ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 261327 30.06.2021 г. град Бургас
Бургаски окръжен съд Първо
гражданско и търговско отделение
на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Йорданова
като разгледа търговско дело № 7 по описа за 2021 година
докладваното от съдия Дарина
Йорданова
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба „РТК“ ООД с EИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елин Пелин, ул. „Кирил и Методий”, № 23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев, против Община Поморие, ЕИК *********, с адрес на управление в гр. Поморие, ул. „Солна”, № 5, представлявана от кмета Иван Алексиев, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 29737.25 лева, представляваща договорна неустойка за забава дължима по чл. 15 от Договор № Д-610/02.12.2016 г. за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване, дължима за периода от 30.10.2017 г. до 19.04.2018 г. върху главниците по фактура № 6918/30.09.2017 г. на стойност 134457.02 лв. и по фактура № 6919/03.09.2017 г. на стойност 41511лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът „РТК“ ООД надлежно е изпълнявал възложените му ответника задължения по договора, като възложителят е изпаднал в забава за плащане на цената по фактура № 6918/30.09.2017 г. на стойност 134457.02 лв. и по фактура № 6919/03.09.2017 г. на стойност 41511лв. и изплатил същите на 19.04.2018г. Съгласно сключения договор, дължимите от ответника суми е следвало да бъдат заплатени в срок от 30 дни след издаване на фактура и съставяне на приемо-предавателен протокол за извършените работи – на 30.10.2017г. Между страните по договора е уговорена неустойка за забава в размер на 0.1 % от стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от стойността на договора, която възлиза на 3420000лв. без ДДС. Твърди се, че претендираната неустойка по всяка от фактурите не надвишава посочения размер.
Въз основа на констатираната забава и на основание чл.15 от договора ищецът претендира следните суми, представляващи обезщетение за забава, а именно: сумата от 22722.05 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 134457.02 лв. по фактура № 6918 от 30.09.2017 г. за периода от 30.10.2017 г. до 19.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 134,45 лева по дните на забавата - 169, без да се превишава ограничението по договора; и сумата от 7015.20 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 41511лв. по фактура № 6919 от 30.09.2017 г. за периода от 30.10.2017г. до 19.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 41.51 лева по дните на забавата - 169, без да се превишава ограничението по договора. Ищецът заявява, че се касае за договорена неустойка, при която давността започва да тече от последния ден, за който се начислява тя, а в случая това е денят на плащането по процесните фактури - 19.04.2018 г. Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за допускане на СИЕ.
В предоставения срок по чл. 367 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите от една страна като недопустими, а от друга страна като неоснователна. Не се оспорва факта на допусната забава. Твърди се, че в договора липсва валидна клауза за неустойка, като текста на чл.15 от договора е за лихва за забава. Затова счита, че липсва правно основание за предявяване на иск за присъждане на неустойка. Ако се приеме, че с клаузата на чл.15 е уговорена неустойка, според ответника тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговореният размер излиза извън обезщетителния и санкционен характер на неустойката. Сочи се, че въпреки ограничението на размера ѝ от 20% от стойността на договора, нейната горна граница показва очевидна аморална несъразмерност. Ако се приеме, че клаузата за неустойка не е нищожна, ответникът прави искане за намаляването ѝ от съда до размера на законната лихва за периода, тъй като общината е изпълнила задълженията си и въпреки забавата ответникът не е претърпял никакви вреди. При условията на евентуалност се прави възражение за изтекла погасителна давност. Ангажират се писмени доказателства.
В срока по чл. 372 ГПК е подадена допълнителна искова молба от ищеца, с която се оспорват твърденията изключващи отговорността на ответника. Излагат се съображения, че текстът на чл.15 от договора касае обезщетение за забава, което е уговорено именно като неустойка по смисъла на чл.92 ЗЗД, макар и в самия договор да е наречено неправилно „лихва“. Посочва, че преди това е наречено общо „обезщетение“ и е определено по начин, характерен именно за неустойките – определен процент от просрочената сума дневно, но не повече от определена горна граница. Твърди се, че лихвата за забава има друга функция и се определя по друг начин – като определен процент от главницата, било на годишна база, било на друг период, но същата никога не се ограничава с краен размер и именно това я отличава от неустойката.
Във връзка с възражението за нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави се сочи, че страните разполагат с договорна свобода. Сочи се, че неустойката е с мораторен характер и е уговорена за забавено изпълнение на парично задължение за заплащане на възнаграждение. Счита, че размерът ѝ е сравнително малък и тя би стигнала размера на просрочената сума само при 1000 дни забава и не би го превишила значително, тъй като вземането за неустойка се погасява с тригодишна давност, тоест не е възможно неустойката да достигне крайния уговорен предел, тъй като това ще се случи при 12 години забава.
Отделно от това се посочва, че неустойката не е нищожна и не подлежи да намаляване от съда поради прекомерност с оглед вида на сделката – търговска. В това правоотношение общината е действала като стопански субект и няма пречка да се приложи чл.309 ТЗ. Дори и да се приеме, че ответникът не е търговец по см.на чл.309 ТЗ, то естеството на договора, начинът на неговото сключване, фактът, че ответникът е изготвил всички клаузи, ясно показва, че той не е желаел да се ползва от защитата на чл.92 ал.2 ЗЗД. Посочва се още, че договорът е с продължително действие и ищецът може да го развали поради неплащане при трудни условия – забава на сума, равняваща се три месечни дължими суми и то с тримесечно предизвестие, което води до риск да се изпълнява договора, без да се получават плащания за шест месеца. Предвид това, според ищеца размерът на неустойката е напълно адекватен и не следва да бъде намаляван. Твърди се, че вредите от неизпълнението, респ.от забавеното и частично изпълнение на парично задължение, могат да са както по-големи, така и по-малки от размера на законната лихва. Ако обезщетението бъде намалено до размера на законната лихва, това би обезсмислило института на договорната неустойка за забава.
Оспорва се възражението за погасяване по давност като неоснователно, тъй като погасителната давност започва да тече от последния ден, в който се начислява неустойката, т.е. от деня на плащането на главницата – 19.04.2018 год. Дори и да се приеме, че процесните плащания представляват договорна лихва за забава, то погасена по давност ще бъде малка част от тях, само за периода по-стар от три години преди датата на подаване на исковата молба.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор по чл. 373 ГПК. Поддържа възраженията си, че няма валидно уговорена клауза за неустойка, а ако има - за нищожност на клаузата за неустойка. В случай, че се приеме, че в чл.15 от договора е уговорена неустойка и тя не е нищожна, се прави искане за намаляване на размера ѝ до размера на законната лихва, тъй като ищецът не е претърпял вреди от неизпълнението. Поддържа се и възражението за погасяване на вземанията по давност.
Предявеният иск е с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Направените от ответника възражениния са с правно основание чл.26 ал.1 предл.трето ЗЗД, чл.92 ал.2 ЗЗД и чл. 111,б.в ЗЗД.
Бургаски окръжен съд намира депозираната искова молба за редовна и допустима,
подадена пред местно и родово компетентен съд, съобразена с изискванията на чл.
128 и чл. 129 ГПК, от легитимирано лице и в предвидената от закона форма, като
на основание чл. 374 ГПК съдът констатира, че книжата по делото са разменени
редовно. Ето защо, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, на които следва да се връчи препис от настоящото
определение.
Представените
писмени доказателства са допустими и относими към спора и следва да бъдат
приети. Съдът намира за основателно искането за допускане на
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба въпроси.
Мотивиран от изложеното, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание за 14.09.2021 г. от 13.15 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивната част на определението.
Предявеният иск е с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Направените от ответника възражения са с правно основание чл.26 ал.1 предл.трето ЗЗД, чл.92 ал.2 ЗЗД и чл. 111,б.в ЗЗД.
Безспорно по делото и неподлежащо на доказване е съществуването на облигационното правоотношение по Договор № Д-610/02.12.2016 г. за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване, по който от ищцовото дружество са издадени фактура № 6918/30.09.2017 г. на стойност 134457.02 лв. и по фактура № 6919/03.09.2017 г. на стойност 41511лв., заплатени от ответника на 19.04.2018г.
По делото липсват въведени други неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че е негова доказателствената тежест да установи основанието на претенцията - наличието на валидна клауза за неустойка по договора, както и размера на иска.
УКАЗВА на ответника, че е негова доказателствената тежест за установяване на всички правопогасяващи, правоотлагащи, правоунищожаващи и правоизключващи взражения, които прави в производството, включително възражението за нищожност на клаузата и възражението за погасяване на вземането по давност.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 от ГПК, съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150 лв. вносими от ищеца по депозитната сметка на БОС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Тонка Джалева, който да се уведоми незабавно след постъпване на доказателства за внесен депозит.
ПРИКАНВА
страните към спогодба, медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че одобрената
от съда спогодба има силата на влязло в сила съдебно решение и дължимите държавни такси се събират в
половин размер.
УКАЗВА на страните,
че в срок до първото по делото заседание могат да изразят становище във връзка
с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото и да предприемат
нужните процесуални действия. Ако в този срок страните не изпълнят указанията
на съда, те губят възможност да направят това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните възможността да посочат електронен адрес, респ. e-mail адрес за връчване на книжата по делото, съгл. чл. 38 ГПК.
УКАЗВА на всяка от страните, че ако отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, като при неизпълнение на това задължението всички съобщения се прилагат към делото и се считат за връчени съгласно чл. 41, ал.2 ГПК.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи ведно с депозирания отговор от 10.06.2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Окръжен съдия: