МОТИВИ към присъдата по
НЧХД № 1657/2019г. ВРС ІV състав
Против подсъдимата Д.Д.М. е подадена тъжба от Е.В.Д.
и срещу същата е било образувано производство от частен характер за извършено
престъпление по чл.148 ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.146 ал.1
от НК.
В с.з. частният тъжител поддържа тъжбата си лично.
Пред съда подсъдимата М. дава обяснения като сочи, че тя е автор на
процесната бележкано същата не е била адресирана към
личността на частния тъжител. Сочи, че живее на първи жилищен етаж и от години
недобросъвестни съседи от по-горните етажи изхвърляли хранителни отпадъци до
терасата и за да хранят бездомни животни – котки, поради което пространството
било силно замърсено и отдавало лоша миризма. Визира, че на процесната дата
/28.12.2018г./ в следобедните часове, била в дома си когато чула шум от
поредното изхвърляне на хранителни отпадъци от по-горните етажи, които отново
паднали под терасата и. Изнервена от случилото се написала бележката с текста и
я залепила на информационното табло, поставено непосредствено до входната врата
на нейния апартамент.
Изрично подчертава, че бележката е била писана без конкретен адресат,
тъй като не знаела кой точно е изхвърлил тези отпадъци.
Уточнява, че е залепила бележката на информационното табло, поставено
непосредствено до входната врата на нейния апартамент/на първи етаж/ и не знае
нито кога, нито кой я е залепил върху некролог на входната врата на ч.тъжител
живуща на вторият етаж.
По съществото на делото ч.тъжител поддържа обвинението. Счита същото за
доказано посредством приетата справка за съдимост на подсъдимата, заключението
на изготвената почеркова експертиза, показанията на полицейският служител и
свид.Д., както и от приетата като доказателство бележка с текст „Котките не
ядат пиперки и боб малоумнице“. Декларативно сочи, че
е доказано авторството на деянието.
Излага съждения относно съставомерността на деянието от обективна и
субективна страна.
Моли съда да се произнесе с осъдителен диспозитив и да й присъди
направените по делото разноски.
В пледоарията си по съществото на
делото процесуалният представител на подсъдимата сочи, че не е доказано от една
страна, че подсъдимата е визирала именно ч.тъжител във въпросната бележка,
както и не е доказано тя да я е залепила на нейната врата.
Счита, че изложената в тъжбата фактическа обстановка е недоказана и се
базира не на доказателства, а на предположения.
Моли съда да се произнесе с оправдателен диспозитив.
В последната си дума подс.М. сочи, че не е виновна, т.като не е
конкретизирала ч.тъжител и бележката е била без адресат.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М. *** със съпруга си – свид. М..
Във същият вход, но на вторият етаж, точно над апартамента на
подсъдимата живее ч.тъжител Д. заедно със съпруга си – свид. Д..
Двете семейства били от години в лоши отношения.
Често недобросъвестни съседи от по-горните етажи изхвърляли остатъци
храна с цел да хранят бездомни животни – котки, която храна падала под терасата
на подсъдимата и замърсявала това пространство като същевременно се носела и
неприятна миризма.
Ч.тъжителка Д. също хранела бездомните котки, но с храна за котки
купувана от магазина.
На 28.12.2018г. в следобедните часова подс.М.
се прибрала в дома си и чула за пореден път как под терасата и падат хранителни
отпадъци, изхвърлени от по-горните етажи на блока. Хранителните отпадъци били
от постни ястия, които не били характерна храна за котките и само замърсявали
пространството под терасата на подсъдимата.
Тъй като не знаела от кого са изхвърлени поредните отпадъци и се
изнервила от поредното замърсяване подсъдимата написала саморъчно на жълта
самозалепваща се бележка тескт „Котките не ядат
пиперки и боб малоумнице“. След това залепила
бележката на информационното табло на входа, поставено до нейната входна врата
на жилището.
Същият ден, излизайки от дома си свид. Д., живещ
на втория етаж, над апартамента на подсъдимата, намерил бележката залепена
върху некролог поставен на входната врата на жилището.
Той уведомил за това ч.тъжител Д., която подала сигнал за случилото се в
МВР.
На место пристигнал полицейски екип в състав свидетелите К., Я. и С.. Те
преценили, че няма основания за намиса на полицията и
си тръгнали и тъй като не намерили случая за изискващ тяхната намеса дори не
изготвили докладна записка.
Ч.тъжител Д. приела, че бележката е написана по нейн
адрес поради което депозирала частна тъжба срещу подсъдимата М..
В тъжбата ч.т.Д. визирала, че поставена върху некролог бележка с каквото
и да е съдържание е действие предизвикващо страх у нея от посегателство срещу
личността й.
В хода на проведеното съдебно следствие частният тъжител се е ползвал от
показанията на четирима свидетели – свидетелите К., Я. и С. – полицейски
служители и свид.Д. – неин съпруг.
В показанията си пред съда свидетелите К., Я. и С. сочат, че нямат
спомен от посещението си на адреса, като визират, че дори не са изготвили
докладна записка тъй като не се е налагала намесата им.
Пред съда свид.Д. визира, че не е видял лицето което е залепило
бележката, но изказва предположения, че това е била подсъдимата.
Изразява съждения, че в бележката се споменавали котки, защото хората от
по-горните етажи изхвърляли боклуци за да ги хранят. Сочи, че съпругата му също
хранела котки, но с храна от магазина и формира извод че подсъдимата „с това свързвала“ съпругата му.
Пред съда подсъдимата М. се ползва от показанията на
свидетеля М. – нейн съпруг.
В показанията си пред съда св.М.
сочи, че на процесната дата за пореден път от по-горните етажи се изхвърлили
отпадъци и двамата се изнервили от това. Съпругата му написала процесната
бележка и я залепила на информационното табло до входната врата на тяхното
жилище.
Сочи, че съобразно шума от падането отпадъците са били изхвърлени от
по-високите етажи на блока, а не от първия или втория.
Уточнява, че бележката била без конкретен адресат.
Изрично уточнява, че бележката е била залепена на таблото до тяхната
входна врата и нито той, нито съпругата му са се качвали на етажа на който
живее ч.тъжител.
В хода на съдебното следствие като доказателства са
представени и приети: бележка с текст „Котките не ядат пиперки и боб малоумнице“, заверени за
вярност с оригинала копия от некролози на покойник, актуална справка за съдимост по
отношение на подсъдимата.
Видно от назначената и изготвена по искане на
ч.тъжител почеркова експертиза е, че ръкописният текст „Котките не ядат пиперки
и боб малоумнице“ е изписан от подсъдимата –
обстоятелство което същата не отрича.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимата М.,
показанията на свидетелите М., Д., К., Я. и С., свидетелство съдимост и др.
С оглед на така установеното съдът прие от правна страна, че подсъдимата
М. не е осъществила състав на
престъпление от частен характер, а именно: на 28.12.2018 год. в гр.Варна,
да е извършила нещо унизително за честта и достойнството
на Е.В.Д. с изписване на текст върху
бележка „Котките не ядат пиперки
и боб, малоумнице“, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправда по обвинението в престъпление
по чл.148, ал.1, т.2, пр. ІІ, вр. чл.146,
ал.1 от НК.
За да се произнесе с оправдателен диспозитив, съдът взе предвид, че въз
основа на установената фактическа обстановка по делото не се установява и
доказва по безспорен и категоричен начен, че адресат
на на процесната бележка е именно ч.тъжител Д..
Визираните в частната тъжба обвинения видно от събраният доказателствен
материал се базират основно на
показанията на свидетеля Д. и приетата като доказателство бележка.
Показанията свидетеля са логични и последователни, но съдът намира, че
същите не доказват по категоричен начин вината на подс.М..
Свид.Д.
изрично визира, че не е видял лицето което е залепило бележката на тяхната
входна врата върху некролог на покойник, а само изказва предположения, че това
е била подсъдимата. Доказателства за последното предположение категорично
липсват.
Съдът намира, че не са събрани доказателства, въз основа на които да се
докаже, че именно подксъдимата е залепила процусната бележка на вратата на ч.тъжителка от което да
може да се сформира макар и косвен извод, че бележката и текста в нея са били
насочени и адресирани именно към тъжителката Д..
Напротив и от показанията на свид. М. и от обясненията на подсъдимата М.
се установява, че бележката е била без конкретен адресат и е била поставена на
таблото за съобщения , находящо се в непосредствена
близост до входната врата на самата подсъдима.
И подсъдимата и свид. М. визират, че бележката е била написана след като
са били изхвърлени хранителни отпадъци от по – високите етажи на техния
9-етажен блок, но не и от първия или втория – на който живее ч.тъжител.
Дори и да е налице евентуален адресат на текса
от процесната бележка, то същият със сигурност не е ч.т. Д., а е лице от
по-високите етажи на блока.
Горното се подкрепя и от показанията на свид. Д., който също изрично
сочи /л.34/, че „….хората изхвърлят отгоре боклуци и хранят котки..“ и допълва
„…жена ми също храни котки, но с храна от магазина, а не с боклуци…“.
Последното твърдение на свид. Д. съпоставено с текста на бележката също
по категоричен начин изключва ч.т. Д. от кръга на лицата, които могат да се
определят като евентуален адресат, доколкото последната както твърди свид. Д.
храни котките със храна за котки от магазина, а бележката е васочена
към лица опитващи се да ги хранят с „пиперки и боб“.
По искане на ч.т. съдът е приобщил към доказателсвата
по делото бележка с ръкописен текст „Д., оправете си теча в
банята!!!Докога???“, както и заверени копия от Сигнал до Кмета на Р-н „Младост“
от Етажната собственост на входа в който живеят подсъдимата и ч.т. с приложени
протокол от общо събрание, констативен протокол и отговор.
Съдът намира, че с така представените и приети по делото доказателства
също не се доказва вината на подсъдимата. Приетата бележка с ръкописен текст не
е ясно кой е автор на същата, кога е била писана, както и видно от съдържанието
на същата е, че третира въпроси различни от предмета на делото.
Представените и приети като доказателства заверени копия от Сигнал до
Кмета на Р-н „Младост“ от Етажната собственост на входа в който живеят
подсъдимата и ч.т. с приложени протокол от общо събрание, констативен протокол
и отговор съдът намира, че също не доказват вината на подсъдимата. Видно от
същите е, че Сигналът е от Етажната собственост с подател лице – Д.Колев.
Протоколът от Общото събрание съдържа данни и подписи на 18 лица, но нито едно
от тях не е подсъдимата. В констативен протокол и отговор също не визират или
касаят подсъдимата, поради което и съдът намира, че същите по никакъв начин не
подпомагат обвинителната теза, а въз основа на горните единствено се сформира извод
за влошени взаимоотношения на ч.т. и с останалите съседи от входа.
Освен горевизираните свидетелски показания в хода на проведеното съдебно
следствие не се събраха никакви други преки или съвкупност от косвени
доказателства, чрез които да се установи и докаже по несъмнен и категоричен
начин, че именно ч.т. е адресат на
процесната бележка.
Съдът намира, че е недопустимо осъдителна присъда да почива единствено
на предположения и догадки и предвид липсата на каквито и да било други преки
или съвкупност от косвени доказателства за вината на подсъдимия намери
възведеното с частната тъжба обвинение за недоказано.
С оглед изложеното и след анализ на събраният доказателствен материал
съдът намира, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата
М. е адресирала процесната бележка към личността на ч.т. Д. за което е било
възведено обвинението с частната тъжба, поради което се произнесе с
оправдателен диспозитив.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :