№ 4702
гр. С., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110148883 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано предявен от Р. Ж. Й. иск срещу „Б. с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент ЕС/261/2004 за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на
ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет на основание чл.
7, § 1, б. „б” от Регламент /ЕС/261/2004, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК – 08.02.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че сключил договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет
FB462, излитащ по разписание в 10,15ч. на 01.07.2019г. от летище С. и пристигащ по
разписание в същия ден на 13.55 ч. на летище С.. Полетът бил изпълнен със закъснение 5
часа и 59 минути. Разстоянието между летищата е 1754 км. Ищецът твърди, че въпреки
отправената на 11.03.2020г. покана до ответника за извънсъдебно уреждане на спора,
последният не заплатил дължимото обезщетение. С оглед на това моли да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата
от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснелия полет на основание чл. 7, § 1, б. „б”
от Регламент 261/2004, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до съда/ до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането на разноски, както по
настоящото дело, така в производството по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Б. е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва нейната основателност. Позовава се на извънредни обстоятелства по смисъла на чл.
5, § 3 от Регламент $ 261/2004. Твърди, че полетът е бил задържан за задължителна проверка
1
за сигурност, натрупани закъснения от предходни полети и ограничения в управлението на
потока на въздушно движение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г.:
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява,
че ищeцът е закупил билет за въздушен превоз с № FB462 от Летище С. до летище С., с
превозвач ответника „Б.. Полетът бил планиран по разписание за 10.15ч. на 01.07.2019г. и
пристигане на летище С. в 13.55ч. Не се оспорва от ответника и своевременното явяване на
ищеца за полета, както и разстоянието на полета, измерено по метода на дъгата на големия
кръг – 1754 км. Не се оспорва от ответника също така и факта на закъснение на полета,
който пристигнал на летище С. с 5 часа и 59 минути закъснение, а именно в 19.54ч.
Горните обстоятелства се установяват и от представените от ищеца писмени
докаателства, а именно: бордна карта, в която е отразен час на пристигане на пътника –
09.35ч., което е в рамките на допустимото и предписаното време преди полета; история на
полета, от която се установява самото закъснение на полета.
При гореустановената по делото фактическа обстановка, приложим към конкретните
отношения закон на основание чл. 1 и чл. 19 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. е последният
регламент. С чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от регламента са предвидени правата на пътниците при
закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка
летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз.
По отправено преюдициално запитване досежно приложението на Регламент /ЕО/
261/2004г. Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по
съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което е дал задължително за настоящия съд на
основание чл. 633 ГПК тълкуване досежно приложимия към спора регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. трябва да се прилагат в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по
чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна
на или по – голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по
разписание. В конкретния случай часът на пристигане на ищеца в крайния им пункт –
Летище С. безспорно между страните е повече от три часа след плануваното по разписание
от въздушния превозвач, предвид на което и същите имат правото на обезщетение по чл. 7
от Регламент /ЕО/ 261/2004г. в размерите по същия.
Предвид разпоредбата на чл.7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. размерът
на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка
на полета, измерени по дъгата на големия кръг. В процесния случай разстоянието на полета
на ищците, определено при спазване на чл. 7, пар. 4 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. е 1754 км.,
предвид на което и дължимото обезщетение е в размера по б. „б” на пар. 1 на чл. 7, или 400
2
евро.
Съобразно Регламент /ЕО/ 261/2004г. и даденото задължително тълкуване от Съда на
Европейските общности с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07,
се предвижда, че когато закъснението се дължи на извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори да са взети всички необходими мерки, тоест от
обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач,
последният не дължи обезщетение по чл. 7 от Регламента. Подобно закъснение не поражда
за пътниците право на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че
закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати дори и да са били взети всички необходими мерки, т.е. обстоятелства, които се
намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.
Съобразно цитираното по горе решение на Съда на Европейските общности - член 5,
параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че задържането на полет
за задължителна проверка за сигурност, натрупани закъснения от предходни полети и
ограничения в управлението на потока на въздушно движение /за което от страна на
ответника се представя извлечение от системата NetLine и съответното описание на
кодовете/, не спада към понятието "извънредни обстоятелства" по смисъла на тази
разпоредба, освен ако този проблем произтича от събития, които поради своето естество или
произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намират извън ефективния му контрол.
Визираните от ответника обстоятелства, на които същият се позовова, този състав не
счита, че са извън контрола на превозвача, а напротив. Така, натрупаното закъснение на
полети, осъществявани от авиокомпанията със същото въздухоплавателно средство е въпрос
на вътрешна организация на превозвача, доколкото превозът би могъл да бъде извършен и с
друго въздухоплавателно средство. По аналогичен начин стоят от нещата и с изтъкната от
ответника причина с код 81 /претоварване/ и код 85 /задължителни мерки за сигурност/,
които също са в обсега на вътрешния контрол на превозвача и биха могли да бъдат
избегнати от самия него. В тази насока съдът се съгласява със становището на ищеца, че
представените от страна на „Б. доказателства – разпечатка от системата NetLine
представлява частен документ, в който са отразени изгодни за него факти, за които, обаче не
се представят други обективни доказателства.
Т.е., в случая изтъкнатите като причина за закъснението на полета обстоятелства, не
отговаря на даденото задължително тълкуване на термина „извънредни обстоятелства” с
решението на Съда на Европейските общности. Следователно не е налице първата от
кумулативно необходимите предпоставки за отпадане на отговорността на превозвача –
проблемът да произтича от събития, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач.
Наред с това не се установява и друг релевантен факт – превозвачът да е предприел всички
разумни мерки, за да избегне закъснението на полета. Поради това изключващите
отговорността на превозвача обстоятелства, при носената от последния доказателствена
3
тежест за пълно и главно доказване във връзка с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, остават
недоказани по делото. В този смисъл и заявеното от ответника правоизключващо
възражение се явява неоснователно и отговорността на последния следва да бъде
ангажирана чрез присъждане на ищците на претендираното обезщетение по чл. 7 от
Регламент /ЕО/ 261/2004г.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищеца.
Същият доказва разноски в общ размер на 385 лева, от които 25 лева - държавна
такса и 360 лева – за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 385 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Разноските, които е сторил ищеца в заповедното производство, са следните: 25 – ДТ
и 360,73 лева адвокатско възнаграждение. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден
да заплати и направените в хода на заповедното производство разноски от ищеца в общ
размер на 385,73 лева.
Възражението за прекомерност се явява неоснователно, доколкото заплащането на
уговорените суми е с ДДС, т.е., уговорената сума без ДДС е в минималния предвиден
размер на адвокатско възнаграждение с оглед правния интерес.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Ж. Й. ЕГН **********
срещу „Б., ЕИК ********* иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7 от
Регламент /ЕО/ 261/2004г., че „Б., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., А. С., дължи на Р. Ж. Й. ЕГН ********** сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за забавяне на полет № FB 462 от А. до С. на 01.07.2019г. с повече от три часа,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 08.02.2021г. до окончателното погасяване на сумата, на основание
чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Б., ЕИК *********, да заплати на Р.
4
Ж. Й. ЕГН **********, сумата от 385 лева – разноски по делото, сторени пред СРС по иска
по чл. 422 ГПК и сумата от 385,73 лева – разноски, сторени по ч.гр.д. № 7687/2021г. по
описа на СРС, 61-и състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5