№ 366
гр. Варна , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20203100503523 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба вх. №264795/08.09.2020г. от Й. М.
Б., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ***** срещу решение
№260072/19.08.2020г. по гр.д. №19697/2019г. на ВРС, с което e уважен иска с
правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, предявен от ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр.София, ул."Гр.Игнатиев" № 2, представляван от Б.И.М. за
осъждане на ответника Й. М. Б. да заплати на ищеца сумата в общ размер от
1421,12 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по
щета №110745/20.08.2015г., за вреди по л.а. „Хонда Сивик“, с ДКН ******,
собственост на И.Л.Г., причинени в резултат на ПТП, настъпило по вина на
ответника, като водач на л.а. „VW-Голф“ с ДКН ******, на 11.08.2015г. в гр.
Варна, като ответникът е управлявал автомобила без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
03.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 288, ал. 1, т. 2
б. ”а” КЗ /отм./.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че за възникване на регресното право на
1
застрахователя трябва не само да се налице предпоставките по чл.288, ал.12
от КЗ, но и да се докаже конкретно виновно поведение на деликвент за
причинените вреди, които са били парично обезщетени. Твърди се, че не е
установен механизма на ПТП и причинно-следствената връзка с настъпилите
увреждания по автомобила. В жалбата не са направени доказателствени
искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за
отхвърляне на предявения иск, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр.София е депозирала писмен отговор, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Сочи се, че изводът на съда е основан на доказателства с
обвързваща материална доказателствена сила, които не са били своевременно
оспорени. Доказателствени искания не са направени.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Предявен е пред първоинстанционния съд иск с правно основание
чл. 288 КЗ /отм./, приложим на основание § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ от „Гаранционен фонд“, гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван от изпълнителните директори
Б.И.М. и С.С., чрез пълномощник адв. Л. В. срещу Й. М. Б., ЕГН **********
с адрес гр.Варна, *****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1421,12 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение
по щета №110745/20.08.2015г. за вреди по л.а. „Хонда Сивик“, с ДКН ******,
собственост на И.Л.Г., причинени в резултат на ПТП, настъпило по вина на
ответника, като водач на л.а. „VW-Голф“ с ДКН ******, на 11.08.2015г. в гр.
Варна, като ответникът е управлявал автомобила без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
03.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 11.08.2015г. в гр. Варна е
настъпило ПТП между л.а. „Хонда Сивик“, с ДКН ******, собственост на
И.Л.Г. и л.а. „VW-Голф“ с ДКН ******, управляван от ответника. Ответникът
2
бил виновен за катастрофата, тъй като при движение по бул.“Сливница“
направил опит за маневра завой надясно, без да пропусне правомерно
движещия се по път с предимство л.а. „Хонда Сивик“, ударил го и с това
причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.260 КЗ (отм.) ответникът
управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Гаранционен фонд изплатил
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1421,12 лева по щета
№110745/20.08.2015г. за щетите по увредения при инцидента л.а. „Хонда
Сивик“, с ДКН ******, собственост на И.Л.Г.. След изплащане на
обезщетението Гаранционен фонд поканил ответника да възстанови
изплатеното обезщетение, но не последвало плащане, което породило за
ищеца правен интерес от предявяване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват,
изразяват становище по спора чрез нарочни молби до съда.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от констативен протокол № 1455685/11.08.2015г. е
регистрирано ПТП с участници Й. М. Б. и И.Л.Г.. Като причина за настъпване
на произшествието се сочи, че ответникът в качеството му на водач на л.а.
„VW-Голф“ с ДКН ****** при наличие на пътен знак Б-1 не пропуска
правомерно движещия се по път с предимство л.а. „Хонда Сивик“ с ДКН
******.
Липсата на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност” се установява от Справка от база данни на Информационен
център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с дата 26.10.2010г. Оспорване в тази връзка не е направено
своевременно поради липсата на подаден отговор на ИМ, но дори да би било
релевирано в срок, не са ангажирани доказателства, оборващи представената
3
справка, от която е видно, че към момента на настъпване на ПТП за
процесния автомобил не е имало действаща застраховка ГО. Твърденията,
наведени във въззивното производство, за извършено прекратяване на
предходната застраховка ГО преди изтичане на предвидения в чл.260, ал.2 вр.
чл.202, ал.2 от КЗ /отм./, освен несвоевременно релевирани, не се
установяват, доколкото от справката е видна датата на прекратяване на
предходната застраховка ГО, но не и падежа на неплатената вноска, съответно
периода на забава. В съставения за произшествието констативен протокол, в
който е положил подпис и ответникът като участник в ПТП, също е отразено,
че за управлявания от него автомобил няма действаща застраховка ГО.
Приети са като доказателства по делото подадено на 12.08.2015г. от
собственика на пострадалия автомобил уведомление за имуществени вреди до
Гаранционен фонд, въз основа на уведомлението е изготвен Доклад по щета
за имуществени вреди №11-0745/20.08.2015г.; техническа експертиза и
заключителна техническа експертиза на Гаранционен фонд по щетата; опис на
претенцията.
Представено е преводно нареждане с наредител Гаранционен фонд
за платено в полза на И.Л.Г. обезщетение по щета № №11-0745/20.08.2015г. в
размер на 1421,12 лв., от което е видно, че сумата е наредена на 27.11.2015г.
Приложена е покана за плащане, адресирана до ответника Й.Б., с
която се уведомява последния, че на основание чл. 288, ал. 1 т.1 КЗ /отм./
„Гаранционен фонд“ е заплатил на лицето И.Л.Г. сумата в размер на 1421,12
лева, представляващо обезщетение за виновно причинени неимуществени
вреди с лек автомобил „Хонда Сивик“ ДК № ******, управляван без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по повод станало ПТП
на 11.08.2015г.
С писмо от 13.10.2015г. ОДП – Варна, сектор „Пътна полиция“
уведомява Гаранционен фонд, че срещу виновния водач Й.Б. има издадено
НП №15-0819-002746 по чл.315, ал.1, т.1 от КЗ и НП 15-0819-002750 по
чл.179, ал.2 от ЗДвП, връчени на водача на 17.09.2015г. и влезли в законна
сила на 25.09.2015г.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
4
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения
иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./ за процесуално допустим,
поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По предявения иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./ в
тежест на ищеца е да докаже, че вследствие на виновно и противоправно
поведение на ответника, като водач на МПС, е настъпило ПТП, при което
ответникът причинил вреди на пострадалия от ПТП лек автомобил, чийто
собственик е получил обезщетение от "Гаранционен фонд", тъй като
виновният водач - ответника по делото не е имал сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди,
а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Факта на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие се установява от приетия като доказателство официален
удостоверителен документ – констативен протокол за ПТП. Не е опровергана
в хода на производството материалната доказателствена сила на констативния
протокол, в който отразените от длъжностното лице обстоятелства са
удостоверени чрез подписа на ответника, удостоверяващ по този начин
неизгодни за себе си факти. В потвърждение на констатацията в протокола, че
ПТП се дължи на извършено от ответника нарушение е и представеното по
делото писмо от ОДП – Варна, сектор „Пътна полиция“ до Гаранционен
фонд, от което е видно, че срещу виновния водач Й.Б. е издадено наказателно
постановление за нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП, връчено и влязло в
5
законна сила.
Освен несвоевременно, неоснователно е и изложеното в хода по
същество пред въззивната инстанция възражение, че ПТП не е осъществено в
посоченото време въз основа на аргумента, че водачът през същия период е
сключвал застраховка, тъй като това по същество представлява възражение
срещу установения от констативния протокол факт на настъпване на ПТП, в
подкрепа на което не са ангажирани доказателства, оборващи
доказателствената сила на представените официални свидетелстващи
документи.
Установява се и наличието на пряка причинно-следствена връзка
между поведението на този водач и настъпването на произшествието, което е
източник на вредите. Ако водачът на лекия автомобил бе спрял, за да осигури
полагащото се предимство на пострадалия автомобил, процесното ПТП не би
настъпило.
При установяване факта на извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат причинените
имуществени вреди и техния размер. Размерът на имуществените вреди,
причинени от процесното ПТП, се установява от представените към ИМ
доклад по щета и заключителна техническа експертиза, при липса на
своевременно оспорване от ответната страна предвид липсата на отговор,
както и с оглед подадената преди съдебно заседание молба, с която се
изразява становище по предявения иск и не се възразява относно приемане на
доказателствата.
Извършеното от Гаранционен фонд плащане на обезщетение в полза
на собственика на пострадалия автомобил се установява от ангажираните по
делото писмени доказателства, а именно преводно нареждане за заплащане на
сумата 1421,12 лв., неоспорено своевременно от ответната страна. Видно от
представените доказателства е отправена и регресна покана към ответника,
редовно получена, като съобразно константната съдебна практика и исковата
молба представлява покана до ответника за изпълнение на предявените с нея
претенции.
6
Въз основа на горното настоящият състав намира за основателна
предявената регресна претенция на Гаранционен фонд в размер на 1421,12
лв., представляващо заплатено обезщетение в полза на собственика на
пострадалия автомобил. С оглед правоувеличаващия ефект на исковата молба
е основателна и претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, съдът намира, че обжалваното
решение следва да се потвърди изцяло.
Предвид липсата на представени доказателства за сторени разноски
пред въззивната инстанция, разноски в полза на въззиваемата страна не
следва да бъдат присъдени с оглед изхода от спора пред въззивния съд.
Цената на иска е под 5 000 лева, поради което решението не подлежи
на обжалване по аргумент от чл.280, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260072/19.08.2020г., постановено по
гр.д. №19697/2019г. на ВРС, по описа на Районен съд – Варна, 19 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7