РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. гр. Добрич, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500080 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз
основа на жалба рег.№ 271145/29.12.2021 год. на „БУЛГРЕЙН“ ЕООД ЕИК:
********* гр. Д., ул. „Х.Д.**, подадена срещу решение № 260567/01.11.2021
год. по гр.д.№ 3756/2020 год. на Районен съд Добрич,с което е признато за
установено на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК в
отношенията между ищеца Министерство на земеделието и храните - гр.
С., бул. "Х.Б.**, представлявано от Министъра на земеделието и храните
и ответника „БУЛГРЕЙН“ ЕООД ЕИК: ********* гр. Д., ул. „Х.Д.**, че
ответникът дължи на ищеца сумата, предмет на издадената заповед за
незабавно изпълнение № 848 от 24.08.2020 год. по ч.гр. д. №2048 по описа
за 2020 год. на ДРС, а именно сумата 19 356,11 лева - дължима лихва за
просрочие върху заплатена с просрочие втора вноска (дължима в размер на
50 % от годишната арендна вноска, т.е. в размер на 44444.72 лева) за
стопанската 2019/2020 год. по договор за аренда с нотариална заверка на
подписите №ТА-19/20-1-32, вписан под №***, том ІІ, вх. рег.
№1716/12.09.2019 год., в размер на сбора от лихвата за просрочие върху
1
сумата от 10000 лева за периода от 01.02.2020 год. до 28.05.2020 год. в размер
на 3450 лева, лихвата за просрочие върху сумата от 10000 лева за периода от
01.02.2020 год. до 01.06.2020 год. в размер на 3660 лева и лихвата за
просрочие върху сумата от 24444.72 лева за периода от 01.02.2020 год. до
16.07.2020 год. в размер на 12246.11 лева.
С доводи за недопустимост, респ. неправилност на обжалваното
решение се настоява то да бъде обезсилено и производството по делото
прекратено, а в условията на евентуалност да бъде отменено и заявената
претенция изцяло отхвърлена.
Страната изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд
относно правното значение на плащане от длъжника в хода на
изпълнителния процес, удовлетворяващо вземането за което е издаден
изпълнителен лист ,с направеното от съда тълкуване на клаузата на т.5.3 от
арендния договор, както и с преценката му, че уговорената лихва имала
функцията на неустойка, която не е прекомерна , не противоречи на добрите
нрави и не са налице условията за намаляването й до размера на законната
лихва.
В писмено становище рег.№ 260468/07.02.2022 год., пълномощникът на
министъра на земеделието изразява становище за неоснователност на
жалбата,която настоява да не бъде уважавана.
При служебната проверка на решението по реда на чл.270 ал.3 от ГПК
,съдът установи порок, който го определя като недопустим съдебен акт.
Разгледаните от Районен съд Добрич кумулативно обективно съединени
искове за установяване съществуване на вземания в общ размер от 19 356.11
лева ,предмет на заповед № 848/24.08.2020 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.д.
№20203230102048/2020 год. на Добричкия районен съд,които черпят
правното си основание в разпоредбите на чл. 422 ал.1 ,във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 92 от ЗЗД .
Установителната претенция е заявена с искова молба рег.
№267899/21.12.2020 год. ,подадена от ищеца Държавата,чрез министъра на
земеделието,храните и горите с изрично посочване,че е по повод подадено
възражение от 16.11.2020 год. от „Булгрейн“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
заповед № 848/24.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз
2
основа на документ по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.д.
№20203230102048/2020 год. на Добричкия районен съд,както и че се подава
на основанието по чл. 422 ал.1 ,във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Основана е на твърдения за сключен на дата 04.09.2019 год. договор за
аренда № ТА-19/20-1-32, вписан в Служба по вписвания, гр. Т. като акт №
***, том II, вх. № 1716/12.09.2019 год. между министъра на земеделието,
храните и горите, представляван от директора на ОДЗ, гр. Д. - инж. Д.А.И. и
„Булгрейн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Д., ул. „Х.Д.** с предмет временно възмездно ползване на земеделска земя от
държавния поземлен фонд (ДПФ) в размер на общо 881.839 дка в землищата
на с. Б., с. В., с. Г., с. К., с. М.и., с. С. и гр. Т. общ. Т., обл. Д. срещу годишно
арендно възнаграждение.Дружеството-арендатор заплатило на части и със
забава втората вноска от арендното възнаграждение за 2019/2020 год.,като
общата сума на непогасените възлизала на сумата от 19 356.11 лв.
Отправено е било искане да бъде постановено съдебно решение,по
силата на което да бъде признато за установено и ответника „Булгрейн“
ЕООД осъден да заплати на Министерството на земеделието ,храните и
горите,представлявано от Д.Ж.Т. –министър на земеделието ,горите и
храните по силата на посочения договор за аренда сумата от 19 356.11
лв.
Договора за аренда № ТА-19/20-1-32/04.09.2019 год. , вписан в Служба
по вписвания, гр. Т. като акт № ***, том II, вх. № 1716/12.09.2019 год. е
посочен в заявление рег.№ 14148/20.08.2020 год. като документа,от който
произтича вземането,така също и като правопораждащия претендираното
парично вземане относно лихви за забавено плащане на арендна вноска факт.
В т.2 от заявление рег.№ 14148/20.08.2020 год. е посочен като
заявител министъра на земеделието и горите.
В разпореждане № 8853/24.02020 год. по ч.гр.д.№ 20203230102048/2020
год. , Добричкия районен съд е посочил,че разглежда заявление на
Министерството на земеделието,храните и горите,представлявано от
министър Д. Ж. Т. за заплащане на парична сума в размер от 19 356.11
лв.,представляваща дължима лихва за просрочие върху заплатена с
просрочие втора арендна вноска за стопанската 2019/2020 год. по договора за
аренда № ТА-19/20-1-32/04.09.2019 год. , вписан в Служба по вписвания, гр.
3
Т. като акт № ***, том II, вх. № 1716/12.09.2019 год. и е било
разпоредено:Длъжникът „Булгрейн“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „Х.Д.** да заплати на
кредитора Министерството на земеделието,храните и
горите,представлявано от министър Д.Ж.Т. сумата от 19 356.11 лева
,представляваща дължима лихва за просрочие върху заплатена с просрочие
втора вноска (дължима в размер на 50 % от годишната арендна вноска, т.е. в
размер на 44444.72 лева) за стопанската 2019/2020 год. по договор за аренда с
нотариална заверка на подписите №ТА-19/20-1-32, вписан под №***, том ІІ,
вх. рег. №1716/12.09.2019 год., равняваща се на сбора от лихвата за просрочие
върху сумата от 10000 лева за периода от 01.02.2020 год. до 28.05.2020 год. в
размер на 3450 лева, лихвата за просрочие върху сумата от 10000 лева за
периода от 01.02.2020 год. до 01.06.2020 год. в размер на 3660 лева и лихвата
за просрочие върху сумата от 24444.72 лева за периода от 01.02.2020 год. до
16.07.2020 год. в размер на 12246.11 лева.С такова съдържание са издадената
заповед № 848/24.08.2020 год. и изпълнителен лист № 225/24.08.2020 год.
С исковата молба по чл.415 ал.1,респ. чл.422 ал.1 от ГПК,кредитор
предявява иск срещу свой длъжник за установяване съществуването на
вземането си,чийто предмет кореспондира с предмета на оспорената заповед
за изпълнение. Вземането на кредитора следва точно да съответства на
задължението,което е посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 от ГПК,а
страните в исковото производство,изключая хипотези на правоприемство са
страните в заповедното производство, посочени в заповедта съгласно чл.412
т.4 от ГПК,т.е. активно легитимиран да предяви иска е кредитор,в чиято полза
и по негово искане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, а надлежен ответник по иска следва да е длъжникът.В общия
случай едно и също физическо /юридическо лице е кредитор на
вземането,заявител в заповедното производство и ищец в исковото
производство.
Държавата и Министерството на земеделието са различни правни
субекти , ако и в определени случаи ,министъра на земеделието да упражнява
права на държавата,респективно да представлява както нея ,така и
самостоятелното юридическо лице Министерство на земеделието.
Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 изр.2-ро от ЗСПЗЗ , министърът на
4
земеделието, храните и горите упражнява правата на собственика (държавата)
за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда,
учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна
със земеделски земи на физически и юридически лица по парична
равностойност, определена съгласно наредбата по чл. 36 ал. 2,като детайлно
процедурата по отдаване под наем и аренда на земите от ДПФ е
регламентирана в чл. 24 а и сл. от ЗСПЗЗ,респ.ППЗСПЗЗ.По тази причина и
по изключение от разпоредбата на чл. 31 от ГПК,представителството на
държавата по дела относно земи от държавния поземлен фонд се осъществява
не от министъра на регионалното развитие и благоустройство, а от
министъра на земеделието, храните и горите.
Разпоредбата на чл.15 ал.3 от ГПК ( отм.),респ.чл. 26 ал.4 от ГПК (нов)
предоставя възможност на лице, което не е носител на спорното материално
право да предяви иск за защитата му, заемайки в определени случаи
процесуалното положение на главна страна в производството вместо лицето,
носител на спорното материално право. Характерно за процесуалната
субституция е, че съдебното решение обвързва носителя на спорното
материално право-така решение № 72/21.07.2014 год. по гр.д.№ 7698/2013
год. на ВКС,ІІ г.о.
Съобразно разпоредбата на чл.2 ал.1 и 3 от Устройствения правилник
на министерството на земеделието, храните и горите ,то е самостоятелно
юридическо лице на бюджетна издръжка и се представлява от министъра на
земеделието, храните и горите или от оправомощени от него длъжностни
лица.
Вземането ,предмет на заповедта по чл. 417 от ГПК и иска по чл. 422
ал.1 от ГПК е парично и е елемент от правоотношение,възникнало по
договор,сключен от министъра на земеделието за отдаване под аренда на
земи от държавния поземлен фонд .С оглед индивидуализиращите белези на
договора –субекти и характеризиращи престации,кредитор на процесното
вземане не е Министерството на земеделието.
Заповедта за изпълнение в качеството си на съдебен акт може да бъде
нищожна или недопустима. Доколкото издаването на валидна заповед за
изпълнение е предпоставка за допустимостта на установителните искове по
чл. 422 от ГПК, преценката за наличието на валидна заповед за изпълнение
5
съставлява част от проверката за допустимост на производството, която съдът
извършва служебно-така решение № 50011/26.09.2022 год. по т.д.№ 1964/2020
год. на ВКС,І т.о. и решение № 81/20.07.2015 год. по т.д.№ 1823/2014 год. на
ВКС,І т.о. Посочено е ,че предмет на установителния иск по чл.422 ал.1 от
ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК може да
бъде само вземането по чл. 417 от ГПК,за което е издадена заповедта за
изпълнение.Ако не е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане,искът по чл. 422 ал.1 от ГПК е недопустим. Съобразно разпоредбите
на чл. 415 ал. 1 и ал. 3 от ГПК , заявителят може да предяви иск за вземането
си и в случай, че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, но в този
случай искът за вземането, индивидуализирано в заявлението, е
осъдителен.На липсваща заповед за изпълнение следва да се приравни
нищожната такава, доколкото същата не поражда правни последици.
Въпреки, че в този случай заповед е издадена и срещу нея може да бъде
подадено възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК, защитата на спорното
материално право не може да се осъществи посредством установителен иск, а
чрез осъдителения иск за паричното вземане по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.
1 т. 3 от ГПК и чл.415 ал.3 от ГПК .
Издадената по ч.гр.д.№ 20203230102048/2020 год. на Районен съд
Добрич заповед № 848/24.08.2020 год. е недопустима,тъй като не
съответства на поисканото в заявление рег.№ 14148/20.08.2020 год. –
разпоредено е длъжника да заплати парична сума не на посочения
заявител/кредитор, а на юридическо лице,което не е отправило до съда
искане за издаване на заповед за изпълнение.Касае се до нарушение на
диспозитивното начало,като съдът се е произнесъл извън предмета на
заявлението и по отношение на неучастваща страна.
За разлика от нищожния съдебен акт,недопустимият неподлежащ на
обжалване съдебен акт,каквато е заповедта по чл. 417 от ГПК ( обжалваема
само в частта за разноските ),поражда правни последици. Независимо, че
процесната заповед поражда правни последици, заведеният въз основа на нея
установителен иск по чл. 422 ГПК се явява недопустим, тъй като предмет на
този иск, предвид обусловеността му от заповедното производство, могат да
бъдат само тези вземания, за които е издадена съответната заповед за
изпълнение,т.е. след като в процесния случай не е издадена заповед за
изпълнение за вземане на държавата като кредитор ,то защита на спорното
6
материално право не може да се осъществи посредством специалния
установителен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, а чрез осъдителен иск за
паричното вземане.
Искова молба рег.№267899/21.12.2020 год. е нередовна и не е била
уточнява , от гледна точка на страни и отправено до съда искане за защита
(чл.127 ал.1 т.2 и т.5 от ГПК).Подадена е била от Държавата,чрез министъра
на земеделието,храните и горите като ищец ,изложила твърдения за
обвързаността си с ответното търговско дружество по договор за аренда с
предмет земеделски земи от държавния поземлен фонд ,задълженията по
който за заплащане на арендно възнаграждение не били изпълнени от
длъжника на падежа, поставяли го в забава и обуславяли заплащане на
уговорената лихва за просрочие. Исковата молба е предявена по указания на
съда и по повод подадено от длъжника възражение срещу заповедта за
изпълнение.Независимо ,че държавата е считала ,че нейно е вземането за
изтекли лихви за забава е претендирала установяването му в полза на
Министерство на земеделието ,респ.осъждането на ответника да заплати
паричната му стойност на Министерство на земеделието,т.е. претендирана е
съдебна защита едновременно с установителен и осъдителен ефект спрямо
друг правен субект,несъответно на обстоятелствената част на исковата молба
и при липса на активна легитимация.
Исковата молба не е била счетена за нередовна и не е била уточнявана В
производствата пред Добричкия районен съд и Добричкия окръжен съд като
страна е участвала Държавата,чрез министъра на земеделието,храните и
горите .В мотивите на обжалваното решение и като част от съдържанието му
по смисъла на чл. 236 ал.1 т.4 и 5 от ГПК,Районен съд е посочил ,че
разглежда производство,образувано по искова молба на Министерството на
земеделието,храните и горите и постановил ,какво признава за установено в
отношенията между ищеца Министерството на земеделието,храните и горите
и „БУЛГРЕЙН“ ЕООД.
Горното води до извод,че обжалваното решение е недопустимо,като
постановено по искова претенция на Министерството на
земеделието,храните и горите,каквато не е била заявявана,поради което
следва да бъде обезсилено .Не е била разгледана нередовно заявената
претенция на Държавата при противоречие между обстоятелствена част и
7
отправено до съда искане,поради което делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от етапа на предприемане действията по чл.129и чл. 130 от ГПК
съобразно настоящото изложение.При новото разглеждане следва да бъде
разпределена и отговорността за разноските ,сторени от страните до
настоящия момент.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260567/01.11.2021 год. по гр.д.№ 3756/2020 год. на
Районен съд Добрич и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Добрич за
разглеждане на исковете,предявени от Държавата,чрез министъра на
земеделието,храните и горите „Булгрейн“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „Х.Д.** .
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8