочие за периода 22.10.2015 г., датата на просрочие –
28.03.2016 г., датата на обявяване на предсрочната изискуемост на
длъжника, в който момент се е проявило
действието на хипотезата на чл.60,ал.2 от ЗКИ и договорът между страните следва
да се счита за изменен. Разликата над тази сума 2 293,36 лв. до пълния
претендиран размер 4 078,69 лв. е недължима.
Следва да се посочи, че лихвеният
процент в размер на 18 % годишно не е прекомерно завишен с оглед очакваните
вреди от кредитора в резултат на просрочени парични задължения. При паралел със
законната лихва за посочения период 22.10.2015 г.– 28.03.2016 г. върху
просрочената главница 29 029,85 лв., чийто размер е 1284,01 лв., се установява, че
санкциониращата лихва е по-малка от двойния размер на законната лихва. В този
случай не може да се говори за неравноправност по смисъла на чл.143 и сл. от
ЗЗП, тъй като не се установява значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Уговореният лихвен процент при
неизпълнение на задължения на потребителя не съставлява задължение за плащане
на необосновано високо обезщетение или
неустойка. Не е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, тъй като не
излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и сакнционна функции на неустойката.
Ето защо, постановеното решение от
окръжния съд в частта му за 4 078,69 лв. следва да потвърди за сумата от 2 293,36 лв. за периода 22.10.2015 г. -
28.03.2016 г. и отмени за разликата над тази сума 2 293,36 лв. до пълния
претендиран размер 4 078,69 лв. за
периода 28.03.2016 г. - 29.07.2016 г.
По разноските – Съгласно
чл.294,ал.2 от ГПК при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по
разноските за водене на делото във ВКС. В случая В.Г.А. претендира внесената ДТ
в размер на 113,91 лв. съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК. Съразмерно крайния
резултат на касационното производство му се дължат разноски в размер на 81,57
лв.
Водим от гореизложеното,
Пловдивският апелативен съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №97 от 17.02.2017
г. по т.д.№686/2016 г. на Окръжен съд Пловдив само в частта му за признаване за
установено по отношение на В.Г.А. съществуването на вземане на У.Б. АД в размер на разликата над 2 293,36 лв. до 4 078,69 лв. - лихва върху просрочена главница по договор за
кредитна карта от 30.08.2013 г. за периода 28.03.2016 г. - 29.07.2016 г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на В.Г.А.
съществуването на вземане на У.Б. АД в размер на разликата над 2 293,36 лв. до 4 078,69 лв. - лихва върху просрочена главница по договор за
кредитна карта от … г. за периода 28.03.2016 г. - 29.07.2016 г.
ПОТВЪРДЖАВА постановеното решение
№97 от 17.02.2017 г. по т.д.№686/2016 г. на Окръжен съд Пловдив за признаване
за установено по отношение на В.Г.А. съществуването на вземане на У.Б. АД в
размер на 2 293,36 лв. - лихва върху просрочена главница
по договор за кредитна карта от 30.08.2013 г. за периода 22.10.2015 г. - 28.03.2016 г.
Осъжда У.Б. АД да заплати на В.Г.А. направените разноски за касационното
производство в размер на 81,57 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.