Решение по дело №612/2020 на Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 103

 

гр. Враца, 26.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.03.2021 г. /девети март две хиляди двадесет и първа  година/ в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                              ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 612 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, депозирана чрез ** М.К., против Решение № 260007/23.10.2020 г. на Районен съд - Оряхово, постановено по АНД № 231/2020 г., с което е отменено НП № 06-001381/10.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца. Твърди се, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, в противоречие с доказателствата по делото и действителната фактическа и правна обстановка. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

В с.з. касаторът, редовно призован, се представлява от ** М.К., която поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „А.“ ЕООД ***, редовно призован не се представлява в с.з. и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на ОП - Враца дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита за неправилни изводите на съда, както и че правилно от АНО е приложена разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ.    

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2  от АПК , приема  за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата  се  явява и ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 260007/23.10.2020 г. на Районен съд - Оряхово, постановено по АНД № 231/2020 г., с което е отменено НП № 06-001381/10.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Враца. С последното за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на ответника по касация „А.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че на 15.07.2020 г., към 14:20 часа при извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ в обект автомивка и гумаджийница, намиращ се в гр. ***, ул. ** № **, стопанисван от „А.“ ЕООД е установено, че дружеството в качеството му на юридическо лице - работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснало до работа лицето В.В.Б., без да му предостави кумулативно свързаните – екземпляр от писмен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което е нарушен чл. 63, ал. 2 от КТ.

При извършената проверка за законосъобразност на оспорения пред него санкционен акт, РС е посочил в мотивите си, че НП съдържа визираните в чл. 57 от ЗАНН реквизити относно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. За да отмени НП, въззивният съд е приел в оспореното решение, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-ответник по чл. 63, ал. 2 КТ, тъй като не е безспорно доказано, че към момента на извършената проверка между лицето, заварено да работи в обекта на дружеството и работодателя е имало сключен трудов договор, подписан от двете страни, за да е възникнало задължението за връчване на копие от него и от уведомлението до ТД на НАП. Районният съд приема, че в конкретния случай дружеството е извършило нарушение на чл. 62, ал. 1  КТ, а не на чл. 63, ал. 2  КТ, за което са изложени мотиви.

Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на Районен съд -  Оряхово, водещи до отмяна на НП. Съображенията за това са следните:    

В производството по съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на последното на това основание. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно предоставените им от закона правомощия и съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.    

В АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, дадената правна квалификация на нарушението съответства на фактическото описание на деянието. В  случая е описано нарушение, съставомерно по чл. 63, ал. 2 КТ, съгласно която разпоредба работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, а съгласно ал. 1 на същата разпоредба, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. В конкретния случай с оглед доказателствата по делото правилно извършеното от ответника нарушение е квалифицирано по посочения текст, тъй като съвкупната и последователна преценка на доказателствата по делото обосновава правни изводи за осъществено съставомерно деяние по чл. 63, ал. 2 КТ, която разпоредба е посочена в АУАН и в НП.  Дружеството-работодател е осъществило фактическия състав на нарушението по чл. 63 ал. 2 КТ, като в противоречие с визираната правна норма е допуснало до работа лицето В.В.Б., заварено по време на проверката на дата 15.07.2020 г., към 14.20 часа на обекта на дружеството – автомивка, намиращ се в гр. ***, без да му е предоставен екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Уведомлението  за  сключения с лицето  трудов  договор е регистрирано  в ТД на НАП в 08:17:29 часа  на 17.07.2020 г., а е приложен трудов договор с дата 15.07.2020 г., поради което правилно наказващия орган приема, че такъв е съществувал към момента на извършената на същата дата проверка. В конкретния случай дали трудовия договор е сключен преди проверката или след нея няма как да се установи, с оглед на което и правилно АНО е констатирал нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, за което е ангажирал отговорността на дружеството с издаденото НП. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 61, ал.1 КТ или чл. 62, ал.1, както приема РС, следва да не е имало сключен трудов договор, какъвто в случая е налице.

Неотносим към това нарушение е фактът, че уведомлението е подадено в законово предвидения срок, тъй като работодателят не е санкциониран за такова нарушение. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 КТ предвижда, че работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1, освен ако страните са уговорили друг срок. Следователно законодателят е обвързал срока за постъпване на работа с получаване на изискуемите документи. Няма пречка работникът да започне изпълнение на трудовите си задължения на същия или на следващия ден, стига същите да са му връчени. Като е уговорил в трудовия договор постъпването му на работа на 15.07.2020 г., когато не му е бил връчил изискуемите документи, работодателят е осъществил състава на нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ. Именно предвид уговореното в трудовия договор, че лицето ще започне работа на тази дата, правилно АНО е приел за установено, че лицето е било започнало работа на датата на проверката, който факт се установява от уговореното в трудовия договор, декларираното от работника и възприето от проверяващите лица, за което на 23.07.2020 г. е съставен един протокол от извършените две проверки – планова по работни места на 15.07.2020 г. и по документи на 23.07.2020 г. Несъответствието на вписаните данни в декларацията, собственоръчно попълнена и подписана от Б. и тези в трудовия договор не е основание да се приеме, че към момента на проверката той не е бил сключен.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че в случая е налице неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, като в хода на проведеното административнонаказателно производство са установени всички релевантни за отговорността на дружеството факти. В разпоредбата на чл. 413, ал. 3 от КТ е регламентирана отговорност за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 или ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от КТ. Конкретно разпореденото задължение на работодателя се съдържа в чл. 63, ал. 2 от КТ, който императивно предписва, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, както правилно е приел АНО в издаденото от него НП. Доводите в оспореното решение в обратния смисъл не се подкрепят от представените по делото доказателства и са в несъответствие с относимите материалноправни норми, поради което и постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като  при постановяване на решението на районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното пред съда НП следва да бъде потвърдено, като  издадено  при  спазена административнонаказателна процедура, при правилно  дадена правна квалификация и приложена съответна санкционна норма. С оглед на обстоятелството, че наложената имуществена санкция е в минимален размер, тя се явява и справедлива.

При този изход на касационното оспорване, основателно е искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното и касационното производство, в които е осъществена защита. На основание чл. 63, ал.3, вр. ал.5 от ЗАНН, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 27e от Наредбата за заплащане на правната помощ, на касатора следва да се присъдят разноски в размер от 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, както и 100.00 лева за въззивната инстанция, платими от ответника.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 АПК, вр. чл.63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, Административен съд – Враца

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260007/23.10.2020 г., постановено по АНД № 231/2020 г. по описа на Районен съд - Оряхово и вместо него

 

П О С Т А Н О В И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 06-001381/10.08.2020 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Враца, с което на „А.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от  Кодекса на труда.

 

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД ***, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца сумата от 100,00 /сто/ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 612/2020 г. по описа на АдмС – Враца и сумата от 100,00 /сто/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 231/2020 г. по описа на РС – Оряхово.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                 2.