Решение по дело №148/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 188
Дата: 19 ноември 2019 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20197120700148
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер

 

      година       

   19.11.2019

        град

       Кърджали

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Кърджалийският 

       административен    съд

           състав

      

 

На

23.10.2019       

   година

 

 

В  публично  заседание  и  следния  състав:

 

                                             Председател:

 ВИКТОР  АТАНАСОВ

 

                                                    Членове:

 АЙГЮЛ  ШЕФКИ

 МАРИЯ  БОЖКОВА

 

 

 

 

Секретар

                  Мелиха  Халил   

 

 

Прокурор

                  Росица  Георгиева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали     

 

 

като  разгледа   докладваното   от

 съдията  Виктор  Атанасов

 

 

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

    номер

        148

 по  описа  за

     2019

 година

 

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.II/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на РД на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Стара Загора и Кърджали, против Решение №154 от 30.04.2019 год., постановено по АНД №183/2019 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено наказателно постановление №К-039089 от 17.09.2018 год., издадено от директора на РД на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Стара Загора и Кърджали.

В жалбата касаторът твърди, че от събраните пo делото доказателства безспорно се установява, че при извършена проверка на 12.03.2018 год. в ***, ***, търговецътЗаложна къща Еврокомерс” ЕАД *** е осъществил от обективна страна състава на нарушенията, както следва: по чл.15 от Наредбата за дейността на заложните къщи, като в обект на търговеца, находящ се посочения адрес, е приел за обезпечение на паричен заем изделие от благороден метал, което не притежава държавна марка/титър/, както и нарушението по чл.18, ал.1 от същата Наредба, като в същият обект се издават заложни билети с посочен размер на лихвите по заеми по-голям от 3% - с посочен размер па месечна лихва от 10% до 15%. Касаторът твърди, че наказателното постановление е издадено в съответствие с изискванията на закона и че нарушението е безспорно установено от страна на длъжностните лица на КЗП, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че наказанията, наложени с НП №К-039089/17.09.2018 год., са определени правилно и са в границите, установени съгласно чл.36 от Наредбата за дейността на заложните къщи/Обн., ДВ, бр.16 от 2009 г./ и че с процесното НП по безспорен начин са установени нарушението и нарушителят, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поради това касаторът моли съдът да отмени Решение №154/30.04.2019 год. по АНД №183/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно и да потвърди наказателно постановление №К-039089 от 17.09.2018 год. на Комисия за защита на потребителите.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът - директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касация – „Заложна къща Еврокомерс” ЕАД *** редовно призован за съдебно заседание, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, като сочи, че първоинстанционният съд е отменил НП, тъй като е установил, че наложеното наказание спрямо дружествотоЕврокомерс” ЕАД ***, е по Наредбата за дейността на заложните къщи, която не може да бъде източник на санкции за физически и юридически лица, а така също, съдът установил, че е нарушена общата разпоредба на ЗАНН, а именно - чл.2, ал.1 и ал.2, в която се предвиждат санкции, които да се налагат съобразно закона или указ, но не и съобразно наредби, с изключение на наредби на общинските съвети. В този смисъл счита, че решението е правилно и законосъобразно и предмлага настоящата инстанзция да го остави в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

           Релевираното от касатора касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно прилагане на материалния закон.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Кърджалийският районен съд, с обжалваното Решение №/без посочен номер в делото/ от 30.04.2019 год., постановено по АНД №183/2019 год. по описа на съда, е отменил, като незаконосъобразно, наказателно постановление К-039089 от 17.09.2018 год., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите/КЗП/, с което, на „ЗАЛОЖНА КЩЪЩА ЕВРОКОМЕРС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, са наложени: с 1. - на основание чл.36, ал.2 от Наредбата за дейността на заложните къщи/НДЗК/, във връзка с чл.83 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 500/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.15 от НДЗК и с т.2. - на основание чл.36, ал.2 от Наредбата за дейността на заложните къщи/НДЗК/, във връзка с чл.83 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 500/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.18, ал.1 от НДЗК.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.03.2018 год., свидетелите Р. Д. и М. А. - служители в КЗП РД - Пловдив ***, извършили проверка в павилион***, стопанисван отЗаложна къща Еврокомерс-1” ЕАД, находящ се в ***, на ул.„***”. Проверката била по повод постъпил сигнал до Комисията за защита на потребителите по отношение дейността на заложната къща. В хода на същата двамата свидетели констатирали две нарушения, като първото от тях било, че в обекта, на 12.03.2018 год., със заложен билет*** е прието като обезпечение за паричен залог от *** лева, изделие от благороден метал - златен пръстен ***, което не притежава държавна българска марка титър, а второто нарушение било за това, че в обекта се издават заложни билети с посочен месечен размер на лихвите по заемите, по-голям от 3%, а именно от 10% до 15%. За тази проверка бил съставен Констативен протокол*** от *** год. и с него бил поканен управителя или упълномощено от него лице на офиса да се яви в КЗП офис град Кърджали на 20.03.2018 год., в 10:00 часа, където да представи посочени от тях документи. На 20.03.2018 год. били представени изисканите документи, за което бил съставен Протокол за проверка на документи***. За констатираните нарушения, на датата 05.06.2018 год. свидетелят Р. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение, за нарушения на чл.15 от Наредбата за дейността на заложните къщи и на чл.18, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи, в присъствието на колегата си М. А. и представител на дружеството-жалбоподател, който го подписал без възражения. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление от 17.09.2018 год., с което, наЗаложна къща Еврокомерс” ЕАД *** били наложени две административни наказания „имуществена санкция”, в размер на по 500.00 лева.

Изложената фактическа обстановка районният съд е приел за установена от от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е посочил, че и двамата разпитани по делото свидетели установяват една безспорна фактология, която се подкрепя и от представените писмени доказателства.

Въз основа на така установената в хода на делото фактическа обстановка, от правна страна, съдът е приел най-напред, че постъпилата жалба е процесуално допустима и съдът следва да я разгледа по същество, тъй като същата е подадена чрез пощенски куриер на 16.11.2018 год., а наказателното постановление е връчено чрез обратна разписка на 12.11.2018 год.

На следващо място съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания и при спазени изисквания на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържа всички реквизити, посочени в цитираната разпоредба и че актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на представител на нарушителя, на който е бил предявен и връчен, както и съгласно изискванията на чл.42 от ЗАНН. Районният съд е приел, че установените по делото факти са относими към посочените за нарушени материалноправни норми, съответно на чл.15 и чл.18, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи, но въпреки това, при правилно установена фактология, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на материалния закон, като е посочил, че това е така, защото е наложил имуществените санкции на основание чл.36, ал.2 от Наредбата за дейността на заложните къщи. Съдът е посочил, че тези наказания са в нарушение на принципа за законоустановеност на административните нарушения и наказания, защото имуществените санкции са установени с наредба, в случая с чл.36, ал.2 от Наредбата за дейността на заложните къщи, но и че последната разпоредба е в нарушение на чл.2, ал.1 и 2 от Закона за административните нарушения и наказания, защото не е налице законова разпоредба, която да обяви деянията, извършени в отклонение на позитивните правила на Наредбата за дейността на заложните къщи, за административни нарушения със съответните за тях наказания. Съдът е приел, че тя е в нарушение и с правилото на чл.83, ал.1 от ЗАНН, което изчерпателно изброява нормативните актове, с които може да предвиждат имуществени санкции, като наредбите не са сред тях, тъй като посочените в него наредби са единствено тези на общинските съвети и след като имуществената санкция по чл.36, ал.2 от НДЗК е предвидена в нормативен акт извън изрично изброените, то санкционирането въз основа на нея е в нарушение с общото правило на чл.83, ал.1 от ЗАНН, установяващо принципно същата санкция в правната ни система. Районният съд е посочил, че приложението на чл.36, ал.2 от НДЗК не би могло да се обоснове и през чл.32 от ЗАНН, защото за посочените там общи състави на административни нарушения са предвидени глоби, но не и имуществени санкции и че в този смисъл е и изричното препращане на чл.36, ал.1 от НДЗК. Така, съдът е приел, че допуснатото нарушение е съществено и неотстранимо в съдебната фаза на административно наказателния процес и представлява основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. По изложените съображения съдът е извел извода, че имуществените санкции са наложени в противоречие с материалния закон, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящия състав на касационната инстанция намира, че фактическите положения по делото са правилно установени, но правните изводи на първоинстанционния съд, довели до отмяна на процесното наказателно постановление, намира за неправилни и незаконосъобразни, противоречащи на приложимите материалноправни норми, т.е. решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Съдът не споделя доводите за незаконосъобразност на атакуваното постановление, поради соченотото в мотивите на обжалваното решесие противоречие в приложените санкционни норми от страна на административно наказващия орган при определяне и налагане на съответните на нарушенията административни наказания.

Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН е обща и и с нея законодателят е предвидил възможност, т.е. дал е правомощие на административнонаказващите органи в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци да налагат имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от Наредбата за дйността на заложните къщи/НДЗК/, който не изпълни или наруши разпоредбите на наредбата, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва съгласно чл.32 от Закона за административните нарушения и наказания, а ал.2 на същия текст предвижда, че когато нарушението по ал.1 е извършено от юридическо лице (какъвто е настоящия случай), на нарушителя се налага имуществена санкция съгласно чл.83 от ЗАНН, в размер от 500 до 8 000 лева. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за нормативните актове/ЗНА/, Министерски съвет издава постановления, когато приема правилници, наредби или инструкции. Така, няма спор, че Наредбата за дейността на заложните къщи/НДЗК/ е приета с ПМС №40 от 18.02.2009 год. (Обн., ДВ, бр.16 от 27.02.2009 год.), на основание §23, ал.2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Валутния закон (Обн., ДВ, бр.60 от 2003 год.), която норма изричсно повелява, че в срок до 1 ноември 2003 год. Министерският съвет приема наредба за условията и реда за дейността на лицета, които предостяват заеми срещу залог на вещи (заложни къщи). За пълнота на изложението следва да се упомене, че тази Наредба е изменяна и допълвана само веднъж, но това изменение и допълнение също е прието с постановление на Министерския съвет, а именно – с ПМС №232 от 1 август 2011 год. за изменение  и допълнение на Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с Постановление №40 на Министерския съвет от 2009 год.(Обн., ДВ, бр.61 от 09.08.2011 год.).  

Така, поради изложеното е пределно ясно, че чл.36, ал.1 от Наредбата за дйността на заложните къщи/НДЗК/, приета с ПМС №40 от 18.02.2009 год., изменена и допълнена с ПМС №232 от 01.08.2011 год., попада в обхвата на нормативните актове, посочени в разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН. Чл.36, ал.2 от тази НДЗК изрично препраща към санкционния ред по чл.83 от ЗАНН при нарушение по ал.1 на чл.36, извършено от юридическо лице, като в тези случаи на нарушителя се налага имуществена санкция в размер от 500 до 8000 лева, а след като процесната наредба е приета с ПМС и постановленията на МС са сред актовете, визирани в чл.83, ал.1 от ЗАНН, а последната разпоредба изрично е посочена в обжалваното НП като едно от основанията за налагане и на двете административни наказания, то е категорично неправилен изводът на районния съд за неприложимост на чл.36, ал.2 от НДЗК и съответно - изводът за налагане на тези наказания в нарушение с правилото на чл.83, ал.1 от ЗАНН, като неправилно районният съд е изключил приложението на цитираната норма в конкретния случай, като е приел, че същата е приложима единствено за извършени нарушения на наредбите на общинските съвети.

Същевременно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът по касация Заложна къща Еврокомерс” ЕАД *** е осъществил състава на административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Направените в акта констатации не са опровергани от представените и приобщени по делото доказателства, дори напротив – писмените и гласни доказателства, събрани по делото, са категорични досежно изграждането на недвусмислен извод за осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.15 и на чл.18, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи. Нарушенията са квалифицирани правилно от административнонаказващия орган, като в административната и съдебна фаза на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. АНО се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като в съответствие с нормата на чл.36, ал.2 от НДЗК е определил размера на наложените административни санкции за всяко едно от двете нарушения в минималния предвиден размер.

Така, след като е стигнал до различни изводи в мотивите си и с обжалваното решение е отменил изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, така издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил своя съдебен акт при неправилно приложение на материалния закон и съответно е налице твърдяното в касационната жалба касационно основание за отмяната му.

Ето защо, предвид всичко изложено по-горе, касационната инстанция намира жалбата на директора на РД на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с изложените в нея доводи и оплаквания, за основателна и доказана, а обжалваното решение на Кърджалийския районен съд намира за незаконосъобразно и неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, поради което същото, с решението по настоящото дело, следва да бъде отменено и съдът, с оглед разпоредбата на чл.222, ал.1 от АПК, следва да реши делото по същество, като постанови друго решение, по същество на спора, с което процесното наказателно постановление следва да бъде потвъдено изцяло.

            По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1, във вр. с чл.221, ал.2, предл.І/първо/ от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, предл.II/второ/ от ЗАНН, Административният съд

 

                                                           

Р      Е      Ш      И :

 

           ОТМЕНЯ Решение №154 от 30.04.2019 год., постановено по АНД №183/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

             ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление К-039089 от 17.09.2018 год., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите/КЗП/, с което, на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ЕВРОКОМЕРС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, са наложени: с 1. - на основание чл.36, ал.2 от Наредбата за дейността на заложните къщи/НДЗК/, във връзка с чл.83 от ЗАНН - административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 500/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.15 от НДЗК и с т.2. - на основание чл.36, ал.2 от Наредбата за дейността на заложните къщи/НДЗК/, във връзка с чл.83 от ЗАНН - административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 500/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.18, ал.1 от НДЗК.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

                      

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                    

            

          

                                                                                                 2.