Р Е Ш Е Н И Е
№ I-35, 01.06.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, първи въззивен състав в открито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: Пламена Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря Ани
Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова в.гр.д.№ 1863 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба, подадена
от Р.С.К., гражданка на ******* *********, чрез адв. П. Панайотов със съдебен
адрес: гр. Варна, ул. Драган Цанков 4, офис 1 против Решение № 59/13.03.2020 г.
по гр.д. № 159/2019 г. на Районен съд Поморие, в ЧАСТТА, в която съдът е уважил
предявените от Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие”, с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от М.Ч. –
председател на УС на ЕС, осъдителни искове, като е осъдил Р.С.К. да заплати на
ЕС на „Феста Апартмънтс Поморие” сумите, дължими за апартамент № 235 от блок А,
както следва: 429.70 евро, равняващи са на 840.40 лв. - годишна такса за
управление и поддръжка на общите части за периода от 01.07.2017г. до
31.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 840.40 лв. считано от
12.02.2019г. до окончателното изплащане; сумата от 94.96 лв. -законна
лихва за забава върху сумата от
840.40лв. за периода от 01.01.2018 г. до 11.02.2019г. като иска в останалата
част е отхвърлен; сумата от 171.89 евро равняващи са на 336.19 лева - годишна вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от 01.07.2017г.
до 31.12.2017г. ведно със законната лихва върху сумата от 336.19лв. считано от
12.02.2019г. до окончателното изплащане; сумата от 37.98 лв. - законна лихва
за забава върху сумата от 336.98лв. за периода от 01.01.2018 г. до
11.02.2019г. като иска в останалата част е отхвърлен, както и сумата от 248 лева направени съдебни разноски
съразмерно с уважената част на иска. Със същото решение съдът е осъдил Етажната
собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” да заплати на Р.С.К.
сумата от 325 лева разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска. В частта, в която съдът е отхвърлил исковете за
част от претендираните суми, представляващи лихви за забава, решението не е
обжалвано от Етажната собственост и е влязло в сила.
С въззивната
жалба решението в обжалваната част се оспорва като недопустимо, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в противоречие с процесуалните правила. Оплакването
за недопустимост на първоинстанционния
съдебен акт, се обосновава с отказа на съда да спре настоящото производство до приключване
на гр.д.№619/2019г. по описа на РС-Поморие, въпреки наличието на преюдициален
спор между същите страни. На следващо място решението на ПРС се оспорва като
неправилно, поради това, че съдът не се е произнесъл по редица възражения,
заявени с отговора на исковата молба, като същите се поддържат и в подадената
въззивна жалба. Сочи се, че съдът не е ценил признанието, съдържащо се в
исковата молба на факта, че ответницата е извършила плащане в размер на 2338.31
лева, с която сума следвало да се
извърши прихващане и исковете да бъдат отхвърлени на това основание. На
следващо място, не било разгледано възражението, че сумите не са дължими тъй
като процесната ЕС не е изпълнявала дейностите по поддръжка и управление на
общите части през процесния период от време. Твърди се, че ищецът не е направил
никакви разходи за осъществяване на тези дейности, както и за ремонт и
обновление, поради което неоснователно се претендира заплащане на тези суми от
ответницата. Оспорват се изводите на съда относно начина на определяне на
таксите за поддръжка и управление, както и за фонд ремонт, приемайки, че
правилно таксите се начисляват на база сбора от чистата площ на самостоятелния
обект и тази на общите части. В тази връзка се сочи, че таксата е
неопределяема, тъй като нито в решението от ОС на ЕС от 12.11.2014 г., нито в
друг документ е определено по какъв начин /на база на каква площ/ ще бъде изчислена
годишната такса за управление и поддръжка в размер на 9 евро на кв.м. и таксата
за фонд РО в размер на 2 евро на кв.м. Като оплакване се инвокира и
непроизнасянето на районния съд по заявеното инцидентно оспорване на решението
на ОСЕС от 12.11.2014 г. като нищожно. Не било обсъдено и възражението, че в
комплекса са били учредени ЕС на отделните блокове в комплекс Феста и че
ответницата е заплащала за поддръжка на общите части на учредената ЕС в блок А.
Тази ЕС към момента на плащането била легитимен субект и следователно плащането
е извършено надлежно по смисъла на чл. 75 от ЗЗД. Освен това се твърди, че
решението за учредяване на ЕС на блок А не е отменено като и към настоящия
момент именно тази ЕС /а не ищцовата ЕС на целия комплекс/ извършвала поддръжката
на общите части.
В
жалбата са изложени възражения и оспорвания и по конкретни правни и фактически
изводи, изложени в мотивите на оспореното решение. Според въззивницата, ПРС
неправилно е приел, че е налице валидно взето решение за създаване на фонд
„ремонт и обновление“. Това решение било взето без да е била предвидена такава
точка в дневния ред, поради което било недопустимо. Освен това съдът неправилно
е приложил нормата на чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС. По делото нямало доказателства
нито за извършени ремонти и направени в тази връзка разходи, нито бил
представен план за извършване на ремонт или обновление на общите части; нямало
и решение на УС, който е компетентния орган за приемането на такова решение в
хипотезата на чл. 48, ал. 5 ЗУЕС. Поддържа се възражението за нищожност на
решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. в частта, в която е определено
разпределението на разходите за управление и поддръжка на общите части , поради
противоречието му с императивната норма на чл. 51 от ЗУЕС.
Излагат се
подробни съображения относно възражението за недължимост на сумите поради
неизпълнение на дейностите по поддръжка и управление в рамките на процесния
период. В тази връзка се позовава на мотивите, изложени в Определение №
124/17.02.2020 г. по гр.д. № 3130/2019 г. по описа на ВКС, III Г.о, в които е възприето становището, че след като
периодът на поддръжка вече е отминал /а не се касае за бъдещ период/, то от
значение за правилното решаване на спора е установяването на факта дали реално
е била извършена дейност по поддръжка, тъй като в противен случай, това би
довело до неоснователно обогатяване на етажните собственици.
Неправилно е
произнасянето и по възражението за недължимост на сумите поради това, че
ответницата не е използвала имота през процесната 2017 г. В тази част решението
се оспорва като необосновано и материално незаконосъобразно.
Моли за отмяна
на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да
бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира разноски и за двете
инстанции. Не заявява доказателствени искания.
В срока по чл.
263 от ГПК процесуалният представител на въззиваемата Етажна собственост – адв.
Станимир Тасев депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Намира за неправилни оплакванията, че
решенията на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. не били оповестени законосъобразно, като
този факт бил установен по ч.гр.д. № 1123/2019 г. по описа на БОС. Твърди,
че неоснователно ответницата се позовава
на чл. 75 ал. 2 от ЗЗД, тъй като самостоятелна етажна собственост на блок А
никога не е съществувала. Етажната собственост на ищцовия комплекс следва да се
управлява от едно общо събрание и този факт е установен с влязло в сила решение
по гр.д. № 376/2017 г. на РС-Поморие. Наред с това сочи, че в решения, постановени
по гр.д. № 348/2016 г. и гр.д. №
494/2016 г. и двете на ПРС, съдът е установил, че бл. А не отговаря на
изискванията за самостоятелно управление. Счита за неоснователно възражението
за неизвършване на дейности по управлението и поддръжката на общите части на
комплекса, тъй като уважаването на предявения иск е обусловено от други
предпоставки, като абсолютна такава е ответника да е собственик на имот в ЕС.
Задълженията за плащане на разходите възникват по силата на закона и не са
обусловени от реалното изпълнение на дейностите по поддръжка и управление. Намира
за неоснователни и останалите оплаквания за неправилност на решението досежно възраженията
на ответницата, че не е ползвала имота повече от 30 дни през 2017 г. и че не е извършено прихващане с платената
сума в размер на 2338,31 лева. Моли се за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски в настоящото производство. Също не сочи нови
доказателства.
С протоколно
определение от 23.09.2020 г., настоящият въззивен съд е спрял производството по
делото, на основание чл. 229 т. 4 от ГПК, до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по гр.д. № 619/2019 г. по описа на Районен съд Поморие,
образувано по иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна като
незаконосъобразни на решенията, приети на Общото събрание на Етажната
собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“, проведено на 12.11.2014 г.
С Определение № IV-260216 от 27.01.2021 г. по в.гр.д. № 1953/2020 г. по
описа на БОС, въззивната инстанция е потвърдила определението на ПРС за
прекратяване на гр.д. № 619/2019 г. по описа на съда, поради недопустимост на
иска с правно основание чл. 40 от ЗУЕС.
С определение №
260334 от 10.02.2021 г. производството по настоящото дело е възобновено и е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В проведеното
пред БОС съдебно заседание, въззивницата Р.С.К. не се
явява и не се представлява, като от името на
процесуалния й представител адв. П.П. е депозирано писмено становище по даване
ход на делото, по доказателствата и по съществото на спора. Претендират се
разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от въззиваемата страна.
Въззиваемата етажна собственост се представлява от адв. Тасев,
който оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли да не бъде уважавана, а първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното решение е допустимо
и валидно.
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от
процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1,
т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което същата подлежи на
разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на
страните и наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както
и като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно
чл. 12 от ГПК и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по искове на Етажната
собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” , с адрес гр. Поморие,
ул. Княз Борис I № 211, представлявана от М.Ч. – председател на УС на ЕС против Р.С.К., с които се претендира заплащането на такси за
управление и поддръжка, както и годишни вноски за фонд „ремонт и обновление“,
припадащи се на собствения на ответницата
апартамент № 235, дължими за 2016 г. и за 2017 г.
След заявен в
хода на производството частичен отказ от исковете за претендираните суми за
2016 г. и за първата половина на 2017 г., производството е останало висящо за
сумите, дължими за втората половина от 2017 година, които районният съд е
присъдил с обжалваното решение.
Предявените искове се основават на твърденията за
притежаван от ответницата самостоятелен обект в комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие'' в гр.Поморие, представляващ апартамент № 235, в бл. А, с площ от 132
кв.м. и прилежащи към него 39.89 кв.м. общи части, както и за взети решения на
Общото събрание на ЕС за определяне на годишна такса за поддръжка и управление
на общите части в комплекса. С решение, взето на 12.11.2014 г. годишната такса
била определена в размер на 9 евро на кв.м., включваща годишна вноска за фонд
„ремонт и обновление“ в размер на 2 евро, и само по изключение за 2015 г. вноската
за фонда е в размер на 3 евро. С последващо решение от 29.06.2017 г. годишната
такса за поддръжка и управление била определена в размер на 5 евро на кв.м., а
годишната вноска за фонд „ремонт и обновление“ в размер на 2 евро на кв.м. Въз
основа на изложените твърдения, ищцовата страна твърди, че са налице двете
кумулативно изискуеми предпоставки за пораждане на задълженията на ответницата
за заплащане на претендираните с исковата молба суми, а именно: взето решение
на ОС на ЕС за определяне размера на етажните разходи и право на собственост
върху обект от ЕС, притежавано от етажния собственик, срещу когото е предявен
иска. Наред с това са изложени и
твърдения относно момента, от който вземанията са станали изискуеми /края на
съответната календарна година/, от който момент се сочи, че ответната страна е
изпаднала в забава и поради това дължи законна лихва върху просрочените
задължения за периода на забавата.
С писмения отговор на исковата молба, ответницата Р.С.К.,
представлявана от пълномощника си адв. Панайот Панайотов прави редица
оспорвания и въвежда възражения по допустимостта и основателността на
предявените искове, част от които се поддържат и пред настоящата инстанция. Възразява,
че не са налице валидни решения на ОС на ЕС, задължаващи ответницата К. да
заплати претендираните суми. В тази връзка заявява, че с решението от
12.11.2014 г. е определена такса за поддръжка и управление само за 2015 г., но
не и 2016 г. и 2017г., и няма предвиден механизъм, въз основа на който
гласуваната за 2015 г. такса да се приложи автоматично за следващите две
години. Възразява се, че решението, с което е определена такса в размер на 9
евро на кв.м. е взето в нарушение на императивната правна норма на 51, ал. 1 от
ЗУЕС. Прави се възражение, че сумите не са дължими, тъй като през процесния
период от време нито ищцовата ЕС, нито трето лице е изпълнявало дейности по
поддръжка и управление на общите части. Твърди се, че поддръжка на общите части
на блок „А“ е извършвана, но не от ищцовата етажна собственост, а от ЕС на блок
„А“. Акцентира на това, че в исковата молба самият ищец не твърди да са
извършвани дейности по поддръжка и управление на общите части, поради което
ответницата не следвало да заплаща разходи, които не са били извършвани.
Намира, че това възражение е относимо и следва да бъде разгледано именно в
настоящото производство, тъй като ответника няма правен способ да въведе същото
в друго производство, още повече, че в случая се претендират суми за отминали,
а не за бъдещи периоди. Възразява се също така относно начина на определяне на
годишна такса върху сбора от чистата площ на апартамента и площта на
прилежащите общи части. Подобен начин на изчисление не бил предвиден нито в
решението на ОС /в което единствено е посочено, че таксата е в размер на 9 евро
на кв.м./, нито в закона. По – скоро и след тълкуване на текстовете от ЗУЕС,
можело да се обоснове извод, че таксата следва да се определя само въз основа
на притежаваните общи части, но не и върху площта на самите обекти от ЕС. Изложени
са подробни съображения относно характеристиките на процесния комплекс,
включващ четири жилищни сгради и една хотелска сграда, последната собственост
на същото дружество, което е определено да извършва поддръжката на общите
части- „Феста хотели“ АД. Предявява се и възражение за недължимост на сумата,
поради отсъствието на ответницата за повече от 30 дни през календарната 2017 г.
Позовава се на съдебна практика /Определение № 1097/2011 по гр.д. № 630/2011 г.
на ВКС, I г.о./, в която е прието разрешението, че нормата на чл.
51, ал.2 от ЗУЕС е императивна и не може да бъде дерогирана по решение на ОС на
ЕС. С
решението от 12.11.2014 г. е определена единствено такса за поддръжка за 2015
година (такава е точката, по която е свикан дневния ред и по този начин следва
да се тълкува и решението на ОСЕС - за приемане на такса за поддръжка
единствено за 2015 г.). За 2016 и 2017 г. няма определена такса, а гласуваната
за 2015г. не може автоматично да се приложи за следващите години, тъй като
такава възможност не е уредена в закона.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа
обстановка.
Между страните
не е спорно, че на 30.06.2017 г. ответницата Р.К. е придобила правото на
собственост върху самостоятелен обект от ЕС, за който се претендират процесните
суми, а именно апартамент № 235, находящ се в комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“, в град Поморие, което се установява от представения по делото Нотариален
акт № **, том ***, рег. № ***/20**
г. на Нотариус Гергана Недина, с рег. № 607 на НК.
Не е спорно, че
на 12.11.2014 г. е проведено Общо
събрание на ЕС в комплекс „Феста апартмънтс Поморие",
на което са взети следните решения: по т.2
от дневния ред е взето решение за избор на „Феста хотели“ АД за компания за
управление и поддръжка, както и за определяне на годишна такса за поддръжка в
размер на 9 евро на кв.м. без ДДС, съгласно предложена от посоченото дружество
оферта. Съгласно втората част на взетото
по т. 2 решение, ОС решава да се създаде фонд „ремонт и обновление“, в който да
се заделят по 2 евро на кв.м. от определената годишна такса за поддръжка от 9
евро, като само по изключение за 2015 г. е определено във фонда да се заделят
по 3 евро на кв.м.
По делото е представен протокол от
проведено на 29.06.2017 г. ОС на ЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е
определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса
за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от дневния ред е
определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м.
След
предявяване на иска, ищцовата ЕС е представила по делото като доказателство
постановеното междувременно решение № ІV-27/08.04.2019 г. по в. гр. дело №
100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, с което съдът е отменил всички решения на
посоченото ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г. С
оглед това новонастъпило обстоятелство, ищецът в допълнителна молба уточнява,
че след отмяната на решенията на ОС на ЕС от 29.06.2017г., размерът на етажните
разходи за 2017 г., съответно на заявените вземания за този период, се
претендират въз основа на предходното решение на ОС от 12.11.2014 г.
Видно
от Решение № 106/10.08.2018 г. по гр.д. № 376 по описа за 2017 г. на ПРС, съдът
е отменил като незаконосъобразни решенията, взети на проведеното на 18.05.2017
г. общо събрание на новоучредената Етажна собственост на сгради, представляващи
блок А, блок Б и блок В от комплекс „Феста Поморие Ризорт“ като е приел, че
посочените три блока са част от целия хотелски комплекс и същите не могат да
формират отделна ЕС. Представено е и Решение № 73 от 23.05.2017 г. по гр.д. №
494 по описа за 2016 г. на ПРС за отмяна на решенията, взети на ОС на етажната
собственост на блок А, проведено на 22.08.2016 г., в мотивите на което, съдът е
обсъдил, че решението от 26.08.2015 г. за създаване на ЕС на блок А е нищожно
поради противоречието му с императивната разпоредба на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС.
Като
доказателства са приети и два броя платежни документи, установяващи извършени
от ответницата К. плащания на суми за дължими такси за управление и поддръжка,
както следва: приходен касов орден от 08.09.2017г. за извършено плащане в полза на ЕС на блок А
на сума в размер на 1128лв. – такса за поддръжка за 2017г. и извлечение от движенията по банкова сметка с
титуляр ЕС на блок Б, от което се установява извършено на 02.10.2018 г. плащане
на сума в размер на 381.79 лева.
По
първата инстанция е разпитан свидетеля К. У., който свидетелства, че считано от
месец юли, 2017 г, когато ответницата Р. К. е закупила апартамент в процесния
комплекс, тя е ползвала същия не повече от две седмици, като до края на 2017 г.
никой друг не обитавал имота.
Съдът намира, че първоинстанционният съд
правилно е установил фактическата обстановка по делото, като не се налага
възприемането от настоящата инстанция на нови фактически изводи. Спорните
въпроси, очертани във въззивната жалба са по приложението на относимите правни
норми.
По исковете, с
предмет дължими такси за управление и поддръжка, съдът намира следното.
За да уважи исковите претенции, с правно
основание чл. 6, ал. 1 т. 10 от ЗУЕС, във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС,
първоинстанционният съд е приел, че са налице и двете предвидени в закона
предпоставки: ответника да притежава обект в сграда – етажна собственост и да е
налице валидно взето решение на общото събрание на ЕС, определящо дължимите от
етажните собственици суми за управление
и поддръжка на общите части, както и за фонд „ремонт и обновление“. Във връзка
с втората предпоставка, съдът е приел, че решенията, взети на проведеното на
12.11.2014 г. общо събрание, не са били оспорени чрез иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, в предвидения едномесечен срок, в който срок по принцип следва да се
релевират и възраженията за нищожността им, поради което същите са влезли в
сила и са станали задължителни за всички етажни собственици. В мотивите на
обжалвания съдебен акт, съдът не е обсъдил възражението на ответната страна,
съдържащо се в отговора на исковата молба, според което определената с
решението от 12.11.2014 г. годишна такса важи само за 2015 г., и същото няма
действие за следващите две години – 2016г. и 2017 г. Именно това възражение се поддържа и пред
настоящата инстанция.
Настоящата въззивната инстанция, за да
отговори на поставения спорен въпрос относно периода на действие на обсъжданото
решение на ОС на ЕС, съобрази даденото в Решение № 313/07.04.2019 г. по гр.д. №
1332/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о. разрешение на въпроса,
по който делото е било допуснато до касационно обжалване, а именно относно
периода на действие на решение на ОС на ЕС за определяне размера на паричните
вноски за разходи за управление и поддържане на общите части. В мотивите на
цитираното решение, ВКС е посочил, че решението на ОС на ЕС преустановява действието
си във две хипотези –при отмяната му по съдебен ред и при приемане на ново
решение, по силата на което предходното преустановява действието си. И е приел,
че когато последващо решение на ОС на ЕС, бъде отменено в производство по чл.
40 от ЗУЕС, то ЕС не може да прилага занапред нито това отмененото решение,
нито предходното такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази
поведението си с предписаното от съда и да проведе ново Общо събрание, на което
съответните решения да бъдат преразгледани и съобразени със закона.
С оглед на даденото разрешение на повдигнатия
пред настоящата инстанция спорен въпрос, съдът намира, че решението на ОС на ЕС
от 12.11.2014 г., на което се основават исковите претенции, няма действие за процесния период 01.07.2017
г. – 31.12.2017 г. Това е така, тъй като таксата за 2017 г. е била определена с
последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017 г., което впоследствие е било
отменено по съдебен ред. След отмяната на това решение, взетото по – рано
решение от 12.11.2014 г. не се прилага автоматично за процесната 2017 г., тъй
като подобно приложение по аналогия не е предвидено нито в закона, нито е
възприето с решение на общото събрание. В този смисъл е и Решение № 35 от
15.04.2021 г. по в.гр.д. № 2251/2020 г. на БОС.
При установена недължимост на таксите за
поддръжка и управление поради липса на действащо за процесния период решение на
ОС на ЕС, предявените искове за заплащане на сумата от 429.70 евро – такса за
поддръжка и управление за 2017 г. и
сумата от 94.96 евро – лихва за забава върху сумата от 429.70 евро за
период от 01.01.2018 г. до 11.02.2019г., подлежат на отхвърляне само на това
основание. След като липсва решение на ОС на ЕС за определяне на дължимата
такса за управление и поддръжка на общите части за 2017 г., то безпредметно е
обсъждането на възражението дали дейности по поддръжка са били реално
извършвани или не. С оглед изложените по – горе мотиви, според които решението
от 12.11.2014 г. е неприложимо за определяне на таксата за поддръжка и
управление за процесния период, то всички възражения касаещи това решение, в частта му с която се определя именно тази
такса са неотносими. Безпредметно е и обсъждането на възражението за
недължимост на таксата за поддръжка и управление поради отсъствието на
ответницата за повече от 30 дни в рамките на календарната 2017 година.
Що се отнася до предявения иск за заплащане на дължимата за 2017 г. вноска за фонд
„ремонт и обновление“, съдът съобрази следното.
Предпоставките за уважаване на предявения иск
с правно основание чл. 6, ал. 1 т. 9 от ЗУЕС, във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС са: ответникът
да е собственик на самостоятелен обект в сградата, в режим на етажна
собственост, да е взето решение на Общото събрание за създаване на фонд
"Ремонт и обновяване", както и да е налице решение на ОС за определяне
на съответните вноски за формиране на фонда.
Между страните не е спорно обстоятелството,
че по силата на взетото на 12.11.2014 г.
решение на ОС на ЕС /последната втора част от решението/, е създаден
фонд „ремонт и обновление“. С решението е определено същият да се формира от вноски в размер на по 2 евро/кв.м. годишно,
които ще бъдат заделени от общата годишна такса определена в размер на 9 евро
на кв.м., като само по изключение за 2015 г. е предвидено да се заделят по 3
евро/кв.м. годишно.
Решението, в частта, в която се създава фонд
„ремонт и обновление“ е оспорено от ответната страна като недопустимо, тъй като
е взето без да е бил предвидена точка в дневния ред с такова съдържание. Наред
с това във въззивната жалба се поддържат и всички възражения за нищожност и
незаконосъобразност на решенията от 12.11.2014 г., част от които е и решението
за създаване на фонда по чл. 50 от ЗУЕС. Тези възражения са приети за
неоснователни от районния съд, с мотиви, че решенията на ОС на ЕС от 12.11.2014
г. не са били оспорени по предвидения в закона ред, а именно чрез предявяване
на иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което същите са се стабилизирали и са
станали задължителни за етажните собственици. Настоящият въззивен състав
споделя така изложените от ПРС мотиви и намира за неоснователни оплакванията на
въззивника досежно материалната незаконосъобразност на решенията от 12.11.2014
г., както и тези за допуснати нарушения на процедурата по оповестяването им по
реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
С оглед на горното, съдът намира, че
решението за създаване на фонд „ремонт и обновление“ е действително и е
породило последици.
Спорен е въпроса дали съществува задължение
за етажните собственици да правят вноски в създадения фонд ремонт и обновление
и в какъв размер. Според въззивницата претендираната такса в размер на 2 евро
на кв.м. годишно е незаконосъобразно определена, като от една страна отново се
възразява, че решението на ОС на ЕС в тази си част е нищожно защото противоречи
на императивните разпоредби на ЗУЕС, а от друга, че е незаконосъобразно, тъй
като липсва основание таксата да се изчислява въз основа на сбора от чистата
площ на апартамента и площта на общите части. Освен това и по отношение на тази
такса се поддържа възражението, че решението е недопустимо и не поражда
последици за процесните периоди след 2015 г., доколкото в дневния ред е
предвидено да се вземе решение за дължимите такси само за 2015 г. Излагат се
оплаквания и за неправилно приложение на чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС – липсвало
решение на ОС за одобряване на разходи за ремонт, а и такива ремонти реално не
били извършени.
Съдът, за да се произнесе по повдигнатите
пред настоящата инстанция спорни въпроси, съобрази пределите на осъществявания
съдебен контрол от въззивната инстанция, съобразно даденото разрешение в т.1 от ТР №1/09.12.2013 г.
по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.. 269 от ГПК, според което съдът
следва да
приложи императивна материалноправна норма, за да обезпечи правилното решаване
на делото, както и че характера на относимата към въпроса норма на чл. 50 от ЗУЕС, касаеща уредбата на фонд „ремонт и обновление“ има именно такъв характер.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 т. 1 от ЗУЕС,
средствата във фонд "Ремонт и обновяване" се набират от ежемесечни
вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание
съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за
страната.
В случая при влязло в сила решение за създаване на фонд
„ремонт и обновление“ и липса на валидно решение за определяне размера на
годишната вноска към този фонд за процесния период – 01.07.2017 – 31.12.2017 г.
/по съображенията, изложени по – горе/, но при определен от законодателя
минимален размер на тази вноска, съдът намира, че са налице предпоставките за приложение
на чл. 162 от ГПК като при основателност на иска, същият следва да бъде уважен в
размер на минимално предвидената от законодателя вноска в размер на един
процент от минималната работна заплата, който е известен за всеки период. Съобразно Постановление на МС № 141/13.07.2017
г., считано от 1 януари 2017 г.
минималната месечна работна за
страната за календарната 2017 г. е в размер на 460 лв. Този факт е ноторно известен.
С оглед гореизложеното, въпреки че дължимите от ответника
месечни суми не са посочени конкретно, те са достатъчно определяеми чрез
извършване на съответните математически изчисления и няма пречка да бъдат
определени. За процесния период от
01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. дължимата
сума е 27.60 лева /седем месеца по 4.60 лева на месец/, до който размер
предявения иск с правно основание чл. 6, ал. 1 т. 9 от ЗУЕС се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед
частичната основателност на втория обективно съединен иск, съдът следва да
разгледа и направеното във въззивната жалба оплакване, според което съдът
зачитайки направеното в исковата молба признание на факта на извършено от
ответницата плащане на сума в размер на 2338.10 лева, следвало да извърши
прихващане на установените задължения. Това възражение е оспорено от въззиваемата
етажна собственост с аргумент, че ответницата К. е заплатила на лице, което не
се явява овластено по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД да получи плащането и
поради което не се е освободила от задълженията си. Посочва се, че сумите са платени
в полза на етажната собственост на блок А, каквато съдът впоследствие е отрекъл
да може да бъде учредена, поради това, че всички сгради в комплекса „Феста
апартмънтс Поморие“ са свързани и не отговарят на изискванията за самостоятелно
управление.
Оплакването на
въззивницата е неоснователно. Съгласно чл. 131 от ГПК възражението за
прихващане следва да бъде заявено най- късно в срока за отговор на исковата
молба. В настоящия случай, такова възражение не е отправено нито в отговора по
чл. 131 от ГПК, нито в хода на първоинстанционното производство, когато
процесуалния представител на ответницата е представил документите за
извършените плащания. Ето защо след като съдът не е бил надлежно сезиран с
възражение за прихващане, то същият не е имал задължение да обсъжда налице ли
са или не предпоставките за извършването му. Доколкото извършеното плащане не е
извършено в полза на ищцовата ЕС, нито на овластено от нея лице, не би могло да
се приеме, че същото има погасителен ефект по отношение на претендираните в
настоящото производство суми.
Относно исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Предпоставките
за уважаване на акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва са: наличие на
изискуемо главно задължение и изпадане в забава на задълженото лице.
Претенцията за
заплащане на сумата в размер на 94.96 лева – лихва за забава върху сумата от
840.40 лева е неоснователна, поради установената по – горе недължимост на
главното задължение за заплащане на претендираната такса за поддръжка и
управление за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г.
Що се отнася до
втория акцесорен иск за заплащане на сумата от 37.98 лева, представляваща
законната лихва върху претендираната сума от 336,98 лева – дължима вноска за
фонд „ремонт и обновление“, съдът намира и този иск за неоснователен, частично
поради недължимост на главното задължение /доколкото съдът прие иска за
заплащане на главницата за основателен до размер на сумата от 27.60 лева/, но
така също и поради липсата на втората
предпоставка – изпадане в забава на длъжника.
В случая
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС не може да намери приложение, тъй като
същата е относима към изпълнение на взето решение на Общото събрание. В
настоящия случай, както бе посочено по – горе липсва действащо решение на ОС, с
което да е определен конкретен размер на дължимата вноска за фонд „ремонт и
обновление“, откъде следва извод, че липсва една от предпоставките за
прилагането на определения в чл. 38, ал.1 ЗУЕС четиринадесетдневен срок за
изпълнение, след изтичането на който етажният собственик се счита за изпаднал в
забава.
Не са налице и
предвидените в чл. 84, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД хипотези – не е налице определен ден
за изпълнение на задължението и липсва покана за плащане, отправена от
кредитора до длъжника.
Ето защо и
мотивиран от горното, настоящият въззивен съд намира, че обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него, съдът следва да постанови ново, с което
посочените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, с изключение на иска
за заплащане на вноската за фонд „ремонт и обновление“, дължима за процесния период
от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. и определена от съда на основание чл. 162 от ГПК и във връзка с чл. 50, ал. 2 т. 1 от ЗУЕС
в размер на 27.60 лева, която сума представлява сбор от ежемесечните
вноски, всяка една в размер на 4.60 лева, която сума се представлява един
процент от МРЗ за 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 27.60 лева
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
С оглед изхода
на делото пред въззивната инстанция, право на разноски, има въззивната страна,
която своевременно е отправила искане за присъждане на сумата от 300 лева -
адвокатско възнаграждение за представителство пред БОС и заплатената държавна
такса в размер на 40 лева. Съобразно отхвърлената и уважената част от предявените искове, Етажната собственост
следва да заплати на ответницата Р. К. сумата от 333 лева – разноски пред
въззивната инстанция. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на
разноски, но не е представила доказателства за извършването на такива, поради
което искането не следва да се уважава.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271,
изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
59/13.03.2020 г. по гр.д. № 159/2019 г. на Районен съд Поморие, В ЧАСТТА, в
която Р.С.К.,
гражданка на ******* *********, родена на **.**.****г., БУЛСТАТ *******с адрес
по регистър БУЛСТАТ гр. **********, к.с. ***** ******2, сгр.*, бл.*, ет. *, ап.
***е ОСЪДЕНА да заплати на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул.
Княз Борис I № 211, представлявана от М.Ч. – председател на УС на ЕС, сумите
както следва: сумата от 429.70 евро
равняващи са на 840.40 лева /осемстотин
и четиридесет лева и 40ст./, представляващи припадаща се за апартамент № 235 годишна такса за управление и поддръжка на
общите части за периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017г. ведно със законната
лихва върху сумата от 840.40 лв. считано от 12.02.2019г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 94.96 лева/
деветдесет и четири лева и 96ст./ лв.
представляваща законна лихва за забава
върху сумата от 840.40лв. за периода от
01.01.2018 г. до 11.02.2019г. като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост (ЕС) на
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес
гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от М.Ч. – председател на УС
на ЕС за осъждане на ответницата Р.С.К., гражданка на *******
*********, родена на **.**.****г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър БУЛСТАТ: гр. **********,
к.с. ***** ******, сгр.*, бл.*, ет.*, ап. ***да заплати сумите както следва:
сумата от 429.70 евро равняващи са
на 840.40 лева /осемстотин и
четиридесет лева и 40ст./, представляващи припадаща се за апартамент № 235
годишна такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.07.2017г.
до 31.12.2017г. ведно със законната лихва върху сумата от 840.40 лв. считано от
12.02.2019г. до окончателното изплащане, както и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 94.96 лева /деветдесет и
четири лева и 96ст./ лв. представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 840.40лв.
за периода от 01.01.2018 г. до 11.02.2019г.
ОТМЕНЯ Решение №
59/13.03.2020 г. по гр.д. № 159/2019 г. на Районен съд Поморие, В ЧАСТТА, в която
Р.С.К.,
гражданка на ******* *********, родена на **.**.****г., БУЛСТАТ *********, с
адрес по регистър БУЛСТАТ гр. **********, к.с. ***** ******, сгр. *, бл.*, ет.
*, ап. *** е ОСЪДЕНА да заплати на
Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. №
ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес: гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211,
представлявана от М.Ч. – председател на УС на ЕС сумата над 27,60 лева /двадесет и
седем лева и шестдесет стотинки/, която сума представлява дължима вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“, формирана като сбор
от дължимите на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС за собствения на ищцата
апартамент № 235 ежемесечни вноски за
Фонд „Ремонт и обновяване“, определени в предвидения от закона минимален
размер, а именно един процент от МРЗ за 2017 г., равняващ се на сума в размер
на 4.60 лева на месец за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г., до пълния претендиран размер от 171.89
евро равняващи са на 336.19 /триста
тридесет и шест лева и 19ст./ , както и за присъждане на законна лихва върху
главницата за сумата над 27.60 лева, считано от датата на предявяване на иска - 12.02.2019г. до окончателното
изплащане, както и за заплащане на сумата
от 37.98 лева / тридесет и седем
лева и 98ст./ - представляваща законна
лихва за забава върху сумата от
336.98лв. за периода от 01.01.2018 г.
до 11.02.2019г. като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост (ЕС) на
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, с адрес гр. Поморие, ул. Княз Борис I №
211, представлявана от М.Ч. – председател на УС на ЕС за осъждане на ответницата Р.С.К.,
гражданка на ******* *********, родена на *.**.****г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър БУЛСТАТ гр. **********,
к.с. ***** ******2, сгр.*, бл.*, ет.*, ап. *** за заплащане на сумата над 27,60
лева /двадесет и седем лева и шестдесет стотинки/, която сума
представлява дължима вноска за Фонд
„Ремонт и обновяване“, формирана като сбор от дължимите на основание чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС за собствения на ищцата апартамент № 235 ежемесечни вноски за
Фонд „Ремонт и обновяване“, определени в предвидения от закона минимален
размер, а именно един процент от МРЗ за 2017 г., равняващ се на сума в размер
на 4.60 лева на месец за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г., до пълния претендиран размер от 171.89 евро равняващи са на 336.19 /триста тридесет и шест лева и
19ст./ , както и за присъждане на законна лихва върху главницата за сумата над
27.60 лева, считано от датата на предявяване на иска - 12.02.2019г. до окончателното изплащане, както и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 37.98 лева /тридесет и седем лева и
98ст./ - представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 336.98лв., претендирана като годишна вноска за Фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2018 г. до 11.02.2019г.
ОСЪЖДА Етажната
собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”. с адрес гр.Поморие,
ул. Княз Борис I № 211, представлявана от М.Ч. да заплати на Р.С.К., гражданка
на ******* *********, родена на **.**.****г.
с пълномощник адв. Панайотов сумата от 333 лева / триста тридесет и три лева/ лева разноски за въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 59/13.03.2020 г. по гр.д. № 159/2019 г. на Районен съд Поморие в останалата част.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.