Решение по дело №1133/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260084
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Георги Димитров Василев
Дело: 20202330201133
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

           РЕШЕНИЕ

№260084/1.3.2021г.                 01.03.2021 г.                                     гр.Ямбол

                                 

                               в името на народа

 

Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на двадесет и осми януари, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                             Председател: Георги Василев

                                                       

                                                                              Членове:1……………...

 

                                   2……………...

 

Секретар М. М.,

прокурор… …………, като разгледа докладваното от съдия-докладчик Г.Василев

АНД № 1133/2020 г., за да се произнесе  взе  предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Д.Т.А. *** против Наказателно постановление /НП/№ *** г. на Началник на Група към ОД на МВР-Я*, РУ-С*а, с което за нарушаване на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 мес. и по Нар. № Iз-2539/17.12.2012 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з. Не се явява и процесуалния представител на жалбоподателя. В жалбата се сочи, че НП трябва да бъде отменено, защото административното нарушение не е извършено виновно от жалбоподателя и деянието не е доказано, както от обективна, така и от субективна страна – не е посочено по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН с мобилна или стационарна система е заснето нарушението, тази система не е била обозначена, съгласно закона, не  било посочено нейното местоположение съобразно посоката на движение, не е имало и съответно обозначаване на ограничението на скоростта, не е установено по несъмнен и безспорен начин, че засечената скорост е именно на управлявания от жалбоподателя автомобил, санкцията е била определена неправилно по чл.182, ал.1,т.6 от ЗДвП, нарушена била и процедурата при установяване на собственика и нарушителя при съставяне на АУАН и НП. Алтернативно се навеждат доводи, при извършено нарушение, че жалбоподателят е осъществил нарушението при крайна необходимост, т.к. при 100% трудова инвалидност е била принудена да пътува за гр. Несебър за извършване на процедура по поддържането на жизнените й функции, защото страда от термална бъбречна недостатъчност, а е имало насрочен час за хемодиализа. Сочи се също, че случаят е малозначителен, съгласно чл. 9, ал.2 от НП вр. чл.11 от ЗАНН. Навеждат се и доводи за изтекли давностни срокове за търсенето и реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител пледира жалбата да бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено, защото процедурата по съставяне на АУАН е спазена и по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателя е извършил нарушението, описано в НП, поради което всички твърдения в жалбата са неоснователни, а НП като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

 

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

 

На 26.08.2019 г. на жалбоподателя е съставен АУАН от св. Д.С.-*** при ОД на МВР – Я*, затова че на 15.07.2019 г., в 08,10ч., в с. Л*, обл. Я*, по път от първи клас № ***, в посока за гр. Б*е управлявал  л.а.”***” с рег.№ *** с превишена скорост от 107 км/ч за населено място, при максимално разрешена в този участък от пьтя от 50 км/ч. Превишението на скоростта е установено с техническо средство АТСС „TFR1-M с фаб. № ***, фиксиращ  дата, час, скорост на МПС-во, GPS  координати и изготвящ снимков материал по клип № ***, монтирано на служебен полицейски автомобил.

На 08.08.2019 г. жалбоподателят получил покана за съставяне на АУАН и се явил в на 26.08.2019 г. в РУ – Стралджа, където му бил съставен и връчен посочения АУАН св. Д.С. за извършеното нарушение в присъствието на колегите му. Жалбоподателят се запознал с АУАН и изложил писмени възражения, че засечената скорост не е на неговия автомобил и не е измерена правилно. След това подписал АУАН и го получил.

На 10.09.2019 г. Началникът на РУ – С* издал НП, с което наложил на жалбоподателя посочените по-горе наказания и отнел 12 контролни точки на водача.

          Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени доказателства - АУАН, НП, протокол от техническа проверка на техническо средство, протокол за използване на АТСС, декларация по чл.188 от ЗДвП, попълнена лично от жалбоподателя, покана за съставяне на АУАН, снимки към клип № *** г., изготвен от АТСС „***, Експертно решение № **** г. на ТЕЛК, прочетени и предявени на свидетеля на основание чл.283 и чл.284 от НПК.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля, т.к. добросъвестно е изпълнявал служебните си задължения и видно от материалите по делото не е заинтересован от изхода на делото.

 

От така установената фактическа обстановка сьдьт прави следните правни изводи:

          Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

 

          От събраните по делото доказателствени материали се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Това е категорично доказано от показанията на свидетеля и изготвените фотоснимки от техническото средство, което е надлежно тарирано и годно за употреба. Безспорно процесния л.а., с който е нарушена визираната материална разпоредба е бил управляван от жалбоподателя, видно и попълнената лично от него декларация по чл.188 от ЗДвП. По Наредба № 8121з-532812.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата от 16.01.2018 г. вече не се обозначават местата за контрол с мобилни или стационарни АТСС с пътен знак Е24 и не се прави снимка на преносимия знак Е24, защото чл.7 от наредбата е отменен. От попълнената декларация по чл.188 от ЗДвП е видно, че водач на МПС при извършване на административното нарушение е жалбоподателя, но при фиксиране на нарушението са нарушени императивни процесуални норми от ЗАНН при изготвянето на АУАН и НП и Наредба № 8121з-532812.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

В АУАН и в НП не е посочено с каква по вид АТСС е констатирано нарушението – мобилна, позиционирана на служебен автомобил или мотоциклет, или мобилна, но преносима, временно разположена на контролирания участък от пътя, за която по чл.10, ал.3 от визираната наредба трябва да има снимка на разположението на уреда, или стационарна. Нарушена е разпоредбата на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – не са изложени всички обстоятелства, които касаят установяването на административното нарушение. Нарушена е и разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532812.05.2015 г., защото протоколът за използване на АТСС не е пълен/не са посочени всички обстоятелства по констатиране на нарушението/ и не е изготвен по Приложението към чл.10, ал.1/Изм.-ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г./, с което се опорочава процедурата по установяване на всички обстоятелства, които имат пряко отношение към процесното нарушение, и с която процедура се гарантира правото на защита на нарушителите, че нарушението е установено обективно и безпристрастно, съгласно закона. В тази връзка, съдът споделя доводите на жалбоподателя само в частта им, че НП следва да бъде отменено, но само поради допуснатите по-горе процесуални нарушения, въпреки че има осъществено административно нарушение и не може да има никакво съмнение не само в показанията на контролния орган, а и най-вече в тези на техническото средство, с което е фиксирана скоростта на л.а. и МПС, с което е извършено нарушението, при условие, че техническото средство е било надлежно тарирано и неговият номер е бил правилно изписан и в АУАН и в НП. Не могат да бъдат споделени от съда и доводите за „крайна необходимост“ – чл.13 от НК вр. чл.11 от ЗАНН или за малозначителност на деянието – чл.9, ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, както и становището за изтекла абсолютна погасителна давност – чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. След като жалбоподателят сочи, че е имал насрочен час за хемодиализа, значи това е било предварително планирано от лекуващия му лекар и той е следвало да тръгне по-рано за назначената му процедура. В случая не са били налице форсмажорни обстоятелства, свързани с извънредни, спешни медицински процедури, които ако не бъдат проведени до няколко часа ще е налице летален изход за пациента. При превишаване на максимално допустимата скорост с над 50 км/ч за населено място, без да са налице форсмажорни обстоятелства не може да се обоснове „малозначителност“ на административното нарушение. Не е изтекла и предвидената в закона абслютна давност, защото същата изтича на 15.01.2024 ч.

          Нарушени са императивни разпоредби на ЗАНН, които водят до незаконосьобразност при издаването на АУАН и НП, макар да има извършено нарушение. Всички императивно посочени в ЗАНН реквизити на АУАН и НП трябва да бъдат налице при изготвянето на тези актове, т.к. с визираните по-горе разпоредби се гарантира правото на защита на нарушителя, имайки предвид и характера на процесното административно нарушение. В случая е без значение, че нарушителят е установен, ако не е спазена процедурата по констатиране на нарушението и същото не е точно описано в АУАН и НП, съгласно изискванията на закона. Визираните правила гарантират правата и равнопоставеността на гражданите пред закона, особено, ако се касае за нарушени от тях материални разпоредби, уреждащи императивно определени обществени отношения и санкциониращи неправомерното им поведение. Имайки предвид пороците на АУАН и НП, съдът счита, че е ограничено правото на защита на жалбоподателя да научи още при съставянето на АУАН, при точно какви обстоятелства е извършил нарушението. В тази насока, съдът прие част от доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за отмяна на НП като незаконосъобразно и отхвърли като неоснователна аргументацията на представителя на наказващия орган за потвърждаване на НП. Сьдьт не може да отстрани допуснатите от контролния и наказващия орган съществени процесуални нарушения, поради което като незаконосъобразно издадено НП следва да бьде отменено.

 

          Разноски по делото не са претендирани от страните.

 

          На основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Ямболският районен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

          ОТМЕНЯ НП *** г. на Началник на Група към ОД на МВР-Я*, РУ-С*, с което на Д.Т.А. ***, ЕГН:**********, за нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, и чл 53 от ЗАНН са наложени административни наказаниа глоба в размер на 750/седемстотин и петдесет/лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 3/три/месеца и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 на МВР са отнети 12/дванадесет/ контролни точки.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Я* в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                                             

                                                                                     Районен сьдия: