РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Варна, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.Сл.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110106432 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Алфа Лонг Бийч“
ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
*****************************, с която против ВЛ. Х. АЛ., роден на
********** г. в СССР, гражданин на Руска федерация, Булстат
*****************************, с адрес: *****************************,
са предявени искове за осъждане на ответника, да заплати на ищеца, следните
суми, претендирани въз основа на сключен между страните по делото,
договор за изработка от 17.06.2013 г. /именуван договор за поръчка/, а
именно: 7852,68 лева, представляваща главница – сбор от дължими суми за
поддръжка, начислена за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и 1570,54 лева – неустойка за забава, в размер
на 20 % от главното задължение, начислена на основание чл.13 от договора за
изработка от 17.06.2013 г. /именуван договор за поръчка/. Претендират се
разноски.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права.
Между страните е налице облигационна обвързаност, въз основа
сключен между тях договор за поръчка от 17.06.2013 г., по силата, на който
ищецът, като изпълнител е поел задължението да поддържа собствения на
ответника недвижим имот, с адрес: *****************************, както и
инфраструктурата, като управлява, поддържа и обслужва организационно,
технически и административно съоръженията и обектите за общо ползване,
разположени в комплекса. Твърди се, че ищецът е изправна страна, като
точно и в срок изпълнявал вменениете му с договора задължения, а именно:
1
почистване на общите части на сградата, в която бил разположен имотът на
ответника; целогодишна поддръжка на външните части на сградата и
апартамента; поддръжка на зелените площи в УПИ; поддръжка на
обслужващите сградата басейни, съоръжения и детски площадки; плащане на
разходи за осветление и вода на общите части на сградата; денонощна охрана
и портиер за входа към апартамента на възложителя; поддръжка на
прилежащата на сградата територия от комплекса. В исковата молба
подробно са описани извършените от ищеца или от наети от него лица,
дейности.
В исковата молба се сочи, че ответникът е поел задължение да заплаща
за предоставените услуги, месечна такса в размер на 1 евро/кв.м без ДДС
върху площта на собствения му имот. Изчислена по указания начин, ищецът
намира, че ответникът му дължи месечно плащане в размер на 111,53 евро с
вкл. ДДС. Таксата /годишна/ била платима две равни части – до 31.12 на
предходната година и до 30.06. на текущата година. Сочи, че при забава в
плащанията, върху дължимите суми се начислява неустойка в размер на 0,1%
дневно, но не повече от 20% от размера на дължимата такса.
Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба, ответникът
дължи заплащане на следните суми: такса поддръжка, за периода от 01.07-
31.12.2018 г., в размер на 1308,78 лева и 261,76 лева – неустойка за същия
период; такса поддръжка, за периода от 01.01 - 30.06.2019 г., в размер на
1308,78 лева и 261,76 лева – неустойка за същия период; такса поддръжка, за
периода от 01.07 - 31.12.2019 г., в размер на 1308,78 лева и 261,76 лева –
неустойка за същия период; такса поддръжка, за периода от 01.01 -30.06.2020
г., в размер на 1308,78 лева и 261,76 лева – неустойка за същия период; такса
поддръжка, за периода от 01.07 - 31.12.2020 г., в размер на 1308,78 лева и
261,76 лева – неустойка за същия период; такса поддръжка, за периода от
01.01 - 30.06.2021 г., в размер на 1308,78 лева и 261,76 лева – неустойка за
същия период.
Общият размер на дължимите суми е 9423,22 лева, от които: 7852,68
лева – такси и 1570,54 лева – неустойка в размер на 20%, на основание чл.13
от договора. Независимо от изпратените до ответника писма и проведените
със същия разговори, плащане не е последвало, поради което се отправя
искане за уважаване на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Сочи, че е собственик на процесния имот от 21.04.2014 г., като последният е с
площ от 81,23 кв.м. Намира договорът за поръчка за нищожен, поради
противоречие с добрите нрави. Заявява, че тъй като договорът е „вечен“,
стопанската свобода на ответника е ограничена. Налице е и основание за
обявяването му за недействителен, поради противоречие със ЗУЕС.
Жилищната сграда, в която се намира имотът на ответника не представлява
жилищен комплекс от затворен тип, по смисъла на пар.1, т.3 ДРЗУЕС вр. чл.2
ЗУЕС. Пояснява, че намира договора за прекратен поради системно
неизпълнение на задълженията на ищеца, в продължение на повече от 5
години. Твърди, че поради тази причина е било проведено събрание на ЕС от
27.07.2017 г. Заявява, че на събранието са присъствали 49 собственици на
имоти в сградата, които са недоволни от сключените нищожни договори,
пълното неизпълнение на задълженията на ищеца; ползването на част от
2
обектите в сградата като хотел и др. Обяснява, че ищецът е извършвал
сочените в исковата молба действия изцяло в негов собствен интерес, тъй
като същият е собственик на множество недвижими имоти в комплекса, както
и на басейн, детска площадка и др. Оспорва стойността на извършените
услуги. Оспорва да е налице съгласие на етажната собственост за ангажиране
на лица, които да извършват действия по почистване на сградата, охрана,
поддържане на прилежащи зелени площи и пр. Заявява, че никога не давал
съгласие за назначаване на лица, които да извършват тези дейности. Намира,
че ответникът като собственик на поземления имот иска да натовари с
разноски за поддръжка на собствения си имот, други лица. Сочи, че на дата
12.04.2021 г. ответникът е връчил на ищеца нотариална покана за връщане на
платеното по нищожния договор. При горните доводи се отправя искане за
отхвърляне на предявените искове. В условия на евентуалност се въвежда
възражение за прихващане за връщане на заплатените от ответника суми, в
размер на 11336,27 лева.
В открито съдебно заседание по делото ищецът поддържа предявените
искове и моли за уважаването им. Ответникът, чрез упълномощен
процесуален представител, настоява за отхвърляне на ищцовата претенция
поради неоснователността ѝ.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
По делото са отделение като безспорни и ненуждаещи се от доказване,
следните обстоятелства: ответникът е собственик на недвижим имот с адрес:
с. *****************************; между страните е сключен соченият от
ищеца договор за поръчка от дата 17.06.2013 г.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №30,
том I, рег. №235, дело №5 от дата 21.01.2014 г. на П.М. – нотариус рег. №* в
НК, въз основа, на който ответникът се легитимира като собственик на
горепосочения имот, последният се намира в „Жилищен комплекс за сезонно
обитаване“.
Преди сключване на окончателния договор за продажба на недвижимия
имот, между страните в настоящото производство е подписан предварителен
договор за покупко-продажба №105-02-12/17.06.2013 г., за продажба на
апартамент №12, разположен на 4 етаж, в сграда №2, в собствения на ищеца
поземлен имот в с. Ш., съответстващ на архитектурните проекти на к.к. „Лонг
Бийч Ресорт“. Съгласно чл.3.6 от договора, при подписването му, страните
подписват и договор за поддръжка и обслужване.
Процесният договор за поръчка от 17.06.2013 г. е представен по делото,
в препис. От същия се установява, че около половин година преди ответникът
да придобие правото на собственост върху недвижим имот с адрес:
*****************************, между страните е постигната
договореност, ищецът да осъществява дейности по поддръжка на
инфраструктурата и недвижимия имот срещу възнаграждение. Ищецът дължи
изпълнение на следните дейности: почистване на общите части на сградата, в
която е разположен собственият на възложителя /ответника/, недвижим имот;
целогодишна поддръжка за външните части на сградата и апартамента;
поддръжка на зелените площи в УПИ, в който е разположена сградата, както
и в непосредствена близост до нея; поддръжка на обслужващите сградата
3
басейни, съоръжения и детски площадки; плащане на разходите за осветление
и вода на общите части; денонощна охрана и портиер за входа към
апартамента на възложителя; поддръжка на прилежащата територия на к.к.
„Лонг Бийч Ресорт“. С чл.3 от договора е предвидено прилежащата
инфраструктура, която е собственост на ищеца, да се използва от всички
собственици на недвижими имоти в комплекса. Договорът влиза в сила от
момента на подписването му и началото на владение върху имота,
собственост на възложителя, като не е уточнено дали двете условия следва да
са осъществени или при сбъдване на което и да е от същите. Съгласно чл.4 от
договора, същият задължително се продължава за всяка следваща година.
Предвидено е договорът да действа за неопределено време, като може да се
прекрати само ако имотът, собственост на възложителя, погине или бъде
закупен от изпълнителя /ищеца/. Дължимото възнаграждение за изпълнените
дейности е в размер на 1 евро/кв.м без ДДС от притежавания от ответника
имот, считано от деня на получаване на разрешение за ползване на сградата, в
която се намира закупения от възложителя имот. Същото е платимо
еднократно или на две равни вноски – до 31 декември на предходната година
и до 30 юни на текущата година.
Представена е справка за задълженията на ответника, видно от която, за
периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г., ищецът е начислил като задължение
/без посочено основание/ сума в общ размер на 7852,68 лева, лихва при 0,1%
на ден, в общ размер на 4380,94 лева и лихва до 20%, в общ размер на 1570,54
лева. За вземанията са издадени следните фактури: №1049/28.12.2018 г. – за
1308,78 лева; №1084/31.12.2018 г. – за 1308,78 лева; №**********/30.12.2019
г. – за 1308,78 лева; №**********/31.12.2019 г. – за 1308,78 лева;
№**********/29.12.2020 г. – за 1308,78 лева; №**********/31.12.2020 г. – за
1308,78 лева. Всички фактури от 2019 г. и 2020 г. са издадени на бланка с
логото „Long Beach Resort & SPA“.
С телепоща изх. №44/23.03.2021 г., получена на 30.03.2021 г., ищецът
кани ответника да му заплати сумата от 4015,02 евро, в седмодневен срок,
като го предупреждава, че при неизпълнение в срок, ще потърси защита на
правата си по съдебен ред, което ще доведе до генериране на допълнителни
разноски за ответника.
По делото е представена нотариална покана рег. №2349/06.04.2021 г. на
И.М. – нотариус рег. № * в НК, с която ответникът уведомява ищеца, че счита
сключения между страните, договор за поръчка от 17.06.2013 г. за нищожен и
за прекратен поради системното неизпълнение на задълженията на ищеца,
произтичащи от същия по чл.11 вр. чл.1, за повече от пет години. Отправено
е искане, в тридневен срок от получаване на поканата, ищецът да възстанови
на ответника, заплатените от последния суми, за период от 5 години, считано
от получаване на поканата. Последната е връчена на Л.Р.– управител на
дружеството – ищец, на дата 12.04.2021 г.
Ответникът представя препис от нотариална покана рег. №
2837/25.06.2018 г. на нотариус К.П. – рег. №* в НК, отправена до ищеца от
В.Г.С., действащ в качеството на собственик на недвижим имот и като
представител на инициативна група на собственици, на самостоятелни
обекти в процесния комплекс. В поканата се сочи, че през последните две
години, изпълнението на поетите задължения по договор за поръчка за
поддръжка и обслужване на общите части на сградата и територията на
4
комплекса, е силно влошено, поради което е била създадена инициативна
група от собственици на самостоятелни обекти. До ищеца е отправено искане
да предложи на собствениците нови договори, отговарящи на изискванията на
ЗУЕС и ЗЗД, като с оглед на извършваната от дружеството работа, размерът
на събираните такси, да бъде намален. До изпълнение на предложеното, В.С.
заявява, че отказва да заплаща начислените такси, като отправя покана за
разрешаване на възникналия спор на среща, насрочена за 04.07.2018 г. от
15.00 ч., в кантората на нотариус К.П. – рег. №*. Поканата е връчена на
ищеца на 25.06.2018 г.
Представени са писмени доказателства за извършени от ответника
плащания по процесния договор, въз основа на издадени от ищеца фактури.
Ищецът представя пимени доказателства – договори и фактури, за
начислени суми за дейности, извършени от трети лица по поддръжка на
курорния комплекс, в т.ч. - за възлагане поддръжката на асансьора в сградата
на ответника; за осигуряване достъп до интернет; за предоставяне на
телевизионен сигнал; за обслужване на пожарогасители; документи касаещи
поддръжка и обслужване на басейн и др.
Видно от разпечатка от интернет сайт с адрес
www.longbeachresortvarna.com /активен и към датата на постановяване на
настоящото решение/, се установява, че „Long Beach Resort & SPA“ се
рекламира по следния начин: „5 звезден Апартаментен СПА Комплекс на
брега на морето, разположен сред живописната и уникална природа на
резервата „Камчийски пясъци“, недалече от природен парк „Камчия“,
включен в списъка на ЮНЕСКО…Разгърнат на първа линия на най-големия
плаж в България в К.К Шкорпиловци „Long Beach Resort & SPA“ предлага
перфектно съчетание между традиционализъм и лукс, слънце и минерална
вода, мореи СПА, отдих и бизнес и в същото време е само на 30 км от град
Варна. Спокойствието и уюта, присъщи за Комплекса го прави най-
подходящ за семейна почивка през лятото и есента, а през зимния период -
за лечение и балнеология“.
По искане на страните са събрани гласни доказателства чрез разпит на
водените от тях свидетели: за ищеца - П.К.К. и А.И.Й., а за ответника – Е.С.К.
и А.Б..
В показанията си св. К. сочи, че се е намирал в трудово правоотношение
с ищеца през периода 2013 – 2020 г., като е отговарял за поддръжката на
комплекса. Сочи, че дейностите по поддръжка се отнасят за:
общите части, градини, паркове, осветление, пространството около
комплекса, пречиствателна станция която била на около 500 м от комплекса,
плажа който бил на разположение на собствениците, достъпа до плажа и
всичко свързано с техническото обслужване, в т.ч. стълбищно осветление,
поддръжка на асансьорите в сградите. Извършвали дейности по
дезакаризация и дератизация. Сочи, че в комплекса живеят хора
целогодишно. Комплексът се охранява с жива охрана и с видеонаблюдение,
на собствениците са осигурени места за паркиране. Свидетелят сочи, че в
комплекса са отсядали български и чуждестранни туристи. В комплекса има
десет сгради, като собствениците на имоти сключват договори на управление
с ищеца с оглед отдаването им под наем. Заявява, че е виждал реклами на
СПА центъра на комплека, не е виждал последният да се рекламира като
хотел. Сочи, че туристите, както и собствениците могат да ползват басейна,
5
парковете, пречиствателните съоръжения, градините. Не му е известно да е
била организирана инициативна група от недоволни собственици в
комплекса. В сградата, в която се намира имотът на ответника също са
отсядали туристи, наречени от свидетеля „гости“. Сочи, че до всяка от
сградите е поставен контейнер, в който се събират битовите отпадъци на
живеещите в блока.
Към датата на провеждане на разпита, св. Й. се намира в трудово
правоотношение с ищеца – обстоятелство, което налага показанията на този
свидетел да бъдат преценявани при спазване изискването на чл.172 ГПК. Св.
Й. сочи, че работи като пропърти мениджър при ищеца, като задълженията й
обхващат отношенията със собствениците на апартаменти, тяхното
обслужване, обгрижване, всички контакти, напомняне за финансовите
ангажименти, които имат към ищеца, приемане на искания, отразяване на
жалби и на похвали, разпределяне на работата на поддръжка, хигиенисти и
пр. Заявява, че комплексът се охранява денонощно от жива охрана и от
видеонаблюдение. В общите части има голяма паркова зона, много общи алеи
за разходка, огромен басейн, който се поддържа. Поддръжката включва
почистването и сметоизхвърлянето от входовете до контейнерите,
размразяването при зимни условия на алеите, осветление, поддръжка на
зелените площи и растенията. Извършва се дератизация, с оглед да бъдат
защитени всички ползватели в комплекса от змии, кърлежи и други
вредители, които биха навредили на здравето и живота, включително на
посетителите и на собствениците. Сочи, че се почистват входовете,
обслужват се асансьорните системи, като в поддръжката влиза ползването на
интернет, телевизия, паркоместа, поддържане на паркозона, почистване,
боядисване на общите части, почистване на стъкла, проветряване, всичко,
което се свързвало с поддръжката на един дом и цялата площ около него. В
комплекса има целогодишно живеещи лица, в т.ч. и ответника, като в блока
на последния целогодишно се осигурява поддръжка на асансьорната уредба,
стълбищно осветление, изхвърляне на боклука и пр. До подаване на исковата
молба ответникът е ползвал паркомясто до сградата, в която се намира
имотът му, а след предявяване на иска – извън комплекса, но в близост до
него. Заявява, че всички съоръжения в комплекса се ползват безплатно от
собствениците и от техните гости, тъй като всеки собственик, след като бил
заплатил суми за поддръжката им, можел да ги предостави на всеки, на
когото прецени. Твърди, че комплексът не се възприемал като хотел.
Басейните, градините и всички съоръжения били собственост на ищеца, но
още при закупуване на апартаментите било ясно, че същите били
предоставени за ползване срещу поддръжка на собствениците. Сочи, че
комплексът не категоризиран като хотел. Категоризация имат апартаментите,
които се отдават под наем чрез ищеца. Заявява, че знае за инициатива на
недоволни собственици от 2017 г. От ответника знае, че последният е имал
оплакване срещу шума от посетители. Твърди, че през лятото не е имало
случай, при който при шум да не е било реагирано незабавно. Сочи, че
наемателите на апартаменти не се поставят отличителни белези, по които да
се различават от собствениците.
В показанията си св. К. заявява, че комплексът, в който живее ответника,
работи като хотел. Поддържат се градинките, а до басейна работи бар.
Извършват се дейности само през летния сезон, когато работи хотелът, като
6
всички дейности са насочени към задоволяване нуждите на туристите. Сочи,
че между ищеца и ответника е сключен договор, но задълженията по него не
се изпълнявали от страна на ищеца. Когато в комплекса нямало туристи, не се
извършвали никакви дейности, имало само охрана. Сочи, че през 2017 г. била
сформирана инициативна група на собственици на апартаменти в комплека,
които били недоволни от високите такси, събирани от ищеца. Заявява, че
работници на ищеца не изхвърлят битови отпадъци през зимата, а само през
лятото. Кофите за смет са налични само през летния сезон, като през зимата
те се премахват, а общите части не се почистват. Почистват се само
хотелските стаи. Свидетелят определя договора като „крепостен, вечен“.
Сочи, че никой от собствениците не ползва басейна, тъй като морето е в
непосредствена близост. Твърди, че ответникът се е оплаквал на управителя
на комплекса от силния шум, идващ от бара до басейна, но не му било
обърнато внимание. Сочи, че тъй като никой не предупреждава туристите, че
в комплекса живеят и собственици, те не спазват никакви правила. Докато
продължава летния сезон, в хотела има персонал, след месец септември
оставала само кабинката на охранителите. През последните две години не е
виждала да се почистват общите части на сградата, в която ответникът живее.
В качеството на свидетел е разпитан А.Б. – съсед на ответника.
Показанията на този свидетел съдът следва да преценява при спазване
изискването на чл.172 ГПК, доколкото същият се намира в съдебно дело с
ищеца. В показанията си св. Б. заявява, че задължително условие за
придобиване на имот в процесния комплекс било сключването на договор за
поддръжка, с ищеца. Самият свидетел е сключил такъв договор половин
година преди да придобие право на собственост върху имот от комплекса.
Сочи, че договорът е с доживотно действие. Участвал е в инициативна група,
която била създадена, тъй като собствениците не разбирали защо плащат на
ищеца за поддръжка. Твърди, че в сключените договори липсва описание на
дейностите, които ищецът следва да извършва. Отделно, всичко което се
осъществява е насочено само и единствено към туристите, като през месец
септември почти всички служители се освобождават. Известно му е, че
ответникът се е оплакал на управителя на комплекса за високите нива на шум,
но последният го посъветвал да се обърне към съда. На въпрос на съда,
свидетелят да посочи от какво конкретно не е доволен, същият заявява, че
единственото нещо, от което е доволен е климатът. Сочи, че няколко от
собствениците направили експеримент, като умишлено поставили хартийка
като знак и тя останала непочистена две-три седмици. Комплексът се ползвал
като хотел, но му е известно за отрицателни отзиви от туристи, тъй като било
много мръсно. По отношение дейността на инициативната група сочи, че е
била отправена покана за среща до ищеца, но последният не се отзовал.
Твърди, че в сградата, в която живее има собственици, които се притесняват
да ползват асансьора, тъй като той спирал, а нямало възможност за свързване
с лица, които отговарят за поддръжката. Имало авариен бутон, който не
работел, а табелка с информация за контакт, се появила сравнително скоро.
Заявява, че на гостите на комплекса се поставят гривни.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза,
от приетото заключение, на която се установява, че в изпълнение на
процесния договор, ответникът е заплатил на ищеца, сума в общ размер на
11772,54 лева. По издадени от ищеца фактури, към датата на подаване на
7
исковата молба – 29.04.2021 г., неплатена е сума в общ размер на 9317,37
лева, от която: 7852,68 лева и 1464,69 лева – лихва. Към датата на изготвяне
на заключението – 11.09.2021 г., дължимата сума е в общ размер на 9423,24
лева, от която 7852,68 лева и 1570,56 лева – лихва.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Исковете намират правно основание в разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД
вр.чл.258, ал.1 и сл. ЗЗД, чл. 92 ЗЗД. Възражението на ответника намира
основание в разпоредбите на чл.103 и чл.104 ЗЗД. Исковете са допустими,
поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Правоотношението, от което произтича правото на ищеца, е по договор
за изработка, определение, за който е дадено с разпоредбата на чл.258 ЗЗД.
Съгласно посочения законов текст, това е съглашение, с което едната страна –
изпълнител се задължава да изработи нещо съгласно поръчката на другата
страна, а последната – да заплати възнаграждение. Съществените условия на
договора обхващат неговия предмет, възнаграждение и изпълнение на
поръчаното. Следователно - доказването на твърдяната договорна връзка
означава установяване на съвпадащи волеизявления на страните досежно
елементите от същественото съдържание. В тежест на ищеца е да докаже по
основание и размер всяка от претендираните суми. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника – заплащане
на уговорената цена, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който
го изключва – точно изпълнение. По въведеното от ответника възражение за
прихващане, в тежест на последния е да установи наличието на фактическия
състав на правото си да извърши компенсация: наличие на две действителни,
насрещни, еднородни вземания, възникнали от договор за изработка;
изискуемост на вземането на страната, която прихваща; установеност по
основание и размер на вземането на лицето, което извършва прихващането.
Единствено безспорно обстоятелство между страните, по отношение на
процесния договор, е датата на неговото сключване. Страните спорят по
действителността му, уговорения предмет, качеството на изпълнение от
страна на изпълнителя, размера и дължимостта на уговореното
възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен
начин се установи, че сградите в комплекса не се намират в етажна
собственост и същият не представлява „жилищен комплекс от затворен тип“,
по смисъла на пар.1, т.3 ДР на ЗУЕС, поради което, особеният режим на
управление на общите части, въведен с чл.2 ЗУЕС, е неприложим.
Отношенията между страните по делото се регулират от разпоредбите на ЗЗД,
касаещи договора за изработка, поради което възражението на ответника, че
договорът е нищожен като сключен в противоречие със ЗУЕС, се явява
неоснователно.
Не е налице и соченото от ответника основание за нищожност на
договора, поради противоречие на добрите нрави, в частта касателно
условията при които договорът може да бъде прекратен. На основание чл.26,
ал.3 ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
8
когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните части. Условията, при които договорът може да бъде
прекратен не представлява съществена част, без която сделката да не може да
съществува. Още при сключване на предварителния договор ответникът е
знаел, че ще встъпи в облигационно правоотношение с ищеца, относно
поддържането на общите части на комплекса, в който се намира имотът му,
като условията на договора са му били известни към този момент.
Ответникът – възложител по договора за изработка е приел извършената
работа, съгласно изискванията чл.264 ЗЗД, като при приемане на работата,
той е имал правото и възможността да направи всичките си възражения за
неправилно или непълно неизпълнение на договорената работа, тъй като в
противен случай тя се счита за приета. В случай, че ответникът, като
възложител, е установил, че при извършване на работата, изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа е била с недостатъци, той
е имал правото и възможността да иска поправянето на същата, без
заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката или
намаляване на възнаграждението. Изводът, че ответникът е бил съгласен с
извършваните от ищеца дейности се извежда и от обстоятелството, че в
продължение на дълъг период от време, а именно – от 21.01.2014 г. до
06.04.2017 г. той е заплащал начислените от ищеца суми.
В процесния случай липсват данни за направени възражения от страна
на възложителя, в срока по чл.265, ал.3 ЗЗД, поради което към датата на
депозиране на писмения отговор на исковата молба, тези права са погасени.
Обстоятелството, че трето лице – В. С. е изразило недоволство от
извършените дейности по поддръжката, не обвързва ответника, доколкото по
делото не се установи последният да е упълномощил третото лице да го
представлява в отношенията с ищеца. От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че ответникът е имал единствено оплаквания от
шума, причинен от гости на хотела, контролът върху който не е част от
предмета на договора. След като ответникът не е направил възражения за
неизпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 264, ал.3 ЗЗД, работата се счита за
приета, респективно дължи се заплащане на възнаграждение за
същата. Съгласно разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа, поради което всички суми за
извършени дейности са дължими от ответника.
С решение №187/13.01.2020 по дело №3093/2018 на ВКС, ТК, II т.о. е
припомнено, че в практиката на ВКС по приложението на чл. 264 - 266 ЗЗД,
цитирана и обобщена в решение № 99 от 11.07.2017г. по т. д. № 2483/2016 г.
на І т. о., безпротиворечиво се приема, че недостатъците на престирания
резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя
за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които
следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Задължение на
възложителя е да приеме извършената работа, като при приемането , той
трябва да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият
при обикновения начин на приемане или се появят по-късно.
При горните доводи, съдът намира предявения от ищеца главен иск за
доказан по основание и размер. От събраните по делото писмени и гласни
9
доказателства, както и от заключението на ССчЕ се установи, че по
сключения между страните договор за изработка, ищецът е изправна страна,
като за извършените услуги са издадени счетоводни документи, всички
осчетоводени при ответника, като реално изпълнение не е последвало. Искът
е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Неоснователно е възражението на ответника за извършване на
прихващане на евентуално присъдени в полза на ищеца суми, със сумите,
които ответникът вече е изплатил по процесния договор. Не са налице
предпоставките за извършване на прихващане, доколкото възникването на
вземането на ответника към ищеца не е безспорно установено, а и ищецът
претендира заплащане на суми по договор за период, различен от този, за
който е въведено възражението. С последното ответникът настоява да му
бъдат възстановени всички заплатени суми по договора за поддръжка, като
доколкото не се установи същият да е имал заявени пред изпълнителя
възражения по работата, последната се счита приета, а сумите за
извършването ѝ - дължими.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорният иск за заплащане на неустойка. Съгласно чл.13 от договора, при
забава в изплащане на главното задължение, ответникът дължи неустойка в
размер на 0,1 % на ден, но не повече от 20 % от дължимата сума. При данни,
че главното задължение е в размер на 7852,68 лева, то 20% от тази сума е
равна на претендираната от ищеца. Отказът на ответника да заплаща
начислените от ищеца суми е безспорно установен, като към датата на
слагане край на съдебното дирене, срокът на забава, за начисляване на
неустойка в максималния размер от 20 % е изтекъл.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се
следват сторените разноски по делото в общ размер на 2137 лева, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени по следните банкови
сметки на ищеца, открити в „****“ АД:
********************– в лева;
******************** – в евро;
BIC - ********,
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВЛ. Х. АЛ., роден на ********** г. в СССР, гражданин на
Руска федерация, Булстат *****************************, с адрес:
*****************************, ДА ЗАПЛАТИ на „Алфа Лонг Бийч“ ООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
*****************************, следните суми, дължими по сключен
между страните договор за изработка от 17.06.2013 г. /именуван договор за
поръчка/, а именно: 7852,68 лева, представляваща главница – сбор от
дължими суми за поддръжка, начислена за периода от 01.07.2018 г. до
30.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и 1570,54 лева – неустойка
за забава, в размер на 20 % от главното задължение, начислена на основание
10
чл.13 от договора за изработка от 17.06.2013 г. /именуван договор за
поръчка/.
ОСЪЖДА ВЛ. Х. АЛ., роден на ********** г. в СССР, гражданин на
Руска федерация, Булстат *****************************, с адрес:
*****************************, ДА ЗАПЛАТИ на „Алфа Лонг Бийч“ ООД,
ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:
*****************************, сторените разноски по делото в общ
размер на 2137 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11