Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 16433 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск от Е.Г.Г., действаща със
съгласието на своя баща и законен представител Г.П.Г., срещу З. „Б.И.“ АД, за
присъждане на сумата 100000.00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпени в резултат ПТП настъпило на 15.07.2018г., около
05.50ч., по път II-21, на км
45+100, между гр.Тутракан и с.Нова Черна, в посока гр.Русе,
причинено виновно от П. Г.П., при управление на л.а. марка „Фолксваген поло“, с рег. № *******, който в нарушение на правилата за
движение по пътищата по чл. 16, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при движение със
скорост над допустимата, а именно – 129.67км/ч, движейки се по пътно платно с
две пътни ленти, при преминаване през крива на десен завой, не е спазил
траекторията на завоя, навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се е
движел седлови влекач марка „Скания
Р450/Ламберт ЛВФС 3“, с рег. № *******, с прикачено полуремарке марка „Ламберет LVFS 3“, с рег. № *******, ударил се в
ремаркето на товарния автомобил и по непредпазливост причинил смъртта на
пътуващата в лекия автомобил, като пътник А.Ф.П., за което е постановена влязла
в сила Присъда № 4/24.04.2019г. по НОХД № 59/2019г. на ОС – гр.Силистра, чиято
отговорност била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/02/118001727025, валидна от
04.07.2018г. до 03.07.2019г., както и сумата 12083.33лв., представляващо
обезщетение за забава начислено върху главницата за периода от 08.10.2018г. –
датата на предявяване на извънсъдебната претенция към застрахователя, до датата
на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че между нея и починалата и баба А.Ф.П., съществувала
особена, дълбоко емоционална привързаност, надхвърляща по обем обичайната между
баба и внук. Макар двете да не живеели в един и същ град прекарвали много време
заедно, като почивните дни и училищните ваканции ищцата прекарвала изцяло при
своята баба в гр.Главиница. Починалата изиграла ключова роля за формиране на
характера и личността и. В нейно лице ищцата намирала силна опора и верен
приятел. Загубата и и се отразила изключително неблагоприятно, породила чувство
на безизходица, страх от бъдещето, безпокойство и за известен период довело до
социалната и изолация. Внесла и неблагоприятна промяна в отношенията и със
семейството, напрежение и тягостни чувства.
Поддържа, че на 08.10.2018г. предявила извънсъдебна претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение пред ответното дружество, което отказало
плащане.
Ответникът в срока по чл.367, ал.1 ГПК изразява становище за недопустимост, а в евентуалност за
неоснователност на исковете.
Не оспорва факта на настъпване на ПТП причинено виновно от водача на л.а.
марка „Фолксваген поло“, с рег. № ******* и
настъпилата в резултат, като пряка и непосредствена последица смърт на А.Ф.П. –
баба на ищцата, както и наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение л.а. марка „Фолксваген поло“, с рег. № *******, валидно към датата на ПТП.
Възразяват, че ищцата не е от кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на смъртта на А.Ф.П.,
т.к. между тях не е била налице особена близост, с по-висок интензитет от тези
на обикновените роднински отношения. Между тях са били налице обичайни
отношения между баба и внучка, които не предполагат наличието на извънредна
емоционална връзка, която е предпоставка за изплащане на обезщетение.
В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносният резултат от страна на починалата, която в нарушение на ЗДвП пътувала
в л.а. марка „Фолксваген поло“, с рег. № ******* без
поставен обезопасителен колан.
В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От Присъда № 4/24.04.2019г. по НОХД № 59/2019г. на ОС – гр.Силистра се
установява, че на 15.07.2018г., около
05.50ч., по път II-21, на км
45+100, между гр.Тутракан и с.Нова Черна, в посока гр.Русе,
П. Г.П., при управление на л.а. марка „Фолксваген поло“,
с рег. № ******* виновно нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16,
ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при движение със скорост над допустимата, а именно
– 129.67км/ч, движейки се по пътно платно с две пътни ленти, при преминаване
през крива на десен завой, не е спазил траекторията на завоя, навлязъл в
лентата за насрещно движение, в която се е движел седлови
влекач марка „Скания Р450/Ламберт
ЛВФС 3“, с рег. № *******, с прикачено полуремарке
марка „Ламберет LVFS 3“, с рег. № ******* и се ударил в ремаркето на товарния автомобил, като по
непредпазливост причинил смъртта на пътуващата в лекия автомобил, като пътник А.Ф.П..
Съгласно заключенията по приетите СМЕ и САТЕ към момента, в който е
настъпило ПТП А.Ф.П. е пътувала с поставен обезопасителен
колан.
От показанията на свидетеля М.П.С. – дъщеря на починалата А.Ф.П. се установява, че ищцата и А.Ф.П. били
много близки.А.постоянно живеела в гр.Главеница със
съпруга си П. П. и до смъртта му през 2009г. и с баща си, а ищцата – със
семейството си, състоящо се от Г.Г. – баща и Н.Г. –
майка.А.почти през месец идвала да види внучката си в София, а ищцата
прекарвала при баба си лятната ваканция от юли до септември, както и
задължително празнувала рожденият си ден при нея. В СофияА.посещавала
домът на внучката си, вземала я от детска градина или от по късно от училище.
Заедно прекарвали празниците Коледа и Нова година, присъствала на празници в
детската градина, гледала я на спортни състезания, направила и подарък екип за
баскетбол. Записала я на кръжок по приложни изкуства в гр.Главеница
и след това на лагер, за да има хубави спомени от баба си. Давала и пари,
носела в София допълнително храна и и правела подаръци. Е. била на лагер но
вдигнала температура и затова баба и тръгнала за мястото на лагера, за да я
види или да я вземе. После ищцата се обвинявала за смъртта на баба си. Е. тежко
приела смъртта и. Отказвала да влезе в къщата и. Наложило се да говори с
психолог. Сега вече била по добре. Първата половин година било болезнено за
всички. При пътуване или събиране все споменавали А..
От показанията на свидетеля Е.С.Д. – класен ръководител на ищцата се
установява, че помни Е. като доста чувствително и емоционално дете, добра
ученичка. За смъртта на баба си споделила на разходка на класа в Южния парк, в
началото на учебната година – 15 септември. Говорили кой как е прекарал лятото.
На Е. започнали да и треперят ръцете, галела кученцето, което била взела и
казала, че по принцип ходи на село, но баба и умряла при катастрофа и сега и е
много тъжно. Била много разстроена. Тази година успехът и не бил много добре
като цяло. Промяна в нея не забелязала преди това, т.к. било ваканция и я
видяла за първи път на разходката в парка на 15 септември. По принцип била
весело дете, но имало период, в който не се усмихвала толкова, нямало го
приповдигнатото настроение, което обикновено демонстрирала. Била затворена в
себе си. Свидетеля не помни Е. през този период да е посещавала психолог по
собствено желание или да я изпратила като класен ръководител.
От показанията на приетата КСПСПЕ се установява, че изградената емоционална
връзка между Е. и нейната баба е била близка, положителна, отговаряща на
обичайната между баба и внучка, при която независимо от водещата роля на
нуклеарното семейство се поддържа мрежа на взаимоотношения с разширеното
семейство. Установява се и, че смъртта на баба и причинила на Е. очаквано
интензивни негативни емоционални преживявания на скръб, тъга и временно
самообвинения, без тази реакция да се отклонява от обичайната за подобна загуба
като характер и продължителност, т.е. липсва патологична реакция.
При така установената съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 380 от КЗ, вр.
чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по иска,
включително възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Безспорно е между страните и от събраните доказателства се установява, че
по отношение л.а. марка „Фолксваген поло“, с рег. № *******
е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица
№ BG/02/118001727025, валидна от
04.07.2018г. до 03.07.2019г., т.е. към датата на ПТП, както и, че на
08.10.2018г. ищцата е предявила извънсъдебната претенция към застрахователя, по
която последният е отказал плащане.
Съдът намира заключенията по приетите СМЕ, САТЕ и КСПСПЕ за обективни и
компетентно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото
им дава вяра изцяло. Кредитира изцяло събраните свидетелски показания, като
дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по
делото.
Въз основа влязлата в сила Присъда № 4/24.04.2019г. по НОХД № 59/2019г. на
ОС – гр.Силистра и на основание чл. 300 от
ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на
водача П. Г.П. на л.а. марка „Фолксваген поло“, с
рег. № ******* и настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение
смърт на А.Ф.П. за установени в настоящия процес.
Въз основа заключенията по СМЕ и
САТЕ приема за установено, че към момента на настъпване на ПТП А.Ф.П. е
пътувала с поставен обезопасителен колан.
Следователно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата е останало недоказано.
Независимо от изложеното съдът намира иска за изцяло неоснователен поради
следното:
Въз основа показанията на свидетелите М.П.С. – дъщеря на починалата и Е.С.Д.
– класен ръководител на ищцата и заключението по приетата КСПСПЕ приема за
установено, че между ищцата и починалата А.Ф.П. – нейна баба, са били налице
близки отношения, които не са излизали извън обичайните отношения между роднини
от такава степен, които традиционно в българското общество се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Съгласно
показанията ищцата е живяла в отделно, самостоятелно домакинство с родителите
си – майка и баща в гр.София, а починалата е живяла в самостоятелно домакинство
заедно със съпругът си в различен град – гр.Главиница. Между двете била налице
топла емоционална връзка, близка, и положителна, отговаряща на обичайната между
баба и внучка, но при водеща роля на нуклеарното семейство и налична мрежа на
взаимоотношения с разширеното семейство. Починалата често я посещавала в
гр.София, носела и подаръци и храна, присъствала на тържества и състезания с
участието на внучката си. Е. прекарвала ваканциите винаги с баба си, където
посещавала кръжоци и лагери. Няма данни да са живели съвместно, като семейство,
починалата да е замествала или допълвала в изключителна степен грижите, които
са полагали за нея родителите и като към родно дете. Смъртта на баба и причинила на Е. очаквано
интензивни, без данни да са патологични негативни емоционални преживявания на
скръб, тъга и временно самообвинения. За известен период Е. била разстроена,
както всички членове на разширеното семейство, влошила успехът си в училище,
станала по саможива, като към момента тези негативни преживявания са изцяло преодоляни.
От показанията на свидетелите и заключението по КСПСПЕ не е явно и други
годни доказателства не са събрани за факти и обстоятелства сочещи на особено
близки отношения, извън обичаните между баба и внучка, подобни на тези между
родител и дете, характеризиращи се със съвместно живеене, изпълнени с особено
доверие, взаимопомощ, обич и
привързаност, прекъснати със смъртта на пострадалия и донесли за ищцата
значителни морални болки и страдания от загубата на баба и, с продължително
проявление във времето.
Поради изложеното съдът приема, че ищцата, която е извън кръга на лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и в Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на ВС, не е правоимаща по
смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, тъй като между нея и починалата и баба не са били
налице близки отношения, които са излизали извън обичайните отношения между
роднини от такава степен и не е
претърпяла болки и страдания вследствие смъртта и значителни по своя
характер, с продължително проявление във времето.
Поради изложеното отговорността на ответното дружество за обезщетяване на претендираните от ищцата неимуществени вреди от загубата на
баба и А.Ф.П. и не следва да бъде ангажирана и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на
ответника. Претендираните са в размер на 7200.00лв. с
включен ДДС платен хонорар за защита от адвокат, по отношение които ищцата е
направила възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на спора и извършените
процесуални действия, както и минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвидени в Наредба № 1/2004г., на които претендираното
възнаграждение съответства изцяло, намира възражението за прекомерност за
неоснователно.
Поради изложеното в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 7200.00лв. с включен ДДС, сторени за платен хонорар за защита от
адвокат в настоящото производство.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.Г.Г., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своя баща и законен представител Г.П.Г., ЕГН **********, двамата
със съдебен адрес: ***, адв. В.Т. и адв. А.П., срещу З. „Б.И.“ АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, за присъждане на сумата 100000.00 /сто
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в
резултат ПТП настъпило на 15.07.2018г., около 05.50ч., по път II-21, на км 45+100, между гр.Тутракан и с.Нова Черна, в посока гр.Русе, причинено виновно
от П. Г.П., при управление на л.а. марка „Фолксваген поло“,
с рег. № *******, който в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.
16, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при движение със скорост над допустимата, а
именно – 129.67км/ч, движейки се по пътно платно с две пътни ленти, при
преминаване през крива на десен завой, не е спазил траекторията на завоя,
навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се е движел седлови влекач марка „Скания
Р450/Ламберт ЛВФС 3“, с рег. № *******, с прикачено полуремарке марка „Ламберет LVFS 3“, с рег. № *******, ударил се в ремаркето на товарния автомобил и по
непредпазливост причинил смъртта на пътуващата в лекия автомобил, като пътник А.Ф.П.,
за което е постановена влязла в сила Присъда № 4/24.04.2019г. по НОХД №
59/2019г. на ОС – гр.Силистра, чиято отговорност била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица
№ BG/02/118001727025, валидна от
04.07.2018г. до 03.07.2019г., както и сумата 12083.33 /дванадесет хиляди
осемдесет и три, 0.33/лв., представляващо обезщетение за забава начислено
върху главницата за периода от 08.10.2018г. – датата на предявяване на
извънсъдебната претенция към застрахователя, до датата на предявяване на иска –
16.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 16.12.2019г.,
до окончателното и изплащане.
СЪЖДА Е.Г.Г., ЕГН **********, действаща със съгласието
на своя баща и законен представител Г.П.Г., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес: ***, адв. В.Т. и адв.
А.П., ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 7200.00 /седем
хиляди и двеста/лв. с включен ДДС, представляваща разноски сторени за платен
хонорар за защита от адвокат в производството пред СГС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: