РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Стара Загора, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20215530105223 по описа за 2021 година
Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, чл. 79, ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът “Банка ДСК” АД гр.София, чрез представителя си, твърди в исковата си
молба, че на 18.01.2019г., в качеството си на кредитор, е сключила с ответника, в
качеството му на кредитополучател, Договор за кредит за текущо потребление, с което на
последния била предоставена сумата от 15 000 лв., с краен срок за погасяване – 18.01.2029г.
Кредитът бил обезпечен с Договор за поръчителство от 18.01.2019г., съгласно който
поръчител е М. Г. П.. Кредитополучателят не изпълнявал задължението си да погасява
месечните вноски по договора за кредит. Поради тази причина ищецът обявил кредитът за
предсрочно изискуем на 11.03.2021г., а длъжникът бил надлежно уведомен с Уведомление
изх. №0060-20-00130/07.01.2021г., чрез ЧСИ Гергана Илчева, рег. №765, получено на
22.02.2021г. от М. Г. П. /поръчител по кредита/, със задължение да предаде уведомлението
на длъжника.
За дължимите суми по кредита ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу кредитополучателя и поръчителя, по което било образувано ч.гр.дело
№2105/2021г., по описа на РС-Стара Загора. Съдът издал заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, съгласно които Т. ИВ. Ж. и М. Г. П. са осъдени солидарно да заплатят на
„Банка ДСК“ АД дължимите суми. По молба на „Банка ДСК“ АД до ЧСИ Ивелина
Биволова, рег. №869 било образувано изпълнително дело срещу длъжниците. В хода на
изпълнителното производство ЧСИ връчил покана за доброволно изпълнение, ведно с
1
приложената заповед и изпълнителен лист, както и копие от извлечението от счетоводните
книги на „Банка ДСК“ АД на длъжниците. В законоустановения едномесечен срок
длъжникът Т. ИВ. Ж. подал възражение, поради което и на основание чл.415, ал.4, ГПК
съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца
правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи заплащане на сума по сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 18.01.2019г. в размер на 13567,63лв. - главница, 698,41лв. - договорна лихва
от 27.03.2020г. до 11.03.2021г., 59,45лв. - обезщетение за забава от 27.03.2020г. до
11.03.2021г., 229,89лв. - обезщетение за забава от 11.03.2021г. до 10.05.2021г., както и
120лв. - разходи при изискуем кредит, както и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до изплащането й.
Претендира разноските, направени в заповедното и в настоящото производство.
Ответникът Т.Ж. не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си
представител, който поддържа предявената искова молба.
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Чрез
упълномощен представител, е депозирал молба, с която оспорва твърдението за редовно
уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за
кредит. Навежда доводи, че поради обявената в страната извънредна ситуация по повод
ковид пандемията, не е разполагал с възможност редовно да обслужва кредита си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа и правна обстановка :
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2105/2021 г., по описа на СтРС, на основание
чл. 417 и сл. от ГПК, съдът е издал Заповед за незабавно изпълнение № 315/17.05.2021г. и
изпълнителен лист, като е осъдил ответника в настоящото производство Т.Ж. да заплати на
ищеца „Банка ДСК” ЕАД гр. София, сумата 13 567.63 лв. – главница за неизпълнено
задължение по договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2019г., сумата 698.41 лв. –
договорна лихва от 27.03.2020г. до 11.03.2021г., сумата 59.45 лв. – обезщетение за забава за
периода 27.03.2020 до 11.03.2021г., 229.89 лв. – обезщетение за забава за периода
11.03.2021г. – 10.05.2021г., 120 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.05.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата
343.51 лв. – разноски.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. В
предвидения в чл. 415, ал.1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищецът е предявил
настоящия иск против длъжника – ответник по настоящото дело.
Предявения установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
2
Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на
вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната, е обоснована
с представен по чл. 417, т. 2 ГПК документ – извлечение от счетоводните книги на банката-
кредитор.
Основателността на исковата претенция е обусловена от следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по
договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2019 г., по силата на който кредиторът
предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а
потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената
сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила
за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора;
осъществяването на всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на които е
възникнало правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, и
уведомяването на ответника за това, както и размера на всяко от претендираните вземания
(по пера).
Видно от представения по делото Договор за кредит за текущо потребление от
18.01.2019г., „БАНКА ДСК” АД /ЕАД - към момента на подписването на договора/гр.
София, е предоставила на ответника Т.Ж. кредит, в общ размер на 15 000, със срок на
издължаване 120 месеца. Съобразно подробния погасителен план към договора,
погасителните вноски по изплащането на кредита са 120 на брой, като всяка месечна
погасителна вноска е в размер на 163.60 лв., с изключение на първата и последната вноска –
съотв. в размер на 104.50 лв. и 87.33 лв. В така определения размер на месечните вноски е
включена освен главницата по кредита и дължимата лихва и такса. Договорът за кредит е
обезпечен с договор за поръчителство от 18.01.2019г., подписан между „Банка ДСК“ АД и
Миленка Пировска.
В случая, страните по делото са се обвързали от облигационно правоотношение
по Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищецът предоставил на
ответника паричен заем, в размер на 15 000 лева. Не се спори, а и видно от заключението на
съдебно счетоводната експертиза, отпуснатият кредит е преведен на 18.01.2019г. по банков
път по сметка на ответника, на която дата всъщност кредитът е усвоен. Т.е., ищецът е
изправна страна по договора.
По силата на сключения с ищеца договор, за ответника е възникнало
задължението да върне заетата сума, заедно с уговорените лихви, надбавки, или обща сума в
размер на 19 660.23 лв., при условията и начина, посочени в договора.
3
Неразделна част към договора за кредит са Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, приложен към договора / в заповедното производство/.
Според чл.18.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или
на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с
договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Последиците за това настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомяване до
клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е за вземане, произтичащо
от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото
на кредитора следва да е упражнено към подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, което трябва да е изрично и
недвусмислено, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа
ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на ЗКИ или на обстоятелства,
уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви
предсрочна изискуемост на кредита. Нито съдебната практика, нито правната теория,
поставят някакви формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване
на предсрочната изискуемост, но във всички случаи то трябва да е изрично и
недвусмислено.
В разглеждания случай в клаузата на т. 18. 2 от общите условия от договора за
кредит е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни целият непогасен остатък от главница става предсрочно изискуем.
С покана – уведомление, представена по делото, адресирана до длъжника,
Банката уведомява за обявената предсрочна изискуемост на кредита. С разписка за връчване
чрез ЧСИ Г.Илчева, с рег.№ 765, с район на действие СтОС, длъжникът на 22.02.2021г.
редовно е получил поканата уведомление. От момента на получаването на уведомлението от
длъжника, предсрочната изискуемост е породила действие, като този момент е преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза,
за периода 18.01.2019г. – 28.02.2022г. по процесния договор в срок са платени погасителни
вноски № 1,2,4,5,6,7,8,10,11,12,13 или до 02.03.2020г., с известни просорчия. След тази дата,
плащанията са преустановени. Неиздължената главница по кредита към датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е в претендирания размер
4
на 13 567.63 лв., която сума се дължи от ответника. Ето защо искът по чл. 422, ал.1, вр. с чл.
430, ал. 1 от ТЗ относно претендираната главница следва да бъде уважен изцяло.
Дължимо се явява и претендираното обезщетение за забава, тъй като по делото се
установява просрочие в плащането на погасителните вноски. Видно от заключението на
съдебно счетоводната експертиза длъжникът е допуснал забава в погасяването на част от
вноските по кредита, като след 02.03.2020г. изцяло е преустановил плащането по
кредита.Ето защо ответникът дължи заплащането на сумата от 59.45 лв. , представляваща
обезщетение за забава за периода 27.03.2020г. до 11.03.2021г., както и сумата от 229.89 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 11.03.2021г. до 10.05.2021г. Поради това,
претенцията на ищеца в тази част следва да бъде изцяло уважена.
На основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ кредитополучателят дължи и уговорената с
банката лихва за ползването на предоставената му на парична сума. От заключението на
съдебно счетоводната експертиза се установява, че договорната лихва, изчислена съобразно
последната промяна в договорения лихвен процент, отразена в погасителен план от
28.01.2021г., за периода от първото неплащане 03.03.2020г. до датата на предсрочната
изискуемост 11.03.2021г. е в размер на 698.41 лева. Тъй като обаче банката, като кредитор,
е осъществила избор да иска изпълнение преди първоначално определения между страните
срок по договора за кредит, то така се преустановява добросъвестното ползване на
паричната сума от длъжника, поради което и уговореното възнаграждение за ползването й за
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи - така
задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по
тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. След като в случая предсрочната изискуемост е
породила действие на 22.02.2021г. то възнаградителна лихва за периода 23.02.2021 г. –
11.03.2021г. не се дължи от ответника.След служебно направени изчисления от съда,
съобразно заключението на съдебно счетоводната експертиза, размерът на договорната
лихва за периода 27.03.2020г. до 22.02.2021г. възлиза на 616.65 лв., в какъвто размер се
явява основателна и доказана претенцията за лихва.В останалата част до претендираната
сума от 698.41 лв. за периода 23.02.2021г. до 11.03.2021г., искът подлежи на отхвърляне.
Следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за разходите за изискуем кредит в размер на 120 лева. Възлагането в тежест
на потребителя на допълнителни разходи или такса за управление на кредита в случай на
забава, респективно на предсрочна изискуемост на кредита, обусловена именно от забавата
на потребителя и за която по правило последният дължи обезщетение в размер на законната
лихва за забава, противоречи на императивните разпоредби на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от
ЗПК. Затова предвиждането на такива разходи не може да обвърже валидно потребителя и
има за последица недължимост на същите. Възможността на кредитора да въвежда такси
извън стойността на договорения размер на кредита е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е
изрична забрана, съгласно чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК да се изискват такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, и да се събира повече от
5
веднъж такса и/или комисиона за действия за едно и също действие, а вида, размера и
действието на изискваните такива, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит – арг. от чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, което в случая не е сторено.
Следователно целта на таксите по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставянето на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но те трябва да са различни от основната
услуга по предоставянето, респ. усвояването на кредита, и да не са действия по управление
на кредита, каквото представлява и ангажирането на отговорността на потребителя при
забава, тъй като те несъмнено са част от дейността на кредитора. Следователно обсъжданата
подобна уговорка е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, респ. начислената въз основа
на нея сума – недължима.
С оглед на така събраните доказателства съдът следва да признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 13567.63 лв. за главница – неизплатено задължение
по договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2019г., сумата 616.65 лв.,
представляваща договора лихва за периода 27.03.2020г. до 22.02.2021г., сумата 59.45 лв. ,
представляваща обезщетение за забава за периода 27.03.2020г. до 11.03.2021г., както и
сумата от 229.89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 11.03.2021г. до
10.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 315/17.05.2021г. по ч.гр.д. № 2105/2021г., по описа на СтРС. В останалата
част искът по чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен за сумата над 616.65 лв. до
претендираните 698.41 лв., представляваща договорна лихва за периода 23.02.2021г. до
11.03.2021г., както и за сумата 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит.
С оглед изхода на делото, и осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски – в заповедното и в настоящото
производство, съразмерно с уважената част от иска. Разноските по – ч.гр.д. № 2105/2021г.,
по описа на СтРС, възлизат на 338.79 лв., а в настоящото производство – 734.27 лв. / за
платена държавна такса от 293.51 лв., за възнаграждение за вещо лице от 351 лв. и за юриск.
Възнаграждение от 100 лв./
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. ИВ. Ж., ЕГН **********,
от с. С., общ. Стара Загора, че дължи на "БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. Московска” № 19, сумата от 13567.63 лв. за главница –
неизплатено задължение по договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2019г., сумата
616.65 лв., представляваща договора лихва за периода 27.03.2020г. до 22.02.2021г., сумата
59.45 лв. , представляваща обезщетение за забава за периода 27.03.2020г. до 11.03.2021г.,
6
както и сумата от 229.89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 11.03.2021г.
до 10.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 315/17.05.2021г. по ч.гр.д. № 2105/2021г., по описа на СтРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК в останалата част за сумата над 616.65 лв. до
претендираните 698.41 лв., представляваща договорна лихва за периода 23.02.2021г. до
11.03.2021г., както и за сумата 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т. ИВ. Ж., ЕГН **********, от с. С., общ. Стара Загора, ДА
ЗАПЛАТИ на "БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Московска” № 19, сумата от 338.79 лв. – за разноски по ч.гр.д. № 2105/2021г., по
описа на СтРС, както и сумата 734.27 лв. – за разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Старозагорски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7