№ 102
гр. Търговище , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета И. Петрова
при участието на секретаря Красимира А. Кирилова
като разгледа докладваното от Анета И. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200008 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 189 ал.8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и
сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. А. Я. от гр. Пазарджик против Електронен
фиш Серия К №3166784 на ОДМВР – Търговище. Жалбоподателят визира
незаконосъобразност на обжалвания ЕФ със следните съображения:1/той
никога не е бил собственик или ползвател на посоченото в ЕФ МПС; 2/ при
посочване на наказуемата скорост не бил приспаднат толеранса от 3км/ч от
измерената скорост; 3/ неясно изписване на нарушената правна норма, тъй
като хипотезите на чл. 21 ал.1 ЗДвП и чл. 21 ал.2 ЗДвП били
взаимоизключващи се и не можели да бъдат обединени в една правна
конструкция, а това нарушавало правото му на защита. Моли за отмяна на
ЕФ.
Ответникът – ОД на МВР- град Търговище, не изпраща представител по
делото, но е налице становище, изготвено от гл.юрк.Л.Ж., в което се настоява
за потвърждаване на обжалвания ЕФ като се визира неоснователност на
жалбата. Сочи се, че е налице снимка, приложена към АНПреписка и
1
установяваща нарушението, която е годно доказателствено средство по
смисъла на чл. 189 ал.15 ЗДвП и от същата били видни ограничението на
скоростта в пътния участък, въведено със знак В26 до 60 км/ч, скоростта на
движение на автомобила на жалбоподателя, както и самото МПС. Изрично се
посочва, че нарушението е установено чрез измерване на скоростта на
посоченото МПС със стационарно техническо средство „MultaRadar SD580“ с
№00209D32D438, което е одобрен тип за измерване от БИМ и е преминало
периодична проверка в БИМ към датата на нарушението. Пояснява, че
първоначално за нарушението бил издаден ЕФ срещу „Еко Булстандарт“
ЕООД, но поради подадена на 05.11.2019г. декларация от наказаното лице
същият бил анулиран на 15.11.2019г. и бил издаден процесния ЕФ след
приспадане на допустимата грешка от 3%. Сочи, че ЕФ се приравнява на
АУАН и НП само по правно действие, но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване, поради което и изискванията към НП са
неприложими за ЕФ, за който се отнасяли само изискванията по чл. 189 ал.4
изр.ІІ ЗДвП. ЕФ напълно съответствал на законовите изисквания за
съдържанието му като била налице и яснота относно описаното нарушение.
Изтъква, че съгласно чл. 16 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. данните за
нарушенията се съхраняват до приключване на АНПреписка като
информацията по ал.1 се предоставя като отпечатано изображение във вид на
снимков материал само по искане на ОСВ или на участник в
административния процес като липсвало задължение за изпращане на тези
материали служебно за връчване на нарушителя. Претендира на основание
чл. 63 ал.5 ЗАНН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 37
ЗПП във вр.с чл. 27е НЗПП. Прави се възражение по чл. 63 ал.4 ЗАНН за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя като се настоява в случай на отмяна на ЕФ претенцията му да
бъде уважена до минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Районна прокуратура – град Търговище не изпраща представител по
делото и от тази страна не е взето становище по същото.
По допустимостта на жалбата – с наличната по АНПреписка разписка
се удостоверява, че обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя
на 04.08.2020г. Жалбата е подадена до АНОрган на 11.08.2020г. от визирания
2
нарушител, с което е спазен предвидения в чл. 189 ал.8 ЗДвП 14-дневен срок
за обжалване от лице, имащо право на това. Ето защо жалбата е допустима.
По основателността на жалбата - Видно от приложения към
административнонаказателната преписка Електронен фиш серия К №3166784
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОДМВР – Търговище, в същия е отразено,
че на 23.08.2017 г., в 23.28ч. в общ. Търговище, на ПП І-4, км.227+300, до
метанстанция в посока град Варна с МПС товарен автомобил “Фолксваген
Кадди“ с рег. №В 1755 НС, ползван от М. А. Я. от гр. Пазарджик, е
извършено нарушение по чл. 21 ал.2 във вр.с чл. 21 ал.1 ЗДП, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство №№00209D32D438, като при
максимално допустима скорост извън населено място, обозначено с пътен
знак В26 и сигнализирано място за контрол с пътен знак Е24, отчетен
толеранс на измерената скорост от -3км/ч, разрешена стойност на скоростта
60 км/ч установената такава на МПС била 82 км/ч, т.е. налице била
превишена стойност на скоростта – 22 км/ч, за което на осн. чл. 189 ал.4 във
връзка с чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДП на собственика на автомобила е наложена
глоба в размер на 100 лева. Към електронния фиш е приложен снимков
материал – 1 брой снимка, представляваща разпечатка от техническото
устройство „MultaRadar“ с №00209D32D438, с отразена дата на заснемане
23.08.2017г. в 23.28.20 часа. На снимката се вижда задната част на автомобил
с рег.№ В 1755 НС. В горната част на снимката е посочено мястото на
заснемане : общ. Търговище, на ПП І-4, км.227+300, ограничението на
скоростта – 60 км/ч и измерената скорост от 85км/ч. От направената на
30.12.2020г. справка в ЦБ-КАТ следва, че от 04.03.2013г. собственик на
заснетия автомобил е „Еко Белстандарт“ЕООД със седалище в град Варна.
Според разпечатката от търговския регистър следва, че управител на
посоченото дружество е Арутюн Овсепян. От приложената по АНПреписка
справка от ЦБ- КАТ – „Преглед на фиш“ става ясно, че на 16.01.2018г.
органите на сектор „ПП“ в ОДМВР - Търговище са установили, че Арутюн
Овсепян като управител на посоченото дружество се явява нарушител,
поради което е и издаден ЕФ с.К №1895658 и същият е връчен на лицето на
22.10.2019г. С декларация по чл. 189 ал.5 ЗДвП от 28.10.2019г. Овсепян е
декларирал, че на 23.08.2017г. в 7 часа е предоставил автомобил “Фолксваген
Кадди“ с рег. №В 1755 НС на М. А. Я. от гр. Пазарджик, като МПС му било
3
върнато на 24.08.2017г. в 7.30 часа. В резултат на тази декларация издаденият
ЕФ с.К №1895658 бил анулиран на 15.11.2019г. и на същата дата бил
генериран Електронен фиш серия К №3166784 срещу жалбоподателя Я.. От
наличната по АНПреписка разпечатка от АИС – КАТ и от приложената
разписка следва, че този ЕФ е връчен на жалбоподателя на 04.08.2020г. По
преписката са налице доказателства, установяващи годността на ползваното
АТСС, както и документи относно въведените ограничения на скоростта в
пътния участък.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата
за основателна, макар и не на изложените в същата съображения .
Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП регламентира, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Производството по издаване на
електронен фиш по своя характер е административнонаказателно като
електронният фиш, с който то приключва, има санкционни последици.
Разпоредбата на чл. 34 ал.1 ЗАНН регламентира, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Буквалното тълкуване на тази норма визира като предмет на обхвата й АУАН,
но същата е въведена в законодателството преди въвеждане на процедурата
по издаване на електронни фишове съгласно чл. 189 ал.4 ЗДвП. Нито в ЗАНН,
нито в ЗДвП са предвидени срокове, които да ограничават темпорално
възможността за издаване на електронен фиш, при което би могло да се
направи извода за съществуваща неограничена възможност за издаване на
ЕФ. Последното би довело до необосновано утежняване положението на
лицето, извършило нарушение, за което се издава ЕФ, в сравнение с
нарушителя, срещу когото се издава АУАН, а дори и срещу субекта на
престъпление по НК. В този смисъл са и мотивите в т.2 от Тълкувателно
постановление №1/27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на Върховния административен съд. Ето защо и наложилата
4
се практика на административните съдилища в страната приема, че сроковете
по чл.34 от ЗАНН се прилагат по отношение на всички
административнонаказателни производства, вкл.и в производството по
чл.189, ал.4 от ЗДвП. При преглед на материалите по настоящото дело е
видно, че нарушението е заснето на 23.08.2017г., а установяването на първия
нарушител, срещу когото е издаден анулирания впоследствие ЕФ, е станало
на 16.01.2018г., на същата дата е издаден този ЕФ, респ. връчването му е
станало на 22.10.2019г. След анулиране на първия ЕФ е издаден процесния
ЕФ на 15.11.2019г., който е връчен на жалбоподателя на 04.08.2020г. От
материалите по АНПреписка може да се направи извода, че при издаването
на анулирания ЕФ е бил спазен 3-месечния срок по чл. 34 ал.1 ЗАНН. Но
независимо от това от датата на нарушението - 23.08.2017г., до издаването на
процесния ЕФ е изтекъл период, по - голям от една година, поради което е
налице изтичане на по – дългия давностен срок, визиран в 34 ал.1 ЗАНН.
Двете посочени в чл. 34 ал.1 ЗАНН хипотези са алтернативни, т.е. достатъчно
е дори едната от тях да е налице, за да е погасена по давност възможността за
образуване и провеждане на административнонаказателно производство. В
случая, въпреки спазването на тримесечния срок от установяване на
нарушителя към датата на издаване на първия ЕФ, то изтичането на
едногодишния срок от нарушението до издаване на обжалвания ЕФ
представлява процесуална пречка за издаването му. Ето защо само на това
основание съставеният ЕФ се явява незаконосъобразен. Посоченото
процесуално нарушение е съществено и само въз основа на същото съдът
следва да отмени обжалвания ЕФ без да се произнася по съществото на спора
и да обсъжда събраните в този аспект доказателства.
Доколкото липсват направена претенция от жалбоподателя за
присъждане на разноски и доказателства за направени такива, съдът не следва
да присъжда в негова полза съдебни разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
5
система, серия К № 3166784 на ОДМВР – Търговище, с който на М. А. Я. от
гр. Пазарджик с ЕГН ********** за извършено на 23.08.2017г. нарушение на
чл.21, ал.2 във вр.с чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 във вр. с
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 100лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6