РЕШЕНИЕ
№482
29.07.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор: Николай Гугушев при Окръжна прокуратура, гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №567 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.Я. - гражданин на М., с адрес: РПЦ-Харманли към ДАБ при МС, ж.к. „Д. №**, срещу Решение №УПХ-59/26.06.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната незаконосъобразност се обосновава с твърдения за нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган бил игнорирал факта, че причината оспорващият да напусне страната си била наличието на заплаха за живота и сигурността му. Той изложил подробно своята история пред административния орган, който правилно я възприел, но неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В решението не се съдържал нито един аргумент за това, дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Не били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в М.. Липсвали и аргументи за приетото от органа становище, че молителят се позовава на обстоятелства, извън предмета на закона, както и такива за приетата липса на посочена от молителя причина за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на административния орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства. В този смисъл решението представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничило с нищожност на административния акт. Нарушението на материалния закон се изразявало в неяснота относно приетия от административния орган извод, че по отношение на чужденеца били налице основания за прилагане на чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Не било ясно защо било прието, че изложеното от кандидата за закрила било извън предмета на закона. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в М., която се влошавала непрекъснато. Бил в опасност и чувствал уязвим. Твърди, че в оспореното решение не било изследвано законодателството в М.. Сочи, че заявил пред административния орган, че ако бъде върнат в страната си това щяло да доведе до реална опасност за живот и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне М.. Искал да живее в България. На следващо място се счита, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15 буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
Предвид изложеното се моли да бъде отменено оспореното решение и да бъде указано на административния орган да постанови решение, с което да допусне до общо производство разглеждането на молбата за закрила на чужденеца.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (Недялка Петрова), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба от 09.06.2020г. с вх.№105450-903/09.06.2020г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Й. С., от М., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №452 от 18.06.2020г., с рег. №УП 15573/18.06.2020г. на ДАБ, подадена с името А.Я.. На същата дата лицето е регистрирано с имената А.Я., роден на ***г. в М., с.М., с постоянен адрес в М., с.Н., гражданин на М., етническа принадлежност – а., религия – м., с., професия – т., образование начално, н., с документ за самоличност – Национален паспорт сер. JС №64*****, издаден от М. на 14.02.2020г., валиден до 14.02.2025г.
С писмо с рег.№УП-15573/18.06.2020г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането си, чужденецът се представил като Й. С., роден на ***г., от М.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 18.06.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП- 15573/18.06.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Притежавал само мароканско гражданство. Нямал роднини в държава, членка на ЕС. Живял в с.Мзем Ноаджа, там бил и роден. Оттам тръгнал за Казабланка, а след това за Турция, легално. Семейството му се намирало в същото село. Не бил женен. Учил до 6-ти клас в родното си село. Занимавал се с търговия с хранителни продукти. Напуснал М. в началото на март 2020г., със самолет, с редовни документи. На 19.03.2020г. влязъл нелегално в България, от Турция през от Гърция. С малко „корабче“ преминал реката между Турция и Гърция. Шест дни вървял през гората, стигнал до бензиностанция. Там видял румънски тир и влязъл в него. Бил задържан на границата в Румъния и върнат в България. Искал да стигне до румънската столицата и оттам да замине за западна Европа. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. За пръв път подавал молба за закрила тук, в България. Не бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава. Не бил осъждан, но срещу него се водило дело в М., за това, че ползвал чек без покритие. То било заведено през юли 2019г. от тези, които ощетил. Все още нямало решение по делото. Напуснал М. заради това дело. Пращали му призовка, но не ходил на делото. Първата призовка била на 05.11.2019г., само нея получил. Не отишъл на заседанието, защото се страхувал да не го арестуват. Плащал на хората, от които купувал стоката с чекове без покритие. Ставало въпрос за около 15 000 евро. Ако го осъдели, щял да бъде лишен от свобода две години. Това била единствената причина, поради която напуснал М.. Споделил, че този случай явно не бил известен на летището, иначе нямало да му разрешат да напусне страната. Заявил, че нямало заплаха, отправена лично към него. Върху него лично не било оказвано насилие. Споделил, че е арабин. Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е мюсюлманин, сунит. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не е членувал в политическа партия или организация. Заявил, че не би се завърнал в страната си, заради проблема с чековете. Подал молба за закрила в Република България, защото тук бил задържан.
С Решение № УПХ-59/26.06.2020г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците, молбата за предоставяне на международна закрила на А.Я. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 29.06.2020г., а жалбата е подадена на 30.06.2020г. (видно от поставения входящ номер), следователно е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Недялка Петрова, младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определен със Заповед № РД05-227/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му. Не се споделят оплакванията за обратното.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а възраженията в тази насока са неоснователни.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 18.06.2020г., а оспореният акт е издаден на 26.06.2020г. Следователно, актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причина за напускане на М. такава от личен и криминален характер. Срещу него се водило дело в М., за това, че ползвал чек без покритие, заведено през юли 2019г. от лицата, които ощетил. Пращали му призовка, но е ходил на делото, защото се страхувал да не го арестуват. Плащал на хората, от които купувал стоката с чекове без покритие, като ставало въпрос за около 15 000 евро. Сам заявява пред органа, че ако бъде осъден ще бъде лишен от свобода две години. Това била единствената причина, поради която напуснал М.. Нямало заплаха, отправена лично към него. Върху него лично не било оказвано насилие, не бил задържан или арестуван.
Настоящият съдебен състав намира, че видно от бежанската история на жалбоподателя, изложена от него и обективирана в Протокол рег.№УП15573/18.06.2020г., жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в М.. Не се установява срещу него поради това да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която А.Я. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Действително същата е от личен, криминален характер и не попада в обхвата на ЗУБ. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Страхът на оспорващия от ангажиране на наказателната му отговорност, във връзка с извършеното деяние, не представлява страх от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ и в тази връзка не може да се прецени като релевантен за производство по предоставяне на закрила. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини в ЗУБ и международните правни актове в областта на хуманитарното и бежанско право. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти. Страхът му е свързан единствено с опасения за задържане, поради извършено действие, за което подведен под отговорност от националните власти в страната си. Не се излагат твърдения за евентуално изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-271/18.05.2020г. относно Кралство
М. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците
при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за
държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска,
политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната
уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия
устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход,
за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. При подробен анализ на тези доказателства съдът намира, въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в тази страна, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.
От изложеното по-горе относно ситуацията в М., удостоверено в приложената по делото справка, може да се направи извода, че степента на насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем не е на такова високо (безогледно) ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В тази връзка, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в М., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Я. - гражданин на М., против Решение № УПХ-59/26.06.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (Недялка Петрова).
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: