Решение по дело №1137/2018 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 265
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Антоанета Маринова Симеонова
Дело: 20184340101137
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                                  РЕШЕНИЕ

 

                                       265

 

                     гр. Троян,  17.07.2019 година

 

 

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд                                  първи състав

на седемнадесети юни                                  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията Симеонова

гражданско дело № 1137 по описа на съда за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК   

 

Съдът е сезиран с  иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявен от „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********, чрез адв.Р.Д. от САК, против С.М.Б. ***.  Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на  което е издадена Заповед за  изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ******.

В ИМ се твърди, че отв. С.М.Б., ЕГН **********, е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg,  като е предоставила личните си данни при попълване на регистрационната форма за кандидатстване. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен  на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС" ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра" № *****. и желаната сума в размер на 1200 лева й е била преведена чрез системата еРay и получена от същата на каса на партньорски офис на „Изипей" АД срещу представена от С.М.Б. лична карта.

Твърди се, че съгласно формата за кандидатстване С.М.Б. е имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението си или да й бъде предоставена такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване тя е избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС" ООД, с което на основание т.4 от договора, сключен между страните, се е задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант" за предоставената услуга. „КРЕДИТ ИНС" ООД има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП" ООД, peг. номер ******., съгласно който „БИКНЕЛ КОРП" ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължава да гарантира вземанията на КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ.

Съгласно условията на сключения договор, „КРЕДИТ ИНС" ООД е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант", като общият размер на задължението е ******., платимо ведно с главницата на дванадесет равни месечни вноски със следните падежи: ***************

Първите две вноски с падежи, настъпили съответно на ***************., са изцяло погасени от страна на длъжника. Към дата 18.07.2018г. кредитополучателят Б. не е осъществила никакво последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на *************.  Съгласно чл.86 ЗЗД С.М.Б. дължи на „КРЕДИТ ИНС" ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на ***************

Предвид разпоредбата на т.6 от договора, сключен между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса „Гарант" и разноски. Твърди се, че ответницата е уведомена по имейл - електронно съобщение на посочения от нея в заявката за кредит личен адрес на електронна поща, с който на 29.05.2018г. дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на С.М.Б., ЕГН **********, че същата дължи на „КРЕДИТ ИНС" ООД сумата от ****************/- главница, на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" ********** /**************** - договорна лихва за периода 28.12.2017 г. - 19.07.2018г.; сумата **************

Претендират се направените разноски в заповедното и в настоящето производство.

  При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК отв.Б.  не е представила писмен отговор,  не е взела становище по иска. За последиците от непредставяне на отговор и неупражняване на права ответницата е уведомена с разпореждане от 02.01.2019г.

 В съдебно заседание за ищцовото дружество , редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. В ИМ е направено искане делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Ответницата С.М.Б., р.пр., не се явява и не се представлява в с.з.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Ищецът претендира съществуване на вземане в  размер на ************ и акцесорни вземания за договорна лихва и лихва за забава, като основава претенцията си на Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА“ № ************** сключен от разстояние с ответника, по силата на който ищецът му предоставил заем в размер на *************

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № ********** е, че по заявление на „КРЕДИТ ИНС” ООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ********** с която е разпоредено длъжникът С.Б. да заплати на кредитора  сумата *************, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит „Екстра” № ********** ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2018г. до окончателното й изплащане; сумата ************** представляваща договорна лихва за периода от 28.12.2017г. до 19.07.2018г., сумата ************* представляваща договорна такса „Гарант” за периода от 28**************** представляваща законна лихва за забава за периода от 29.03.2018г. до 19.07.2018г.; сумата ********** -  разноски по делото за платена държавна такса и ********** - адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед на което с разпореждане № 1521/29.10.2018 г. по ч.гр.д. № ***********, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването.

По делото е представен неподписан документ с наименование „заявка № 73412“, с информация за кандидата, заявката, кредита, плащане, работа, данни от лична карта, адрес и др.  Представен е и неподписан документ с наименование Договор за потребителски кредит „Екстра” № ********** и приложение №1 към него, между „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********, като кредитодател и С.Б., като кредитополучател, с предмет предоставяне от страна на кредитора на кредитополучателя на потребителски кредит в размер на *********** срещу поето насрещно задължение за връщане на предоставената сума ведно с уговорената лихва в срок ************* на равни месечни вноски, всяка в размер ********** лева, включваща ********** главница, //////. договорна лихва ///////// такса „гарант“. Съгласно договора, дългът по кредита се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 % и 49.7%  годишен процент на разходите по кредита. Съгласно разпоредбите на договора и приложимите общи условия, кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски.

Представени са Общи условия за предоставяне на кредити на „КРЕДИТ ИНС” ООД.

По делото е представена разписка за извършено плащане от 28.12.2017г., в която е отразено, че на тази дата „КРЕДИТ ИНС” ООД, като наредител, е превел сумата от 1200,00 лева в полза на  С.М. Б************ чрез системата на ЕаsyPay. В разписката не е отразено получаване на сумата от конкретно лице.

Представено е удостоверение от БНБ, от което се установява, че ищецът е вписан в регистъра по чл.3, ал. 2 ЗКИ.

Представен е договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредит от 25.10.2014г. между „КРЕДИТ ИНС” ООД и „БИКНЕЛ КОРП” ООД, съгласно който последното се задължило да гарантира вземанията на ищеца по отпуснати потребителски кредити, ако заемателите са избрали тази опция.  

Представени са два документа, установяващи плащане, като само единия удостоверяващ плащане по посочения кредит- разписка за сумата 180.00 лева с наредител Дочо Ангелов Ралчевски. Другият документ - преводно нареждане за сумата от 200.00 лева с наредител С.М.Б., не удостоверява, че плащането е направено по процесния договор за кредит.

Представен е препис от писмо до електронна поща от 29.05.2018г., с което ищецът кани ответницата да заплати дължимите суми по договор за кредит № ***** , като е посочено, че са просрочени 3 броя вноски и е настъпила предсрочна изискуемост на всички дължими по договора суми.

По допустимостта на предявения иск

Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

  Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422,ал.1 ГПК, легитимиран да предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедното производство по реда на чл.410 и сл. ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение,а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.

  Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран в разпоредбата на чл.415,ал.1 ГПК.

При така установеното по делото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване основанието, от което произтича претендираното вземане, а именно: да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, наличието на сключен договор за заем между него и ответника, по който е била предоставена и получена твърдяната парична сума, както и уговорена такса гарант; настъпил падеж и конкретния размер на дълга, който се претендира; че в договора е уговорена възнаградителна лихва, нейния размер и период; както и факта на забавата, включително продължителността й.

Легалната дефиниция на понятието „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6 ЗПФУР, според който  това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8 – чл. 10 от ЗПФУР информация. В глава ІV от последния са уредени и правата на потребителя да се откаже или да прекрати договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже изпълнението на задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазването на срока за отказ на потребителя от сключения договор съгласно чл. 12, ал. 1 ЗПУФР; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора, а при необходимост и за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, а според ал. 2 на цитираната норма за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /с предишно наименование Закон за електронния документ и електронния подпис/.

Тъй като договорът за заем за потребление е реален договор – фактическият състав на сключването му завършва с предаването на парите или вещите, то в тежест на ищеца в настоящото производство е да установи и факта на предаването на определената в договора паричната сума на ответника.

По отношение на представените с исковата молба договор за кредит от разстояние,  неподписан за кредитополучател и общи условия към същия, съдът намира, че същите не удостоверяват наличието на облигационна връзка, породена от договор за заем.

               В конкретния случай не са представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните посредством договаряне, осъществено чрез средства за комуникация  от разстояние. Липсват и доказателства, че  ответницата Б., посредством електронната страница на заемодателя, е подала искане за получаване на паричен заем или се е съгласила да получи такъв, или изобщо е изразила воля в тази посока, както се твърди от ищеца. Съгласно общите условия, представени от ищеца, кредитополучателят следва да получи електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което се уведомява дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, при които е кандидатствал, като това писмо следва да съдържа линк към договора, при което кандидатът следва да се запознае със същия и да го потвърди. След потвърждаването му се счита, че между кандидата и „Кредит Инс“ООД има сключен договор за потребителски кредит / т.4.10 от ОУ/. В случая не са представени доказателства нито на електроне, нито на харктиен носител разпечатки , от които да се установи потвърждаването от страна на Б. и съответно-сключването на процесния договор.

               В настоящия случай ищецът не доказа, че е изпратил представеният по делото договор на електронната поща на ответника Б., за да се приеме, че е изразено от нея съгласие за сключване на договора. За да се приеме, че потребителят е обвързан от предложения му от доставчика договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът следва да докаже, че потребителят е запознат с неговото съдържание, както и че е заявил изрично, че приема същия. По настоящето дело ищецът не ангажира доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че ответницата не е обвързана от включените в процесния договор клаузи.

В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние е уредена възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която от отправяне на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние (чл.6). Преди потребителят да бъде обвързан от предложението или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора и да му предостави информацията по чл.8 и чл.9 от ЗПФУР на хартиен или друг носител, достъпен за потребителя (чл.10, ал.1 ЗПФУР).

В конкретния случай са предоставени разпечатки от електронните документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация, но не са ангажирани доказателства, които установяват, че С.Б. е авторът на електронната заявка от 28.12.2018 г. и доставчикът на финансовата услуга от разстояние я е уведомил своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съответно, че й е предоставил информацията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл.10 от същия закон.

В чл.18, ал.1 ЗПФУР е предвидено, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже изпълнение на задълженията си за предоставяне информация на потребителя, както и получаване съгласието на потребителя за сключване на договора. Изпълнението на посочените условия от страна на ищцовото дружество не бе установено в настоящото производство. Липсват доказателства за установяване факта, че ответницата е потвърдила сключването на договора, като е избрала изпратения от заемодателя линк за потвърждение, както и такива, че съобразно чл.4.10 от ОУ и е изпратено писмо на електронната поща съдържащо линк към „Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“. При това положение не може да се приеме, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит „Екстра“ **********

В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните, от което следва извод, че ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил изпратен по електронен път, както се твърди, стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от кредитната институция, предоставила заема. Представени са  формуляри на Общите условия и на Договора за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, върху които очевидно няма как ответницата да имала възможност да повлияе. Видно е още от договора и приложение 1 към него, в което е посочен начина на погасяване, че кредиторът  се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на дължимата договорна лихва /********* размер на такса гарант /************ и обща главница, такса и лихва от ************ при липса на конкретизация как са формирани тези суми. Няма никакви данни по какъв начин е формирана т.н."такса гарант" от *************както и дали ответницата и изразила съгласието си с нейния размер.Такова уточненеие не бе направено и в настоящето производство независимо от задължителните указания на съда, дадени на ищеца с определението по реда на чл.140 ГПК с **********

Горното дава основание да се приеме,че сключеният с ответницата договор за потребителски кредит от разстояние съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.11, ал.1, т.11, т.12 и т.20 от ЗПК, което съгласно чл.22 ЗПК го прави недействителен, респективно непораждащ валидни правни последици между страните.

                        Доколкото договорът за заем е реална сделка, при която следва да бъде доказано по безспорен начин получаване на сумата от заемателя, съдът намира, че и това обстоятелство не се установява от представените по делото доказателства. Представена е разписка за извършено плащане, от която е видно, че сумата е наредена чрез системата на eРay в полза на ответницата Б., но същата не доказва получаването на сумата от нея. За установяване на това обстоятелство следва да бъда представен документ, от който да е видно, че конкретно лице е получило сумата на конкретна  каса на eРay. В представената разписка не е посочено лице, което да е получило сумата срещу подпис, както и дата и място на получаване на същата.

               В случая ищецът не доказа по безспорен начин наличието на облигационна връзка с ответника по договор за заем, както и наличието на уговорки за заплащане на лихви и такси по такъв.

               Относно  претенцията за  „такса гарант“ в размер на **************, която се дължи за предоставено обезпечение от страна на заемателя по силата на сключен договор за поръчителство с трето лице, като възнаграждението, изразяващо се в посочената „такса гарант” следва да бъде изплатена на заемателя, съдът намира посочената клауза за нищожна. Видно от общите условия заемателят следва да заплати посочената такса гарант, ако не осигури другото предвидено обезщетение – банкова гаранция, покриваща пълния размер на сумата, дължима по кредита. От представения договор и приложение към него се установява, че в него е посочено, че таксата следва да се изплаща заедно с дължимите месечни вноски. Следователно уговорената по този начин неустойка за обезщетяване неизпълнението на договорно задължение излиза извън функциите на неустойката, за чиято същност има трайна съдебна практика, и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия заемната сума и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка за неизпълнение на едно от договорните задължения на заемателя, определена в размер близък до размера на предоставения паричен заем, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД /в този смисъл е константната практика на ВКС – например Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ВКС, I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ВКС, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., ВКС, I т. о./. Следва да се посочи още, че предвиденото задължение на заемателя да заплати необосновано висок размер на неустойка представлява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която е нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /в този смисъл Решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/ 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ВКС, ІІ т. о., т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. С оглед изложеното съдът служебно би се произнесъл по този въпрос, ако бе установена първата предпоставка за основателност на иска – наличие на валидно облигационно правоотношение.

Предвид изложеното предявеният иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът. По делото не са представени доказателства за сторени разноски от него, както и не са претендирани такива, поради което съдът не следва да се произнася и присъжда разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

                                         Р     Е     Ш     И    :

          ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище адрес на управление: гр.София, община Столична, р-н Красно село, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 19, вх.В, ап.6, представлявано от управителя Марио Георгиев Алексиев, иск с правно основание чл.422 от ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на С.М.Б. ***, че същата дължи на дружеството сумата от ***************/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра"№ 73412/28.12.2017г.; сумата от 141.85лв. /сто четиридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ договорна лихва за периода 28.12.2017 г. - 19.07.2018г.; сумата от ***************/ договорна такса „Гарант" за периода 28.12.2017г. - 19.07.2018г.; сумата от *************** законна лихва за забава за периода 29.03.2018г. - 19.07.2018г., за  които вземания е издадена заповед № 267/24.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 673/2018 г. на РС – Троян, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: