№ 8373
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110150512 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от "Т... срещу Р. К.
Д. за сумите от 1568,49 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ
се в .. с аб. № ., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 181,52 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
30.04.2022 г., 66,37 лева,, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
12.06.2023 г до изплащане на вземането, сумата 13,31 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.07.2020 г. до 18.05.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. №32429/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия,
като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Съгласно
общите условия ответникът бил в забава, поради което претендира законна лихва.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва пасивната си материална легитимация с аргумента, че от
представените от ищеца доказателства не се установявало да има качеството собственик или
ползвател на имота, за който са начислени съдебно предявените вземания. Не се
установявала изискуемост на главните вземания, а ищецът не се легитимирал като титуляр
на вземането за стойността на услугата дялово разпределение. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
1
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №32429/2023 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените
вземания за индивидуализирани в достатъчна степен. Ето защо по предявените искове са
редовни и допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. С Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на
ВКС приема, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
От представените по делото писмни доказателства – Нотариален акт за
покупко[1]продажба на недвижим имот № 13, том 2, рег. № 4530, дело № 165 от 24.04.2012
г. и заявление-декларация с вх. № 2641/05.09.2012 г., се установява, че ответникът е
придобил собствеността върху процесния имот, находящ се в ..... Ето защо по делото се
приема за установено, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно
задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно
ответникът по делото в качеството му на едиствен собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Т...
2
ответника в процесния период, като в отношенията между страните са приложими Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т... на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните са отделени обстоятелствата, че процесният имот е топлоснабден и че
количествено и стойностно до същия за процесния период е доставена топлинна енергия на
стойност, съответна на размера на съдебно предявеното вземане за главница, както и че
всички съдебно предявени вземания са изчислени коректно като размер.
Ето защо тук следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 12.06.2023 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия изискуемостта на вземането за м. 05.2020г. е настъпила на 15.07.2020г., поради
което и предвид прекъсването на тригодишният давностен срок на 12.06.2023г.
възражението за давност е неоснователно.
Ето защо искът е основателен и ще се уважи изцяло.
Върху уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.06.2023 г. до окончателнотоплащане.
3
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът не е
легитимиран да предявява съдебно това вземане,
Размерът на дължимата цена за услугата дялово разпределение не е оспорен от
ответника. Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг.
чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м. 7.2020 г. е започнала да тече от
01.08.2020 г., и срокът й не е изтекъл преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу ответника е основателна в
цялост. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че ..." начислява обезщетение за забава за
задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури
на интернет страницата на ищцовото дружество.
Ответникът не оспорва коректността на изчислението на дължимото се обезщетение
за забава върху главницата за цената на доставената топлинна енергия до имота. Ето защо
4
този иск ще се увжи изцяло.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 13,31 лв. за
периода 15.07.2020 г. до 15.07.2021 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Общият размер на направените от него разноски е 236,59 лв. за
исковото и 86,59 лв. за заповедното производство, от които по съразмерност ще му се
присъдят 234,87 лв., респ. 85,96 лв.
Ответникът е представляван от адвокат, предоставил му безплатна адвокатска помощ
в хипотезата на чл. 38 ЗА, като това е изрично уговорено в договора. При това положение в
полза на адвоката се дължи възнаграждение от 2,90 лв. за исковото и 2,90 лв. за заповедното
производство, формирано по съразмерност от минималния размер по Наредба №1 от
09.07.2004г., издадена от Висшия адвокатски съвет (400 лв.).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. К. Д., ЕГН ********** с адрес .... дължи на
"Т..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
вземанията за следните суми: 1568,49 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се в .. с аб. № ., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до изплащане на
вземането, 181,52 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
30.04.2022 г. и 66,37 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
12.06.2023 г до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. №32429/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата
от 13,31 лева за периода от 15.07.2020г. до 18.05.2023г.
ОСЪЖДА Р. К. Д., ЕГН ********** с адрес .... да заплати на "Т..., ЕИК ... , със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, разноски по съразмерност за исковото производство в размер на 234,87 лв. и за
заповедното производство в размер на 85,96 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38 ЗА ., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.София,ул.„Ястребец”№ 23Б, да заплати на адвокат С. К. К. от АК-
София с адрес гр. София, ул. ‚Владайска“ №35, ет. 3, офис 1 сумите от 2,90 лева за исковото
и 2,90 лв. за заповедното производство за предоставената безплатна адвокатска помощ на Р.
К. Д., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
5
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6