Р Е Ш Е Н И Е
№ 1177 27.10.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на
двадесет и девети септември, две хиляди двадесета и втора година, в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА
НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: И. Г.
прокурор: Дарин Христов
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1116 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ц.П.М., ЕГН:**********, с адрес: *** против Решение № 41/30.05.2022 г., постановено по НАХД № 121/2022 г. по описа на Районен съд - Царево,
с което е потвърден ЕФ серия К № 4242161 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който на касатора за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДвП на
осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП е наложено наказание глоба
в размер на 750 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че РС - Царево
е постановил решение при нарушение на материалния закон, като същото е
неправилно. Сочи се, че съдът не е обсъдил възражението с кое от двете АТС е
установено и заснето нарушението - MD1193 или АТСС Кордон М2, както и факта, че е оспорена
посоката на движение на МПС. Твърди се, че е останал неизяснен и въпросът дали
превишението на скоростта от 67 км./час е получено след приспадането на 3%,
като с всичко това е било нарушено и ограничено правото на защита на касатора.
В заключение се иска отмяна на съдебното решение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
За да постанови своето решение, въззивният съд е приел
за установена от доказателствата по делото следната фактическа обстановка:
На 09.12.2020 г. в 09,52 часа, на път ВП II-99, км.
47+145, в посока с. Лозенец към гр. Китен, обл. Бургас, техническо средство -
ATCC Кордон М2, поставена на мястото, засякла и заснела, движещ се в посока към
гр. Китен, със скорост от 127 км/ч. лек автомобил, за който се установило в
последствие, че се управлява от Ц.П.М.. На това място от пътя, имало въведено ограничение
на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/час. Бил издаден Електронен фиш за
налагане на глоба, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, на М. било наложено наказание
„глоба” в размер на 750,00 лева.
По същество, Районният съд е
потвърдил издадения ЕФ, като не е констатирал от формална страна допуснати
нарушения при издаването му. Приел е, че атакуваният електронен фиш е
издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро
от ЗДвП задължителни реквизити - точно е посочено мястото на извършване на
нарушението, посоката на движение на автомобила, отразено е обстоятелството, че
в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60
км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата
между засечената и разрешената скорост, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка
при измерването на скоростта. Съдът е намерил, че субекта
на нарушението също е бил определен правилно, като е обсъден и размера на
наложеното наказание.
Така постановеното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.
Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Настоящият съдебен
състав намира, че приетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в
съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените
писмени доказателства.
Касационната инстанция
изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на оспорения
електронен фиш като намира, че същият е издаден от компетентен орган и съдържа
необходимите реквизити.
Съдът приема за доказан факта на извършване
на нарушението така както е описано по-горе, в участък, където разрешената
скорост е до 60 км/ч., като макар и да са налице твърдения
на касатора за посока на движение, различна от описаната в електронния фиш, то
конкретни доказателства в тази насока, които да опровергават вече установеното,
не се сочат, още повече, че ограничението на скоростта и в двете посоки на
движение е 60 км/час, поради което възражението за различна посока на движение
на МПС се явява ирелевантно за правния спор.
Във връзка с оплакването в касационната жалба, касаещо наименованието на техническото
средство, с което е извършено заснемането, то следва да се посочи, че техническото средство –
мобилна система за контрол на скоростта – тип АТСС Кордон М2 с № MD1193, e посочена в съставения ЕФ както с наименованието
си – техническо сродство тип АТСС Кордон М2,
така и с номера си № MD1193, поради което съдът намира,
че в ЕФ не съществува неяснота и/или противоречие относно техническото
средство, с което е извършено заснемането, респ. не е било нарушено правото на
защита на касатора при посочването му.
Неоснователно се явява и
възражение на касатора, че е останал неизяснен въпросът дали превишението на скоростта от 67 км./час е
получено след приспадането на 3%, тъй като видно от съдържанието на ЕФ, и
приложената към него снимка, отчетената под снимката скорост на МПС е 131 км./час и след извършеното
изчисление с приспадане на 3%, се получава скорост от 127 км./ч. – посочена в
ЕФ.
Предвид всичко изложен по-горе, следва да се
заключи, че като е потвърдил издадения електронен фиш, районният
съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.
Поради изложеното, на основание чл.221,
ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41/30.05.2022
г.,
постановено по НАХД № 121/2022 г. по описа на Районен съд -
Царево.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.