Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 295 16.05.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На девети май две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Михаил П.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2059 по описа за 2018г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 и чл. 92,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В, представлявано от С. Н. и И.Г.-управители, действащи чрез юрисконсулт Р.И., твърди в исковата си молба, че по силата на Договор за револвиращ заем № ********** от 08.07.2010г., сключен с ответника Н.М.Н. с ЕГН ********** ***, последният не изпълнил задълженията си за плащане на дължимите суми, поради което и с оглед уговореното в т.10.3.1 от ОУ към договора, при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо кредиторът да изплаща на длъжника уведомление, покана, предизвестие или др.Твърди, че ответникът е направил само две пълни погасителни вноски, съобразно задълженията си по договора и една непълна вноска от 15.10.2010г., при което договорът е прекратен автоматично, считано от 04.01.2011г., като са останали непогасени суми в размер на 979,99лв. главница и 582лв. неустойка за прекратяване на договора, начислена по реда на чл. 10.4 от ОУ, за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 680/15.08.2017г., постановена по ч.гр.д.№ 1204/2018г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на посочените вземания, претендира законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 11.06.2018г. и направените разноски в заповедното и в настоящото производства. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Постъпили са писмени молби от процесуалния му представител юрисконсулт Р.И., с които се иска разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца; исковата претенция се поддържа изцяло, като се иска уважаването й, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, претендират се разноските в заповедното и в исковото производства.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от адв.Д.П.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни, въведено е и правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за вземанията по този договор, както и възражение за липса на уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор.В съдебно заседание възраженията се поддържат от особения процесуален представител на ответинка адв.Д. П.-ТАК, който пледира за отхвърлянето на исковете като погасени по давност, в евентуалност-като неоснователни.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за револвиращ заем № ********** от 08.07.2010г., сключен между страните се установява, че ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 500лв. със срок на кредита 12 месеца и размер на месечната вноска по кредита в размер на 97лв., платима на 17-то число от месеца, с годишен лихвен процент 194,59%; ГПР 465,56% и лихвен процент на ден от 0,53%, при обща дължима сума по кредита в размер на 1179,99лв.Съгл. съдържанието на ОУ към договора, в т.10.3.1 е уговорено, че при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо кредиторът да изплаща на длъжника уведомление, покана, предизвестие или др. под.На следващо място, в чл. 10.4 от ОУ е уговорено, че при прекратяване на договора в хипотезата на автоматична предсрочна изискуемост, се начислява неустойка за обезщетение на вредите от прекратяване на договора в размер на 35% върху остатъчния размер на всички дължими суми по погасителен план, която в случая е претендирана от ищеца в размер на 582лв. От преводно нареждане от 10.07.2010г. се установява, че ищецът е превел на ответника сумата от 500лв.; приложени са и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и искането за отпускане на кредита, подадено от ответника до ищеца. От извлечение по сметката на ответника се установява, че месечната вноска в размер на 97лв. включва главница и договорна лихва, като от общо дванадесетте вноски е отразено, че ответникът е платил изцяло първите две и частично третата, общо в размер на 200лв., а останалата непогасена част е в размер на 979,99лв.По делото липсват доказателства за това ответникът да е бил уведомяван за обявената предсрочна изискуемост, липсват и данни за това по какви причини при отпуснат кредит в размер на 500лв. останалата дължима главница е в размер на 979,99лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни искове
за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за повече
от тридесет календарни дни и настъпилото по силата на т.10.3.1 от ОУ
автоматично прекратяване на договора, считано от 04.01.2011г., при което ищецът
претендира последиците от това прекратяване, изразяващи се в дължимост на останалата част от непогасените суми в размер на 979,99лв. главница и 582лв.
неустойка при прекратяване на договора, с оглед на които претенции следва да се
разгледа въведеното от процесуалния
представител на ответника правопогасяващо възражение
за изтекла погасителна давност.В тази връзка,
съдът приема следното: Процесното вземане произтича от договор за заем, а за
вземания, произтичащи от договор за заем се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД.В този смисъл е и константната
съдебна практика- напр. решение № 540 от 20.12.2011 г. по гр.д.№110/2011 г. на
ВКС, IV г.о., а съгласно решение № 28 от 05.04.2012 г.
по гр.д.№523/2011 г. на ВКС, III г.о. при договора
за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителните вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общия
петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. По отношение
началния момент на давността съдът съобрази разпоредбата на чл.430,ал.1 ТЗ, съгласно
която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне
цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след
изтичане на уговорения срок.От този момент започва да тече давността по чл.114 ЗЗД, като приложим е общия петгодишен давностен срок
по чл.110 ЗЗД по отношение на главницата
и тригодишния давностен срок по чл. 111,т.1,б.”б” от ЗЗД по отношение на неустойката( в този см. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на
по гр.д.№ 795/2010г. на ВКС, IV г.о.,ГК, Решение № 28
от 05.04.2012 г. по гр.д.№523/2011 г. на ВКС, III г.о. и др.).С оглед на тези доводи и като взе
предвид, че съобщаването на длъжника на обявената предсрочната изискуемост на
задълженията по договора в случая не е установено, то следва да се приеме, че
не е налице валидно прекратяване на същия в хипотезата на обявена предсрочна
изискуемост по см. на т.10.3.1 от ОУ към договора, при което задълженията по
договора са изискуеми на краен падеж, а именно-на падежа на последната
вноска-17.07.2011г.От изложеното следва още, че именно поради липса на надлежно
обявена предсрочна изискуемост, респ., прекратяване на договора на това
основание, то не са се осъществили и предпоставките по т.10.4 от ОУ за
начисляване на неустойка при прекратяване на договора, като дори при непогасено
по давност вземане, претенцията за неустойка би била неоснователна.При
установеното прекратяване на договора с изтичане на срока му, т.е. на краен
падеж-17.07.2011г., то от 18.07.2011г. е започнал да тече петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД за главницата(респ. тригодишния
срок за неустойката по чл. 111,б.”б” от ЗЗД) и същият е изтекъл на 18.07.2016г.
за главницата и на 18.07.2014г. за неустойката, т.е. доста преди депозирането
на заявлението по чл. 410 от ГПК на 11.06.2018г., поради което следва да се
приеме, че към този момент-2018г., вземанията по процесния
договор вече са били погасени по давност, обстоятелство, изключващо
ангажирането на договорната отговорност на ответника и отхвърлянето на исковете
изцяло, като погасени по давност, на осн. чл. 110
от ЗЗД във вр. с чл. 422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК вр.
чл.79,ал.1 и чл.111,б.”б” от ЗЗД във вр. с чл.
422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от ГПК вр.
чл. 92,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
С оглед
изхода от спора, разноски за заповедното и настоящото производство не се
присъждат, на осн.
чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В, представлявано
от С. Н. и И.Г.-управители, действащи чрез юрисконсулт Р.И. против Н.М.Н. с ЕГН ********** ***, установителни искове за съществуване на вземане за сумата
от 979,99лв. главница, ведно със законната лихва от 11.06-2018г., претендирана по
Договор за револвиращ заем № ********** от
08.07.2010г., сключен между страните и 582лв
неустойка при прекратяване на договора начислена по реда на чл. 10.4 от
ОУ, за които суми ищецът се снабдил със заповед № 680/15.08.2017г., постановена
по ч.гр.д.№ 1204/2018г. по описа на РСТ, като погасени по давност, на осн. чл. 110 от ЗЗД във вр. с чл. 422,ал.1 от ГПК във вр.
с чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл.79,ал.1 и чл.111,б.”б” от ЗЗД във вр. с чл. 422,ал.1 вр.
чл. 415,ал.1 от ГПК вр. чл. 92,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: