Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр.Плевен, 14.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Катя
Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1050
по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.80 ал.3 от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Образувано е по жалба от Л.М.Т. ***, против Заповед №РД-14-32/29.08.2019 год. на
областния управител на област Плевен, издадена на основание чл.80 от ЗДС, с
която е разпоредено да се изземе от жалбоподателя недвижим имот- частна
държавна собственост, представляващ жилище с административен адрес гр.Плевен, ************ състоящо се от една стая, кухня и баня с тоалетна със
застроена площ 54,50 кв.м., заедно с прилежащата маза №2 с полезна площ 16
кв.м. и таван №2 с полезна площ 12 кв.м.
В жалбата се сочи, че Т. от 60 години живее в
изземваното жилище, останало от баща й М. Я. А., бивш служител на затвора-Плевен, настанен със
Заповед №630/29.08.1964 год. на ГНС –Плевен. В това жилище отгледала децата си,
изпратила майка си и баща си, скоро ще навърши 80 години, няма друго жилище и
няма къде да живее на тези години. Движи се с бастуни. При предходно проведено
съдебно производство в АС-Плевен друга заповед за изземване на същия имот била
отменена от съда и Т. помислила, че правдата е възтържествувала, но получила
впоследствие оспорената в настоящото производство заповед. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и
поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли същата да бъде
отменена. Твърди, че живее със сина си в процесния имот, и тя, и синът й са болни,
получават ниски пенсии, направила са множество ремонти на апартамента. Синът й
е болен, с 65 см.байпас на крака, има множество операции и други придружаващи
заболявания.
Ответникът-Областен управител на област
Плевен, е депозирал по делото писмено становище с вх.№5094/16.10.2019 год., в
което е посочил материалноправните предпоставки за издаване на оспорената
заповед, твърди, че в случая държането на имота от жалбоподателката е без
правно основание, тъй като между страните към датата на издаване на заповедта
не е налице валидно наемно правоотношение, няма издадена настанителна заповед.
Сочи, че сключеното между жалбоподателката и „Жилфонд“ Плевен допълнително
споразумение от 1995 год. не е годно правно основание за държане на процесния
имот, същото според ответника е недействително и не е породило правни
последици, тъй като е сключено от общинското предприятие извън рамките на
компетентността му и с лице, нямащо право на настаняване в държавно ведомствено
жилище. Моли за отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Заинтересованата страна-Министерство на правосъдието е
депозирала писмен отговор с вх.№6266/11.12.2019 год., в който сочи, че на
основание настанителна заповед №630/29.08.1964 год. бащата на
жалбоподателката М. Я. А., който към този период е бил служител на затвора
Плевен към ГДИН, е бил настанен в
апартамент №2, находящ се в гр.Плевен, ул ************ на основание чл.104, ал.1, т.9 от ППЗДС. Към
настоящия момент А. е починал, а неговата дъщеря
ползва предоставения на баща й апартамент, без да е налице настанителна заповед
и актуален сключен договор за наем с МП след 6.06.2005 год.Излага подробни съображения във връзка с липсата на основание
за ползване на жилището от жалбоподателката, сочи, че не са налице основания за
пожизнено ползване на имота от последната, изпълнени са указанията на
касационната инстанция във връзка с процедурата по изземване на имота с оглед
предходно издадена заповед. Претендира се за отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание Министерство на правосъдието се
представлява от юрисконсулт А. с пълномощно
на л.95 от делото, която оспорва жалбата, моли съда да потвърди заповедта като
правилна и законосъобразна.
Административен съд-Плевен, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложения на
л.8 от адм.дело №556/2015 год. Акт №4369/24.09.2007г. за частна държавна
собственост, издаден въз основа на по-рано съставен АДС №1917/04.11.1964г , жилище
с административен адрес гр.Плевен, ул.”********* , състоящо се от една стая, кухня и баня с тоалетна
със застроена площ 54,50кв.м., заедно с прилежащата маза №2 с полезна площ
16кв.м. и таван №2 с полезна площ 12 кв.м, както и 1/8 идеална част от общите
части на сградата и правото на строеж, е частна държавна собственост, като правата за управление върху жилището са предоставени на Министерство на
правосъдието.
Видно от Констативен протокол от
12.05.2015г., изготвен от служители на Затвора Плевен, е че жилището, находящо
се в гр.Плевен, ул.”Сан Стефано” №76А,
бл.2, вх.Б, ап.2, се ползва от Л.Т.. В протокола е отразено също, че лицето
няма настанителна заповед, че същото е дъщеря на М. А., настанен в
жилището със Заповед №630/29.08.1964г. на РНС-Плевен, починал, и че няма
актуален договор за наем с Министерство на правосъдието.
Видно от Удостоверение №630/29.08.1964г.
на РНС-Плевен е, че процесното жилище е предоставено за ползване на М. Я. А., който по данни от делото е баща на оспорващата Л.Т.
и е починал на 21.02.1996г.
Установява се още, че на 1.01.1969г.,
въз основа на решение за настаняване №630/29.08.1964г., е сключен договор с М.А. за отдаване
под наем на държавен жилищен имот, представляващ апартамент №2, находящ се в
гр.Плевен, ул.”************ На 12.01.1995г. е
подписано допълнително споразумение към договора за отдаване под наем между
„Жилфонд”-Плевен и Л.Т., с което е договорен размер на наема, който наемателят
ще заплаща за ползването на отдадения под наем жилищен имот-ап.2, находящ се в
гр.Плевен, ул.”Сан Стефано” №76А, бл.2, вх.Б.
По делото не се спори между страните,
че Л.Т. не притежава друго жилище и е картотекирана при Община Плевен, като й е
определена степен на жилищна нужда 5 група, 5 подгрупа.
С писмо рег.№ДС-18-95 от 23.03.2015г.
Министърът на правосъдието е уведомил Областен управител на Област Плевен, че в
резултат на извършена ревизия на договорите за наем на ведомствени жилища,
предоставени за управление на Министерство на правосъдието, е установено
незаконосъобразно ползване на апартамент от наследник на бивш служител на затвора
Плевен, а именно ап.2, находящ се в гр.Плевен, ул**************, в който е настанен на основание заповед
№630/29.08.1964г. М. А., към момента починал, като апартаментът се държи без
правно основание от дъщеря му Л.Т.. В писмото е изложено становище, че са
налице трите предпоставки за издаване на заповед по чл.80 ал.1 от ЗДС за
изземване на имота, който се държи без правно основание и се моли да бъдат
упражнени правомощията, дадени на областния управител по тази норма. Към
писмото са приложени Акт за частна държавна собственост от 24.09.2007г. и
настанителна заповед №630/29.08.1964г.
С писмо от 20.04.2015г., адресирано до
Министъра на правосъдието, Областният управител на Област Плевен изискал
представяне на допълнителни доказателства, а именно копие от цялото наемно
досие по настаняване на наемателя; становище дали случаят попада в хипотезата
на §4 от ПЗР на ЗДС и констативен протокол от извършена проверка за
установяване кое лице ползва жилището.
С писмо от 26.05.2015г. до Областен
управител на Област Плевен от Министерство на правосъдието е отговорено, че в
досието на имота, което е съхранявано във ведомството, е налично единствено изпратеното
удостоверение №630/29.08.1964г., като настанителна заповед и договор за наем липсват.
Посочено е още, че процедурата по §65 от ЗИД на ЗДС е приложима по отношение на
пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до
трайна нетрудоспособност, като лицето Л.Т., дъщеря на М. А.-бивш служител
на затвора Плевен, не попада в посочената хипотеза.
Във връзка с горното и на основание чл.80 ал.1 от ЗДС,
Областният управител на Област Плевен е издал Заповед №РД-14-40/15.06.2015г., с
която е иззел от Л.Т. недвижим имот-частна държавна собственост, представляващ
жилище с административен адрес гр.Плевен, ул************** , състоящо се от една стая, кухня и баня с тоалетна
със застроена площ 54,50кв.м., заедно с прилежащата маза №2 с полезна площ
16кв.м. и таван №2 с полезна площ 12 кв.м., като е определил 14-дневен срок от
получаване на заповедта за доброволно изпълнение. В заповедта е прието, че
лицето Л.Т. ползва имота без правно основание, тъй като не са налице
настанителна заповед и договор за наем с Министерство на правосъдието, като е
посочено че последната е дъщеря на бивш служител на Затвора Плевен, настанен
със Заповед №630/29.08.1964г. в имота, починал. Счетено е, че искането на
министъра на правосъдието е основателно, поради наличието на кумулативните предпоставки
на закона.
Против горната
заповед е била подадена жалба до Административен съд-Плевен, където е
образувано административно дело
№556/2015 год. год. –приложено към настоящото. По делото е постановено
Решение №367/16.09.2015 год., с което
съдът е отхвърлил жалбата на Т.. По реда на инстанционния контрол, по подадена
касационна жалба против решението на Административен съд-Плевен, ВАС е
постановил Решение №12581/21.11.2016 год. по адм.дело №12574/2015 год., с което
е отменил Решение №367/16.09.2015 год. по адм.дело №556/2015
год. на Административен съд-Плевен и е
отменил Заповед №РД-14-40/15.06.2015г. на областен управител на област Плевен,
с която е иззет от Л.Т. недвижим
имот-частна държавна собственост, представляващ жилище с административен адрес
гр.Плевен, ул.”************** , състоящо се от
една стая, кухня и баня с тоалетна със застроена площ 54,50кв.м., заедно с
прилежащата маза №2 с полезна площ 16кв.м. и таван №2 с полезна площ 12 кв.м.
За да постанови този резултат, ВАС е приел, че по делото е представено
Заявление от Т. до Министъра на правосъдието, в което Т. е поискала да бъде
сключен договор за пожизнено ползване на държавното ведомствено жилище от
ведомствения жилищен фонд на МП, което същата обитава. Министърът на
правосъдието е оправомощен да се произнесе и по заявлението по § 65 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост
- то се подава до ръководителя на ведомството, който сключва и договора за
пожизнено ползване с правоимащото лице. По делото на АС не са представени
доказателства, че административното производство, образувано по заявлението на Т.,
е приключило с решение за отказ, издадено от министъра. Писмото до
наемателката, с която тя се уведомява, че не отговаря на законовите изисквания
за пожизнено ползване на ведомственото жилище, е подписано от Главния секретар
на МП и е адресирано до Областния управител на Област Плевен, не до
жалбоподателката. ВАС приел, че при липсата на волеизявление, направено от
компетентния административен орган за прекратяване на наемното правоотношение,
основанието за ползване на жилището не е отпаднало. Поради това разпореденото
от областния управител изземване на жилището противоречи на материалния закон.
След постановяване на горното решение от ВАС, до Т. е изпратено
от министъра на правосъдието приложеното
на л.18 от делото писмо
изх.№91-00-35/22.04.2019 год., в което е посочено, че към момента апартаментът,
в който е настанена Т., се ползва от нея без правно основание, поради което МП
е сезирало областния управител за предприемане на действия по реда на чл.80 от ЗДС. Т. е уведомена, че съгласно §65 от ПЗР на ЗДС лицата, обитаващи държавни
ведомствени жилища и ателиета, настанени по установения ред до 1 юни 1996 год.,
които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука,
довела до трайна нетрудоспособност, имат право да ги ползват пожизнено, в
случай, че са налице законоустановените предпоставки. Т. е уведомена, че настаненият
служител М. А. е баща на Т., предвид което липсва основание за пожизнено ползване от страна на Т. на
процесното жилище. Т. е уведомена още, че съгласно чл.22, ал.1 от ППЗДС,
основно условие за настаняване в държавни
ведомствени жилища е лицето да е в трудово или служебно правоотношение
със съответното ведомство. С изпратеното писмо Т. е предизвестена на основание
чл.24, ал.3 от ЗДС и чл.238 от ЗЗД, че се прекратява наемното
правоотношение с изтичане на един месец,
считано от датата на получаване на писмото и е указано да Т. да уведоми писмено
МП за датата на освобождаване на имота с оглед организиране на процедурата по предаване и приемане на имота.
