РЕШЕНИЕ
№ 700
гр. Пловдив, 26.03. 2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет
и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЛАМЕНА КАМЕНОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 2520 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията.
2. Образувано
е по жалба на В.П.П., ЕГН ********** и С.Б.Ц., ЕГН ********** *** срещу Заповед
№ 170A907/24.04.2017г. на кмета
на община Пловдив, с която е отказано да се изработи проект за изменение на
ПУП-ПР за част от кв. 142 по плана на „Бяла зона“, гр. Пловдив, по заявление с
вх. №16П12669/09.11.2016г. и вх. № 16П12669/2/17.03.2017г.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
на оспореният административен акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че
административният орган, позовавайки се на правото на общинска собственост,
неправилно обосновава бездействието си в противоречие със задължението,
произтичащо от чл. 134, ал. 2, т. 1 вр. § 70 от ПЗР на ЗУТ, да проведе
производство по изменение на ПУП. Иска се да бъдат присъдени сторените съдебни разноски
по производството.
3. Ответникът
- кмет на община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. е на
становище, че жалбата е неоснователна. Иска се присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
4.
Заинтересованата по административно правния спор страна – община Пловдив, не
изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата
срещу оспорената заповед е подадена в предвидения за това, преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА
ІІІ. За фактите:
6. Според
Договор за доброволна делба рег. № 32,
том 13, рег.11883 от 08.10.1999г. /л. 36/ и Нотариален акт № 23, том 70, рег.
23391, дело 12024 от 07.10.2011г. /л.33/ С.Б.Ц. /като наследник на Б. Г. Ц. –
л. 78/ и В.П.П., притежават по ½ ид.ч. от правото
на собственост върху поземлен имот с к.и. № 56784.523.515, с площ 303 кв.м.,
урбанизирана територия, ниско застрояване, по КККР на град Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК.
По данни от скица № 15-285905-15.06.2016г., издадена
от Служба по „Геодезия, картография и кадастър – Пловдив“, в границите на имот
к.и. № 56784.523.515 е нанесено следното застрояване: жилищна сграда –
еднофамилна с к.и. № 56784.523.515.1, застроена площ от 104 кв.м., брой етажи
2; сграда за обществено хранене с к.и. № 56784.523.515.2, застроена площ от 42
кв.м., брой етажи 1; сграда за обществено хранене с к.и. №
56784.523.515.3, застроена площ от 14 кв.м., брой етажи 1.
Съгласно Акт за частна общинска собственост №
1695/12.11.2015г. община Пловдив притежава правото на собственост върху
поземлен имот с к.и. № 56784.523.187, с площ 15 кв.м., урбанизирана територия,
високо застрояване, по КККР на град Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК.
За посочените два поземлен имот, по действащия ПУП –
ПРЗ, одобрен със Заповед №№ ОА-1186/10.08.1995г., № ОА-1585/04.10.1995г. и
№ОА-3710/22.12.2008г. на кмета на община Пловдив, е отреден УПИ III-515,
кв. 142-нов, по плана на кв. „Бяла зона“, гр. Пловдив.
Видно от графичната част към Заповед №№
ОА-1186/10.08.1995г. /л.98/ и ситуационен план на УПИ III-515, кв. 142-нов, по
плана на кв. „Бяла зона“, гр. Пловдив, действащият план за регулация отрежда за
улица - от запад, част от поземлен имот к.и. № 56784.523.515, чрез включването
му в уличната регулация.
7. Според
данните от ситуационен план на подземната инфраструктура /л.27/, съпоставени с данните от КККР на гр.
Пловдив, в подземния обхват на отредената от запад част на поземлен имот к.и. №
56784.523.515 – за улица, попада съществуващ колектор. Също така включената в
уличната регулация част от поземлен имот к.и. № 56784.523.515 е застроена с
част от сграда за обществено хранене с к.и. № 56784.523.515.2, и сграда за обществено хранене с к.и. №
56784.523.515.3.
8. С.Б.Ц. и
В.П.П. са подали заявление вх. № 16П12669/09.11.2016г., с което са поискали от
кмета на община Пловдив да бъде допуснато изработване на Проект за изменение на
ПУП – План за регулация за УПИ III-515, кв. 142-нов, по плана на кв. „Бяла
зона“, гр. Пловдив.
Според представения към заявлението скица - предложение
и обосновка, изменението цели промяна на западната регулационна граница на
посочения УПИ, изцяло в границите на поземлен имот к.и. № 56784.523.515, без
промяна на плана за застрояване и отреждането на имота, в резултата на което се
образува нов УПИ III – 523.515, 523.187 като регулационната
граница се изменя по имотната граница на поземлен имот к.и. № 56784.523.515.
Исканото изменение не засяга регулацията в обхвата на поземлен имот к.и. №
56784.523.187, която остава по имотната му граница.
9. Заявлението
е разгледано от Експертен съвет по
устройство на територията при община
Пловдив, който с Протокол № 46/23.11.2016г., т. 4 от дневния ред, е взел
решение, с което не е приел скицата – предложение. Колективният орган е изложил
мотиви, че в УПИ III – 515 участва ПИ 523.187 – общинска
собственост и не е взето съгласие от собственика за уреждане на регулационните
отношения. Също така е констатирано, че предлаганото изменение на
регулационната граница засяга преминаващия през имота инсталационен колектор,
който по действащия ПУП е в улична регулация, поради което преминаването му
през УПИ е нецелесъобразно като елемент от подземната техническа
инфраструктура.
10. С.Б.Ц. и
В.П.П. са подали възражение вх. № 16П12669/2/06.03.2017г. до кмета на община
Пловдив, с което са завили, че исканото изменение е по реда на чл. 134, ал. 2,
т. 1 от ЗУТ, тъй като към настоящия момент 10 – годишният срок за отчуждаване
на частта от собствения им имот 523.515 е изтекъл и не е реализирано
предвиденото с плана за регулация публично мероприятие.
11. Заявлението
е разгледано от Експертен съвет по
устройство на територията при община
Пловдив, който с Протокол № 12/29.03.2017г., т. 15 от дневния ред, е взел
решение, с което е предложил на кмета на община Пловдив, на основание чл. 135,
ал. 3 от ЗУТ, да постанови отказ да се изработи проект за изменение на ПУП – ПР
за част от кв. 142 по план на „Бяла зона“ – гр. Пловдив по искане вх. вх. № 16П12669/09.11.2016г.
В подкрепа на предложеното са изложени мотиви, че
заявителите не са поискали съгласие от община Пловдив по реда на чл. 134, ал.
2, т. 6 от ЗУТ. Също така се обосновано, че в част от ПИ 523.515, попадаща в
улична регулация (частта за която се иска изменението), има изградена подземна
техническа инфраструктура – инсталационен колектор, поради което изменението на
ПУП – ПР е нецелесъобразно. Тази подземна инфраструктура е съобразена със
съществуващо съоръжение – пешеходен подлез под бул. „Цар Борис III
Обединител“ и разположението на регулационните линии на УПИ III
– 515 към булеварда. В този смисъл е посочено, че е икономически и технически
нецелесъобразно изместването на съществуващата подземна техническа
инфраструктура, а наличието й обосновава обществен интерес, чиято защита в
случая е основание за отказ да се допусне изменение на плана. Същевременно,
съществуващият инсталационен колектор не препятства собствениците да ползват частта от имота, попадаща в уличната
регулация.
12. Въз
основа на предложеното от ЕСУТ, споделяйки напълно посочените мотиви, кметът на
община Пловдив, на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 135, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ,
със Заповед № 170A907/24.04.2017г. е отказал да допусне изработването на проект
за изменение на ПУП – ПР по заявление вх. № 16П12669/09.11.2016г. и вх. №
16П12669/2/06.03.2017г., в обхвата на УПИ III-515, кв. 142-нов, по плана на кв.
„Бяла зона“, гр. Пловдив. Оспорената в настоящото производство заповед е
съгласувана от главния архитект на община Пловдив.
13. По
делото бе допусната съдебно-техническа експертиза с вещо лице арх. Х.Й.Х.,
чието заключение бе прието без заявени резерви от страните.
Според вещото лице, разположената в частта от ПИ
523.515 подземна техническа инфраструктура е нанесена в план – поздемен кадастър през 1983г.
и е изградена във връзка с реконструкция на ***.
По отношение процесното предложение за изменение на
ПУП вещото лице е отбелязало, че не са съобразени правилата на ЗУТ, изискващи
елементите на техническата инфраструктура да се проектират и изграждат в
общински и държавни поземлени имоти, с оглед достъп, извършване на ревизии и
други дейности, свързани с тяхното предназначение.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че предложението,
което е внесено за промяна на регулационния план, не е съобразено с устройствените
изисквания, точно в този смисъл, че трябва да има достъп до този колектор с
оглед нормалната му експлоатация. Същият трябва да е в улична регулация и да е разположен
в парцели общинска и държавна собственост. Върху самите съоръжения не може да
се застроява. Този терен ако се възстанови както е по проекта, ще стане част от
УПИ и евентуално застрояване на това УПИ ще бъде ограничено от този колектор.
IV. За правото:
14. Според
чл. 134, ал. 2, т.
1 от
ЗУТ, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за
отчуждаване.
По
реда на чл. 135 от ЗУТ собствениците и носителите на ограничени вещни права
върху съответните имоти могат да правят искания за изменение на устройствените
планове с писмено заявление до кмета на общината. Когато искането е за
изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с
предложение за изменението му. Компетентният
орган – в случая кметът на общината (арг. по чл. 135, ал. 2 вр. чл. 124а, ал. 2
от ЗУТ), в 14-дневен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава
или отказва да се изработи проект за изменение на плана.
Заповедите се издават въз основа на становище на главния
архитект на общината-когато актът се издава от кмета на общината.
При
наличие на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ компетентният орган може да нареди служебно
със заповед да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план.
Нормата на чл. 208, ал. 1 от ЗУТ
предвижда, че срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за
държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти,
определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти -
публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в
сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени
планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 -
публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за
озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години от влизане в сила на
плановете. По правилото на ал. 2 от същата разпоредба, след изтичане на този
срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Според §70 от ПЗР на ЗИДЗУТ, сроковете по чл. 208 за започване на
отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към
датата на влизане в сила на закона подробни устройствени планове, за изграждане
на обекти-публична държавна или публична общинска собственост, текат от 31 март
2001 г.
В горния
аспект следва да се съобрази и Тълкувателно решение № 4 от 02.11.2016 г. по тълк. д. № 6 / 2015 г. на
Върховен административен съд, според което характерът на сроковете
по чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и с изтичането им се преклудира възможността за
отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост и Закона за държавната
собственост.
Според § 22, ал. 1, б. „в“ от ЗР на ЗУТ подробният устройствен
план се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащането на
обезщетенията по отчуждителните производства.
Съгласно чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, подземни и надземни общи
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се проектират и изграждат в
общински и държавни поземлени имоти. Когато това е невъзможно, мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат в поземлени имоти -
собственост на физически и юридически лица, по реда на чл. 199 или 205 от ЗУТ.
В поземлените имоти, които се намират върху или в близост до подземни
комуникационни или други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, се
предвижда такова застрояване, което да не влияе неблагоприятно върху
конструкциите на техническата инфраструктура, както и да не навлиза в
сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на тази инфраструктура. В случай на
невъзможно постигане на целесъобразно застрояване или когато сервитутните ивици
заемат повече от 1/3 от площта на урегулиран поземлен имот, с подробния
устройствен план имотът се предвижда за съответната мрежа, като отчуждаването
се извършва за сметка на съответния собственик на мрежата или съоръжението при
спазване изискванията на чл. 206 от ЗУТ.
Най-стене нормите на чл. 70, ал. 1 – 3 от ЗУТ предвождат, че
проводите на техническата инфраструктура и съоръженията на транспортната
инфраструктура, свързани с движението на превозни средства и пешеходци, се проектират и изграждат като улични мрежи и
съоръжения. Местоположението на подземните и надземните улични мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура се определя с общите и подробните
устройствени планове при спазване на съответните технически правила и
нормативи. При наличие на съществуващи проводи или съоръжения - публична
държавна или публична общинска собственост, които по технически причини е
невъзможно да бъдат изместени, се допуска те да бъдат запазени чрез съответното
им отреждане с подробен устройствен план.
15. Как
се съотнася обсъдената фактическа и правна обстановка към конкретиката на настоящия
казус?
Искането на жалбоподателите е на основание чл.
134, ал. 2, т. 1 ЗУТ във вр. чл. 208 ЗУТ. По делото няма спор, че действащия
ПУП – ПР, одобрен със Заповед №№ ОА-1186/10.08.1995г., предвижда от поземлен
имот к.и. № 56784.523.515 - собственост на жалбоподателите, да се отнеме част
за разширение на предвидената по плана улица от запад, в резултата на което
регулационната линия на УПИ
III-515, кв. 142-нов, по плана на кв. „Бяла зона“, гр. Пловдив, не съвпада с имотната
граница на процесния поземлен имот, така като е отразена в действащата
кадастрална карта.
Не се спори също така, че посоченият регулационен
план не е приложен в обхвата на поземлен имот к.и. № 56784.523.515, тъй като
отчуждително производство не е проведено в срока по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ, нито
такова е започнало след изтичането на срока.
Каза се, искането на оспорващите е да се
процедира промяна на ПУП - ПР, като регулационната граница на УПИ III-515, кв.
142-нов, по плана на кв. „Бяла зона“, гр. Пловдив, поради неприложена регулация
в западната му част, с отчуждаване на части от имота им за улицата, да се
прокара по кадастралната граница на поземлен имот к.и. № 56784.523.515, съгласно
одобрената кадастрална карта.
При това положение съдът намира, че правните и
фактически основания за исканото са доказани, тъй като регулацията в западната
част на процесния УПИ не е приложена като не е реализирана улица, а
предложеният проект от жалбоподателите е съответен на целта на закона -
регулационната граница да се премести по кадастралната граница. Предложението
не засяга застрояването и отреждането, предвидени за процесния УПИ и включените
в него поземлени имоти. В частност не се засягат границите на общинския имот,
включен в предвидения нов УПИ III – 523.515, 523.187, доколкото регулационната
граница на поземлен имот к.и. № 56784.523.187 съвпада с имотната му граница от
запад и по действащия план за регулация.
При тази фактическа и правна обстановка напълно
неотносими са доводите на ответника, че изменението налага изместване на
съществуващата подземна инфраструктура. Такова искане нито е заявено, нито се
предполага предприемане на подобно действие съобразно разпоредбите на чл. 67,
ал. 1 вр. чл. 70, ал. 3 от ЗУТ, тъй като в случая не става въпрос за изграждаща
се техническа инфраструктура, а за заварена такава. В този аспект е налице и
влязло в сила Решение № 2656/05.07.2011г., по гр. дело № 12765 по описа за 2010
г. на Районен съд Пловдив, XIV – ти граждански състав, с което устройственият
статут на процесния комуникационен колектор е установен със сила на присъдено
нещо спрямо собствениците на поземлен имот к.и. № 56784.523.515, респ.
установено е и задължението за жалбоподателите да се съобразяват с
ограниченията за застрояване и осигуряване на нужния достъп за експлоатацията на
тази техническа инфраструктура при ползването на възстановения им с тежести
имот. Горното не означава, че площта по която преминава колекторът не е
собственост на оспорващите, нито че същата следва задължително да бъде част от
уличната мрежа, последното е само възможност и може да стане факт след
провеждане на съответно отчуждително производство. В случая, след като в
предвидените срокове администрацията не е предприела необходимите действия за
реализиране на тази възможност, не следва правата на собственост на оспорващите
да бъдат ограничавани в един неопределен период от време. Именно, за да не се
стига до такова негативно развитие на правоотношенията, законодателно е
предвидено право за собствениците, а и служебно начало за самата администрация,
да инициират процедура по изменение на регулацията, така че същата да се
съобрази с имотните граници по влязлата в сила кадастрална карта.
Обстоятелството, че отчуждителното производство
не е започнало в предвидените срокове от влизането в сила на плана, е сериозна
индиция, че общинските нуждите не са такива важни държавни, за да не могат да
бъдат задоволени по друг начин. Това сочи на отпаднал отчуждителен интерес, т.е.
отчуждаването е ненужно и липсва един от елементите на предвидения в закона
фактически състав, който трябва да е налице за законосъобразното извършване на отчуждително
производство - нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Именно
поради погасяването на правото на администрацията да се започне отчуждаване е
възможно засегнатите лица да искат изменение на плана.
В горния смисъл, не е предвидено нормативно
изискване за кумулативно прилагане на правилата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ
във всяка процедура по чл. 132, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като в хипотезата на
последната изменението се извършва на самостоятелно основание, същото цели
възстановяване на предходно положение и в релевантния за него фактически състав
не се включва съгласие на всички собственици и носителите на ограничени вещни права върху
имотите - предмет на плана. Такова съгласие ще бъде необходимо, в случаите
когато на основание чл. 132, ал. 2, т. 1
от ЗУТ се иска изменение на ПУП при параметри (за съответния УПИ и включените в
него ПИ), различни от предвидените в предходно действащия план.
Още повече, в случая община Пловдив действа в
двойно качество – като собственик на поземлен имот к.и. № 56784.523.187 и като администрация, която е длъжна да
изпълни процедурата по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Отказът да се допусне
изменение на плана, с аргумент за липсата на съгласие от общината, в случая би
означавало администрацията да черпи изгодни за себе си последици от
противоправното си бездействие както в процедурата по отчуждаване, така и в
процедурата по изменение на плана, а не това е смисълът и целта на закона.
Каза се, релевантни за спора
са обстоятелствата, че застроена част от имота на жалбоподателите попада в
предвиждане за разширение на уличната регулация, която не е приложена в
сроковете по чл. 208 , както и че е налице влязла в сила кадастрална карта, при
което регулационната граница на имота не съвпада с кадастралната граница. В
случая тези предпоставки са налице, което води до извод за основателност на
жалбата.
16. Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в
предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, но в противоречие
с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което се явява незаконосъобразен
и подлежи на отмяна.
Решаването на въпроса по същество от съда е невъзможно предвид естеството
на акта. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната
за ново произнасяне на административния орган. При новото произнасяне
административният орган следва да съобрази даденото по-горе указания по тълкуване
и прилагането на закона.
V. За разноските:
17. Изходът на
делото налага на жалбоподателите да бъдат присъдени строените съдебни разноски,
които се доказват в общ размер на 270 лева, от които 20 лева - държавна такса и
250 лева – възнаграждение за вещо лице.
По делото е представен списък с разноски, в който е включено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, същият не е придружен с договор за правна
защита и съдействие и/или платежни документи от които да е видно, че
възнаграждението в този размер реално е заплатено. При съобразяване
постановката на т.1 от ТР 6/2012, по т.д. № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на
ВКС, настоящият състав намира така формираната претенция за недоказана и
неоснователна, поради което не следва да бъде уважена.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 170A907/24.04.2017г. на
кмета на община Пловдив.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за произнасяне по заявление с вх. №16П12669/09.11.2016г. и вх. №
16П12669/2/06.03.2017г., при спазване дадените от съда указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА община Пловдив, да
заплати на В.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 135 /сто
тридесет и пет/ лева, представляващи съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА община Пловдив, да
заплати на С.Б.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 135 /сто
тридесет и пет/ лева, представляващи съдебни разноски в
производството.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България
в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: