Определение по гр. дело №19005/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 42327
Дата: 13 октомври 2025 г.
Съдия: Цветина Ваньова Костадинова
Дело: 20251110119005
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42327
гр. София, 13.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110119005 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с подадена от М. Н. Г., Н. И. Г. и Ю. И. Г. искова молба, с която
са предявени субективно кумулативно съединени искове срещу ответницата Д. С., сред
които и иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждането да предаде владението
върху претендираната идеална част от изба, служеща като тоалетна /съгласно
нотариален акт/, разположена в двуетажна жилищна сграда в ***** и иск с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС за осъждането да заплати обезщетение в размер на ½ от
средния пазарен наем за помещение с характеристиките на посоченото, считано от
момента на завеждането на исковата молба до преустановяване на нарушението, ведно
със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на
обезщетението.
С Разпореждане от 21.04.2025г. съдът е констатирал нередовности на подадената
искова молба и е дал указания за тяхното отстраняване.
На 21.05.2025г. по делото е постъпила молба от ищците, в която са
конкретизирани ищците по отделните искове, като е посочено, че искът по чл.108 ЗС
се предявява от Н. И. Г. и Ю. И. Г. в качеството им на титуляри на правото на ползване
на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в *****, заедно с
М. Н. Г., в качеството му на собственик на процесния имот, тъй като са засегнати
правата както на ползвателите, така и на собственика на имота. Алтернативно, в
случая че съдът прецени, че М. Н. Г. няма интерес от предявяване на иска, то за ищци
следва да се считат ползвателите Н. И. Г. и Ю. И. Г.. Уточнено е още, че искът по
чл.31, ал.2 ЗС се предявява Н. И. Г. и Ю. И. Г. в качеството им на титуляри на правото
на ползване на целия втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се
в ****, както и че същият е предявен за периода от момента на завеждане на исковата
молба до преустановяване на нарушението, тъй като и към настоящия момент ищците
са лишени от ползването на избеното помещение.
1
С Разпореждане от 19.08.2025г. съдът повторно е оставил без движение
подадената искова молба, като е дал нови указания за отстраняване на нейната
нередовност.
На 24.09.2025г. по делото е постъпила молба от ищците, в която е посочено, че
искът по чл.108 ЗС се предявява от Н. И. Г. и Ю. И. Г. в качеството им на титуляри на
правото на ползване на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, като е
формулиран петитум същите да бъдат признати на основание чл.108 3С за носители на
правото на ползване върху претендираната идеална част от помещението в избата,
служещо като тоалетна (съгласно нотариален акт), както и ответницата Д. С. да бъде
осъдена да предаде владението й, тъй като същата е установила фактическа власт
върху помещението, надхвърляща правата й.
Съдът, като съобрази направените от ищците уточнения, намира, че претенцията
по чл.108 ЗС е все още нередовна, като на същите следва да им бъде указано да
конкретизират „претендираната“ от тях идеална част.
В същото време съдът намира предявеният от ищците иск с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС за недопустим, като аргументите за това са следните:
Изрично посочено от ищците е, че търсеното от тях обезщетение за ползване на
помещението в избата касае бъдещ период, а именно от предявяване на исковата молба
до преустановяване на ползването. По правило предмет на осъдителен иск могат да
бъдат само изискуеми към момента на завеждане на иска вземания. В чл.124, ал.2 ГПК
е въведено изключение от това правило, съгласно което може да се предяви иск за
осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната
изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Интересът от подобен иск
се извежда от опасността длъжникът да бъде неизправен по отношение всяко
следващо плащане, макар същото да е установено по размер и падеж, което би
наложило предявяването на осъдителни искове за всяко следващо плащане. В правната
теория и практика е установено разбирането, че повтарящи се задължения по смисъла
на чл.124, ал.2 ГПК са такива задължения, при които изискуемостта на следващите
плащания е поставена в зависимост единствено от настъпването на срока, но не и от е
и от предварително или едновременно изпълнение на насрещна престация на ищеца
или от бъдещо поведение на ответника /т.е. възникването на задължението не трябва
да зависи от волята или действията на една от страните/. Доколкото възникването на
вземанията за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС е обусловено от ползването на
съсобствена вещ в обем по-голям от притежавания от страна на ответника, то
правопораждащият факт не е неизменим във времето, а е обусловен от поведението на
последния, поради което същите не притежават посочените характеристики на
повтарящи се задължения и предявяването им за бъдещ период е недопустимо. В този
смисъл е и съдебната практика- например Решение №516 от 11.01.2011г. по гр. д.
2
№1385/2009г., III Г.О. на ВКС, Определение №396 от 25.06.2015 г. по ч.гр. д.
№3293/2015 г., III г.о. на ВКС.
С оглед на изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №19005/2025г. по описа на Софийски
районен съд в частта по предявените от Н. И. Г. и Ю. И. Г. срещу Д. С. субективно
съединени искове, с които ищците са поискали да бъде осъдена ответницата да им
заплати обезщетение в размер на ½ от средния пазарен наем за помещение с
характеристиките на изба за периода от момента на завеждане на исковата молба до
преустановяване на нарушението.
УКАЗВА на Н. И. Г. и Ю. И. Г. в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да конкретизират „претендираната“ от тях идеална част от помещението
в избата, служещо като тоалетна.
При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.
Определението в частта, в която е частично прекратено производството
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се изпрати на Н. И. Г. и Ю. И. Г. чрез адв. П..


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3