О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

02.11.2018г., гр. Перник

 

Районен съд – гр. Перник, VIII гр. състав, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

                                                                               

Председател: Яна Филипова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1403 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против А.В.Б. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата общо в размер на 1699.92 лева, за която е издадена Заповед за изпълнение № 5381/29.09.2017г. по гр.д. № 6435/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат П., оспорва авторството на положените в процесното съглашение подписи, на които е придаден вид, че изхождат от А.В.Б.. В подадения отговор се излагат съображения, че претендираната от ищеца неустойка за неизпълнение на договорно задължение противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Направено е искане ищецът да представи оригинал на Договор за паричен заем № 2230575/20.01.2015г.

По допустимостта на производството:

Установителният иск по чл. 415 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена заповед за изпълнение, като специалните положителни предпоставки за допустимост на този иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или връчването на заповедта по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения установителен иск по чл. 415 ГПК е длъжен да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят упражняване на иск по чл. 415 ГПК.

Видно от приложеното производство по ч.гр.д. № 6435/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение за вземания на обща стойност 1699.92 лева, сред които сумата в размер на 710.18 лева, представляваща неустойка неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 20.04.2015г. до 16.11.2015г.

При извършена служебна проверка за допустимостта на предявените искове по реда на чл. 415 ГПК съдът констатира, че в издадената заповед за изпълнение погрешно е посочен началната дата, от която се претендира сумата в размер на 710.18 лева, а именно вместо посочената в заявлението дата 20.04.2015г. е изписано 20.07.2015г. Горното налага делото да бъде изпратено на заповедния съд за преценка относно наличието на предпоставките по чл. 247 ГПК.

Независимо от изложеното, с оглед процесуална икономия, съдът намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По направените доказателствени искания:

Съдът намира, че следва да приеме представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото. С оглед наведените в срока по чл. 131 ГПК възражения срещу исковата претенция следва да бъде допуснато изслушване на съдебно – счетоводна експертиза по поставени в исковата молба задачи, като вещото лице разясни какви суми са заплатени от ответника и как са отнесени за погасяване на задълженията му.

На основание чл. 183 ГПК във връзка с направеното от ответника оспорване на истинността на Договор за паричен заем № 2230575/20.01.2015г. ищецът следва да представи по делото оригинал на сочения документ.

На основание чл. 193, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъде предоставена възможност да заяви дали ще се ползва от писменото доказателство, чието авторство е оспорено в срока по чл. 131 ГПК. В зависимост от становището на ищеца в посочения смисъл, съдът ще прецени дали да постанови проверка истинността на оспорения документ.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 ИЗПРАЩА на заповедния съд ч. гр. д. № 6435/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, ведно с препис от настоящото определениеза извършване на преценка по реда на чл. 247 ГПК.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените с исковата молба документи.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 183 ГПК, „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД в срок най – късно в първото по делото съдебно заседание да представи по делото оригинал на Договор за паричен заем № 2230575/20.01.2015г., като при непредставяне на сочения документ в указания срок представеният препис ще бъде изключен от доказателствата по делото.

УКАЗВА на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД на основание чл. 193, ал. 2 ГПК в срок най – късно  в първото по делото съдебно заседание да заяви дали ще се ползва от Договор за паричен заем № 2230575/20.01.2015г.

ДОПУСКА изслушване на съдебно – счетоводна експертиза по поставени в исковата молба задачи, като вещото лице разясни какви суми за заплатени от ответника и как са отнесени за погасяване на задълженията му, при депозит в размер на 80 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Виолета Живкова Попова, която да се уведоми за възложената задача след представяне на доказателство за внесен депозит.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 29.11.2018г. от 12.00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от подадения отговор на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:

Образувано е по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против А.В.Б. с искане да бъде признато за уставено, че ответникът дължи на дружеството сумата в размер на 660.27 лева, представляваща непогасена главница по сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД Договор за паричен заем № 2230575/20.01.2015г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.09.2017г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 102.85 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.04.2015г. до 16.11.2015г., сумата в размер на 710.18 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 20.04.2015г. до 16.11.2015г., сумата в размер на 45 лева, представляваща неустойка за събиране на вземането наименувана „такса разходи“ и сумата в размер на 181.62 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата и начислената възнаградителна лихва в размер на законната лихва за периода от 21.04.2015г. до 27.08.2017г., които вземания са прехвърлени от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД на ищеца по силата на договор за цесия, за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение № 5381/29.09.2017г. по гр.д. № 6435/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат П., оспорва авторството на положените в процесното съглашение подписи, на които е придаден вид, че изхождат от А.В.Б.. В подадения отговор се излагат съображения, че претендираната от ищеца неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за кредит с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, елемент от съдържанието на който да е задължението на ответника да заплати сумите, предмет на договора, изпълнение на задължението на заемодателя да предостави уговорената парична сума, настъпила изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени и настъпило частно правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане чрез действителен договор за цесия и че предишният кредитор – цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила изискуемост. 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: валидно главно задължение, чието забавено изпълнение се твърди, както и валидно договорени акцесорни задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение на главното задължение и неустойка за събиране на вземането наименувана „такса разходи“ и размерът на вземанията.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да изложат становище във връзка с изготвения проект за доклад по делото и дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: