РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Велико
Търново, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 234 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на П.И.К. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 3304-04-2#2/ 18.03.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на П.И.К. срещу Разпореждане № **********/ 23.03.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което по заявление вх. № 2110-04-1/ 03.01.2018 г., по реда на чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, в приложимата редакция, пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е преизчислена от нов тригодишен базисен период от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 година. Оспорващото лице твърди незаконосъобразност на решението на горестоящия орган и потвърденото с него разпореждане, конкретно по отношение незачитането при преизчисляването на пенсията, на претендирания от К. трудов/осигурителен стаж от втора категория за периода 01.01.1982 г. – 31.12.1982 г., полаган в предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с ерозията“ - гр. В. Търново /с правоприемник „Земя – ВТ“ АД в несъстоятелност, гр. Габрово/ като комбайнер и на осигурителния доход получен по същото правоотношение. Излага доводи за издаване на обжаллваното решение при допуснато съществено нарушение на процесуални правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Конкретно сочи като нарушени чл. 40, ал. 3 и ал. 7 от НПОС, като на първо място счита че административният орган не е попълнил преписката с всички относими доказателства, годни да установят осигурителния му стаж и доход, а при надлежно установената липса на такива, е сладвало да определи размера на пенсията въз основа на минималната работна заплата, установена за страната за съответния период. От съда се иска да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново и потвърденото с него разпореждане, и да върне преписката за ново произнасяне по заявление вх. № 2110-04-1/ 03.01.2018 година. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото *** Д.Д. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и допълнителни аргументи развити в хода на устните състезания. Прави искане за присъждане на разноски, моли в случай, че жалбата бъде отхвърлена, на ответника да бъдат присъдени разноски в минималния нормативно определен размер.
Ответникът по жалбата –
ръководителят на ТП на НОИ – гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител ***В.,
оспорва жалбата. Първоначално поддържа становище за недопустимост на същата, доколкото е
налице специално производство, разписано в Закона за установяване за трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред, и в същия закон спорове от този вид са
определени като подсъдни на районните съдилища. Предвид установените в
настоящото производство факти и обстоятелства, това становище не се поддържа към
момента на приключване на устните състезания. В хода
на устните състезания и в писмена защита ответникът излага доводи за
съответствието на обжалваното решение, по неговия резултат, с
материалноправните разпоредби на закона. Позовава се на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, установяващи липсата на основание за зачитане
на претендирания от П.К. трудов/осигурителен стаж в периода 01.01.1982 г. –
31.121982 г. в Предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с
ерозията“ - гр. В. Търново. Счита, че при това положение, правилно от
ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – гр. В. Търново, този стаж
не е бил взет предвид при определяне осигурителния стаж и осигурителния доход
на П.К. по подаденото от него заявление вх. № 2110-04-1/ 03.01.2018 година. По
тези съображения ответникът счита, че правилно е приложил съответните
разпоредби на КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, като
определеният с изменението размер на пенсията на жалбоподателя е съобразено с
обективно установените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход през
заявения от него период. С тези съображения
ответникът моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана,
претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане от 06.12.2017
г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. В. Търново,
на П.И.К.
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 264,54 лв.,
считано от 17.04.2017 година. При определяне размера на пенсията е взет предвид
осигурителен доход до 01.01.1997 г., за периода 01.01.1988 г. – 01.01.1991
година. Със Заявление вх. № 2110-04-1/ 03.01.2018 г., П.К. е поискал на
основание чл. 21, ал. 3 от НПОС, в приложимата редакция, пенсията му за
осигурителен стаж и възраст да бъде изменена, като е посочил нов тригодишен
период по чл. 70, ал. 4 от КСО за осигурителен доход при определяне на
индивидуалния му коефициент - от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 година. Съгласно съдържащият се в заявлението опис /л. 84 от
административната преписка/, при подаването на заявлението са били представени
Удостоверение обр. УП-15 с № 5509-103190/ 01.12.2017 г. на ТП на НОИ –
гр. Ловеч, „Обединен осигурителен архив“ – Тетевен, за стаж положен в ОНС /ОК
за държавен и народен контрол/ - гр. В. Търново, Удостоверение обр. УП-2 с №
744/ 11.10.2007 г. на „Земя – ВТ“ АД в несъстоятелност, гр. Габрово. Съгласно
отбелязаното в заявлението, при разглеждането му са взети предвид и
удостоверения от „Земя – ВТ“ АД в несъстоятелност, гр. Габрово, вече съдържащи
се в административната преписка, такива са Удостоверение изх. № 1096/
10.01.2017 г., УП-2 изх. № 1095/ 10.01.2017 г. и УП-2 изх. № 743/ 11.10.2017
г., издадени от посоченото дружество. В преписката се съдържат копия и от други
документи, послужили при първоначалното отпускане на пенсията на К.
/удостоверения от осигурители, осигурителна книжка/, служебно от
администрацията са били установени данни от Персоналния регистър на НОИ за
осигурителния стаж, осигурителния доход и вида на полагания от заявителя труд в
периода месец 01.1997 г. – месец 04.2017 година. Въз
на тези данни, с Разпореждане № **********/ 23.03.2018 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. В. Търново,
размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.И.К. е изменен
на 294,05 лв., считано от датата на заявлението - 03.01.2018 година. При
изменението от пенсионния орган са взети предвид следните доходи: 1. за целия
тригодишен период от 01.01.1982 г. до 01.01.1984 г. – общо 6 793,23 лв.,
получени по трудово правоотношение с „Окръжен комитет за държавен и народен
контрол“ - гр. В. Търново, на длъжност „шофьор“, съгласно УП-15 № 5509-10-3190/
01.12.2017 г. на „Обединен осигурителен архив“ - Тетевен при ТП на НОИ – гр.
Ловеч /л. 85 от административната препискапреписка/; 2. за месеците юни, юли и
декември 1983 г. - общо 1 178,90 лв., получени по трудово правоотношение
на длъжност „комбайнер“, съгласно удостоверение обр. УП-2 изх. № 744/
11.10.2007 г., издадено от „Земя - ВТ“ АД в несъстоятелност, гр. Габрово; 3. за
месец ноември 1984 г. - 872,01 лв., получени по трудово правоотношение на длъжност
„комбайнер“, съгласно удостоверение обр. УП-2 изх. № 1095/10.01.2017 г.,
издадено от „Земя - ВТ“ АД в несъстоятелност, гр. Габрово. При определяне новия
размер на пенсията не е бил взет предвид осигурителен доход за периода
01.01.1982 г. – 31.12.1982 г. по друго трудово правоотношение извън това с
„Окръжен комитет за държавен и народен контрол“ - гр. В. Търново. Разпореждане
№ **********/ 23.03.2018 г. на ръководителя на „ПО“ е било обжалвано по реда на
чл. 117 от КСО, пред директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, като П.К. е
заявил и искане да бъде зачетен като такъв от втора категория положеният
осигурителен стаж по допълнителен трудов договор в периода 1982 - 1990 годшно.
В производството по административното обжалване не са били представени писмени
доказателства, извън тези вече съдържащи се в преписката. С решение №
1012-04-57#1/ 16.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново,
искането за зачитане на осигурителен стаж от втора категория по допълнителен трудов
договор за посочения период е оставено без разглеждане на основание чл. 27, ал.
2, т. 1 от АПК, тъй като по този въпрос е имало произнасяне с Решение №
1012-04-74#4/ 13.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В.
Търново. Жалбата, в частта й, касаеща зачитането на осигурителен доход от
праводателя на „Земя - ВТ“ АД за 1982 г., е била отхвърлена като неоснователна.
Решението на директора на ТП на НОИ е било обжалвано по съдебен ред и отменено
с Решение № 10/ 25.01.2019 г. по адм. дело № 617/ 2018 г. по описа на
Административен съд - Велико Търново, като преписката е върната на директора на
ТП на НОИ – гр. В. Търново, за произнасяне по същество на спора. Последвало е
издаването на обжалваното в настоящото производство Решение № 3304-04-2#2/
18.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което жалбата на П.К.
срещу Разпореждане № **********/ 23.03.2018 г.
на ръководителя на пенсионното осигуряване, е отхвърлена като неоснователна.
Решението е било съобщено на П.К. на 28.03.2019 г., видно от съдържащото се
административната преписка известие за доставяне на писмовна пратка. Жалба
срещу него до АСВТ е подадена чрез органа, който го е издал на 10.04.2019 г.,
съгласно дадения входящ номер от ответната администрация. В съдебната фаза на
производството от ответника са представени документите от административната
преписка, а също писма изх. № 2103-04-11#8/22.01.2019
г. на ТП на НОИ - гр. В. Търново и изх. № 1029-10-664/ 13.02.2019 г. на
„Обединен осигурителен архив“ - Тетевен при ТП на НОИ – гр. Ловеч, и в последното
открито заседание - платежна ведомост на работниците и служителите от 1982 г.
на предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с ерозията” - гр. В.
Търново. От жалбоподателя също са представени писмени доказателства, от които
относими по същество на спора са писмо изх. № 5506-07-537-1/ 21.08.2019 г. от
гл. експерт по осигуряването при ТП на НОИ – гр. Габрово /л. 33 4 л. 34 от
делото/ и писмо изх. № 5506-07-537#3/ 14.11.2019 г.
от гл. експерт по осигуряването при ТП на НОИ – гр. Габрово /л. 38/. В последното
от цитираните писма, във връзка с искан от оспорващото лице документ за
осигурителен стаж и доход за периода 01.01.1982 г. – 31.12.1982 г. е посочено,
че такъв не може да бъде издаден, тъй като след окончателната обработка и
систематизация на приетия архив на „Земя ВТ“ АД в несъстоятелност, гр. Габрово,
като правоприемник на предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с
ерозията“ - гр. В. Търново, липсват данни за П.И.К. за посочения период. Също
по искане на жалбоподателя, към настоящото дело са приобщени документите,
съдържащи се в адм. дело № 617/ 2018 г. по описа на АСВТ и е допуснато до
разпит като свидетел при режим на довеждане лицето Д. А.Я., което впоследствие,
отново по искане на жалбоподателя, е заличено от списъка на свидетели по
делото.
Въз основа на така приетото
от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване
административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Неоснователни са първоначално наведените от ответника възражения за
недопустимост на оспорването, в частта му, касаеща претендирани от П.К.
периоди, в които е полагал труд от втора категория по допълнително трудово
правоотношение с предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с
ерозията“ - гр. В. Търново. Както самият ответник е отбелязал в писмената зи
защита, събраните в административното и съдебно производство доказателства, не
сочат загубване или унищожаване от работодателя на документи за претендираните
от жалбоподателя трудов/осигурителен стаж, нито липса на писмени данни за такъв
стаж при прекратен без правоприемник работодател, които да представляват
основания по чл. 5 от ЗУТОССР, за провеждане на исково производство по реда на
същия закон. Горните съображения обуславят процесуална допустимост на
подадената от П.И.К. жалба. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
След служебно извършената проверка съдът
установи, че обжалваното решение на директора на ТП
на НОИ – гр. Велико Търново е издадено от оправомощено за това лице, в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117,
ал. 3 от КСО. Обжалваното решение е издадено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117,
ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. При постановяването на Разпореждане № **********/
23.03.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. В.
Търново не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила и същото е издадено в срока по чл. 10,
ал. 1 от НПОС. Не се установява при издаването на Решение № 3304-04-2#2/
18.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, да са допуснати нарушения на установените в КСО процесуални
разпоредби, вкл. тези по чл. 40, ал. 3 и ал. 7 от НПОС. Поначало
осигурителният орган не е адресат на последно цитираните разпоредби, тъй като
те не установяват задължения за него, а такива на осигурителите за издаване на
документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. В случая фактическите
твърдения на жалбоподателя са за произнасяне на административния и горестоящия
органи без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, т.е.
в нарушение на чл. 35 от АПК. Тези твърдения не намират подкрепа в събраните по
делото доказателства, които установяват произнасяне на администрацията след
изясняване на значимите за правата на заявителя факти. Но дори да се приеме, че
такова пълно изясняване не е било налице по отношение на претендираните от П.К.
осигурителен стаж и доход за периода 1982 г., с оглед фактите доказващи се от
представените пред съда документи, въпросното процесуално нарушение не може да
се квалифицира като съществено. Допускането му не е и не би могло да доведе до
формиране от ръководителя на пенсионното осигуряване или от директора на ТП на
НОИ, на различни крайни изводи по фактите или по правото, а от там и до
постановяването на актове със съдържание различно от това на оспорените.
Съдът намира, че обжалваният административен акт не противоречи на материалния закон поради следните съображения:
Спорните между страните въпроси са два. Първият е полагал ли е жалбоподателят труд по допълнително трудово правоотношение в предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с ерозията” - гр. В. Търново през периода 01.01.1982 г. – 31.12.1982 г., което да представлява основание този период да се зачита за осигурителен стаж и ако да – от коя категория е бил този труд. Вторият въпрос е дали за периода 01.01.1982 г. – 31.12.1990 г. П.К. е полагал труд от втора категория, извън признатия такъв при изменението на пенсията му с Разпореждане № **********/ 23.03.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. В. Търново.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства установяват по достатъчно категоричен начин, че в периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1982 г. от П.И.К. не е полаган труд в соченото от него предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с ерозията“ - гр. Велико Търново с правоприемник „Земя - ВТ“ АД – гр. Габрово. Индикации в тази насока се съдържат още в представеното още при първоначалното отпускане на пенсията за ОСВ, Удостоверение изх. № 1096/ 10.01.2017 г. на „Земя - ВТ“ АД в несъстоятелност, гр. Габрово, съгласно което за сочения период лицето няма начислено възнаграждение във ведомостите на дружеството-правоприемник/ л. 66 от административната преписка/. Тази липса на данни за жалбоподателя, при положение, че за останалите претендирани от него периоди през 1983 г. и 1984 г. са издадени съответните документи за осигурителен доход, сочи на вероятност през въпросния период К. да не е работил в съответното предприятие или най-малкото, полагането на неговия труд да не е било документално отразено. Недоказани остават и направените в хода на административното производство твърдения на оспорващото лице, че разплащателните ведомости за комбайнерните бригади на предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с ерозията“ - гр. Велико Търново, са изгорели при пожар в сградата на ДФ „Агромеханизация“ - гр. Велико Търново в периода 1990-1992 година. Обратно, от уведомително писмо изх. № 5506-04- 537#3/14.11.2019 г. на ТП на НОИ - Габрово, издадено след окончателната обработка и систематизация на приетия архив на правоприемника „Земя - ВТ“ АД в несъстоятелност, гр. Габрово е видно, че са налични документи на предприятието за 1982 г., вкл. такива касаещи бригади от комбайнери, в които документи обаче няма данни за П.И.К.. Това обстоятелство се потвърждава и от представената от ответника платежна ведомост на работниците и служителите от 1982 г. на предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с ерозията” - гр. В. Търново, II-ра бригада, механизиран отряд. Във въпросната ведомост са отразени отработените дни от старши комбайнери и помощник комбайнери в предприятието, посочени с три имена, длъжност и номер на съответния комбайн, сред които обаче не фигурира жалбоподателят. Самият той твърди, че е работил с комбайн № 317, но съгласно коментираната платежна ведомост, на тази машина през 1982 г. са работили ст. комбайнер Н.К.Т.и помощник комбайнер А.Й.Т./л. 40/. От друга страна, съгласно отразеното в уведомително писмо изх. № 5506-04-537#1/ 21.08.2019 г. на главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Габрово, в наличния архив на „Земя – ВТ“ АД - гр. Габрово, правоприемник на Предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с ерозията“ - гр. Велико Търново, има три книги „Разчетноплатежни ведомости“ - „Администрация, СМЖ, шофьори, монтьори“, „Строителство“ и „Тракторни бригади“, като от м. ноември 1982 г. към мелиоративните бригади от трактористи са добавени три бригади, състоящите се от старши и помощник-комбайнери, наречени „механизиран отряд“. Според същото удостоверение лицето П.И.К. не фигурира в нито един от трите комбайнерски бригади, вкл. в списъците на уравнение на заплатите, изплатено през 1983 г., но отнасящо се за 1982 година. Изброените документи, издадени от длъжностно лице в ТП на НОИ – гр. Габрово имат характера на официални удостоверителни такива по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, със съответната обвързваща доказателствена сила. Съдържанието на същите не е оспорено и не е оборено от жалбоподателя в хода на съдебното производство и се подкрепя от това на обсъдената по-горе платежна ведомост. В делото липсват документи, които да оборват или дори разколебават достоверността на въпросните удостоверения и ведомост, а както вече се посочи, от „Земя - ВТ“ АД в несъстоятелност, гр. Габрово, като правоприемник на предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с ерозията“ - гр. Велико Търново, са издадени удостоверения за осигурителен доход на П.К., получени на сочената от него длъжност, но през 1983 г. и 1984 година. Последното е индикация за добросъвестност на осигурителя при издаването на съответните документи от значение за признаване правата на осигуреното лице, а от там и за действителната липса на такива документи конкретно относно периода 01.01.1982 г. – 31.12.1982 година. Следва да се отбележи, че в административни производства от вида на настоящото, доказателствената тежест за установяването на фактите, предполагащи наличието претендирания от заявителя осигурителен доход /както и осигурителен стаж/, се носи от лицето, претендиращо съответните права и благоприятни последици. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК, при отказ за издаване на административен акт – в случая за признаване на осигурителен стаж и/или доход, оспорващият е длъжен да установи пред съда, че са били налице условията за издаването на акта /признаването на претендираните компоненти при определяне размера на пенсионното плащане/. При така определената нормативно тежест на доказване и с оглед на изложеното по-горе, съдът приема за недоказано обстоятелството, че през периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1982 г., жалбоподателят е полагал труд по допълнително трудово правоотношение и е получил трудово възнаграждение /осигурителен доход/, като комбайнер в предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с ерозията“ - гр. Велико Търново. Това лишава от основание и заявената претенция за признаването на времето през което П.И.К. е полагал такъв труд в периода 01.01.1982 г. до 31.12.1982 г., за осигурителен стаж от втора категория.
По отношение вторият заявен с жалбата като спорен въпрос – относно признаването на периодите в които П.К. е полагал труд като комбайнер от 01.01.1982 г. до 31.12.1990 г., за осигурителен стаж от втора категория. Съгласно отразеното в Разпореждане № **********/ 23.03.2018 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. В. Търново /л. 103 от преписката/, при изменението на пенсията, на заявителя е зачетен осигурителен стаж от втора категория 3 месеца и 2 дни и такъв от трета категория 41 години, един месец и 29 дни. Според даденото в оспореното решение на директора на ТП на НОИ по-подробно пояснение, като осигурителен стаж от втора категория на П.К. са зачетени следните периоди: 1. от 01.06.1983 г. до 31.07.1983 г. - втора категория труд в „Земя-ВТ“ АД - гр. Габрово, на длъжност „комбайнер“; 2. от 01.12.1983 г. до 02.12.1983 г. - втора категория труд в „Земя-ВТ“ АД - гр. Габрово, на длъжност „комбайнер“; 3. от 01.11.1984 г. до 30.11.1984 г. - втора категория труд в „Земя-ВТ“ АД - гр. Габрово, на длъжност „комбайнер“, или общо 3 месеца и 2 дни. Останалият осигурителен стаж през периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1990 г. е зачетен като такъв от трета категория по основното трудово правоотношение на П.К. с „Окръжен комитет за Държавен и народен контрол“ – гр. В. Търново. Посочените периоди и продължителност на труда като комбайнер се установяват от Удостоверение обр. УП - 2 № 744/ 11.10.2007 г. и Удостоверение обр. УП-2 № 1095/ 10.01.2017 г., издадени от „Земя - ВТ“ АД в несъстоятелност, гр. Габрово. При така установеното, съдът намира за неоснователна претенцията на жалбоподателя да му бъде зачетен осигурителен стаж от втора категория като комбайнер в предприятие „Селскостопански мелиорации и борба с ерозията“ - гр. Велико Търново, включително през периода 1982 г., доколкото твърденията за полагане на такъв труд, извън признатия от осигурителния орган, не се доказаха в хода на настоящото производство. От жалбоподателя не се твърди и не се доказва в периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1990 г. да е полагал труд на някаква друга длъжност, даваща основание за зачитането му от втора категория по действащия през този период Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, наличието на такъв не се установява и от съдържащите се в делото документи.
При така изложеното съдът намира, че оспореният административен акт се явява законосъобразно постановен, а подадената срещу него жалба е неоснователна.
С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя за настоящото производство не следва да бъдат присъждани. Съобразно своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение - минимума по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Претенцията за разноски над посочената сума е неоснователна, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът
РЕШИ:
Осъжда П.И.К. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. В. Търново, разноски по делото в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването
му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: