№ 1357
гр. С., 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110158400 по описа за 2021 година
Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК Б. Н. СТ. иск за
установяване, че „Е.М.“ЕООД дължи на ищеца сумата от 65,70лв. законна лихва за забава
върху главница в размер на 668,07лв. за периода от 08.08.2020г. до 27.07.2021г. за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 44201/2021г. на 179
състав.
Ищецът твърди, че процесната сума представлява законна лихва върху сумата
668,07лв., която сума ответникът „Е.М.“ЕООД е осъден да заплати на ищцата след влязла в
сила ЗИПЗ по ч.гр.д.36501/2020г.. Твърди се че поради неплащането на дължимата главница
върху нея се дължи законна лихва в претендирания размер. Претендира разноски за
производството.
Ответникът „Е.М.“ЕООД в законоустановения срок признава иска. Претендира
разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за образуване на делото.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 27.07.2021 год., ищцата Б. Н. СТ. е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа, на
което е било образувано ч.гр.дело №44201/2021 год. по описа на СРС Въз основа на
подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от
сумата от 65,70лв. законна лихва за забава върху главница в размер на 668,07лв. за периода
от 08.08.2020г. до 27.07.2021г.
Ответникът е депозирал на 03.09.2021г. възражение срещу предявения иск,поради
което съдът е дал указания за предявяване на иск за установяване на процесното вземане.
Не е спорно по делото, че Б. Н. СТ. е депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу „Е.М.” ЕООД , с което е искала съдът да осъди „Е.М.” ЕООД да й
заплати следните суми: 668,07 лв. главница и 184, 85 лв. лихва за периода 16.11.2017г. -
1
07.08.2020г., като въз основа на цитираното заявление е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение на 10.09.2020г. по ч.гр.д. 36501/2020г. Доколкото не е постъпило
възражение от страна на ответника –длъжник заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Ищецът твърди, а и ответникът не оспорва, че не е платил дължимата сума в размер
на 668,07 лв. на ищцата. Поради гореизложеното, ответното дружество е изпаднало в забава
да плати на ищцовата страна сумата в на 668, 07 лв.
Издадената заповед за изпълнение представлява покана за плащане и длъжникът е в
забава от тази дата, поради което от 27.07.2021г. ответникът дължи, той дължи обезщетение
за забава в размер на 65,70 лв. - законната лихва за периода 08.08.2020 г. до 27.07.2021 г.
Доколкото ответникът признава предявения иск и не оспорва изложеното в исковата
молба, съдът приема, предявения иск за доказан както по основание, така и по размер.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът твърди, че не следва на ищцовата страна да бъдат присъждани разноски
за производството, доколкото не е дала повод за образуване на делото. Твърдението не е
основателно, доколкото с неплащането на дължимите суми по издадената ЗИПЗ срещу
„Е.М.“ЕООД е дала повод за завеждане на делото, а впоследствие е депозирано и
възражение, с което е оспорена дължимостта на вземането, като признанието на иска е
направено едва в исковото производство.
На ищеца се дължат разноски за държвана такса в размер на 25лв. за заповедното
производство и сумата от 26,13лв. – държавна такса за исковото производство
И в двете инстанции ищецът е представляван от адвокатосъществил безплатна
правна помощ, както в исковото така и в заповедното производство на който се дължи
сумата от 360 лв. за исковото производство и сумата от 360 лв . за заповедното производство
- – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от Б. Н. СТ. ЕГН:
********** гр. С., ***, срещу Е.М. ЕООД ЕИК: *** гр. С., ***, с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, , че Е.М. ЕООД дължи на Б. Н. СТ. сумата от 65,70 BGN /шестдесет
и пет лева и 70 стотинки/ законна лихва за периода от 08.08.2020г. зо 27.07.2021г. върху
сумата от 668,07, за която сума е установено , че е недължимо платена в производството по
изп.дело №20088440401293 по описа на ЧСИ С.Я., ведно със законна лихва от 27.07.2021г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по гр.д. № 44201/2021 г. по описа на СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА Е.М. ЕООД ЕИК: *** гр. С., *** да заплати на Б. Н. СТ. ЕГН: **********
гр. С., *** на основание чл.78,,ал.1 ГПК сумата от 25лв. - разноски в заповедното
производство и сумата от 26,13лв. - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Е.М. ЕООД ЕИК: *** гр. С., ***, да заплати на адвокат В.Ф. С., с ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 360 лв., разноски в
заповедното производство, както и сумата от 360 лв., разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3