№ 139
гр. Пазарджик, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500504 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба ,подадена от АНТ. Ч. Б.,ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул. „М.Т. „ №
101, против П. ИВ. С., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул. „М.Т. „ № 101.
Районният съд е сезиран и с насрещна искова молба , подадена от П. ИВ. С., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.
„М.Т. „ № 101,против АНТ. Ч. Б.,ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул. „М.Т. „ № 101.
С Решение № 5/ 29. 04. 2021г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 860/ 2020г. по описа на същия
съд,предявените обективно и субективно съединени искове са отхвърлени изцяло , като неоснователни.
Решението на районния съд се обжалва с въззивни жалби и от двете страни по спора. Във въззивиате жалби се
излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с което се уважат , респективно се отхвърлят предявените искове.Прави се
искане за присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от противните страни по въззивните жалби .В
отговорите се оспорват въззивните жалби. Искането е да бъде потвърдено,респективно да бъде отменено
решението на районния съд.
В открито съдебно заседание жалбоподателите , чрез пълномощниците си , поддържат въззивните жалби .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са
посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на противните страни по въззивните жалби и
1
събраните доказателства, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбите са подадени от активно легитимирани страни ( ищци в производството пред районния съд ).
Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за
неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното
решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Правно основание на предявените искове и фактически състав на правната норма.
От обстоятелствата , които са изложени в исковата молба и от направеното искане може да се направи извода ,
че съдът е сезиран с осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени „неимуществени вреди“ от
непозволено увреждане . Правното основание на предявените искове е по чл. 45 от ЗЗД във вр.с чл. 52 от ЗЗД .
Фактически състав на правната норма по чл. 45 от ЗЗД .
деяние ( действие или противоправно бездействие) ;
противоправност на деянието ( деянието трябва да нарушава определена правна норма (законов или подзаконов
нормативен акт ,без значение към кой клон от правото принадлежи. ) или да нарушава общото правило на добрите нрави “да
не се вреди другимо „ ).
вина на дееца ( под формата на „пряк“ или „евентуален умисъл“ ( чл. 11 ал. 2 от НК) или непредпазливост, под формата на
„ съзнавана „ или „несъзнавана „ небрежност- чл. 11 ал. 3 от НК .).
вреда (имуществена(под формата на претърпяна загуба или пропусната полза) или неимуществени (морални)вреди );
причинна връзка между виновното и противоправно деяние и причинената вреда (вредите трябва да са „пряка
и непосредствена последица от увреждането“ ( чл. 51 ал. 1 от ЗЗД). Това означава,че вредата трябва да е необходимо и
закономерно следствие на увреждането, а не да е случайно свързана с резултата );
при непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното ( чл. 45 ал. 2 от ЗЗД ).
Деецът следва да обори презумпцията за вина ,за да се освободи от отговорност, като докаже , или че деянието му е случайно
, или че е бил невменяем по време на извършване на деянието , или че е действал при условията на неизбежна отбрана ,
крайна необходимост, изпълнение на закон или заповед или че има съгласие на пострадалия за увреждането му.
Фактически състав на правната норма по чл. 52 от ЗЗД.
Основните разяснения за съдържанието на понятието „ справедливост „ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД са дадени
и в Постановление №4 / 23.12. 1968г. на Пленума на ВС. Посочено е , че това понятие не е абстрактно понятие
и преценката е свързана с конкретни обективни данни по делото , които трябва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението .
Тези основни положения са развити в практиката на ВКС ,включително постановена по реда на чл. 290 от
ГПК(виж Р. №16/06. 03. 2012г. по т. д. № 461/ 2011г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №177/27. 10. 2009г. по т. д. № 14/ 2009г. на 2-ро т.отд.
2
на ВКС ; Р. №88/17. 06. 2014г. по т. д. № 2974/ 2013г. на 2-ро т.отд. на ВКС ;) Приема се ,че обезщетението по чл. 52 от ЗЗД
трябва да представлява точен паричен еквивалент на всички понесени от лицето болки ,страдания и
неудобства-емоционални ,физически и психически сътресения.
Обобщавайки съдебната практика по въпроса за приложението по чл. 52 от ЗЗД може да се направи извода , че
основните критерии ,за да се определи размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД са следните :
Видът ,продължителността и интензитета на болките и страданията , които лицето е претърпяло
към момента на увреждането ;
Видът и интензитета на болките и страданията , които лицето ще търпи за в бъдеще;
Негативните емоционални преживявания на лицето ;
Социален дискомфорт за определен период от време ;
Икономическата конюнктура в страната чрез нейните проявни форми – официалната статистика за
средната работна заплата в страната и нивото на инфлацията ;
Общественото възприемане на понятието „справедливост“ на определен етап от общественото
развитие;
Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия;
ІІ. Правни изводи .
1./ По исковете предявени от АНТ. Ч. Б..
Исковете са неоснователни.
Ищецът претендира заплащането на обезщетение за причинени неимуществени вреди на две фактически
основания:
За това ,че през м. юли на 2018г., в продължение на един месец, ответницата П.С. самоволно е спряла
достъпа на вода до жилището на ищеца ;
За това ,че през същия период от време е нарекла ищеца с обидни думи „ М.Ч. , П. и Ш.“, с което е
унизила честта и достойнството му;
►Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това,че по делото не е установено от фактическа
страна ответницата П.С. да е извършила изпълнителното деяние, което е посочено в исковата молба, а именно –
виновно ( и в двете форми на вината - умишлено или непредпазливо) да е спряла подаването на вода до жилището на
ищеца. По делото е безспорно установено ,че водата в жилището на ищеца А.Б. е спряла през месец юли на
2018г. не поради виновни и противоправни действия на ответницата С. ,а поради възникнала авария на
водопроводната тръба в избените помещения. Това обстоятелство се установява на първо място от
представеното по делото писмо на ВКС „ЕООД“ П. вх. № 253/10. 08. 2018г. до началника на РПУ П. . В писмото
е посочено,че в мазето на жилищната сграда има около 15 см.вода , която не се дължи на възникнала авария до
водомерните възли . В писмото е предписано собствениците на сградата да предприемат необходимите мерки за
отстраняване на аварията . Това писмо по своята правна природа представлява официален документ по смисъла
на чл. 179 от ГПК , който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила , относно установените
в него обстоятелства .
Обстоятелствата относно причината за аварията в мазето на жилищната сграда и спирането на водата е
установено и от обясненията на разпитаните по делото свидетели.
Св. Г.Д.Ф.( служител на РУ П. , който е дошъл на място по сигнал на дежурния по МВР) е установил пред съда ,че спирането
на водата в жилищната сграда се е наложило поради авария на водопроводната тръба в мазето,за което са
3
сигнализирали ВИК и кмета на Общината.
В същия смисъл са и обясненията на св. В.Ж. ,който живее на първия етаж на жилищната сграда. Свидетелят е
обяснил пред съда,че ответницата П.С. няма достъп до водомерите и не може са спира водата в сградата. Обяснил
е ,че само той има достъп до водомерите . Обяснил е , че спирането на водата се е наложило поради възникнала
авария от подпочвени води,което се случва всяка година. Обяснил е ,че проблема е известен на ВИК П. , които
обаче не могат да установят откъде идва теча.
В този смисъл са и обясненията на дъщерята на ответницата св.И.К. , която е обяснила пред съда ,че мазето на
жилищната сграда се наводнява всяка година по неизвестни причини и че ответницата С. няма достъп до
спирателния кран за водата. Обясненията на тази свидетелка съдът преценява според нормата на чл. 172 от ГПК,
като отчита възможната и заинтересованост от изхода на спора.
Поради обстоятелството ,че по делото не е установено ответницата П.С. да е спряла водата в жилището на ищеца
А.Б. съдът не следва да обсъжда причинените неимуществени вреди( несгоди от липсата на вода за пиене,пране,готвене и
лична хигиена ) , които са описани в исковата молба на ищеца А.Б. и в обясненията на неговата съпруга св. Й. Б.а .
Дори ищеца да е претърпял описаните в исковата молба несгоди от спирането на водата в жилището му по
делото не е установена и доказана причинната връзка между виновно и противоправно поведение на
ответницата С., изразяващо се в умишлено спиране на водата и причинените на ответника несгоди от
спирането на водата .
Въззивната инстанция приема ,че тези несгоди се дължат на случайно събитие ( авария във водопроводната мрежа ),
а не на виновно и противоправно поведение на ответницата С. .
►Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за това ,че по делото не
е установено и доказано обидно поведение на ответницата П.С. по отношение на ищеца А.Б., изразяващо се в
употребата на думите „М.Ч.,П. и Ш.“.
Според текста на чл. 146 ал.1 от НК обидата има две форми на изпълнителното деяние- обидни думи и изрази
,епитети, квалификации, сравнения или общо казано“вулгарен и недопустим език“, или обидни
действия,жестове ,мимики. Обидните думи или действия трябва да засягат честта или достойнството на
пострадалия,да представляват унизително отнасяне към пострадалия.Обидните думи или действия трябва да
са възприети от пострадалия (да са достигнали до него) .Това може да стане както непосредствено ( чрез личното
присъствие на пострадалия по време на обидата),така и опосредствено ( чрез печата,радиото,телевизията,по телефона,чрез писмо
,чрез трето лице , дигитално, както и чрез всички съвременни форми на интерактивна комуникация).
Деянието трябва да бъде извършено умишлено. Допустими са и двете форми на умисъла-пряк или евентуален
умисъл. Същественото при обидата е „целта“ на деянието. Обидните думи или действия трябва да имат за цел
именно да унизят честта и личното достойнство на пострадалия. Твърденията на ищеца за обидни квалификации
от страна на ответницата С. се установяват от обясненията на съпругата на ищеца, св. Й. Б.а и от обясненията на
св. К.Ч.. Свидетелката Б.а е заявила пред съда ,че ответницата е наричала ищеца „П. мръсен и Ш.“. Свидетелят
К.Ч. е заявил пред съда,че пред него ответницата е нарекла ищеца „Ш.“.
Дори да се приеме ,че ответницата Сядянкова е казала тези обидни думи по отношение личността на ищеца
Б., по делото не е установен на първо място субективния елемент ,който е съществен за деянието „обида „, а
именно – думите да са казани с цел да се унизи честта,името и достойнството на ищеца Б. в обществото
.Доказателства в тази насока липсват. От обясненията на разпитаните по делото свидетели следва безспорния
извод,че думите са изречени от ответницата С. не с цел да се унизи честта, достойнството и личния
авторитет на ищеца в обществото , а във връзка с практикуваната дейност,като народен лечител и
професионалните му качества при осъществяване на тази дейност.
Липсва и другия елемент от съставомерността на деянието „обида“, а именно – обидните думи и квалификации
да са възприети от самия пострадал ,като унижение на личната му чест и достойнство и уронване на доброто му
4
име в обществото . Доказателства в тази насока липсват по делото и не се съдържат дори в обясненията на
съпругата на ищеца , св. Й. Б.а .
2.По насрещния иск , предявен от П. ИВ. С. .
Искът е неоснователен.
В насрещната искова молба ищцата твърди ,че ответника А.Б. и се заканил,че ако не си прибере хладилната
витрина от тротоара щял да затвори магазина , а нея да я унищожи и да я Л. до нова година . Твърди ,че тези
закани на ответника възбудили основателен страх да не пристъпи към реализиране на заканите. В обясненията си
пред съда свидетеля В.Г.Ж. твърди ,че на 20. 05. 2019г. е чул ответника Б. да казва на ищцата ,че „ще и спре
магазина и ще я Л.“. Дъщерята на ищцата ,св. И.К.
е обяснила пред съда ,че ответника Б. казал на майка й „ще ти затворя магазина, ще те унищожа“. По делото
са представени писмени доказателства ,за това ,че ищцата П.С. страда от Х.Б. и от З.Д.. Дъщерята на ищцата , св.
И.К., е обяснила пред съда ,че в резултат на заканите на ответника Б. здравословното състояние на майка й се
влошило ,като тя започнала да В.К. .
Съставомерността на деянието по чл. 144 ал. 1 от НК изиска заканата против личността да възбуди основателен
страх у пострадалия за осъществяване на заканата. По делото липсват доказателства именно за наличието на този
обективен елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 144 ал. 1 от НК. Нито в обясненията на св. Ж.
,нито в обясненията на св. К. се съдържат данни в тази насока.
По делото също така липсват писмени доказателства за влошаване на здравословното състояние на ищцата в
резултат на заканите на ответника Б.. Въззивната инстанция счита, че това обстоятелство следва да се
установи с писмен документ ,издаден от компетентно лице - лекар ,а не със свидетелски обясненията. В случая
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 164 ал.1 т. 3 от ГПК за недопустимост на свидетелските
обяснения за установяване на това обстоятелство . Липсват доказателства за процесния период от време ищцата
П.С. да е потърсила лекарска помощ и да се е лекувала за влошено здравословно състояние,предизвикано от
заканите на ответника А.Б..
При положение,че фактическите констатации и и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната
инстанция, на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, решението на районния съд ще следва да се потвърди, като
правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноските на страните за въззивното производство следва
да останат в тежест на всяка една страна ,така както са направени.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/ 29. 04. 2021г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 860/ 2020г. по описа на
същия съд.
На основание чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване ( субекгтивно и обективно кумулативно съединени искове с цена на всеки иск под 5000лв.).
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6