Определение по дело №512/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 440
Дата: 25 март 2025 г. (в сила от 25 март 2025 г.)
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20243100900512
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 440
гр. Варна, 25.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20243100900512 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Т. К. П. и П. Е. П., и двете от
гр.Варна, срещу А. Е. Р. от гр.Варна, с която са предявени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ за осъждане
на ответника да заплати на Т. К. П. сумата от 28666,67лв, представляваща
вземане по запис на заповед, издаден на 18.11.19г. с падеж 31.08.21г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от депозиране на заявлението -
01.08.24г. до оконч.изплащане на вземането, и за осъждане на ответника да
заплати на П. Е. П. сумата от 14333,33лв, представляваща вземане по запис на
заповед, издаден на 18.11.19г. с падеж 31.08.21г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от депозиране на заявлението - 01.08.24г. до
оконч.изплащане на вземането. С исковата молба са направени и доказ.
искания.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени
в чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на
препис от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът А. Е. Р. от гр.Варна е
депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни.
В срока по чл.372 ГПК ищците са депозирали допълнителна
искова молба, с която е отправено искане за изменение на исковете.
В срока по чл.373 ГПК ответникът е депозирал допълнителен
отговор, с който оспорва допустимостта на предявените с допълн.искова
молба искове.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът прави извода, че предявените с исковата молба искове са
процесуално допустими.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното
поле на чл.365 ГПК, съдът намира, че исковете следва да се разгледат по реда
на Глава тридесет и втора от ГПК– „Производство по търговски спорове”.
С допълн.искова молба в срока по чл.372, ал.2 ГПК ищците са
1
отправили искане за изменение на предявените искове чрез въвеждане на нови
основания, а именно че сумата се дължи на основание договор за заем,
евентуално, че същата е предадена от наследодателя като гаранция за
изпълнение на предв.договор от ПЕНЕМАТ ООД, евентуално, че сумата е
получена при начална липса на основание. Съдът намира, че исканото
изменение на исковете не следва да бъде допускано по следните съображения:
В процесния случай първоначално предявените искове се основават на
обстоятелства, свързани със съществуването на вземане по един редовен от
външна страна запис на заповед /едностранна абстрактна правна сделка/,
докато с исканото изменение се въвеждат изцяло нови фактически твърдения
относно дължимо вземане по различни облигационни отношения, както и
вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване. Промяната във
факт.твърдения от своя страна предполага и промяна в петитума на исковата
молба, доколкото се претендира връщане на суми, получени по различни
договори, съотв. държани без основание, а такава промяна е недопустима с
оглед забраната на чл.214, ал.1, изр.2 ГПК. Следва да се отбележи още, че
изложените в допълн.молба факт.твърдения, обосноваващи така предприетото
изменение, са недостатъчно конкретни и пълни относно релевантните за
съответното основание факти, поради което и такова изменение не следва да
се допуска и с оглед охрана интереса на ответника, чиято защита ще бъде
затруднена поради въвеждане в процеса на нови и непълни факти.
По доказателствените искания на страните:
По отношение на представените с исковата молба, допълн.искова
молба и отговора писмени доказателства, доколкото същите се явяват
допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на
спора, то същите следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
От отв.страна е отправено искане за разпит на свидетели, но
доколкото то е неконкретизирано, следва да се дадат указания на страната в
тази връзка.
Доколкото предприетото по чл.193 ГПК от отв.страна оспорване
на истинността на документа – запис на заповед е своевременно извършено,
то следва да се открие производство по оспорване на истинността на този
документ.
Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на исковете
чрез прибавяне на допълнителни евентуални искове на осн. чл.214, ал.1 ГПК.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по
делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Т. К. П. и П. Е. П., и двете от
гр.Варна, срещу А. Е. Р. от гр.Варна, с която са предявени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ за осъждане
на ответника да заплати на Т. К. П. сумата от 28666,67лв, представляваща
вземане по запис на заповед, издаден на 18.11.19г. с падеж 31.08.21г., ведно
2
със законната лихва върху нея, считано от депозиране на заявлението -
01.08.24г. до оконч.изплащане на вземането, и за осъждане на ответника да
заплати на П. Е. П. сумата от 14333,33лв, представляваща вземане по запис на
заповед, издаден на 18.11.19г. с падеж 31.08.21г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от депозиране на заявлението - 01.08.24г. до
оконч.изплащане на вземането.
Ищците твърдят, че са наследници на Е. Ц. П., поч. на 18.02.22г.,
като Т.П. била негова съпруга с наследствена квота 2/3, а П.П. – негова майка
с наследствена квота 1/3. Излагат, че със запис на заповед от 18.11.19г.
ответникът поел задължение за заплащане в полза на наследодателя на
ищците сумата от 43000лв в срок до 31.08.21г. Твърдят, че записът на заповед
отговарял на съдържателните изисквания на чл.535 ТЗ, като бил настъпил и
падежа му. Излагат, че изписания на гърба на документа текст не отричал
безусловния характер на поетото задължение и не рефлектирало върху
валидността на менителничния ефект. С допълн.искова молба оспорва
възраженията в отговора.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът А. Е. Р. от гр.Варна е
депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни.
Счита записа за заповед за недействителен поради нарушаване на
изискванията за форма по чл.535, т.2 ТЗ. Липсвала пълна индивидуализация
на издателя на документа – липсвали три имена и ЕГН, както и думата“
издател на записа на заповед“ в текста на записа на заповед. Нарушено било
изискването за безусловност на плащането по записа на заповед. Сочи, че
последният съдържал отбелязване на гърба на документа, че плащането по
него се поставя под условие– единствено след изпълнение на всички условия
по предв.договор №********* с ПЕНЕМАТ ООД, и тъй като плащането е
поставено в зависимост бъдещо условие записът на заповед бил
недействителен. Твърди, че записът на заповед бил съставен и подписан във
връзка с уговорени плащания от него към ПЕНЕМАТ ООД, представлявано от
Е. П.. Сочи, че в предв.договорза строителство и продажба на недв.имоти
били уговорени четири вноски за погасяване на продажната цена, като всички
били обезпечени със записи на заповед в полза на Е. П.. Излага, че процесният
запис обезпечавал третата вноска по договора от 45179,67лв, като разликата
със сумата по него се дължала на заплатени 2200лв като гаранция от
ответника. Твърди, че запис на заповед за 43000лв бил подписан и втори път
поради компрометиращото изявление на гърба на документа, като вторият
запис бил унищожен след постъпване на вноската. Оспорва автентичността на
подписа и авторството на текста на записа на заповед. Твърди, че е погасил
всички вноски по договора. Прави възражение за погасяване по давност на
вземането по заповедта. С допълн.отговор счита за недопустимо предприетото
изменение на основанието на исковете. Поддържа твърденията си в отговора.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415
ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ.
Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира,
че не са налице права и факти, които се признават, нито обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване.
С оглед на предявения иск ищцовата страна носи
доказателствената тежест за установяване твърдените от нея факти, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, а именно – наличието на
редовен от външна страна менителничен ефект и настъпването на уговорения
3
падеж, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които
основава своите възражения, като при евентуално положително доказване на
гаранционното назначение на процесната запис на заповед спрямо твърдяното
каузално правоотношение в нейна тежест е да установи погасяването на
вземането по последното, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените към исковата молба,
допълн.искова молба и отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от уведомяването да
уточни точно фактите и обстоятелствата, които ще установява с исканите
свидетели, на осн. чл.101, ал.1 ГПК, като при неотстраняване на тези
нередовности процесуалното действие ще се смята за неизвършено, на осн.
чл.101, ал.3 ГПК.
ОТКРИВА процедура по оспорване автентичността на частен
документ– запис на заповед от 18.11.2019г. в частта относно авторството на
подписа, положен от А. Е. Р., и на ръкописния текст в документа, на осн.
чл.193 ГПК.
УКАЗВА, че тежестта за доказване истинността на оспорения
документ пада върху ответната страна, съгл. чл.193, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора,
чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора Великова.
НАСРОЧВА производството по т.д.№512/2024г. на ВОС за
разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2025г. от 15.00ч., за която
дата и час да се призоват страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с
призовката за насроченото с.з., като на ищеца се връчи и препис от
допълнителния отговор.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4