№ 3624
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20231100510844 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД,
ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. Р., срещу решение
№ 10543 от 19.06.2023 г. по гр. дело № 127/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 53-ти състав, поправено с решение № 11257 от 29.06.2023 г. на
същия състав, с което „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, е
осъдено да заплати на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 5570,05 лева, представляваща регресно вземане по щета №
44011512202661, за изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети
на лек автомобил „Инфинити КХ70“ с рег. № ****, настъпили на 28.04.2022 г.
в резултат на ПТП в гр. Пловдив, заедно със законната лихва от 03.01.2023 г.
до окончателното плащане.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението. По
делото било доказано, че не застрахованият по „Гражданска отговорност“
водач причинил противоправно и виновно ПТП, а причина за него било
поведението на другия водач. СРС неправилно приел механизъм на инцидента
само на въз основа показанията на един свидетел и пренебрегнал другите
доказателства по делото. Искането към СГС е решението да бъде отменено
като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Д., е подал
1
отговор на въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност.
Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав
намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва
да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно
за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съдът обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните
като достигна до следните фактически и правни изводи:
По същество жалбата е частично основателна.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ, съгласно
който в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Фактическият
състав на този иск включва наличие на договор за имуществено застраховане
между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. При
релевирано възражение за съпричиняване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в тежест
на ответника е да докаже конкретния обективен принос на другия участник в
ПТП.
Страните не спорят за валидността и покритите рискове по
застрахователните правоотношения по застраховка „Гражданска отговорност“
между „Дженерали застраховане“ АД и Я.С., водач на лекия автомобил „Киа
Спортидж“ с рег. № ****, и по имуществената застраховка „Каско“, сключена
между ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД и З.Б., водач на лекия автомобил
„Инфинити КХ70“ с рег. № ****.
Не е спорно настъпването на пътен инцидент между описаните
автомобили в гр. Пловдив на 28.04.2022 г. и плащането на 20.09.2022 г. на
застрахователно обезщетение в размер на 5555,05 лева от ищеца на сервиза,
ремонтирал МПС „Инфинити“.
Спорът между страните в настоящия процес е фокусиран изцяло върху
механизма на ПТП – какви действия са предприели двамата водачи и пътникът
2
в МПС „Киа“, за да настъпи инцидента, и дали тяхното поведение е било
противоправно и виновно.
В съдебно заседание от 17.05.2023 г. пред СРС водачите са разпитани като
свидетели и дават показания, както следва:
Водачът на лек автомобил „Инфинити“, З.Б., заявява, че се движела по
еднопосочната улица „Капитан Райчо“ в гр. Пловдив. Пред нея се движел
автомобил „Киа“ като тя се движела на дистанция от 40-50 метра от него.
Скоростта й била изключително ниска. Водачът на МПС „Киа“ постоянно
намалявал скоростта и неочаквано спрял, без да даде светлинен сигнал. С цел
да предотврати удар, св. Б. завила надясно от МПС „Киа“, когато задната
дясна врата му се отворила. Въпреки ниската си скорост, св. Б. не успяла да
спре и се ударила в нея. От лявата й страна имало паркирани автомобили, а
отдясно нямало достатъчно място, за да заобиколи.
Водачът на МПС „Киа“, Я.С., дава показания, че се движел по улица
„Капитан Райчо“. Тя била еднопосочна като от двете й страни имало
паркирани коли. Св. С. спрял на улицата, за да може жена му да слезе и да
купи храна за бебето им. В момента, в който тя започнала да отваря вратата,
колата зад тях се ударила в нея. Двете коли били джипове и нямало как да се
разминат по тази тясна улица. Между него и св. Б. възникнал спор за вината за
настъпилото ПТП. На място дошли полицай и представител на застрахователя
на другата кола. Полицаят му казал, че е спрял на лошо място и че е виновен,
и така да запише в констативния протокол. Св. С. подал авариен светлинен
сигнал 4-5 секунди преди да спре. Леката кола зад него също била спряла.
Причината за удара била, че водачът на МПС „Инфинити“ опитал да го
заобиколи.
По делото е представен двустранен констативен протокол от 28.04.2022 г.,
подписан от двамата водачи. Попълнено е поле „скица на пътната обстановка
и ПТП“ като е нарисува схема, от която се установява, че ПТП е настъпило,
като автомобилът „Инфинити“ се движи зад МПС „Киа“ и извършва маневра
като го заобикаля отдясно. Попълнено е поле „обстоятелства“, в което е
отбелязано, че МПС „Киа“ е било „паркирано/в спряло състояние“, а МПС
„Инфинити“ е извършило маневрата „при изпреварване“. Видимите щети по
автомобила „Киа“ са описани като „ударена задна дясна врата“, а по
автомобила „Инфинити“ – „ударен преден ляв калник, предна броня и ляв
фар“. В поле „забележка“ е отбелязано, че водачът С. е виновен и потърпевш,
а водачът Б. – потърпевш.
По делото е ангажирана съдебно автотехническа експертиза. Вещото
лице е дало заключение за механизма на ПТП и е приело, че на ул. „Райчо
Даскалов“ водачът на МПС „Киа“ спира, като пасажерът на задната седалка
отваря задната дясна врата на автомобила. В същия момент, движещият се зад
него автомобил „Инфинити“, за да избегне удар, предприема маневра по
заобикаляне отдясно, при която настъпва съприкосновение с отворената врата
на спрелия автомобил. Експертът отговаря, че от техническа гледна точка,
3
водачът на „Инфинити“ е имал възможност да предотврати ПТП, ако го е
управлявал със скорост и на дистанция, която да му позволи да спре в рамките
на опасната зона, без да се налага да предприема маневра за заобикаляне.
В съдебно заседание от 17.05.2023 г., след като изслушва показанията на
свидетелите, вещото лице заявява, че при положение, че е забелязал спиращия
автомобил от 40-50 метра, водачът на МПС „Инфинити“ е имал възможност
да предотврати настъпването на удара, ако е задействал спирачната система
като спре зад МПС „Киа“. В момента, в който е извършено заобикалянето,
отварянето на вратата се явява удар с внезапен характер и е непредотвратимо.
Експертът казва, че предвид мястото на спиране, не е било възможно да се
извърши заобикаляне отдясно.
Настоящият състав извърши анализ на тези доказателства и намери, че
ПТП е настъпило по следния начин: водачът на МПС „Киа“ се е движел по ул.
„Райчо Даскалов“ като е извършил маневра спиране на пътното платно.
Водачът на движещия се зад него автомобил „Инфинити“ е възприел
спирането на МПС „Киа“ и е успял да спре зад него. Пътник, седящ на задната
седалка в МПС „Киа“, е отворил задната дясна врата. В този момент, водачът
на МПС „Инфинити“ е извършил маневра за заобикаляне на МПС „Киа“ от
дясната му страна, поради което настъпил удар в отворената от пътника врата.
За да достигне до този извод, СГС кредитира изцяло показанията на св.
С., заключението по САТЕ и заявеното от вещото лице в съдебно заседание.
Съдът не даде вяра на показанията на св. Б. в частта, в която тя заявява, че
е извършила маневрата да завие надясно покрай МПС „Киа“, с цел да
предотврати сблъсък с него. Тези твърдения не се потвърждават от никое от
другите събрани по делото доказателства. Пред съда тя заявява, че се е
движела бавно и е възприемала движещият се пред нея автомобил, защото е
спазвала дистанция от 40-50 метра. При разпита си вещото лице по САТЕ
изрично заявява, че за водача на МПС „Инфинити“ сблъсъкът със спрялата
пред него кола е бил технически предотвратим. Ако спирането му е било
внезапно за нея и ударът е бил непредотвратим, то логично щетите биха
настъпили в задната част на МПС „Киа“. Аргумент в тази насока е и
отбелязването в констативния протокол за ПТП, в който св. Б. е потвърдила, че
е извършила маневра „при изпреварване“. Този протокол е частен
свидетелстващ документ съгласно чл. 180 ГПК и съставлява доказателство, че
изявлението в него е направено от подписалото го лице. Налага се изводът, че
предприетата от нея маневра по заобикаляне на спрелия автомобил не е била,
за да избегне катастрофа, а за да може да продължи движението си по
улицата.
При така изяснения механизъм на ПТП, св. С. е допуснал нарушение на
чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, който забранява престоят на място, където превозното
средство е пречка за движението. Той е съзнавал, че спира на улица, на която
разминаването е невъзможно предвид паркираните от двете й страни коли.
Причината за спиране (да слезе пътник от колата, за да отиде да пазарува) не е
4
извинителна.
Св. Б. е извършила нарушение на чл. 41, ал. 1 ЗДвП, съгласно който
превозните средства се изпреварват от лявата им страна, а не от дясната, както
е сторил свидетелят, и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, защото е извършила маневра по
заобикаляне на спряло превозно средство като не е съобразила, че не
осигурява безопасна странична дистанция от него. Това разминаване е
създало опасност за ПТП, тъй като паркираните от двете страни на улицата
автомобили са стеснили пътното платно до степен, при която по него е
можело да се движи само един автомобил.
Пътникът е извършил нарушение на чл. 95, ал. 1 ЗДвП като е отворил
врата на спряно на пътното платно МПС, без да се увери, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението. По делото няма данни, че
пътникът е бил затруднен да се огледа назад и да прецени, че не застрашава
друг участник в движението.
Изводът на съда е, презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена
от никой от участниците в процесното ПТП.
Съдът съобрази разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 4 КЗ, съгласно която
застрахователят по „Гражданска отговорност“ покрива отговорността за
причинени вреди на трети лица, като пряко следствие от отварянето на врати
на МПС, когато то е спряно и не са взети мерки за безопасността на
останалите участници в движението. Ето защо, ответникът е отговорен наред
за поведението на водача, така и за поведението на пътника в МПС „Киа“,
застраховано при него по „Гражданска отговорност“.
В отговора на исковата молба при условията на евентуалност е направено
своевременно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на МПС „Инфинити“. Съдът прецени обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП, поведението на водачите на процесните автомобили и
пътника в МПС „Киа“, и намери, че съпричиняването на водача на МПС
„Инфинити“ по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за нанесените на този автомобил щети, следва
да определи в размер на 50 %.
От заключението по САТЕ се установява, че стойността на причинените
щети на МПС „Инфинити“ по средни пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на 6390,83 лева и те се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесния пътен инцидент. Заключението не е оспорено от
страните и съдът го кредитира като компетентно и обосновано. Заплатеното
от застрахователя по „Каско“ обезщетение е в по-нисък размер от 5555,05
лева, която сума се претендира с исковата молба. По изложените по-горе
съображения за съпричиняване на щетите по МПС „Инфинити“, тя следва да
бъде намалена с 50 % като бъдат прибавени 15 лева ликвидационни разходи.
Полученият резултат е 2792,53 лева, за която сума искът е основателен, следва
да се уважи и решението на СРС съответно да се потвърди, а за горницата до
присъдените 5570,05 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен
като решението в тази му част подлежи на отмяна.
5
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Пред СРС ищецът е направил разноски в размер на 1601,40 лева, от които
1028,40 лева с включен ДДС за адвокатско възнаграждение. Ответникът е
направил възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът
намери, че предвид действителната правна и фактическа сложност и
материалния интерес на делото, възнаграждението не е прекомерно и е
изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР № 1 от 09.07.2004 г., която съдът
съобрази като ориентир. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената
част от иска, той има право на разноски в размер на 802,86 лева, поради което
решението следва да се отмени в частта, в която са присъдени разноски над
тази сума до 1601,40 лева.
Пред СГС разноските на ищеца са 1028,40 лева, от които на същото
основание следва да му бъдат присъдени 515,59 лева.
Пред двете инстанции ответникът е представляван от юрисконсулт и е
претендирал възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът, при
съобразяване с чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, определи в размер на
100 лева за всяка инстанция.
Пред СРС разноските на ответника са в размер на 450 лева, от който на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да
му се присъдят 225,60 лева.
Пред СГС разноските на ответника са 211,40 лева, от които на същото
основание следва да му бъдат присъдени 105,98 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10543 от 19.06.2023 г. по гр. дело № 127/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 53-ти състав, поправено с решение № 11257
от 29.06.2023 г., в частта, в която „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, горницата над сумата от 2792,53 лева до присъдената сума от
5570,05 лева, представляваща регресно вземане по щета № 44011512202661 за
изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил
„Инфинити КХ70“ с рег. № ****, настъпили на 28.04.2022 г. в резултат на
ПТП в гр. Пловдив, и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
„Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на „ДЗИ-общо
застраховане“ ЕАД разноски над сумата от 802,86 лева, като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* иск по чл. 411 КЗ срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
*********, за горницата над сумата от 2792,53 лева до предявения размер
6
от 5570,05 лева, представляваща регресно вземане по щета №
44011512202661 за изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети
на лек автомобил „Инфинити КХ70“ с рег. № ****, настъпили на 28.04.2022 г.
в резултат на ПТП в гр. Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10543 от 19.06.2023 г. по гр. дело №
127/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 53-ти състав, поправено с
решение № 11257 от 29.06.2023 г., в частта, в която по иска с правно
основание чл. 411 КЗ, „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, е
осъдено да заплати на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 2792,53 лева, представляваща регресно вземане по щета №
44011512202661 за изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети
на лек автомобил „Инфинити КХ70“ с рег. № ****, настъпили на 28.04.2022 г.
в резултат на ПТП в гр. Пловдив, заедно със законната лихва от 03.01.2023 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ-общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
*********, сумата от 225,60 лева, представляваща разноски по гр. дело №
127/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 53-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ-общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
*********, сумата от 105,98 лева, представляваща разноски по въззивно гр.
дело № 10844/2023 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Дженерали застраховане“ АД,
ЕИК ********* да заплати на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 515,59 лева, представляваща разноски по въззивно гр.
дело № 10844/2023 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7