Решение по дело №3940/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1470
Дата: 6 ноември 2018 г. (в сила от 24 ноември 2018 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20182120203940
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2018 г.

Съдържание на акта

                                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

1470                                           06.11.2018г.                              град Бургас

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                    наказателно отделение, ХІI състав

На единадесети октомври                                                            година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

        Председател: Мариета Бушандрова

        Съдебни заседатели:

 

Секретар: М. К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Бушандрова 

НАХД № 3940 по описа за 2018 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на М.К.М., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № Е-269/07.08.2018г. на Зам. Кмета на Община Бургас, упълномощен със Заповед № 3475/16.12.2015г. на Кмета на Община Бургас, с което НП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на територия на Община Бургас (Наредбата), административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание „глоба”, в размер на 100 лева, на основание чл. 56, вр. с чл. 55, ал.1 от Наредбата.

Недоволен от Наказателното постановление, жалбоподателят го обжалва изцяло, като моли за отмяна на наказателното постановление. Не сочи основания.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

За административнонаказващия орган – Община Бургас, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като обсъди събраните доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена от легитимно да обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа страна следното:

На 19.06.2018г. в 14.30 часа, при извършена проверка от служители на Община Бургас - инспектори от отдел „Контрол и административно-наказателна дейност по опазване на околната среда” по прилагане разпоредбите на Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Бургас, проверяващите установили, че в гр. Бургас, ул. „Одрин”, пред базата на „Дани 90”, до съдовете за твърди битови отпадъци, са изхвърлени оползотворими отпадъци - кашон пълен с отпадъци от хартия - фактури около 0,5 куб. м. на дружеството „К.-ДМ” ЕООД, на нерегламентирано за това място. За резултата от проверката, бил съставен констативен протокол 5147/19.06.2018 г.

За констатираното нарушение, бил съставен АУАН на 19.07.2018 г, в присъствието на М.М. - служител в „К. ДМ” ЕООД и установен от АНО като отговорен за констатираното нарушение, който при подписването му, не направил възражения. Такива не били депозирани и в законно установения 3-дневен срок.

След връчване на АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от Наредбата, наложил на жалбоподателя наказание „глоба”, в размер на 100 лева, на основание чл.56, вр. с чл. 55, ал.1 от Наредбата. В атакуваното НП е било възпроизведено съдържанието на акта.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че в случая, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, поради следните причини:

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес, като ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.

В настоящия случай, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочено е място на извършване на деянието, индивидуализирани са отпадъците, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията, но не може да се изведе категоричен извод кога е извършено нарушението и кой е нарушителя. Формата на изпълнителното деяние, което е вменено на жалбоподателя е „нерегламентирано изхвърляне” – т.е. предполага активно действие и е довършено в момента, в който окончателно съответните отпадъци са поставени/изхвърлени в съдовете (за разлика от нарушенията, които се извършват с бездействие или комбинация от действие и бездействие, които се считат довършени, в момента, когато се прекъсне трайното състояние – било по волята на нарушителя или след намеса на съответния контролен орган). В случая, посочената в НП дата е тази, на която е констатирано нарушението, но не става ясно кога нарушението е било довършено т.е. – кога се твърди, че са били изхвърлени въпросните отпадъци (най-вероятно това се е случило в периода от последното сметоизвозване до момента на извършване на проверката, но такива факти в АУАН и НП липсват). Трябва да се има предвид, че датата на извършване на нарушението е особено съществен елемент от вмененото нарушение. Непосочването на дата или поне период от време, поставя наказаното лице в невъзможност да се защити. Посочването на дата/периода е наложително и с оглед преценката дали са изтекли съответните срокове по чл. 34 ЗАНН, съответно липсата на този елемент е съществено процесуално нарушение.

От друга страна, в конкретния случай, авторството на деянието е останало недоказано. В административно наказателното производство, тежестта на доказване е на АНО, което предполага действия от страна на АНО по безспорното установяване на нарушителя. Запознавайки се с приложените по делото доказателства, съдът намира, че това не е изпълнено. От една страна, видно от описаното в АНО и НП, констатираните отпадъци са фактури на „К.-ДМ” ЕООД, а с НП е наложена санкция на служител на фирмата – жалбоподателя М., който не е установен лично от проверяващите инспектори. От показанията на актосъставителя става ясно, че заедно с останалите проверяващи са видели мъж, който да изхвърля отпадъци в общите съдове за отпадъци, но не са установили непосредствено самоличността му. В по-късен момент, разговаряйки с управителя и служители на „К.-ДМ” ЕООД, жалбоподателят е заявил, че няма да посочи работника, изхвърлил отпадъците, а сам ще поеме отговорността. В този случай е следвало да бъде установен нарушителя, тъй като съдовете за битови отпадъци са разположени на общодостъпно място, като достъпът до тях е свободен и всеки гражданин потенциално може свободно да изхвърли отпадъците си в тях или разчитайки на косвените доказателства за извършеното нарушение – фактурите с името на фирмата, АНО да наложи санкция на „К.-ДМ” ЕООД, а не на М., като физическо лице, както е в настоящия случай.

Горните нарушения на административнопроизводствените правила не може да се приемат за техническа грешка. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил института „техническа грешка” и не е предвидил възможност за поправянето й. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, да се санира подобен порок на наказателното постановление, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание.

Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се отмени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

    Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Е-269/07.08.2018г. на Зам. Кмета на Община Бургас, упълномощен със Заповед № 3475/16.12.2015г. на Кмета на Община Бургас против М.К.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което НП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на територия на Община Бургас (Наредбата), административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание „глоба”, в размер на 100 лева, на основание чл. 56, вр. с чл. 55, ал.1 от Наредбата.

 

Решението подлежи на обжалване по касационен ред пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

 

 

 

 

              СЪДИЯ: / п /

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар:М.К.