Р Е Ш Е Н И Е № ......
гр. П.,30.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Мария Кузева , като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр.
дело № 4753 по описа за 2017 г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу Т. И. С. *** ищецът Х.С. Б. с ЕГН ********** ***
твърди, че е собственик по силата на договор за покупко- продажба, извършен с
нотариален акт №54, том IV
от 30.11.1977г. на УПИ XIV-193
кв.10 по действащия дв.рег. план на село Л. с построените в него жилищна сграда
и други постройки. По обезсиления план на село Л. от 1968г., при действието на
който е извършена посочената сделка същият имот е обозначен като парцел със
сигнатурен номер XII-273
в кв.13. Твърди се, че ответницата владее съседния УПИ VII-194 в кв.10, заедно с жилищната
сграда и други сгради в него. Твърди се, че в имотната ведомост / разписния
лист / към действащия план този имот е
записан на наследниците на Г. С. С.. Ищецът инцидентно посещавал имота си тъй като живее със семейството си в град П..
Преди около три години ищецът установил,
че ответницата в негово отсъствие и без съгласието му е построила в имота си на
дворищно регулационната линия между двата УПИ стопанска постройка със складово
предназначение– частично покриваща калканната стена на жилищната му сграда . При това
застрояване атмосферните води проникват в жилищната му сграда и я рушат.По тази
причина ищецът сигнализирал техническите органи в общината. По тяхно указание
ответницата премахнала частта от въпросната сграда, обираща на жилищната сграда
в имота на ищеца и удължила същата
сградя по цялото останало протежение на общата им регулационна граница. Това
строителство е незаконно, тъй като по принцип не е разрешено да се извършва на
дворищно регулационната линия между съседни УПИ, освен когато такива сгради
покриват калканна стена на заварени или ново предвидени постройки в съседния
имот или плътни огради. Това условие в случая не е налице. С факта на
извършеното незаконно строителство нарушава правото му на собственост и пречи неоснователно да го упражнява в
пълнота. Твърди се, ответникът е изградил плътна ограда между двата имота на височина около 2.70 линейни метра с оглед ползването на оградната стена на описаната
стопанска сграда . Съгласно нормите, регламентиращи изграждането на огради
между две отделни дворища – когато това се прави без съгласие на собственика на
съседното дворно място – плътната част на оградата не може да надвишава 0.60
линейни метра.Моли се съда да постанови решение, с което да се осъди
ответницата да премахне построената от нея стопанска сграда на самата дворищно
регулационна линия между посочените по горе УПИ-та , както и да намали
височината на плътната час на изградената ограда между двете дворища до допустимите 0.60 линейни метра. В подкрепа
на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен
отговор, с който се оспорва иска. Твърди, че в качеството на наследник на Г. С.
С. е собственик на УПИ VII
-194 от кв.10 по плана на село Л., който по обезсиления план от 1968г.
представлява парцел XIV-275,
ведно с построения в същия навес с площ от 15 кв.м. Оспорва обстоятелството, че
е извършила посочените в исковата молба неправомерни действия. Твърди се, че
процесната постройка на допълващо
застрояване е изградена още през 1974г, но не от ответницата , а от предишните
собственици и е търпим строеж, който не подлежи на премахване. В тази връзка в действащия
кадастрален и регулационен план от 1993г. е заснета и отразена като
съществуваща. Преди три години ответницата е извършила единствено текущ ремонт
на покрива като след предписания на
служители от община Л. е променен наклона на покрива същата към двора на
ответницата като дъждовните води са
отведени, посредством водосточни улуци също в нейния имот. Твърди се, че
процесния навес никога не е бил удължаван , а е запазен във вида, в който е
изграден през 1974г. и никога не е покривал калканната стена на сградата на
ищеца. Процесната сграда също е изградена през 1974 г. от предишните
собственици на имота на ответницата и праводателя на ищеца К. Г. С. и също е
търпим строеж. Същата нито е удължавана , нито е разширявана от ответницата .
От друга страна тези процесни обекти по никакъв начин не пречат на ищеца на
нормалното ползване на имота му и са съобразени със строителните правила и
норми. Ответникът ангажира
доказателства.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. В
съдебно заседание поради оттегляне на иска по чл.109 от ЗС в частта , в която
се претендира ответницата да бъде осъдена да премахне стопанската сграда,
находяща се на дворищно регулационната
линия между УПИ XIV-193
и УПИ VII
-194 в кв. 10 по плана на
село Л., област П. производството по делото в тази част бе прекратено.Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника и, поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните, че ищецът е собственик на основание
възмездна сделка покупко- продажба следния недвижим имот УПИ
XIV-193 кв.10 с площ от
930 кв. по действащия план на село Л., област П., ведно с построената в него
жилищна сграда и други постройки, а и този
факт се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства.
Не
се спори, че ответницата е собственик на съседния УПИ VII-194 в кв.10 по действащия план на село Л., по силата на
наследствено правоприемство от своя наследодател Г. С. С..
От
представените от ответника писмени доказателства/ констативен протокол от
02.11.2016г, констативен протокол от 12.10.2017г, писмо
изх.№003-МО-110/17.10.2017г. се установява, че на 02.11.2016г във връзка с
жалба вх.№003-МО-149/05.10.2016г., подадена от ищеца по делото относно незаконно построен навес в УПИ
VII-194 в кв.10 е
извършена проверка от служители на
Община Л. при която на място било установено, че в УПИ VII-194 в кв.10 е построен навес с площ
от 15 метра с размери 2.30м/6.70м и се намира на имотната граница с УПИ XIV-193 в кв.10. Според залегналите в констативния протокол от 02.11.2016г
сградата е построена преди 30 години, тъй като същата е отразена в
регулационния план на село Л., одобрен със Заповед№98/11.06.1993г.Констатирано
е, че е извършен текущ ремонт на покривната конструкция. При така извършения
ремонт навесът е покрит с гофрирана-нагъната ламарина и наклонът на дъждовните
води е обърнат към съседния имот УПИ
XIV-193 кв.10 по плана на
село Л.. Дадено е предписание в срок от
45 дни да се демонтира покрива на въпросния навес и дъждовните води да бъдат
отведени в имот УПИ VII-194
в кв.10 . На 12.10.2017г служители на
Община Л. са извършили проверка във
връзка с жалба на ищеца вх.№003-МО-110/06.10.2017г. относно законността и съответно отстоянието
на навес, построен на имотната граница между двете УПИ-та/ собственост на
страните по делото/. Констатирано е , че навесът представлява строеж на
допълващо застрояване , изграден от три ограждащи стени, с дървена покривна
конструкция , покрит с ламарина, едноскатен и с наклон към УПИ VII-194 в кв.10 . Проверката е
установила, че е извършен ремонт на покривната конструкция на навеса.Наклонът
на покрива е обърнат изцяло към страната на собствениците на навеса
и дъждовните води са отведени посредством водосточни тръби/улуци / в
техния имот. Южната ограждаща стена е изградена от сурови тухли с височина 2.30
метра и едновременно служи и за ограда към УПИ XIV 193 в кв. 10 собственост на
жалбоподателя. Източната и западна ограждащи стени са изградени от сурови
тухли. Навесът е с размери 2.30 метра /6.70 метра,
както е бил без завишение в дължина и широчина и с височина 2.30 метра и са
изцяло в очертанията на старите зидове. Видно
от удостоверение №23/20.12.2017г на главния архитект на община Л.
процесния навес с площ от 15.55 кв.м., построен в УПИ VII-194 в кв.10 е търпим строеж и не подлежи на
премахване.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана
съдебно-техническа експертиза, чиито основно и допълнително заключени съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено. Вещото лице е установило, че процесната сграда на
допълващо застрояване : второстепенна постройка / лека постройка за отоплителни
материали и инвентар/ е построена в УПИ VII-194 на дворищно регулационната
граница с УПИ XIV-193
в кв.10 по плана на село Л.. Представлява навес с размери 7.70 метра на 2/30
метра и площ от 17.71 кв.м. с две къси преградни стени , дълга стена-оградата
между двата имота и четвърта, частично ограждаща. Дългата стена е плътна ограда
на дворищно –регулационната линия между двата парцела от тухлена зидария върху
бетонова основа , с височина на стената 2 метра над нивото на терена, мерена от
имота на ответницата и дебелина 0.25 метра /. Височината на оградата , измерена
от нивото на имота на ищеца е 2.35 метра над нивото на терена в т.м. 0.30
бетонова основа/ нивото на имота на ищеца е с 0.35 метра по-ниско от нивото на
имота на ответницата. Височината на сградата до дъсчената обшивка на
покривната конструкция е 2.20 метра ,
мерено от имота на ответницата, площта на оградата е 7.70м х 0.25 метра =1.92
кв.м. Покривната конструкция е дървена и в южния край е поставена върху
оградата, а в северния край – върху частичната преградна стена. Процесната
сграда не покрива нито частично нито цялостно калкана на жилищната сграда на
ищеца, която също е на дворищно регулационната линия между двата парцела. Тя
започва от края на жилищната сграда , тоест двете стени – на процесната сграда
и на жилищната сграда се разминават, двете се допират в крайните си ъгли и това
се вижда на скицата от плана, приложена към делото и към заключението. Вещото
лице е установило, че на гърба на процесната сграда/ откъм имота на ищеца/ и на
западната фасада на жилищната сграда ниско долу между водопроводната тръба на
фасадата на жилищната сграда на ищеца и гърба на процесната сграда има
нарушение на външната мазилка на жилищната сграда, което е възможно да се случи
от мокрене на фасадата в резултат на падане на дъждовна вода от покрива на
процесната сграда в тази част или от проникване на влага от водопроводната
тръба. Вещото лице е констатирало, че към настоящия момент наклонът на покрива
на процесната сграда е към имота на ответницата и дъждовните води от покрива се
отвеждат с поставен улук. Тъй като дебелината на оградата е 0.25 метра, не е
възможно да се отговори на въпроса дали попада в единия от имотите или е
разположена и в двата.Дебелината на оградата е в приетата за допустима грешка
от 0.40 метра за разС.ие разС.ието между две точки на графичния / не цифровия/
кадастрален план при дебелина от 0.25 метра –по-малка от грешката на плана не
може да се отчете в кой от имотите попада или попада и в двата. Такава грешка е
приета за допустима съгласно разпоредбите на чл.82, ал.7 от Наредба №РД-02-20-5
от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастрални регистри. Действащият план на село Л. е одобрен през 1993г.
В него е заснета и нанесена процесната сграда
като навес с три преградни стени. Сградата е нанесена така както е
разположена на място: на вътрешната граница на имота/ дъно за парцела на ищеца
и странична регулационна граница за парцела на ищеца/, започваща от кра на
калканната стена на жилищната сграда на ищеца . Според вещото лице процесната сграда е
построена в парцела на ответницата , който е предвиден за ниско жилищно
строителство и е допустима по действащия подробен план, тъй като в парцели за
такова строителство е допустимо изграждането на второстепенни постройки. Вещото
лице заключава , че съгласно строителните правила и норми за второстепенни
постройки се изисква да са с площ от 20 кв.м., с най-голяма широчина 3 метра,
да се разполагат най- малко на 6 метра зад жилищната страда в парцела, могат да
се разполагат на страничната регулационна линия ако калканната им стена се
покрива с калканен зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел при задължение
от негова страна да застрои постройка на калканния зид и в този случай максималната
височина на билото им е 3.60 метра . Според разпоредбите на ЗУТ- чл.41, ал.2,
чл.42, ал.1 и 2 и чл.46 за второстепенни постройки са валидни следните
изисквания : могат да се разполагат на вътрешната регулационна линия ако
калканната им стена покрива калканната стена на сграда в съседния парцел или
плътна ограда и в този случай максималната височина на билото им е 3.60
метра.Вещото лице заключава, че процесните сграда и ограда са допустими
съгласно разпоредбите на ЗУТ- чл.41, ал.2 чл.42, ал.1 и 2 и чл.46 за
второстепенни постройки и чл.48, ал.3, ал.4 и ал.5 – за оградата. По отношение
на действащите разпоредби към момента на построяване им -1974г същите не са
допустими: не са спазени изискванията за второстепенни постройки – да са
разположени на страничната регулационна граница в парцела и стената да бъде
покрита от друга такава стена на сграда в съседния парцел, по отношение на
отрадата не е спазено изискването за максимална височина от 1.50 метра. Съгласно заключителната част на експертизата
процесната сграда, построена в парцела на ответницата УПИ VII-194, който е предвиден за ниско
жилищно строителство е допустима по
действащия по действащия подробен план, тъй като в парцелите за ниско жилищно
строителство е допустимо изграждане на
второстепенни постройки. С допълнителното си заключение вещото лице
уточнява, че второстепенните постройки могат да се разполагат на вътрешната
регулационна линия ако калканната им стена покрива калканната стена на сграда в
съседния парцел или плътна ограда.Допустимата височина на плътната ограда по
вътрешната регулационна линия е 2.20 метра като височината се измерва от нивото
на по-ниския прилежащ терен- в случая имота на ищеца , измерена от който
височината на плътната ограда е 2.35 метра . Оградата е с 0.15 метра по-висока
от допустимите 2.20 метра, които би следвало да се свалят от височината на
тухлената зидария , за да има оградата допустимата височина от 2.20 метра
За изясняване на спора от фактическа страна и
двете страни ангажираха гласни доказателствени средства. Свидетеля Д.Ш. обясни, че през 1975г между имотите на ищеца и
ответницата имало ограда, която била телена. Свидетелят уточни, че има къща в
село Л., но от 1986г се е преместил да живее в град П. и след този момент
посещавал къщата на ищеца 1-два пъти годишно. Според свидетеля през 2007г,
когато посетил имота на ищеца за
погребението на бащата му, между двата имота имало изградена плътна
тухлена ограда с височина 1.70 метра.
Съществувала и стопанската постройка, изградена в имота на ответницата, но била
по-ниска, с дървени подпори и дървен покрив. Свидетелят не може да каже точно
да каже каква е била височината на тази стопанска постройка, но по негови
възприятия -2 метра. Свидетелят уточни, че плътната тухлена ограда е една от
стените на тази стопанска постройка. Според свидетеля през 2015-2016г. покривът
на стопанската сграда е вдигнат и е залепен до къщата на ищеца.
От
разпита на свидетеля Х. А./ първи братовчед на ищеца / , че същият е бил в имота на ищеца през 2007г. на
погребението на вуйчо си. Тогава имало ограда между имота на ищеца и този на ответницата, която
според свидетеля била от тухли. Свидетелят е висок 1.64м и надничайки се
виждало през оградата двора на ответницата. Според свидетеля тогава до оградата
не е имало изградена стопанска постройка откъм съседния имот. Стопанската
постройка била навътре.Имало е само
тоалетна, долепена до оградата. Свидетелят заяви, че от 2007г. до преди около
месец не бил ходил в имота на братовчед си. Преди един месец отишъл да види
братовчед си и братовчед му казал“ виж,
какво са направили тука“. Свидетелят видял, че оградата е залепена до къщата на
ищеца и е издигната до покрива на къщата
му и оттам се стичала вода по фасадата
на къщата до темелите на къщата и темелите били издълбани.
От
разпита на свидетеля П. С. / свидетел на ответната страна/ се установи, че
свидетелката добре познава и двете страни по спора, тъй като нейния имот е
съседен на техните. Свидетелката от 1960 г. и до настоящия момент живее в имота
си в село Л.. Същата заяви, че процесната ограда е направена през 1974г. Тогава
ответницата е строила къщата си. От строежа на къщата останали тухли и заедно със свекъра на свидетелката и
праводателя на ищеца решили да изградят оградата, която ограда започвала от
къщата ищеца и продължавала през имота на свидетелката. Свидетелката заяви, че
оградата, която изградили била с
височина около 2 метра.Свидетелката допълни, че тогава е изградена и
стопанската постройка. Единственото нещо, което е правено след това по тази
постройка е ремонт на покрива и , изразяващ се в промяна на наклона му. В тази
насока са и показанията на свидетелката М. Д. , която също е съсед на страните
и живее в имота от 1976г. и понастоящем.
Свидетелката заяви, че оградата и постройката в имота на ответницата са били
изградени преди 1976г., защото когато отишла да живее, вече са били
изградени.Според свидетелката оградата била запазена във вида ,в който е,но
наклона на покрива на стопанската постройка е променен.Наклонът бил към имота
на ищеца, а се към имота на ответника.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Негаторният иск е средство за правна защита на собственика на вещта
срещу всяко пряко и/ или косвено неоснователно въздействие/ създадено съС.ие,
посегателство/, вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
може и да не накърнява владението, но ограничава , смущава и пречи на
допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика и според нейното
предназначение.По реда на чл.109 от ЗС ищецът може да иска преустановяване на
определено действие само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем
притежаваното от него право на собственост, тъй като по този ред не може да се
навлиза в правната сфера на ответника и то по начин да се препятства упражняването на неговите
права. При този иск ищецът носи тежестта
да докаже по делото правото си на
собственост и и заедно с това действията на ответника, които неоснователно ,
противоправно и неправомерно му пречат да упражнява своето право в пълен обем.
В ТР№31/06.02.1985г по гр.д.№10/1984г на ОСГК на ВС е прието,че ако източникът
на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот , извършен от
собственика или трето лице, заинтересованият може да иска премахването на
строежа , за да бъде прекратено неоснователно създаденото съС.ие. Точно с такова искане е сезиран настоящия
съдебен състав/ като след направеното
частично оттегляне на исковата претенция – за премахване на стопанската
постройка/, предмет на делото е плътна
ограда като искането е да бъде осъдена
ответницата да премахна незаконно
изградената оградна стена, изградена на дворищно регулационната линия
между УПИ XIV-193 и УПИ VII-194 в кв.10 по плана на село Л. като се намали
размера и до допустимите 0.60 метра.
Безспорно се установи, че ищецът е
собственик на с УПИ XIV-193
в кв.10 по плана на село Л.. Собственик на съседното УПИ VII -194 в кв. 10 по плана на село Л. е
ответницата.
Безспорно се установи от кредитираното
с пълно доверие експертно мнение, че на дворищно регулационната граница между
двете УПИ-та е изградена постройка на допълващо застрояване / второстепенна
постройка с размери 7.70 метра на 2/30 метра и площ от 17.71 кв.м. с две
къси преградни стени , дълга стена-оградата между двата имота и четвърта,
частично ограждаща, която дълга стена е
плътна ограда на дворищно –регулационната линия между двата парцела е изградена
от тухлена зидария върху бетонова основа
и е с височината 2.35метра , измерена от нивото на имота на ищеца над нивото на терена в т.м. 0.30 бетонова
основа/ нивото на имота на ищеца е с 0.35 метра по-ниско от нивото на имота на
ответницата.
Съдът приема, че постройката на
допълващо застроявана, чиято дълга стена всъщност е процесната спорна ограда
между двата съседни имота, собственост на страните по делото, е изградена, не
както се твърди в исковата молба преди три години, а е изградена през 1974г. За
да достигне до този извод съдът даде кредит на доверие на показанията на св.П. С.
и М. Д. като убедителни, взаимнодопълващи се, еднопосочни, наситени с
конкретика и хармонизиращи с констатациите на вещото лице, залегнали в
експертното му заключение, според които второспенната постройка е нанесен в действащия план на село Л.,
одобрен през 1993г. Оттук съдът извлича и извода, че и процесната ограда, която
всъщност е калканната стена на второстепенната постройка / навеса/е била
изградена към този момент.
От съвкупния анализ на
доказателствените средства – показанията на свидетелите С. и Д. и от
неоспорените от ищеца писмени доказателства/ съдът приеме, че през 2016г е
променен наклона на покрива на стопанската постройка, който преди това е бил към имота на ищеца,а
впоследствие по предписание на техническите органи на община Л. е променен и по настоящем е към имота на ответницата.
Тези доказателствени материали кореспондират и с констатациите на вещото лице
при извършения оглед на място, които са в същия смисъл, като същото установило
освен промяна на наклона на покрива
и наличието на улук, който да отвежда дъждовните води.
Гласните доказателствени средства,
събрани чрез разпит на свидетелите Шахларов и А. досежно момента на построяване
на процесната ограда бяха категорично
разколебани от останалия доказателствен материал, поради което съдът не ги
цени.
Спорният предмет е плътната ограда, която съставлява и част от
дългата стена на стопанската постройка.
Безспорно е, че тази ограда
представлява строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Съгласно чл.225, ал.2 т.2 от ЗУТ
строеж или част от него е незаконен , когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/ или без разрешение за строеж, но самият факт на изграждане
на незаконен строеж не дава основание да
се иска премахването му, освен ако създаденото съС.ие нарушава чужди права/ в
тази насока е ориентирана съдебната практика.
Разпоредбата на чл.48 от ЗУТ предвижда
възможност да се изграждат огради между съседни урегулирани поземлени
имоти като за изграждането им се изисква
строително разрешение.Оградите между съседните урегулирани поземлени имоти се
разполагат с равни части в двата имота, когато оградата е плътна с височина над
0.6 метра тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците
на засегнатите имоти и ако разС.ието от
оградата на жилището в първия етаж на сградата
в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината
на плътната част на оградата. При липса на съгласие на собственик на засегнат
имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната
част над 0.6 метра се допуска ако разС.ието от оградата до жилище на първия
етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на
височината на плътната част на оградата
като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. Законът допуска
оградите да бъдат с височина до 2.20 метра над прилежащия терен, ако при
денивелация на терена между съседни урегулирани
поземлени имоти височината на плътната част на оградата се отчита спрямо
котата на по-ниския прилежащ терен. Съгласно разпоредбите на чл.42, ал.1 и ал.2
от ЗУТ постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или
допрени до основното застрояван в урегулирания поземлен имот или свързвано с
допълващо застрояване в съседен имот като постройки на допълващо застрояване
могат да се изграждан на вътрешна граница на урегулирания поземлен имот , ако
калканните им стени покриват калканните стени на заварени или новопредвидени
постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради.
Ответницата не изложи доводи, а и не
ангажира доказателства за наличие на строителни книжа във връзка с изграждане
на процесната ограда.
В контекста на изложените нормативни
разпоредби и след съобразяване с
експертното заключение съдът приема, че между имотите на страните е изградена
плътна ограда, която е с височина 2.35 метра. Съгласно чл.48, ал5 от ЗУТ е
допустимо такива огради да бъдат с височина до 2.20 метра над прилежащия терен.
Същото нормативно изискване е съществувало и при действието на ЗТСУ/отм/,
установено с разпоредбата на наредба №5 от 17.05.1995г. за правила и норми по
териториално и селищно устройство/ отм/. А според действащата преди това Наредба№5
от 02.09.1977г за правила и норми по териториално и селищно устройство / чл.32,
ал.3/ плътната част на оградите е следвало да бъде с височина до 0.60 метра
като изключенията са били допустими само въз основа на одобрен архитектурен
проект. Поради това съдът приема, че изградената от ответницата ограда не е
съобразена с нормативно установените изисквания за височина , действали към
момента на изграждането и, както и със сега действащите правила в тази насока.
Налице е незаконен строеж. Тук е момента
да се отбележи, че според трайната и последователна съдебна практика /
решение №690/08.02.2010г по гр.д.№3394/2008г на ВКС, постановено в производство
по чл.290 от ГПК, решение №7 от 24.02.2000г по гр.д.№1440/1999г. на V г.о. на ВКС , решение №316 от
18.02.2005г по гр.д.№2746/2003г на ВКС/
самият факт на незаконен строеж не е
достатъчен сам по себе си , за да се приеме
за основателен негаторния иск за премахването му, без да е налице установено
негативно въздействие върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем
правото си на собственост. С Тълкувателно решение №4/06.11.2017г. по тълк.дело
№4/2015г. на ОСГК е преодоляно противоречието в практиката като се отговори
утвърдително на въпроса- дали е
необходимо ищецът по иск с правна квалификация чл.109 от ЗС във всички случаи
да доказва , че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява
своето право. Според тълкувателното решение за уважаването на този иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само , че е собственик на имота
и че върху този имот ответника е осъществил неоснователно въздействие /
действие или бездействие/, но и че това действие / бездействие на ответника
създава за ищеца пречки упражняване
правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените/
чл.50 от ЗС/. Правото на собственост е абсолютно и неограничено право , което
задължава всяко трето лице да се въздържа от каквито и да било въздействия
върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си
каквото и да било действие , което се извършва без негово съгласие.
Освен твърдението, че процесната
ограда е незаконна, тъй като при
изграждането и не са съобразени действащите
строителните правила и норми, при направеното по реда на чл.143 от ГПК уточнение в какво точно се изразява неоснователното
въздействие от ответника ищецът освен посоченото твърдение за незаконен строеж
въведе и твърдение, че за него съществува дискомфорт от височината на тази
ограда, когато възприема пространството около имота и ограничава достъпа до
видимото пространство.Това фактическо твърдение остана доказателствено
необезпечени от ищеца.
Що се отнася до друго фактическо твърдение, заявено с
исковата молба, а именно, че процесната плътна ограда, която съставлява / както
се установи и от експертизата/ дългата стена на стопанската постройка, по
отношение на която стопанска постройка искът беше оттеглен, частично припокрива
калканната стена на жилищната сграда на ищеца и при това застрояване
атмосферните води проникват в жилищната му сграда и я рушат, същото остана
недоказано. Обсъдената по-горе съдебно –техническа експертиза категорично установи, че процесната ограда не
покрива нито частично , нито цялостно калкана
на жилищната сграда на ищеца,а се разминават като оградата започва от края на
жилищната страда на ищеца, а с оглед
твърденията в исковата молба именно поради припокриване дъждовните води се
стичат по калканната стена на жилищната сграда на ищеца и я рушат.
Безспорно от снимковия материал се
вижда, че между водопроводната тръба на фасадата на жилищната сграда на ищеца и
процесната ограда има нарушение на външната мазилка на къщата, като това
нарушение е констатирано и от вещото лице. Съдът приема ,че това нарушение се е
дължало на наклона на покрива, тъй като предписанията на компетентните органи към община Л. по повод
подадена през 2016г жалба са били в насока да се промени този наклон. Установи
се от писмените доказателства, че към 12.10.2017г./ датата, на която е
извършена последваща проверката от служители на общинската администрация,
ангажирани с този въпрос/ наклонът на покрива е обърнат към имота на ответницата
и дъждовните води са отведени посредством водосточни тръби/ улуци/ в нейния
имот. Няма категорични доказателства, след този момент -12.10.2017г. и
понастоящем- след завеждане на делото и до приключване на устните състезания
пред настоящата инстанция - съС.ие на наличие на влага по калканната стена на
жилището да продължава да съществува и
същото да е провокирано от неправомерни действия или бездействия от страна на ответницата.Показанията
на свидетеля А. не разколебават горните
изводи на съда, тъй като фактът, че свидетелят е видял следи от влага по калканната стена на къщата на ищеца
сам по себе си не установява от кога датират, при все че за единадесет години
този свидетел е посетил имота на ищеца само веднъж, а други доказателства,
които да обосноват различен от горния извод, не бяха ангажирани от ищеца.
Ето защо и да е имало неправомерно въздействие от страна на ответницата, смущаващо на правната сфера на ищеца в
твърдения в исковата молба смисъл, то към релевантния момент- датата на приключване
на устните състезания,същото е
преустановено.
Предвид изложеното предявения иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника а сумата от 125 лв. разноски по
делото .
Воден от горното Пазарджишкия районен
съд:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.С.Б. с ЕГН ********** *** срещу Т. И. С.
*** иск с правно основание чл.109 от ЗС да бъде осъдена Т. И. С. да премахне незаконно
изградената плътна оградна стена/
плътна ограда/, изградена на дворищно регулационната линия между УПИ XIV-193 и УПИ VII-194 в кв.10 по плана на село Л. като се намали
размера и до допустимите 0.60 метра.
ОСЪЖДА Х.С.Б. с ЕГН **********
*** да заплати на Т. И. С. *** сумата от
125 лв. разноски по делото.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: