Р Е Ш Е Н И Е
№ 124 23.07.2013г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
двадесет и седми юни
две хиляди и тринадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИ УЗУНОВ
Секретар:
А.Г.
като
разгледа докладваното от съдия Е.Узунов
гражданско дело № 45 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпила искова молба от И.К.Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Пловдив, ул. „Г.С.” № 11, ет. 1, представлявана от пълномощника адвокат Б.И.Ч.,
адвокат от Адвокатска колегия - гр. Бургас, с адрес на упражняване на
дейността: България, Бургас 8000, ул. „Р.” № 1, ет. 2; съдебен адрес за
призоваване: гр. Бургас, ул. „Р.” № 1, ет. 2
срещу „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР А-М.”
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Св.В. 8256, Община
Несебър, Медицински център „Св.В.”, с Управител Ст.Н.Г. ЕГН **********.
Предявени са искове от
И.К.Г. спрямо ответното дружество „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР А-М.” ООД за заплащане на възнаграждения за извършено
управление на основание два сключени договора за управление за целия период, за
който тя е изпълнявала длъжността управител на дружеството на основание чл.
141, ал. 7 от Търговския закон ,като във връзка с тази претенция е предявен и
акцесорен иск за мораторна лихва на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се , че между страните е сключен договор за възлагане на управлението от
19.04.2010 г. и втори договор за възлагане на управление от 01.11.2011 г. В
съдържанието на всеки от двата договора
се твърди , че има изрична разпоредба, съгласно която за възложеното
управление се дължи месечно възнаграждение на ищцата в определен размер. Съгласно чл. 8 от представения
договор за управление, сключен на 19.04.2010 г., определеното месечно
възнаграждение е в размер на 1000 лв. Съгласно чл. чл. 3, буква „ж” от договора
за управление от 01.11.2011 г., с който страните са преуредили отношенията си,
определеното възнаграждение било в
размер на 2000 лв.
И.К.Г. претендира осъждане на ответното дружество за
заплащане на месечни възнаграждения за извършеното управление за периода от
13.05.2010 г. до 12.11.2012 г., както следва:
за месец май
за периода от месец юни
за месец декември
за периода от месец януари
за периода от месец ноември
за месец ноември
Общата дължима сума за посочените месеци за
възнаграждения за извършваното управление е в размер на 39791.87 /тридесет и
девет хиляди седемстотин деветдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/
лева.
Отправя се доказателствено
искане за назначаване на съдебно счетоводна експертиза за установяване на
твърдяните от ищцата факти. И във връзка
с искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
Направено е искане
на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължено ответното дружество
„МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР А-М.” ООД да представи оригиналните ведомости за спорния
период.
Предявен е акцесорен иск за законната лихва за забава
върху стойността на всяко възнаграждение
се претендира законна лихва за забава на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
върху месечното възнаграждение за
управление, считано от месеца, през
който е било извършено възложеното ynpaвлението до датата на подаването на
настоящата искова молба, или общо сумата от 4712,86 лв. /четири хиляди
седемстотин и дванадесет лева и осемдесет и шест стотинки/.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал
писмен отговор на исковата молба, изразил е становище по твърденията на ищеца,
и е направил възражения в следния смисъл :
„Медицински център А-М.” ООД - гр. Св.В. не дължи на
ищцата Г. претендираната от нея обща сума от 39 791,87 неизплатени
възнаграждения за извършено управление за периода от 13.05.2010 г. до
12.11.2012 г.
Твърди се, че Г. не е изпълнявала добросъвестно и в
пълен обем задълженията си по сключения договор за управление, въпреки това
същата била получила всички полагащи й
се възнаграждения за целия период, през който е била управител на ,***”ООД до
освобождаването й като такъв с решение на общото събрание на съдружниците от
05.11.2012г., вписано на 12.11.2012г. в Търговския регистър при АВ, както е
получила и възнагражденията си по сключения трудов договор за длъжността “лекар
- кардиолог”.
Твърди се, че в качеството си на управител и
представляващ дружеството,ищцата единствена е имала правомощията и се е
разпореждала с паричните средства от сметките и тези от касата на “МЦ А-М.”ООД,
като самата тя е имала и задължението да
изплаща възнагражденията на персонала, в това число и собствените си възнаграждения.
Възнагражденията в по-голямата им част, ищцата като
управител е плащала, включително и на самата себе си, а така изплатените суми
при напускането си г-жа Г. задържала при
себе си и не предала надлежно оформени и подписани първични
счетоводни документи за изплатените суми
на всеки отделен служител.
Твърди се, че е налице неизпълнение на основни
задължения на ищцата, възложени и поети от нея в качеството й на управител на
дружеството, а именно:
В нарушение на чл. 5, т.З от Договора за управление от
19.04.2010г. не е представяла отчети за резултатите от дейността на дружеството
пред общото събрание на съдружниците.
В нарушение на чл. 142, ал.1 ТЗ и чл.7, т.2 от
Договора за управление от 19.04.2010г. през времето, докато е била управител на
„МЦ ***” ООД, И.Г. е извършвала конкурентна дейност и участвала като съдружник
и управител в други конкурентни дружества, лично като самоосигуряващо се лице с
Булстат: *** е извършвала дейност на лечебно заведение за извънболнична лекарска
помощ; като съдружник и управител на „МЕДИ ХЕЛП - НП-ГППМП” ЕООД -гр. Пловдив,
ЕИК: ***, с предмет на дейност на лечебно заведение за извънболнична лекарска
помощ; като управител на „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР - НЕСЕБЪР” ООД, ЕИК: *** с предмет
на дейност на лечебно заведение за болнична лекарска помощ, като съдружник и
управител на „МЕДИ -М - НП-АГППМП” ООД -гр. Варна, ЕИК: ***, с предмет на
дейност на лечебно заведение за извънболнична лекарска помощ;като управител на
„МЕДИ ГРУП - НП-АГППМП” ООД -гр. Бургас, ЕИК: ***, с предмет на дейност на
лечебно заведение за извънболнична лекарска помощ;
Публикувала е ГФО на „МЦ Астери -мед” ООД за 2010г. и
2011г., без същите да са доведени до знанието и приети от общото събрание на
съдружниците на дружеството.
Не е свиквала редовни или извънредни общи събрания на
съдружниците, на които да ги запознае с резултатите от дейността на
дружеството, да даде отчет за работата си и за приемане на ГФО.
Алтернативно се иска от съда да постанови отхвърляне
на иска като се извърши съдебно
прихващане на това вземане с вземането, което “МЦ ***” ООД има към ищцата на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД - за връщане на
сумата от 74 196,82 лв., получена без основание от И.К.Г. и представляваща
общия размер на изтеглените от нея парични средства от банковите сметки на
дружеството без разходооправдателни документи.
Възразява се срещу приемането като доказателство
приложения към исковата молба договор за управление от 01.11.2011г., като на
основание чл. 193 ГПК се оспорва истинността на този документ, като в случай,
че ищцата заяви, че желае да се ползва от него,се моли да се открие производство за проверка
истинността на този документ.
Възразява се да
се приемат и да не се ценят като писмени доказателства представените от ищцата
“заверени копия от ведомости”, описани в т.4, раздел II на исковата молба.
Оспорва се истинността и съдържанието на така
представените “ведомости”, като се твърди, че това не са преписи от
оригиналните ведомости за заплати.
Възразява се срещу направеното искане в уточнителната
молба на ищцата за задължаване ответното дружество на осн. чл. 190 ГПК „да
представи оригиналните ведомости за спорния период”.
На осн.чл.183 от ГПК се отправя искане за представяне
на оригиналите на ведомостите, представени по делото заверени от пълномощника
на ищцата.
Не се възразява на искането за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза по делото, която да отговори на поставените от
ищцата въпроси.
Прилагат се писмени доказателства, като се моли за приемането
им.
Иска се на осн.чл.190 ал.1 от ГПК да бъде задължена
ищцата да представи по делото в оригинал всички намиращи се у нея и непредадени
на ответното дружество документи – разчетно-платежни ведомости за заплати,
разходни касови ордери, банкови документи /нареждания – разписки, преводни
нареждания/ и др. за получените от нея в брой или преведени по нейна сметка
суми от банковите сметки на „МЦ А-М.” ООД, съответно от касата на Дружеството,
издадени за периода м.вай
Поставят се допълнителни въпроси към
съдебно-икономическа експертиза.
Иска се допускане до разпит в съдебно заседание на
трима свидетели.
Съдът, като взе предвид изложените с исковата молба
доводи, намира, че Така предявените искове намират своето правно основание в
правно основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД .
На основание чл. 190 от ГПК бе задължено ответното дружество „МЕДИЦИНСКИ
ЦЕНТЪР А-М.” ООД да представи оригиналните ведомости за спорния период.
Назначена е и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която отговори на
поставени конкретни въпроси.
Ответника оспорва истинността на Договор за управление
от 01.11.2011г. на основание чл. 193 ГПК , в резултат на което е открито производство
за проверка истинността на този документ.
Оспорена е истинността и съдържанието на така
представените “ведомости”, като се твърди, че това не са преписи от
оригиналните ведомости за заплати.
На осн.чл.183 от ГПК е указано на ищеца да представи
на оригиналите на ведомостите, приложени по делото заверени от ищцата.Това не е
извършено, поради което представените преписи са изключени от доказателствата
по делото. Поставени са допълнителни въпроси към съдебно-икономическа експертиза.Допуснати са до разпит по двама свидетели
от страните при режим на довеждане.
В съдебно заседание, ищцата не се явява. Представлява
се от адв.Ч., която поддържа изцяло исковата молба от името на доверителката
си. Представя нови писмени и гласни доказателства. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Процесуалният представител на ответното дружество
оспорва исковете и поддържа изложените в отговора на исковата молба възражения
срещу същите. Също представя писмени и ангажира гласни доказателства Претендира
заплащане на направените по делото разноски за експертизи и адвокатско
възнаграждение. Представя списък на разноските, ведно с писмената защита.
Ищеца,чрез процесуалният си представител в изпълнение
на задължението за представи намиращи се у него документи, в съдебно заседание
представи Договор за управление с посочена дата на сключване 01.10.2011г. /на
стр.204 от делото/ . На основание чл.193 от ГПК по повод откритото производство
по оспорване на документи , а именно: оспорване истинността на представеният договор,досежно
авторството на подписите от страна на страните е извършена съдебно-графическа
експертиза.
Видно от заключението на вещото лице, подписите
/парафите/ положени в Договор за управление с посочена дата на сключване
01.10.2011г. с посочени страни „Медицински център А.Мед” ООД и И.К.Г. , не са
положени от Гр.А.Ф. /посочен като съдружник в дружеството – ответник/ . В
съдебно заседание, се установи, че заверения препис на Договора, приложен към
исковата молба и представен по делото /на стр.6 от материалите, находящи се в
т.д.28/2013г. по описа на БОС/ не е идентичен с представения по реда на чл.183
от ГПК договор Съдът констатира несъответствие между представения с исковата
молба заверен препис на договор за управление и представения въз основа на
разпореждане на съда договор за управление, приложен по делото, с молба вх. №
3928 от 22.05.2013 г., което несъответствие се изразява в следното: Посочената
дата на сключване в договора, приложен към исковата молба е 01.11.2011 г., а в
приложения оригинал на договор за управление, дата е 01.10.2011 г. На страница
2-ра, на договорът за управление, посочен като оригинал, на последния ред, след
думата „управител” е положен подпис със син химикал, какъвто не фигурира в
договорът за управление, приложен към исковата молба. Подписите и в двата
коментирани договора над имената Гр.Ф. и И.Г. са копия. Единствения оригинален
текст е написаната със син химикал дата на Договора сочен като оригинал и
подписа –параф със син химикал , за който вещото лице е установил, че единствен
този параф е на ищцата. Подписа не кореспондира с останалата част на документа.
В хода на производството е прието заключение на вещо
лице по съдебно-икономическа експертиза.
Видно от съдържанието на заключението на вещото
лице,ищцата, в качеството си на Управител на търговското дружество-ответник е
сключила договор за счетоводно обслужване. На база, счетоводните документи и
извършените счетоводни записвания по сметките от НСм , вещото лице прави извод,
че счетоводството е водено редовно, съгласно разпоредбите на ЗСч и
др.нормативни документи. Подавани са всеки месец в ТД на НАП Бургас
придружителни писма и протоколи за приемане на Декларации обр.6/2007г. и
образец 1 за процесния период за начислените и изплатени от Дружеството трудови
възнаграждения, по дати, размер и вид на плащане на работна заплата.
Начислените и получени нетни работни заплати на персонала, ведно със заплатата
по Договор за управление, в приложени месечни рекапитулации на Медицинския
център са подавани от ищеца до ТД на НАП за периода м.09.2010г. – м.10.2012г. и
възлизат общо на 73 277.02 лева. Съставени са РКО за изплатените заплати в
Дружеството за м.07.2010г. – м.11.2010г. на обща стойност 12 297.07 лева. За
периода 01.01. – 30.12.2011г. са изплатени заплати в брой за обща сума
40 704.45 лева. За периода 01.01.-31.12.2010г. по сметка №499 – Други
кредитори има натрупан кредитен оборот от 5600 лева, парична вноска по сметка
501 – Каса в лева от съдружника Гр.Ф..
За периода 01.01. – 31.12.2011г. по сметка 499 – други
кредитори има следните счетоводни записвания : начално салдо – кредит 5600
лева; дебитен оборот – 2 244.38 лева; кредитен оборот – 60 479.55
лева, т.е. крайно салдо – кредит 63 835.17 лева.
По сметка 501 – каса на 30.11.2011г. в размер на
30 000 лева от Гр.Ф. – вноска и по
см.503-вноска разплащателна сметки – 24 375 лева.
По сметка 499 – други кредитори, няма записан кредитор
с аналитична партида на д-р И.Г..
Видно от материалите по делото има подадени към ТД на
НАП Бургас служебни бележки за получен доход като Управител от д-р И.Г. по
години е както следва: за
Експертизата е приела, че считано от м.11.2011г. на
ищцата са начислени бруто сума 2000 лева по Договор за управление. На ищцата са
начислени възнаграждения па м.07
За периода м.09.2010г. – м.10.2012г. всеки месец до ТД
на НАП за начислени и изплатени от Дружеството трудови възнаграждения по дати,
размер и вид на плащане на работна заплата, като размера на начислените и
получените работни заплати на персонала, заедно с плащанията по договора за
управление, в приложените месечни рекапитулации на медицинския център е
отразено – 73 277.02 лева.
Получените от ищцата възнаграждения са декларирани
като получени за периода 2010 – 2012г. общо 37082.94 лева- нетни работни заплати.
Размера на начислените и изплатени на ищцата работни заплати за периода по
фишове е определен на 67 441.41 лева.
Ищцата е получила по банкова сметка ***.11.2011г. сума
в размер на 1921.03 лева от ответника, а на 28.05.2012г. – 400 лева от
физическо лице.
В периода 08.02.2011г. до 29.10.2012г.е изтеглила от
сметка на ответника сума в лева и евро е в общ размер 72267.79 лева.
За периода м.09.2010г. до м.10.2012г. са начислени и
изплатени от дружеството ответник, като размера на начислените и получени работни
заплати на персонала, заедно с тези по договора за Управление възлиза на
73 277.02 лева, като с оглед кредитния остатък се установява, че
задълженията към персонала са били погасени през м.януари следващата година ,
като за периода 01.01 – 31.12.2011г са били изплатени заплати в брой от касата
с РКО за обща сума 40 704.45 лева.
Видно от счетоводството на Дружеството, няма записан
кредитор с партида на д-р Г..
Несебърският
районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
І. По производството по реда на чл.193 ГПК.
Действително доказателствената сила на частния
документ лежи върху подписа. Смисъла е оправдан
с оглед целта на установяването дали текста под който е положен представлява
волеизявление на лицето, което го е подписало. За целта е необходимо да се
прецени съдържанието на документа. Убедеността на това, какво изразява
документа е в зависимост от кого изхожда, по какъв повод е съставен. Оспорва се
от ответника юридическото значение на горепосочените документи. Твърди се, че
тъй като е установено в хода на делото, че Договора за управление от 01.10.2011
г. и не са изпълнени от представител на
ответника, този факт обуславя липса на документ, т.е. валиден договор за
управление и същият не би следвало да предизвиква правни последици.
Безспорно е, че документът, посочен по-горе съдържат
две волеизявления. Прието е , съобразно експертното заключение, че парафа
/подпис/ сочен като положен от ищцата не е положен от нея. Този , фигуриращ под
името на представителя на ответника също не е положен от него. Единствения
автентичен подпис е положен върху копиран носител е допълнително положен от
ищцата. Датата не е достоверна. Съдът, констатира и различие с първоначално
представения документ и този за който се твърди, че е оригинал. В тези си
части, представените в оригинал документи са неистински. Съдът приема, че
оспорването на истинността на горецитираните документи в частта в която носят
подписите на страните е доказано.
Като неистински
Договор за управление, с посочена дата на сключване 01.10.2011 г. следва да бъде изключен от доказателствата по
делото и на осн.чл.194 ал.3 от ГПК следва да се изпрати на Районна прокуратура
Несебър.
ІІ. По иска с правно основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ.
Съдът приема, че за процесния период между страните по
делото е съществувало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
договор за възлагане на управлението на ищеца, сключен от принципала на
търговското дружество „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР А-М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Св.В. 8256, Община Несебър, Медицински център „Св.В.”
от една страна и ищцата от друга с посочена дата на сключване 19.04.2010г. –
чл. 141, ал. 7 от ТЗ. Договорът е сключен в изискуемата от закона писмена
форма. Договорът за управление е двустранен, възмезден, консенсуален и
комутативен, в основата на който е договора за поръчка /мандат/. Възлагането на
управлението на търговското дружество е особен вид граждански договор, т. н.
мениджърски договор, разновидност на мандатния договор, съществена
характеристика на който е равнопоставеността на субектите, поради което
отношенията по него следва да се уреждат въз основа на правилата на
гражданското и търговското право. Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави, но договорите имат силата на
закон за тези, които са ги сключили /чл. 20а, ал.
1 от ЗЗД/.
Съгласно чл. 5 т.3 от Договора, довереника се
задължава да представя на доверителя отчети за резултатите от дейността на
дружеството, по т.4 – да уведомява незабавно в писмена форма доверителя за
всички обстоятелства от съществено значение за Дружеството. Съгласно чл.6 от
договора, довереникът има право да сключва, изменя и прекратява трудовите
договори , да определя възнаграждения, да налага дисциплинарни наказания и др.
по т.2 – да се разпорежда с имуществото на Дружеството в съответствие с
действащата нормативна уредба и клаузите на настоящия договор, като взема
самостоятелно решения за сключване на договори за сметка на дружеството без
ограничение. Съгласно чл.7, Довереникът няма право да извършва конкурентна
дейност спрямо дружеството, докато е в сила настоящия договор , както и една
година след прекратяването му. В чл.8 е уредено възнаграждението, като изрично
е указано, че същото е за сметка на Дружеството.
По делото не се спори, че ищцата Г. е изпълнявала
длъжност като Управител на ответното
дружество ,като е вписана в търговския регистър към Агенцията по вписвания. В
подкрепа на това е и представения по делото договор за управление от 19.10.2010г.
В качеството й на представител на ответното дружество, ищцата Г. е сключила на
01.10.2010г. договор с „Анализ-ТМ” ООД, с предмет – обработка на счетоводни
документи, съставяне на ведомости за заплати, месечни и годишни финансови
отчети От длъжността „управител”, ищцата е била освободена с решение на Общото
събрание на съдружниците от 05.11.2012г. вписано на 12.11.2012г. в ТР на АВ.
Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелство по делото, че през процесния период единствено и само ищцата Г. е
имала право да тегли суми от сметките на дружеството Обстоятелството е видно от
банково удостоверение от „Райфайзенбанк България” ЕАД.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че възнаграждението на ищцата Г.,
като Управител на „Медицински център ***” ООД е била надлежно начислявана и
изплащана от ответното дружество, наред с работните заплати на всички служители
в медицинския център. Вещото лице сочи, че дружеството е декларирало пред ТД на
НАП, че всички заплати на персонала са изплатени. Пред съда вещото лице
заявява, че всички възнаграждение на ищцата в ответното дружество са изплатени,
като счетоводни записи.
По делото са представени и приети, като доказателства
- годишни финансови отчети за 2010г. и 2011г., придружени с декларации от
ищцата Г. по чл.13, ал.4 от ЗТР за истинността на заявените обстоятелства и
пълномощно за представителство пред Агенцията по вписвания – търговския
регистър, подписани и публикувани от ищцата, в качеството й на управител н
ответното дружество. Според вещото лице, анализа на същите потвърждава, че
дружеството е декларирало пред Агенцията по вписвания – Търговския регистър, че
всички заплати на персонала за периода 2010г. и 2011г. са изплатени. Наред с
това вещото лице сочи, че според анализа на счетоводните данни, за 2010г. и
2011г. са били налице достатъчно средства за изплащане на заплати на персонала,
след като е отразено, че са изплатени. За края на 2012г., вещото лице
установява, че наличните средства са били достатъчни за изплащане на дължимите
работни заплати на персонала, включително и на ищцата
От разпитите на свидетелите Александрова, Г.а, Мирчева
и Коцева се установи, че в задължение на ищцата е било изплащането на
възнаграждения на всички работещи. Установи се и механизма на получаването на
възнагражденията, както и срочността на изплащането.Установено и е как е било
извършено предаването на документи от страна на ищцата на настоящия управител
на дружеството. Установи се недобросъвестно поведение от страна на д-р К., тъй
като неправомерно е задържала и не е предала съществена част от счетоводната
документация на дружеството, вкл. част от първични счетоводни документи,оформяни
за плащане на възнаграждения.
Съдът, с оглед събраните доказателства не приема за
правдоподобно становището на ищцата, с което се домогва да докаже, че в
продължение на повече от две години е упражнявала дейност без да получава
възнаграждение, каквото е имала задължения сама да си изплаща.
При така събраните писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира предявения от ищцата Г.
иск с правно основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ за неоснователен, поради което
същият следва да бъде изцяло отхвърлен. Безспорно се установи, че ищцата Г., в
качеството й на управител единствена е имала право да тегли от банковите сметки
на ответното дружество. Ищцата, не изпълни и указанията на съда, с които бе
задължена представи намиращите се у нея оригинали на ведомости за заплати
издадени за периода месец септември 2010г. – месец ноември 2012г. вкл. Предвид
на това, следва да се приеме, че през процесният период са били изплатени
изцяло заплатите на ищцата, както самата тя е декларирала пред ТД на НАП.
Доказателство за последното са и представените и приети, като доказателства по
делото служебни бележки, издадени и подписани от ищцата Г. ,в качеството й на
управител на ответното дружество, с които тя самата удостоверява, че е получила
доходи по Договор за управление за 2010г. и 2011г. , за които суми е удържан и внесен
и дължими данък по ЗДДФЛ. Ищцата не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение. Декларирайки факти, които са неизгодни за нея, същата
се е поставила в неблагоприятното положение да докаже истинността на същите,
което не бе сторено по делото.Отделно от това, съдът приема за установено , че
ищцата, като управител на дружеството-ответник е изтеглила в брой сума в лева и евро в общ размер 72 267.79
лева, като основание за теглене4то не е посочила, като не е представила и
разходно-оправдателни документи.
Недоказани останаха твърденията на процесуалният
представител на ищцата, че оригиналите на ведомостите за заплати били предадени
от ищцата на новия управител на медицинския център с приемо-предавателен
протокол от 13.11.2012г. Видно от съдържанието на същия , ищцата е предала на
д-р Г. – ведомости работна заплата и платежни нареждания към НАП /без посочване
за коя година се отнасят/, както и счетоводни документи по протокол от
12.11.2012г. за 2010г., 2011г. и 2012г., предадени й от счетоводната фирма
„Анализ-ТМ” ООД.
Видно от протокола от 12.11.2012г., в съдържанието му
не фигурират ведомости за работна заплата и платежни нареждания към НАП.
Съдът намира за неотносимо представеното от ищцата
писмо с изх.№ 86 от 07.06.2013г. на „ТИМ” ЕАД, с което дружеството я уведомява,
че е сменен кода за достъп до медицинския център на 07.11.2012г, поради което
същата не е могла да вземе каквито и да е документи, намиращи се там. Както бе
посочено по-горе, ищцата е получила цялата счетоводна документация от
счетоводната фирма „Анализ-ТМ” ООД на 12.11.2012г., поради което без значение
по делото е, че кода за достъп до центъра е бил сменен на 07.06.2013г.
Съдът, намира доводите и доказателствата за това, че
ищцата е упражнявала конкурентна дейност и е участвала като съдружник в други
дружества със сходен предмет на дейност , както и за това, че не е свиквала
редовни или извънредни общи събрание на съдружниците, не са относими към
предмета на делото , поради което намира, че не следва да се обсъждат.
Предвид гореизложеното, предявеният срещу
ответното дружество иск за неплатени възнаграждения по Договор за управление следва
да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. С оглед
неоснователността на основната претенция следва да бъде отхвърлена и
претенцията за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираната
главница.
Предвид отхвърлянето на ищцовите претенции, съдът не
разгледа направеното от ответната страна възражение за прихващане.
С оглед изхода по делото в тежест на ищеца следва да
бъде възложена сумата в общ размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева, от които
200 лева – възнаграждение за вещо лице и 1400 лева-адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.3 във
връзка ал.2 ГПК, по заявеното от ответника
МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР А-М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Св.В. 8256, Община Несебър, Медицински център „Св.В.”, с
Управител Ст.Н.Г. ЕГН ********** оспорване на истинността на представения от ищеца
договор за управление с посочена дата на сключване 01.10.2011г. с посочени
страни „Медицински център А.Мед” ООД и И.К.Г. , че документа е неистински в
частта относно авторството на подписа на Гр.А.Ф., като на основание чл.194 ал.3
вр.ал.2 ГПК ги изключва от
доказателствата по делото.
След влизане на Решението в сила, договор за
управление с посочена дата на сключване 01.10.2011г. с посочени страни
„Медицински център А.Мед” ООД и И.К.Г., ведно с препис от Решението да се
изпратят на Районна прокуратура гр.Несебър.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.Г. с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Р.” № 1, ет.2 /чрез адв.Б.Ч. ***/ против
„МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР А-М.” ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Св.В. 8256, общ.Несебър, обл.Бургас, Медицински център „Св.В.”,
представлявано от управителя Ст. Н. Г. с ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата общо в размер на 39 791.87 лева /тридесет и
девет хиляди седемстотин деветдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща стойността на дължимите и неплатени на ищцата възнаграждения за
извършено управление за периода от 13.05.2010г. – 12.11.2012г.,
съгласно сключен договор за
управление от 19.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2013г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.Г. с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Р.” № 1, ет.2 /чрез адв.Б.Ч. ***/ против
„МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР А-М.” ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Св.В. 8256, общ.Несебър, обл.Бургас, Медицински център „Св.В.”,
представлявано от управителя Ст. Н. Г. с ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата общо в размер на 4712.86 лева /четири хиляди седемстотин и дванадесет
лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху
размера на всяко едно възнаграждение, за периода от 13.05.2010г. – 12.11.2012г.
ОСЪЖДА И.К.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Р.” № 1,
ет.2 /чрез адв.Б.Ч. ***/ да заплати на „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР А-М.” ООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.Св.В. 8256, общ.Несебър, обл.Бургас,
Медицински център „Св.В.”, представлявано от управителя Ст. Н. Г. с ЕГН **********, сумата в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева, от
които 200 лева – възнаграждение за вещо лице и 1400 лева-адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд.гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: