Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София, 12.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, ЧЖ, І състав
в закрито заседание дванадесети януари
две хиляди двадесет и първа година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева ч.гр. дело № 13799 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано
е по жалба на Г.С.Д. - длъжник по изпълнително дело № 20208560401025 по описа
на ЧСИ Б.Б.с рег. № 856 на КЧСИ.
Жалбоподателят
сезира съда с искане да отмени образуваното изпълнително дело, за което разбрал
на 21.10.2020 г. като неправилно образувано, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди, че съдебният изпълнител не се е съобразил
със задължението си да приложи чл.5, ал.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, поради което извършените от съдебния
изпълнител образуване на изпълнително дело и налагане на запор са неправомерни.
Жалбоподателят оспорва размера на претендираните от него лихви с твърдението,
че същите са незаконно и недопустимо завишени, както и че съдебният изпълнител
е начислил лихви върху лихви. Оспорва сумите за такси и разноски с твърдението,
че неправилно са завишени.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило възражение от ответната по жалбата
страна - взискателят „Т.С.“ ЕАД.
По повод постъпилата жалба,
ЧСИ депозира писмени мотиви. Поддържа недопустимост на жалбата.
Съдът като взе предвид становищата на
страните, намира следното от фактическа
страна:
Изпълнително
дело № 20208560401025 по описа на ЧСИ Б.Б.с рег. № 856 на КЧСИ е образувано по
молба вх.№ 13883/01.07.2020 г. на взискателя „Т.С.“ЕАД, за принудително
събиране на сумите по изпълнителен лист от 10.06.2020 г., издаден по гр. дело №
18376/2015г. на СРС, 49 състав, срещу длъжника Г.С.Д., а именно: сумата от 3176,31
лв.-главница, представляваща стойност на не заплатена топлинна енергия за
периода м.05.2012 г.-м.04.2014 г., сумата от 473,43 лв.-лихва за забава за
периода от 30.06.2012 г. до 21.03.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 02.04.2015 г. до окончателното изплащане.
Взискателят е посочил
изпълнителни способи и е възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл.18
ал.1 от ЗЧСИ.
С разпореждане от 01.07.2020
г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело и е приел следните
разноски: 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение, такси по Тарифата към ЗЧСИ
658,36 лв., от която 547,86 лв. такса по т.26. В разпореждането си съдебният
изпълнител изрично е посочил, че сумата по изпълнителния лист за мораторни
лихви в размер на 474,43 лв. е неолихвяемо вземане.
На 17.07.2020 г. съдебният
изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до
работодателя му „С.-АСО ФЛ“ ООД, като видно от отговора от 24.07.2020 г. този
запор няма да бъде изпълняван от работодателя, тъй като нетното трудово възнаграждение
на Д. представлява несеквестируем доход. На същата дата са наложени и запори по
банкови сметки на длъжника в различни банки.
На 28.10.2020 г. на длъжника
е връчено съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 22563/17.07.2020 г.,
в което е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза общо на
сумата от 7 615,37 лв., изчислено към 17.07.2020 г., от която сума: 3176,31
лв.-главница, неолихвяемо вземане в размер на 473,43 лв., 1 706,06 лв.
законната лихва върху главницата от 3176,31 лв., изтекла за периода от
02.04.2015 г. до17.07.2020 г., 100 лв.-приети разноски за юрисконсултско
възнаграждение, 1 297,64 лв.-присъединени публични държавни вземания,
860,93 лв.-такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от
надлежна страна, като същата е допустима само в частта за разноските.
Жалбата в частта против
образуване на изпълнителното производство и в частта на наложените запори е
недопустима и не следва да бъде разглеждана.
В нормата на чл. 435, ал. 2
и ал. 3 ГПК са лимитативно посочени действията на съдебния изпълнител,
подлежащи на обжалване от длъжника, а именно: постановлението за глоба,
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на чл.
486, ал. 2, отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати и да приключи
принудителното изпълнение, разноските по изпълнението и постановлението за
възлагане.
Безспорно право на длъжника
е да обжалва отказът на съдебният изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение, но в конкретния случай, съдът намира, че такъв акт на съдебния
изпълнител не е налице, поради което и подадената жалба е без предмет.
Длъжникът не е сезирал съдебния изпълнител с такова искане, съответно по делото
не е налице разпореждане на съдебния изпълнител, с което да отказва
прекратяване на принудителното изпълнение.
На следващо място, насочването
на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество
за събирането на определено парично вземане. Жалбоподателят не се позовава на
такава несеквестируемост, поради което самото налагане на запори като
обезпечение на предстоящото принудително изпълнение, не подлежи на обжалване.
На обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не
изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта.
В случая и предвид отговора на работодателя и на банките, очевидно съдебният
изпълнител не е извършил нито едно действие по насочване на изпълнението върху
несеквестируемо вземане.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че изпълнителното производство е законосъобразно
образувано въз основа на представения пред съдебния изпълнител изпълнителен
лист. Не е нарушена и забрана на чл.5, ал.2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение. Краят на извънредното положение е обявен на
13 май 2020 г., следователно двумесечния срок след неговата отмяна е изтекъл
съответно на 13 юли 2020 г. Т.е. към 17 юли 2020 г., когато съдебният
изпълнител е наложил запорите по процесното изпълнително дело, не е била налице
законова забрана за това.
Жалбата против разноските,
обективирани в съобщението за образувано изпълнително дело с изх. № 22563/17.07.2020 г., е
допустима, намира своето правно основание в чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, подадена
е от надлежна страна-длъжника по делото, в срок, поради което и като
процесуално допустима следва да бъде разгледана.
По същество на жалбата.
Безспорно и с оглед
представения изпълнителен лист, на принудително събиране подлежат сумите по
него: главница в размер на 3176,31 лв., изтеклата върху нея законна лихва от
датата на присъждането й от съда 02.04.2015 г., която считано от тази дата до
датата на изготвяне на съобщението до длъжника 17.07.2020 г., изчислена от съда
чрез специална програма /разпечатката прилага по делото/, съвпада с тази
изчислена и посочена от съдебния изпълнител в размер на 1 706,06 лв. В
този смисъл неоснователно е възражението за прекомерност на изчислената от
съдебния изпълнител лихва. Очевидно размерът на лихвата не е малък, но същият е
начислен за пет години и ще продължава да расте, докато длъжникът не изплати
главното си задължение. Неоснователно е твърдението за начисляване на лихви
върху лихви. Видно е че върху претенцията за мораторна лихва от 474,43 лв.,
съдебният изпълнител не е начислил лихва и изрично е посочил, че сумата е
неолихвяема.
Длъжникът дължи авансовите
такси в размер на 108 лв. с ДДС, внесени от взискателя, за което е изготвена
сметка № 337325 от 06.07.2020 г. Дължи и пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, с оглед сумата, която подлежи на събиране-5 456,80 лв. по
изпълнителния лист към 17.07.2020 г., която нараства с нарастването на
законната лихва и 1 297,64 лв.-дължими публични държавни вземания.
Предвид горното жалбата в
частта за разноските като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на Г.С.Д., ЕГН **********,***-длъжник по Изпълнително дело № 20208560401025
по описа на ЧСИ Б.Б.с рег. № 856 на КЧСИ в частта й против разноските,
обективирани в съобщението за образувано изпълнително дело с изх. №
22563/17.07.2020г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустима жалбата на Г.С.Д., ЕГН **********,*** в частта й против образуване
на изпълнителното производство и в частта на наложените запори.
В тази
част решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок, считано от датата на
връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.