Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен,07.12.2018. г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд в публично заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретаря Иглика Игнатова, като разгледа докладваното от съдия
Николаев н.а.х.д. № 2658 по описа за 2018 год., и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Електронен фиш Серия-К № 2307631 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от О.н.М.н.П.Т. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 150,00 лв., за това, че на 15.09.2016г. в 19:26 часа, на път Е-83, км.89.2, Околовръстен път Плевен, с МПС – „МЕРЦЕДЕС Е 270 ЦДИ“ с рег. № *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, а именно: при разрешена скорост 90км/ч., установена скорост 128 км/ч., превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч., с което е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1, във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от така издадения електронен фиш е останал жалбоподателят П.Т.Т., който го обжалва и моли съда да бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
На 15.09.2016г.
в 19:26 часа, с автоматизирано
техническо средство – стационарна радарна система тип “MULTA RADAR” №
00209D32F66C, било заснето движението на МПС - лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС Е 270
ЦДИ“ с рег. № ***, който се движел по път Е-83, км.89.2, Околовръстен път
Плевен със скорост от 128 км/ч. Максимално разрешената скорост на
движение в посочения пътен
участък била до 90 км/ч., а процесният автомобил се
движел със скорост от 128 км/ч. Поради движението си с превишена
скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано
техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”. Въз основа
на заснемането бил издаден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия Серия-К № 2307631, в който като нарушител е вписано името на жалбоподателят П.Т.Т.. В описателната част на фиша е
вписано движение с установена скорост от 128 км/ч – превишаване с 38 км/ч. За дата и час на нарушението са
вписани показанията на техническото средство, което видно от приложения
Протокол от проверка № 23-ИСИ/17.03.2016г.
е преминало последваща проверка, а за място на нарушението - Е-83, км
89.2 Околовръстен път Плевен.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично
установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на
съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснета снимка № 029
със стационарна радарна система
тип “MULTA RADAR”. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от
Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е
приобщено по съответния ред по делото.
Видно от
представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и Протокол от проверка № 23-ИСИ/17.03.2016 г., системата
за видеоконтрол е одобрена и проверена на 17.03.2016 г. и същата е регистрирала
грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на ±3 км/ч. и ±3% над
100 км./ч.
Освен това, техническото
средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било обозначено
по реда посочен в чл.189, ал.4 от ЗДвП. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че видно от представеното
като писмено доказателство по делото Удостоверение от Директор ОПУ Плевен към АПИ се
установява, че монтираната стационарна радарна система тип „MULTA RADAR” № 00209D32F66C е била сигнализирана
по предвидения в закона ред чрез поставяне на пътни знаци Т17 “RADAR” на главен път I-3 „Бяла Ботевград“, съответно на км.89+175
дясно и км.89+887 ляво.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното
място е 50 км/ч, извън населено
място – 90 км/ч, а по
автомагистрала – 130 км/ч, а
според ал.2 на цитираната правна
норма когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване
на електронния фиш за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 km/ч, водачът се наказва с глоба от 150 лева. Следователно, деянието, за
което е наложено на жалбоподателя административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
От
представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на
МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата
на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС Е 270 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Д.П.П. към момента на заснемането
е бил жалбоподателят П.Т.Т. в качеството му на управител на посоченото дружество.
В конкретния случай съдът счита, че спрямо лицето административно наказващия орган правилно е
приложил санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, предвиждаща
налагане на наказание глоба в размер на
150 лева за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя относно
изтичане на давностния срок, предвиден в
чл.34, ал.1 от ЗАНН.
В производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните
правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за неуредените случаи –
чл.189, ал.14 от ЗДвП.
Трайно установено положение и в теорията
и практиката е, че електронния фиш представлява специфичен правен акт,
съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но който не може да бъде приравнен
нито на АУАН, нито на НП. Доколкото при
издаването на електронния фиш липсват изисквания за съставяне на два отделни
акта – първия – АУАН, служещ за слагане началото на производството и имащ
характер на предявено обвинение (частично аналогичен с обвинителния акт в
наказателното производство), вторият – наказателно постановление, имащ характер
на правораздавателен акт, с който се налага предвиденото за конкретното
нарушение административно наказание, не може да се приложи разпоредбата на
чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като при издаване на електронния фиш установяване на
нарушението става с автоматизирано техническо средство, но не се издава акт
аналогичен на АУАН и не се връчва такъв.
В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната
давност, при която административнонаказателното преследване се изключва,
независимо, че електронния фиш, с който е наложено наказанието не е влязъл в
сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК.
Настоящият състав счита, че следва да разгледа приложимостта и на тази
разпоредба, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата
на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Доколкото правомощието на държавата да
реализира административно наказателната отговорност на нарушителя с влязъл в
сила електронен фиш не може да бъде неограничено във времето, то следва да се
приеме, че в случая с електронните фишове следва по аналогия да намери
приложение чл. 80, ал.1, т.5 НК.
Съгласно чл.80,
ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност когато то не
е възбудено в продължение на три години. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо
от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
предходния член. С оглед посочените норми, административнонаказателното
преследване се изключва, ако са изтекли четири и половина години, считано от
момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 15.09.2016г.,
от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната погасителна
давност и той изтича на 15.03.2021г., тоест към настоящия момент същият не
е изтекъл.
Предвид изложените съображения, съдът намира,
че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Електронен фиш Серия-К № 2307631 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР-Плевен, с който на П.Т. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 150,00 лв., за това, че на 15.09.2016г. в 19:26 часа, на път Е-83, км.89.2, Околовръстен път Плевен, с МПС – „МЕРЦЕДЕС Е 270 ЦДИ“ с рег. № *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, а именно: при разрешена скорост 90км/ч., установена скорост 128 км/ч., превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч., с което е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1, във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: