№ 2692
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110167077 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
95521/25.11.2021 г., с която ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД е
предявило срещу С.О. осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1057,41 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
"Каско“ за увреден лек автомобил "Ауди А8", рег. № ******** от пътно-
транспортно произшествие, осъществено на 15.09.2021 г. в гр. София, по ул.
„Академик Сандерс“ срещу № 15А, с посока на движение от ресторант
„Воденицата“ към ул. „Майстор Атанас“, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 15.09.2021 г., в гр. София, водачът на лек
автомобил „Ауди А8", рег. № ********, движейки се по ул. „Академик
Сандерс“ с посока на движение от ресторант „Воденицата“ към ул. „Майстор
Атанас“, срещу № 15А, попаднал с автомобила в необезопасена и
несигнализирана дупка, което е станало причина за реализиране на ПТП и от
което на автомобила били причинени увреждания по предна дясна гума и
джанта и задна дясна гума и джанта и др. Поддържа, че мястото на
произшествието е посетено от служители на ОПП-СДВР и за събитието е
съставен протокол за ПТП № 1776136/15.09.2021 г. Поддържа, че пътното
1
платно, където е реализирано процесното събитие е публична общинска
собственост, от което следва, че поддържането, ремонта и обезопасяването на
същото е задължение на ответника. Твърди, че процесното събитие е
настъпило в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка
„Бонус Каско”, съгласно полица № 4704210200017440, със срок на действие
от 12.08.2021 г. до 11.08.2022 г. Поддържа, че след настъпване на
застрахователното събитие в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД е
подадено уведомление за щета, във връзка с която е образувана щета №
470421212148180, във връзка с което е извършен оглед и опис на
причинените щети. Било определено застрахователно обезщетение в размер
на 1057,41 лева, което било изплатено на собственика на увредения
автомобил на 23.09.2021 г.. Поддържа, че на 22.10.2021 г. до ответника е
изпратена регресна покана за доброволно заплащане на претендираната в
настоящото производство сума, но задължението не е изпълнено. Моли се за
уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск.
Твърди се, че представената застрахователна полица не била подписана от
застрахованото лице, поради което между него и ищеца липсвало
застрахователно правоотношение. Липсвали и доказателства за писменото
приемане на общите условия на застрахователя от страна на застрахованото
лице. Дори обаче да се приеме, че е налице застрахователно правоотношение,
застрахователният договор нe бил влязъл в сила между страните по него, тъй
като не бил извършен оглед и заснемане на застрахованото МПС, макар
общите условия на ищеца да предвиждали подобно изискване. Възразява се и
срещу механизма на процесното ПТП с аргумент, че липсвали преки и
убедителни доказателства за неговото настъпване. Протоколът за ПТП от
15.09.2021 г. не се ползвал с материална доказателствена сила относно
механизма на произшествието. В тази връзка се отбелязва, че инцидентът не е
възприет непосредствено от съставителя на протокола, че не са изготвяни
снимки, макар да имало нормативни изисквания за това, и че липсва подпис
на представител на ответната страна. Механизмът се установявал единствено
по данни на водача на процесното МПС, който бил заинтересован да изопачи
фактите, за да получи застрахователно обезщетение. Поради тази причина не
можело да се приеме с категоричност, че произшествието е настъпило по
2
време, начин и място така, както е описано в представените от ищеца
документи. Във връзка с всичко изложено, се поддържа, че не може да се
приеме извод за наличие на основания за ангажиране отговорността на
застрахователя към увреденото лице, поради което се твърди, че регресното
право спрямо ответника не е надлежно упражнено. Релевира се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил
"Ауди А8", рег. № ********.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните в производството, че на 23.09.2021 г. ищецът е
заплатил на собственика на лек автомобил "Ауди А8", рег. № ********
застрахователно обезщетение в размер на 1057,41 лева по щета №
470421212148180.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното
покритие на който да е настъпило събитие, което е довело до увреждането на
имуществото на застрахованото при ищеца лице, вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна
работа, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в
исковата молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на
застрахованото при ищеца лице, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
3
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително и
релевираното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил "Ауди А8", рег.
№ ********.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните в производството, че на 23.09.2021 г. ищецът е
заплатил на собственика на лек автомобил "Ауди А8", рег. № ********
застрахователно обезщетение в размер на 1057,41 лева по щета №
470421212148180.
По делото е представената и приобщена към доказателствения
материал застрахователна полица № 4704210200017440 по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“ на МПС от 29.07.2021 г., със срок на валидност
12.08.2021 г. – 11.08.2022 г., с предмет процесния лек автомобил "Ауди А8",
рег. № ********, от която се установява по делото, че към датата на
реализиране на процесното събитие /15.09.2021 г./ между ищеца и
собственика на МПС – лек автомобил "Ауди А8", рег. № ******** е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско” на МПС.
От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че
в изпълнение на договорното си задължение, ищецът е определил
застрахователно обезщетение в размер на 1057,41 лв. за щети от ПТП по щета
№ 470421212148180, заведена във връзка със застрахователно събитие,
настъпило на 15.09.2021 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
в производството, че на 15.09.2021 г. е било реализирано ПТП,
представляващо покрит риск по застрахователното правоотношение. Във
връзка с възраженията на ответника в отговора на исковата молба, следва да
се отбележи, че застрахователният договор е сключен при условията на
клауза „Пълно Каско”, която включва като покрит риск именно случаите на
пътно-транспортно произшествие – събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало повреда на ППС
4
(видно от представените по делото общи условия на застрахователното
дружество). Събитието е настъпило на територията на С.О., като
застрахованият при ищеца автомобил се е движил в гр. София, по ул.
Академик Сандерс, с посока от ресторант Воденицата към ул. Майстор
Атанас, като пред № 15 е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка
на платното за движение.
Описаният механизъм на ПТП се установява от заключението на
САТЕ, свидетелските показания на свидетеля ИВ. Д. П. и представения по
делото протокол за ПТП, който представлява официален документ с
материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното
лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). Макар и
автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му
относно механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил
местопроизшествието и е констатирал на място наличието на дупка на
платното за движение (видно от посоченото в протокола). Описаният
механизъм на ПТП се установява и от гласните доказателства и представената
декларация на водача на МПС, която представлява частен свидетелстващ
документ, изготвен от трето за процеса лице. От показанията на свидетеля
ИВ. Д. П. /водач на процесния лек автомобил "Ауди А8", рег. № ********
към момента на реализиране на процесното ПТП/ се установява по делото, че
ПТП е настъпило поради наличие на дупка на пътя. Свидетелят разказва, че е
попаднал в дупка, намираща се на платното за движение, в резултат на което
били причинени щети по автомобила. Изложеното от свидетеля П. се
потвърждава от останалите събрани по делото доказателства, в това число
заключението на вещото лице по допуснатата, приета и неоспорена от
страните съдебна автотехническа експертиза и представения по делото
протокол за ПТП, в който изрично е посочено, че констатираната от
автоконтрольора дупка на платното за движение е била несигнализирана и
необезопасена.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца
автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето
защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да
се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в
5
протокола механизъм на ПТП. В изслушването си пред съда вещото лице по
САТЕ изрично посочи, че при движение със скорост до 50 км/ч процесните
увреждания могат да настъпят, като при движение с по-висока скорост биха
се получили и увреждания по окачването на автомобила.
Действително в изслушването си пред съда, в проведеното на
21.03.2022 г. открито съдебно заседание по делото, вещото лице посочи, че
при нормални обстоятелства дупка на платното за движение се забелязва от
около 50 метра, при липса на препятствия, които да ограничават и да
затрудняват видимостта на водача към самата дупка, че безопасната скорост е
64 км/ч., респективно, че при движение с 50 км/ч и видимост 50 метра преди
дупката, водачът би имал възможността да спре преди дупката, чрез
своевременно аварийно задействане на спирачната уредба. От друга страна,
обаче, следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че проишествието е
реализирано в населено място, като вниманието на водача е било ангажирано
не само върху пътната настилка, но и върху всички останали обекти
намиращи се на и около платното за движение. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че на мястото на проишествието пътната настилка е
павирана, което по становище на настоящия съдебен състав допълнително
ограничава видимостта на водачите към евентуално наличие на
необезопасени препятствия /дупки/ на платното за движение, поради
характера на този вид пътна настилка. Самият свидетел П. изрично посочи, че
не е знаел за съществуването на дупката на платното за движение, в която
попаднал. Задължение на ответника е да поддържа пътищата, намиращи се на
територията на С.О., като неизпълнението на това задължение не може да
влече негативни последици за водачите и да създава за тях задължение да
познават намиращите се на платното за движение дупки и други препятствия.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл.
48, т. 2, б. „в“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата,
поддържането на републиканските пътища в границите на градовете е
задължение на съответната община. Следователно, несъмнено е, че ПТП е
настъпило в рамките на урбанизираната територия на гр. София, поради което
отговорност за поддържането му в изправно състояние носи С.О.. Лицата,
които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
6
възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за
контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка
– арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед
установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило
поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, съществуването на която се дължи на противоправното и виновно
(съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД)
бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените
законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да
стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние,
а при наличие на препятствие на него – да го обозначи. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен
размер.
От представените по делото писмени доказателства (заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, възлагателно
писмо, опис - заключение, доклад по щета) се установява, че при описаното
застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца
автомобил, които съгласно експертните изводи на вещото лице по САТЕ са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП
за отстраняването на причинените вреди на база пазарни цени са били
необходими 1446,04 лв. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните, като съдът не намира основания да не го кредитира. От името на
ищеца се претендира сума в по-нисък размер, а именно 1057,41 лева, поради
което предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от
1057,41 лева.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият
съдебен състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на
евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лек автомобил "Ауди А8", рег. № ********.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
7
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на
чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на
ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение
№ 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г.
по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.)
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил "Ауди А8", рег. № ******** да е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 15.09.2021 г.
събитие. В отговора на исковата молба е изложено, че водачът на лек
8
автомобил "Ауди А8", рег. № ******** е допринесъл за реализиране на
вредоносния резултат, доколкото се е движил със скорост, която не е била
съобразена с пътните условия. В показанията си пред съда свидетелят П.
/водач на процесния лек автомобил "Ауди А8", рег. № ********/ изрично
посочи, че се е движил с не повече от 30-40 км/ч /което в рамките на
разрешената по закон скорост при движение на МПС в населено място/, като
посочи, че вида и характера на настилката на пътното платно на ул. Академик
Сандерс /паваж/ и не позволява движение с по-висока скорост. Същевременно
се установи от показанията на свидетеля П., че препятствието на платното за
движение е било в крайната дясна част на пътната лента, не е било обозначено
и сигнализирано по начин, че да може да бъде възприето от водачите на
моторни превозни средства и да бъде избегнато от същите. Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че водачът на лек автомобил "Ауди А8",
рег. № ******** се е движил със съобразена с пътните условия скорост.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не предвижда задължение за водачите на
пътни превозни средства да познават и съществуващите по пътищата от
пътната мрежа препятствия, неравности и дупки по платното за движение.
Както се посочи и по-горе задължение на ответника е да поддържа
стопанисваните от него участъци от пътищата, като не може последиците
неизпълнението на това задължение да се възложат в тежест на водачите на
пътни превозни средства, посредством вменяване на задължение да следят и
за съществуващи на пътното платно препятствия, неравности и дупки
/наличието на която на частта от пътното платно, където е реализиран
процесния пътен инцидент, безспорно се установи в производството от
събраните по делото доказателства/.
Следователно, съдът приема, че направеното с отговора на исковата
молба от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лек автомобил "Ауди А8", рег. № ******** е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от
1057,41 лева, респективно следва да бъде уважен, като бъде признато за
установено, че ответникът дължи в полза на ищеца горепосочената сума,
ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
9
съда до окончателното изплащане на сумата.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора, право на разноски в настоящото
производство има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева,
за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна
автотехническа експертиза в размер на 250,00 лева, за заплатен депозит за
разпит на свидетел при режим на призоваване в размер на 70,00 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 364,82 лева.
Възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
макар своевременно заявено, се явява неоснователно, доколкото
претендирания от ищцовото дружество размер на адвокатско възнаграждение
е в минималния предвиден размер за съответния вид работа с включен ДДС,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /минималния размер, съобразно
защитения материален интерес е 304,02 лева без ДДС или 364,82 лева с ДДС/.
Представени са доказателства за регситрация по ЗДДС на процесуалните
приедставители на ищцовото дружество.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът С.О.,
БУЛСТАТ *********, адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано“ № 5 сумата от 734,82 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр. д. № 67077/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *********, адрес гр. София, ул.
„Московска” № 33, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
10
ЗЗД сумата от 1057,41 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско“ за увреден лек
автомобил "Ауди А8", рег. № ******** от пътно-транспортно произшествие,
осъществено на 15.09.2021 г. в гр. София, по ул. „Академик Сандерс“ срещу
№ 15А, с посока на движение от ресторант „Воденицата“ към ул. „Майстор
Атанас“, в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на
служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на общински пътища, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *********, адрес гр. София, ул.
„Московска” № 33, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 734,82 лв.,
представляваща разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11