№ 5339
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110212834 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, със
седалище и адрес на управление , гр. София, ул. „С.“ № 1А, ЕИК ********* против
наказателно постановление № 002529 от 25.07.2023 г., издадено от И.Г.Б. - и. д. директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със
седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите упълномощен, съгласно Заповед № 670 от 06.07.2023 г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена
имуществена санкция в размер на 25 000 лева, за нарушение на чл.68д, ал.2, т. 4, предл.3 във
връзка с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите от ЗЗП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно
издадено, в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Сочи, че АУАН не е
връчен надлежно упълномощено лице, нарушен е според жалбоподателя принципът на
безпристрастност, липсвала яснота по отношение на посоченото в НП изпълнително деяние,
а деянието не е квалифицирано надлежно и липсва дадена правилна правна квалификация на
нарушението. Излага доводи, че нарушението не е извършено, същото не е доказано и
твърди, че е налице маловажен случай, респективно, че наказанието е явно несправедливо.
Моли за отмяна на НП.
Жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. Й. и адв. Р., които пледират
за отмяна на НП на посочените в жалбата основания.
Въззиваемата страна – и.д. директор на регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно
призована, представлява се от адв. А., след приключване на съдебното следствие, моли съда
да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
При извръшена проверка на 21.03.2023 г. в обект Хипермаркет Кауфланд София -
Крива река с адрес: гр. София, община Столична, област София (столица), бул. "Т." №36 с
КГ1 №2755391/21.03.2023г.
В изпълнение на план програма ЗИИП-ПИ съвместни проверки /обозначаване цените
на хранителните стоки/ е посетен на 21.03.2023 г. обект Хипермаркет Кауфланд София -
Крива река с адрес: гр. София, община Столична, област София (столица), бул. "Т." №36,
собственост на жалбоподателя, като в хода на проверката е констатирано от свидетелката Д.
Д., че на входа на обекта е поставена рекламна табела със следното съобщение:
"Великденски избор на изгодни цени". Посланието било изписано с червени букви с голям
шрифт върху светло зелен фон. Върху щанд, обособен с изложени за продажба хранителни
стоки относими към предстоящите към датата на проверката великденски празници, бил
изложен богат асортимент от шоколадови изделия, яйца, шоколад, великденски заек,
пиленца, бонбони, шоколадов заек поставен в метална кофичка, козунаци под формата на
заек и други. Същите били изложени за продажба, като пред всеки артикул или в близост до
него е поставен етикет с наименование на хранителен продукт, цена за килограм, количество
на артикула и цена изписана в български лева. Стоката за продажба била изложена под
табелата с установения от свидетелката Д. надпис. Д. поискала разяснения от персонала в
търговския обект какво е посланието на рекламната табела и какво е имал предвид
търговецът, отправяйки такова послание до клиентите на магазина. Д. изискала и писмено
становище по този въпрос.
Същата не получила задоволителен отговор към момента на проверката. Същата счела,
че съгласно посланието, изписано в търговската зала, а именно: "Великденски избор на
изгодни цени", би следвало предложените за продажба хранителни стоки да са или в
намаление или сравними с други по-високи цени, за да отговарят на посланието
"Великденски избор на изгодни цени". Посланието, чрез което е привлечен средният
потребител според Д. би могло да създаде усещане, че точно в този търговски обект се
предлагат най-изгодни цени на стоки, свързани с великденските празници. Според Д.
липсвала сравнителна информация от която потребителят да се увери, че предложената цена
е изгодна.
За посочените констатации бил съставен констативен протокол №2755391/21.03.2023г в
присъствието на управителя на магазина А.И..
При съобразяване на горепосочените обстоятелства свид. Д. Д. на длъжност Д. К. Д. на
длъжност главен инспектор в РД - София в Комисия за защита на потребителите - София,
ул. „Врабча“ № 1, съставила в присъствието на двама свидетели, един от които разпитана в
хода на съдебното следствие свидетелка Д. Ш., акт за установяване на административно
нарушение № 002529, съставен на 04.04.2023 г., срещу дружеството жалбоподател като
квалифицирала нарушението по чл.68д, ал.2, т. 4, предл.3 във връзка с чл.68г, ал.4 от Закона
за защита на потребителите от ЗЗП. Актът бил връчен на същата дата на С.М.Г., чиито
имена на били вписани в АУАН акто получил същия, който обаче се легитимирал с
пълномощно, с което бил преупълномощен да представлява дружеството-жалбоподател
пред КЗП и да получава документи от този държавен орган.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното наказателно
постановление № 002529 от 25.07.2023 г., издадено от И.Г.Б. - и. д. директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище
гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
2
потребителите упълномощен, съгласно Заповед № 670 от 06.07.2023 г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена
имуществена санкция в размер на 25 000 лева, за нарушение на чл.68д, ал.2, т. 4, предл.3 във
връзка с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите от ЗЗП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на следните
доказателствени източници, а именно: показанията на свидетелите Ш. и Д., акт за
установяване на административно нарушение, наказателно постановление № 002529 от
25.07.2023 г., констативен протокол, Заповед № 670 от 06.07.2023 г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите, Заповед № 1002 ЛС от 01.11.2017 г. на Председателя
на Комисията за защита на потребителите, пълномощно на С.М.Г. – лист 78 от делото,
справка на КЗП на лист 57 от делото и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на свидетелите Д. и Ш., които
са логични, последователни и непротиворечиви. Същите намират подкрепа в приложените
по делото и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства. Съдът кредитира
в цялост и приложените по делото писмени доказателствени източници, които са логични,
последователни и безпротиворечиви и установяват по несъмнен начин фактите, изведени
по-горе.
Не се спори между страните, а и от анализираните доказателствени източници
непротиворечиво се установява, че действително по време на извършената проверка е
предлагана специфична за великденските празници стока, която е била обозначена с табела с
посочения в НП и КП надпис за изгодни цени.
Доказателствата по делото са еднопосочни по отношение на този факт и по-задълбочен
анализ на същите не се налага.
По отношение на лицето, получило АУАН от името на жалбоподателя, съдът намира,
че това е С.М.Г., за което извод се прави на основание посоченото в легитимирал като
представител на юридическото лице.справка на КЗП, изискана от съда. За същия е
представено и пълномощното, с което се е
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
След извършена цялостна проверка на материалния и процесуалния закон съдът
констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения
ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че АУАН не е връчен на лице с
представителна власт. По делото се установява от справка на КЗП, че именно С.М.Г. е
получил АУАН, за когото е налице и представено пълномощно, което го легитимира като
лице с представителна власт пред КЗП с изрично посочване, че може да получава от името
на дружеството документи от КЗП. Независимо, че се твърди същият да е управител на друг
търговски обект, това му качество не е пречка да представлява дружеството пред
посочените в пълномощно органи. Представителната му власт, видно от пълномощното, не е
ограничена до управлявания от него обект, а изрично е посочено, че се отнася до самото
дружество. Единственото ограничение е във връзка с изменение и прекратяване на договори
на служители в поверения му филиал, която хипотеза в настоящия случай е неприложима. В
3
този смисъл АУАН е връчен на легитимирано лице.
Действително непосочването на имената на подписалия АУАН е процесуално
нарушение на предвидените в чл.42 и чл.43 от ЗАНН правила, но то не е от категорията на
съществените, доколкото пълномощник на жалбоподателя е запознат с АУАН и не е
ограничено правото на защита на санкционираното ЮЛ.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна, поради следните съображения:
След съпоставка между съдържанието на акта и наказателното постановление съдът
установи, че в двата акта са посочени едни и същи правни норми като нарушени. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения и спорът следва да бъде разгледан по същество.
Член 68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. Относно понятията
„нелоялна търговка практика“, „търговска практика“, „заблуждаваща търговска практика“ и
понятието „търговец“ е дадена легална дефиниция в ЗЗП. Изясняването на тяхното
съдържание е допълнено в текущата практиката на касационната инстанция. В решение №
1598 от 13.03.2023 г. на АССГ по адм. д. № 10570/2022 г., съдът е приел, че съгласно чл.
68д, ал. 1, пр. 2 от ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато по някакъв начин,
включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат
вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската
практика. Информацията за цената или начина на нейното изчисляване е едно от
обстоятелствата по ал. 1 на чл. 68д от ЗЗП / чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП/. От изложеното
следва, че фактическият състав на конкретната заблуждаваща търговска практика, изисква
първо да се установи съдържанието на предоставената информация, второ - цялостното й
въздействие в състояние ли е да въведе в заблуждение средния потребител, и трето - в
състояние ли е да го мотивира да вземе решение, което без това въздействие не би взел.
Посочените елементи на фактическия състав следва да са налице кумулативно. Средният
потребител е този, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен. Понятието "Добросъвестност и професионална компетентност" е степента на
специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и
проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или
принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца /§ 13, т. 28 от
ДР на ЗЗП/, "Търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали да
закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши
цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да
упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата,
независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не /§ 13, т. 31 от
4
ДР на ЗЗП/ в резултат на отправена "покана за покупка", тоест търговско съобщение, което
посочва по подходящ начин, в зависимост от използваното средство за осъществяване на
търговско съобщение, характеристиките на стоката или услугата и тяхната цена и което дава
възможност на потребителя да направи покупка. /§ 13, т. 29 от ДР на ЗЗП/. В тази насока са
и постановените решение № 4141 от 21.06.2022 г. на АССГ по адм. д. № 3784/2022 г.,
решение № 4184 от 23.06.2023 г. на АССГ по адм. д. № 3473/2023 г., решение № 5868 от
9.10.2023 г. на АССГ по адм. д. № 8074/2023 г. и други.
В обобщение следва да се приеме /с оглед рамките на конкретното
административнонаказателно обвинение/, че за да е налице визираното нарушение по
чл.68д, ал.2, т. 4, предл.3 във връзка с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите от
ЗЗП е необходимо да се докаже, че жалбоподателят /като търговец по смисъла на §13, т.2 от
ДР на ЗЗП/ е извършил нелоялна /заблуждаваща/ търговска практика чрез въвеждането на
невярна и подвеждаща информация относно цената или начина на изчисляването или
съществуването на специфично предимство по отношение на цената на стоките, които са
били продавани в магазина на дружеството– жалбоподател по време на проверката, която
информация обаче не се установява да е подвеждаща, невярна или заблуждаваща.
С оглед изложеното следва да се има предвид, че за да е нелоялна търговката практика
по смисъла на чл.68д, ал.2, т.4 от ЗЗП, то същата следва да е заблуждаваща, т.е да води до
формиране на неверни представи у средния потребител за качествата на стоката, за нейната
цена и други. Самото посочване от страна на търговеца, че стоката му се предлага на
изгодни цени не е достатъчно да обуслови само по себе си наличие на нелоялна или на
заблуждаваща търговска практика. Такава би била тя само ако се окаже, че така направеното
изявление е невярно, подвеждащо или манипулативно. Тежестта да докаже това обаче лежи
върху административнонаказващия орган. В случая актосъставителят е обусловил
преценката си, че са налице предпоставките да състави АУАН въз основа на липсата на
сравнителни цени, от които потребителят да добие представа на какви цени се предлага
стоката в други търговски обекти. Следва да се има предвид, че нито в АУАН, нито в НП е
посочено от къде произтича задължението на жалбоподателя-търговец да представя справка
или по друг начин да обективира сравняване на цените на стоките, които предлага според
него на „изгодни цени“. Такива твърдения са наведени както в АУАН и НП, така и в самия
разпит на свидетелката Д.. Не е посочена правна норма, от която такова задължение да е
възникнало, респективно не може да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на ЮЛ.
Неправилно актосъставителят е направил интерпретация на посланията на търговеца и е
привнесъл елементи и семантика, които то обективно не отправя. За средния потребител и с
оглед общоупотебимото значение на изразите, които е използвал търговецът в табелата си,
недвусмислено става ясно, че се отправя послание, че изложената стока се продава на цени,
които са под средните пазарни за същите или сравними като качество и вид стоки.
Неправилно актосъставителят твърди, че това трябва да са най-изгодните и най-ниски цени.
Превъзходна степен не е използвана в табелата, респективно търговецът не твърди цените
му да са най-ниски. В този смисъл и за да е налице нелоялна или заблуждаваща търговска
практика, е необходимо АНО да докаже, че посланието е манипулативно и подвеждащо,
респективно, че не отговаря на действителността като се установи, че в деня на
нарушението стока от същия вид или сходна по вид и характеристики е предлагана средно
на цени по-ниски от обявените от жалбоподателя. Верността на отправеното послание към
потребителите изобщо не е изследвана, видно от твърденията в разпита на
жалбоподателката. Неправилно и в НП е посочено, че верността на информацията следва да
се доказва от търговеца при положение, че се ангажира неговата
административнонаказателна отговорност. Подобно разбиране противоречи както на
5
принципите и правилата на ЗАНН, така и на субсидиарно приложимия в случая НПК.
Обръщането на тежестта на доказване е недопустимо. За да е налице административно
нарушение, както бе посочено, е необходимо да се докаже, че тази търговска практика на
жалбоподателя е заблуждаваща, а оттам и нелоялна. В случая такива доказателства не са
ангажирани, а и съдът не разполага с възможност да проучи цените на посочените в НП
стоки към датата на проверката в други търговски обекти. В случая според АНО и видно от
показанията на свидетелката Д., всеки търговец, който твърди, че стоката му е с изгодни
цени прилага нелоялна и заблуждаваща търговска практика, което по изложените
съображения няма как да бъде споделено. Подобно разбиране се отклонява от обективната
съставомерност на посоченото административно нарушение.
В този смисъл съдът намира, че нарушението не е доказано, което влече отмяна на
атакуваното НП.
Преценката за възможността за въвеждане в заблуждение по смисъла на чл. 68д, ал.1 от
ЗЗП, законодателят изисква да се направи спрямо "средния потребител". Този термин е
използван и в чл. 68г, ал.1 от ЗЗП. В българското законодателство не съществува легална
дефиниция на понятието "среден потребител". Съгласно съображение 18 от Директива
2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО
на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), "средния
потребител" е този потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително
наблюдателен и предпазлив, като се отчитат обществените, културни и лингвистични
фактори. Така съдът достига и до следващия си правен извод – на потребител, на когото е
посочено, че цените са „изгодни“, при условие, че под "среден потребител" следва да се
разбира такъв, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, би трябвало да може да вземе информирано решение дали да купи стоката, т.
е. не би могъл да бъде заблуден. Това е още едно самостоятелно основание съдът да приеме,
че не е изпълнен фактическият състав на чл. 68д, ал.1 от ЗЗП в конкретния казус.
Ето защо НП следва да бъде отменено.
По въпроса свързан с разноските:
Жалбоподателят претендира разноски в размер на 6000 лева с ДДС за заплатен
адвокатски хонорар. Уговарянето и плащането на възнаграждението са доказани. В случая е
направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Делото е с
ниска фактическа и правна сложност, разпитани са двама свидетели и са приети малък по
обем писмени доказателства. Ето защо следва КЗП да бъде осъдена да заплати разноски в
размер от 3180 лева с ДДС, което е минималното според НМРАВ от 2004г.
Мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 002529 от 25.07.2023 г., издадено от И.Г.Б. -
и. д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите упълномощен, съгласно Заповед № 670 от 06.07.2023
г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а
от ЗЗП на Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „С.“ № 1А, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 25 000
6
лева, за нарушение на чл.68д, ал.2, т. 4, предл.3 във връзка с чл.68г, ал.4 от Закона за защита
на потребителите от ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на Кауфланд България
ЕООД енд КО“ КД, със седалище и адрес на управление , гр. София, ул. „С.“ № 1А, ЕИК
********* сумата от 3180 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията,
предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7