Т. е предупредена, че при отказ ще се предприемат действия по реда на чл.80 от ЗДС. Писмото е изпратено до Т. с писмо с обратна разписка, като не е получено
от адресата си. Изпратено е следващо писмо с изх.№91-00-35/17.06.2019 год. със
същото като горното съдържание, под формата на нотариална покана от Министъра
на правосъдието, получено от Т. на 4.07.2019 год.
Същевременно Министърът на правосъдието е изпратил до
областния управител на област Плевен Писмо изх.№91-00-35/13.08.2019 год., в
което са отразени подробно гореописаните факти. Направен е извод, че не са
налице предпоставките на §65 от ПЗР на ЗДС, както и че Т. е предизвестена с
нотариална покана за прекратяване на наемното правоотношение, същата ползва
имота без правно основание и следва да бъде проведена процедура по реда на
чл.80 от ЗДС. Писмото е получено при областния управител на 14.08.2019 год. и е
заведено с вх.№АП-05-10/5.
Издадена е и оспорената в настоящото производство
Заповед №РД-14-32/29.08.2019 год. от областния управител на област Плевен, с
която от Л.М.Т. е иззет недвижим имот-частна държавна собственост,
представляващ жилище с административен адрес гр.Плевен, ул ************, състоящо се от една стая, кухня и баня с тоалетна
със застроена площ 54,50 кв.м., заедно с прилежащата маза №2 с полезна площ 16
кв.м. и таван №2 с полезна площ 12 кв.м. Определен е 14 дневен срок от датата на получаване на заповедта за
доброволно освобождаване на имота. Заповедта е връчена на Т. на 5.09.2019 год.,
видно от обратна разписка на л.9 от делото, а жалбата против същата е
подадена на 16.09.2019 год. и е заведена
с вх.№4480 от същата дата. Следователно, като подадена в регламентирания в чл.80, ал.3 от ЗДС във
връзка с чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок за обжалване, от лице, чиито права
и законни интереси са засегнати, пред компетентния съд, жалбата се явява допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от
Областен управител на Област Плевен, който е сезиран с искане от Министъра на
правосъдието и е компетентния орган съобразно чл.80 ал.1 от ЗДС.
При издаване на заповедта са спазени изискванията за
писмена форма и реквизити на административния акт, вкл. фактически и правни
основания за нейното издаване. Не е допуснато и съществено нарушение на
административно-производствените правила, което да обосновава отмяна на
заповедта. Преди издаване на последната е
налице и писмено мотивирано искане на Министъра на правосъдието, доколкото
апартаментът е ведомствен на министерството, т. е. спазено е изискването на чл. 80, ал. 1 ЗДС. Отправена е и нотариална
покана до Т. от Министъра на правосъдието, с което е предизвестена за
прекратяване на наемното правоотношение, като й е предоставен едномесечен
срок за освобождаване на имота. С
последното уведомление са спазени указанията на касационната инстанция в
постановеното по адм.дело №12574/2015 год. на ВАС решение за наличие на волеизявление,
направено от компетентния административен орган-Министъра на правосъдието, за
прекратяване на наемното правоотношение, поради което съдът приема, че основанието
за ползване на жилището е отпаднало.
Според настоящия състав на съда са спазени и материалноправните разпоредби на закона при
постановяване на заповедта.
Съгласно
чл.80 ал.1 от ЗДС,
имот - държавна собственост, който се
владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или
нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния
управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или
ръководител на ведомство.Т.е. за да е законосъобразна заповедта, издадена на
основание чл.80 ал.1 от ЗДС, следва да са налице кумулативно три предпоставки,
а именно имотът да е държавна собственост; да се държи от трето лице и това
държане да е без правно основание. В конкретния случай не се спори по делото,
че процесният имот, който се изземва със заповедта е частна държавна
собственост, както и не се спори че същият се ползва от Л.Т.. Спорен е въпросът
дали Л.Т. държи имота на валидно правно основание.
Според
чл.22 от ЗДС, настаняването под наем в държавни ведомствени жилища, ателиета и
гаражи се извършва от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния
управител, на когото имотите са предоставени за управление, по ред, определен в Правилника за прилагане на закона.
Съобразно
чл.25 и чл.27 от ППЗДС, възникването на наемно правоотношение за ползване на
държавен жилищен имот става при осъществяване на сложен фактически състав,
включващ административен елемент-провеждане на процедура и издаване на
настанителна заповед от ръководителя на съответното ведомство и
гражданскоправен елемент-сключване на договор за наем, с който се определят
правата и задълженията на страните по договора, срока, наемната цена и др. Следователно,
настанителната заповед, издадена от ръководителя на съответното ведомство, има
правопораждащо действие, т.е. тя е условието, без което не може да възникне
валидно наемно отношение. В конкретния случай по отношение на Т. не е
налице настанителна заповед, а съгласно
чл.29 ал.1 от ППЗДС, след смъртта през 1996г. на М. А. (л.21), баща
на жалбоподателката и лицето, на чието име през 1964г. е издадена заповед за настаняване,
през 1998г. наемното правоотношение е прекратено.
Не представлява годно правно основание за ползване на държавния
ведомствен имот и приложеното на л.18 от адм.дело №556/2015 год. допълнително
споразумение от 1995г. сключено между Л.Т. и общинска фирма „Жилфонд-Плевен”,
тъй като към датата на неговото подписване титулярът на наемното
отношение-бащата на Т., е бил жив, както и имотът, за който се отнася
споразумението, е държавно ведомствено жилище.
Не е налице и хипотезата на §65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС,
съгласно която лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища и ателиета,
настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, преживели
съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна
нетрудоспособност, имат право да ги ползват пожизнено при определени в
разпоредбата условия. Т. няма някое от качествата, посочени в горната
разпоредба от една страна и от друга, Министърът на правосъдието е упражнил
правомощията си, като е изпратил до Т. нотариална покана, с която е уведомил същата,
че не отговаря на условията за пожизнено ползване на държавното жилище, поради
което е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на правоотношението,
след което е указал на Т., че следва да освободи имота.
Неприложими
в случая са и нормата на чл.22 ал.5 и ал.6 от ППЗДС и тази на чл.29 от ППЗДС.
Въпреки,
че жалбоподателят не навежда доводи за нарушаване на правата й по чл. 8 от
Европейската конвенция
за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) съдът
намира, че с процесната заповед не са нарушени както принципа на съразмерност (чл. 6,
ал. 1 и ал.
2 АПК), така и чл.
8 от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 8 от Конвенцията: "1. Всеки има право на
зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на
неговата кореспонденция. 2. Намесата на държавните власти в ползването на това
право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите." Съгласно принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 АПК:
1. Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и 2. Административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В процесния случаи става
въпрос за ведомствено жилище, което неправомерно, без основание се обитава от Т.. Процесната заповед, с която процесният
имот се изземва от Т., засяга нейните права и интереси, поради което заповедта
подлежи на съдебен контрол, но засягането е необходимо за целта, за която се
издава административния акт – освобождаването от Т. на заеманото от нея ведомствено
жилище, като основанието за заемането му е отпаднало. Заповедта е издадена в
интерес на правата и свободите на другите. От стартирането още на първото административното
производство по изземване през 2015 год. до издаването на настоящата процесна
заповед е изминал дълъг период от време, през който жалобподателката е могла да
си осигури друго жилище. Нещо повече- от представено от самата жалбоподателка
удостоверение от община Плевен на л.93 от делото е видно, че същата притежава
право на собственост върху дворно място от 570 кв.м. в с.Ясен, ведно с
построено в него жилище в размер на 45
кв.м. В съдебно заседание жалбоподателката твърди, че е една от общо петте
наследници на този имот, който имот при това не е годен за живеене, защото няма
водопровод и канализация, а едната стая е паднала, но не представя
доказателства за тези твърдяни от нея обстоятелства-т.е. няма доказателства, че
притежаваната от нея жилищна сграда, макар и в идеална част, е негодна за
живеене и не може да се ремонтира така, че да може да се обитава.
Жалбоподателката е представила, въз основа на съдебно разпореждане,
доказателства , че размерът на получаваната от нея пенсия 320, 89 лева, а от справката от НБД
„Население“ се установява, че същата има син, който е на 50 години, т.е. в
трудоспособна възраст, по твърденията на жалбоподателката „когато е здрав, ходи
да работи“. Твърденията, че синът й има заболявания и му е определен процент
нетрудоспособност с решение на ТЕЛК, също са останали недоказани.. Настоящият съдебен състав намира, че чл. 8 от
Конвенцията не може да се възприема като гаранция, че всеки настанен в държавно
жилище може да ползва същото, без да са налице законовите изисквания за това.
Правата, защитени от посочената разпоредба не са абсолютни. Те могат да бъдат
ограничавани в определени случаи при наличие на предпоставките, визирани в ал.
2 на посочения член. В конкретния случай тези предпоставки са налице, тъй като
мярката е предвидена в закона, преследва законна цел и според настоящия съдебен
състав е и пропорционална. По делото от една страна са приобщени коментираните от
съда доказателства за притежавано имущество и получавани доходи от Т., а от
друга страна не са ангажирани доказателства, от които да се направи
обоснован извод, че Т. е в невъзможност
да си наеме друго жилище или че са налице други обстоятелства, от които да се
направи извод, че несъизмеримо тежко ще бъдат накърнени нейни права спрямо
правата на собственика на недвижимия имот. Само защото наемодателят е държавата, не може да се приеме, без
наличието на съответните доказателства, че са налице обстоятелства, които да
дават преимущество на Т., която при това никога не е била служител в
Министерство на правосъдието, такъв е бил нейният баща, който е бил наемател на
процесния имот на годно правно основание, спрямо служителите на Министерство на
правосъдието, които нямат жилище или пък държавата като собственик да се
поставя в по - неблагоприятно положение спрямо наемодатели - частни лица, които
имат правото да прекратят наемен договор. Видно от доказателствата по делото Т.
е на 75 години, по данни от самата нея в съдебно заседание, същата не е с
намалена работоспособност, живее със сина си, който е пълнолетен, като тя получава пенсия, а синът й работи, „когато
е здрав“, т. е. има средства за издръжка, с които би могла да заплаща месечен
наем за жилище. Чл. 8 от Конвенцията не задължава държавата като наемодател да
осигури жилище на Т., която никога не е била служител на МП, нито член на
семейството на такъв в хипотезата на §65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС или чл.22 и чл.29
от ППЗДС. Приемането на обратното би означавало дискриминационен подход спрямо
всички останали живеещи на свободен наем и неразполагащи с жилище.
Ето защо,
съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, поради
което жалбата на Л.Т. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.М.Т. *** против Заповед
№РД-14-32/29.08.2019 год. на областния управител на област Плевен, издадена на
основание чл.80 от ЗДС, с която е разпоредено да се изземе от жалбоподателя
недвижим имот- частна държавна собственост, представляващ жилище с
административен адрес гр.Плевен, ул „Сан Стефано“№76А, бл.2, вх.Б, ап.2,
състоящо се от една стая, кухня и баня с тоалетна със застроена площ 54,50
кв.м., заедно с прилежащата маза №2 с полезна площ 16 кв.м. и таван №2 с
полезна площ 12 кв.м.
Решението може да се оспорва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ:
/п/