№ 90
гр. Б.С., 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20231410101499 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен положителен установителни иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, вр. чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. „Черковна“ № 38, оф. 4, представлявано от управителя И.К., чрез юрк.
Г.А., с който се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу
ответника А. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б.С., ул. „Струга“ №35, общ. Б.С., обл. В.,
за сумата в общ размер на 1 029,60лв. /хиляда двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/,
от която: 768,55 лева (седемстотин шестдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит
№67751/16.02.2022г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 15.08.2023г., до изплащане на вземането, сумата в
размер на 18,13 лева (осемнадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща договорна
лихва за период от 16.02.2022г. до 07.11.2022г., сумата в размер на 242,92 лева (двеста
четиридесет и два лева и деветдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 18.09.2022г. до 15.08.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1088/2023г. по описа на РС-Б.С., както и да се осъди
ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и
исковото производства.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за потребителски
паричен кредит №67751/16.02.2022г., по силата на който му е предоставил сумата в размер
на 1500,00 лв. Поддържа, че между страните е договорена възнаградителна лихва, с оглед
което крайното задължение по процесния договор се равнява на сумата в размер на
1852,77лв., разсрочена на 12 месечни погасителни вноски. Предвидена е еднократна такса за
1
разглеждане от 252,00 лева /т. 3.4 от Общите условия/, чиято дължимост се прибавя към
месечните погасителни вноски. Сочи, че ответникът е преустановил плащания по договора,
като не е заплатил дължимите вноски с падежни дати от 18.09.2022г. до 18.02.2023г.
Ищецът сочи, че с изтичане на крайния срок на договора е настъпила изискуемостта на
незаплатените вноски. По изложените съображения отправя искане да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи претендираните суми.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът А. К. К. не е депозирал
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е
направил своите възражения и не е ангажирал доказателства. С молба, депозирана от
процесуален представител адв.Д. М., оспорил иска като неоснователен, като поддържа
нищожност на същия.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между ЮтеКредит България“ ЕООД и А. К. К. е възникнално облигационно
правоотношение по силата на Договор за потребителски паричен кредит
№67751/16.02.2022г. Въз основа на цитирания договор дружеството-ищец е предоставило на
ответника сумата в размер на 1500лв., с 12 месечни вноски, при ГПР 49,37 % и годишен
лихвен процент 12,27%, с падеж на последната вноски - 18.02.2023г. По делото не се спори
също така, че ответникът е неизправна страна по договора.
Ищецът е подал пред РС-Б.С. заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 1088/2023 г. по описа на РС-Б.С.. Съдът е издал заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за следните суми: в размер на сумата 768,55 лева
(седемстотин шестдесет и осем лева и 55 стотинки), представляваща главница за период от
16.02.2022 г. , ведно със законна лихва за период от 15.08.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 18,13 лева (осемнадесет лева и 13 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 16.02.2022 г. до 07.11.2022 г., сумата 242,92 лева (двеста четиридесет и два лева и
92 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 18.09.2022 г. до 15.08.2023 г.,
както и държавна такса в размер на 22,27 лева (двадесет и два лева и 27 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 44,55 лева (четиридесет и четири лева и 55
стотинки).
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК, поради
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК се предявяват настоящите установителни
искове за съществуване на вземането. Исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК, поради
което същите са процесуално допустими.
От заключението по назначената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че по силата на процесния
договор ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 1500,00лв. на 16.02.2022г.,
2
като към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК ответникът е платил сумата
в общ размер на 1004,60лв. В съдебно заседание експертът сочи, че към ГПР не е прибавена
таксата за разглеждане на искането, като ако бъде включена, ГПР ще е приблизително около
96,5 % на база 365 дни.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от
воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването му произтича от
наличие на издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение и при
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал.1 от ГПК е установяване
съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч. гр. д. № 1088/2023 г. по описа на РС-Б.С., вземания към датата на подаване на
заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на
заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на
отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на
правен интерес за заявителя от предявения иск.
Уважаването на иск с правно основание чл. 422 от ГПК се предпоставя от установяване
на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането чрез ангажиране на съответните доказателства.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните. В тази насока са всички събрани по делото
доказателства, вкл. приложените по делото преписи от Договор за потребителски кредит
№67751/16.02.2022г. и погасителния план към него; приложените по делото материали по
частно гражданско дело № 1088/2023 г. по описа на РС-Б.С. и извършената съдебно-
счетоводна експертиза. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен
начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че ищцовото дружество е
отпуснало потребителски паричен кредит в размер на 1500,00лв., която сума
кредитополучателят е усвоил. Освен това, договорът за заем е реален договор, което
означава, че за да бъде действителен, заемната сума трябва да бъде преведена по сметка на
кредитополучателя, като в приетото по делото заключение по назначената ССчЕ е посочено,
че процесната сума е преведена по банкова сметка с титуляр ответника К..
По делото безспорно се установява, че задълженията по процесния договор не са били
изцяло погасени от заемополучателя, като в заключението си вещото лице сочи, че към
датата на подаване на заявлението са налице непогасени вземания в размер на 768,55лв.,
18,13лв., представляваща договорна лихва за период от 16.02.2022г. до 07.11.2022г., сумата
в размер на 79,43лв., представляваща мораторна лихва за период от 18.09.2022г. до
15.08.2023г.
Претендираните от ищеца вземания са породени от сключен договор за кредит от
3
разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени
със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са
посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на
договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация
и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис в
редакцията му действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от
разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ представлява
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква
писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита
спазена, след като е съставен електронен документ.
Предвид изложеното съдът намира за установено, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние
Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на
кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в
рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в
случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма
на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на
потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за
4
кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите,
уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид
действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна
проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за
потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК към договора за потребителски
кредит следва да бъде приложен погасителен план, като в конкретния случай това законово
изискване е спазено – в процесния договор е инкорпориран в табличен вид погасителен
план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, какви компоненти са включени във вноските, както и каква е оставащата
непогасена главница и възнаградителна лихва след всяка отделна вноска.
Съгласно 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална
дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на
размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на
потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК
забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а
водещите до надхвърляне на прага клаузи чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за нищожни. Поради
това посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността
на самия договор, а неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22
от ЗПК.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията,
5
посочена в т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 12,27 %,
посочен е ГПР – 49,37 % и общата сума, дължима от потребителя.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и на клаузи от него, съдът констатира нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК
досежно клаузата по чл. 6.1. от Договора, с която е предвидена такса за разглеждане в
размер на 252,00 лева. Същата се финансира от кредитора и се възстановява от
кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план към
Приложение №1 по Договора. Настоящата съдебна инстанция не възприема, че заплащането
на процесната такса е свързано с оценката на кредитоспособността на клиента, извършвана
от кредитора преди и с оглед сключването на договора. Подобен извод не произтича нито от
клаузата на индивидуалния договор, в която е посочено основанието и размера на таксата,
нито от Общите условия към този договор. Така, освен наименованието на таксата, като
"такса за разглеждане" липсва яснота в договора и ОУ към него за какво действие от страна
на кредитора тази такса ще бъде събрана от потребителя. Посоченото очертава
противоречието на процесната клауза с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
На следващо място, ако бъде възприето, че претендираната такса е свързана с
оценката на кредитоспособността на клиента, се налага извод, че същата противоречи на
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Разглеждането на кредита и оценката на риска представляват осъществяване на
същинската дейност на кредитната институция, насочена към вземане на решение за даване
на съгласие за отпускането на кредита, и по своята същност не предоставя допълнителна
услуга. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстация счита, че договорът не
удовлетворява в достатъчна степен критерия за яснота, пълнота и прозрачност, предвиден в
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Реквизитите на цитираната законова разпоредба са съществена
гаранция за потребителския интерес, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и по този начин да служи за недвусмислен показател за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на отговорността си. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че в чл. 22 от ЗПК изключва валидността на договарянето.
Следователно, непосочването на действителния годишен процент на разходите в договора за
кредит влече неговата нищожност на основание чл. 22 от ЗПК, в каквато хипотеза според
чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на заема, без да дължи лихва или
други разходи по него. В този смисъл са и задължителните тълкувания, дадени в Решение на
6
Съда (девети състав) от 21 март 2024 г. по дело C-714/22, според което когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от Директирвата разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. Според чл. 3, буква ж) от Директивата „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора
за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи;
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му
при предлаганите условия. Настоящата съдебна инстанция намира, че предвидената в
процесния договор такса за разглеждане попада в посочената разпоредба касателно общите
разходи по кредита, предвид което същата е следвало да бъда включена в ГПР. Като не е
прибавил таксата към ГПР, кредитодателят е лишил потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по начин, идентичен на непосочване на този
процент.
Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното
връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание
чл. 55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК в специалния ЗПК, в който смисъл е и константната съдебна практика,
обективирана в Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на
ВКС, Решение №60186 от 28.11.2022 г. по т. д. №1023/2020 г. на I т. о. на ВКС, Определение
№ 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на II т. о. на ВКС.
С решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г. е посочено, че член 6,
параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по
силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и
ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между
плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски
кредит, и останалата дължима сума по договора. От разясненията, дадени в т. 47 от Решение
7
от 30.06.2022 г. по дело C‑170/21 на Съда на ЕС, се налага извод, че чл. 19, ал. 6 от ЗПК
предвижда служебно прихващане в случаите, когато дадена клауза е нищожна по силата на
член 19, ал. 5 от ЗПК, що се отнася до плащанията, извършени по силата на клауза,
надвишаваща определения в член 19, ал. 4 от ЗПК праг на годишния процент на разходите
по кредита. От тълкуването на Съда на ЕС следва, че дори в едностранни производства по
чл. 410 от ГПК може да се стигне до хипотеза, при която да е необходимо да се извърши
служебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в
договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.
От кредитираната ССчЕ се установява, че по договора са извършени пет плащания в
общ размер на 1004,60 лв., които с оглед гореизложеното следва да се отнесат изцяло към
получената чиста стойност по кредита, доколкото съдът намира, че договорът е
недействителен.
По изложените съображения искът за главницата следва да се уважи за сумата в размер
на 495,40лв., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда - 15.08.2023г., до изплащане на вземането, като искът за сумата над
посочения размер до 768,55лв. следва да бъде отхвърлен. С оглед новелата на чл. 23 от ЗПК
следва да се отхвърлят изцяло вземанията за възнаградителна и мораторна лихва.
По отговорността за разноски:
Разноски са дължими и на двете страни по съразмерност.
В заповедното производство от ищеца са направени разноски в размер на 66,82 лв.,
вкл. и юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от
юрисконсулта на ищеца дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. С оглед приложения списък по чл.80 от ГПК и предвид
определеното юрисконсултско възнаграждение, в исковото производство се доказва
направата на разноски в общ размер на 575,00 лв., или ищецът доказва направата на
разноски в двете производства в общ размер на 641,82лв. /66,82 +575,00/. Предвид
частичното отхвърлянето на предявения иск по чл. 422 от ГПК, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
разноските по заповедното и исковото производства следва да бъдат определени въз основа
на установеното в производството по чл. 422 от ГПК вземане, с оглед което по съразмерност
съобразно уважената част от претенциите на ищеца за двете производства ще се присъди
сумата в общ размер на 308,82 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК по предявения иск се дължат разноски в полза на
ответника, съобразно отхвърлената част от иска. В представените по делото два броя
договор за правна защита и съдействие/в заповедно и исковото производства/ е посочено, че
ответникът се представлява безплатно от Адвокатско Дружество „Д. М.“ на осн. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът
да определи размер на адвокатското възнаграждение. С оглед задължителния характер на
даденото тълкуване на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22
8
на СЕС определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни за съда и в случаите, когато той определя адвокатското
възнаграждение. Фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се
определя от предмета на делото – заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК и
последвало исково производство по реда на чл.422 от ГПК. С оглед процесуалното
поведение на адвоката на ответника, изразяващо се в бланкетно възражение по чл.414 от
ГПК в заповедното призводство и шаблонна молба за даване ход на делото в отсъствие на
процесуалния представител - без депозиране на отговор на искова молба, изразяване на
становище по напревените искания и депозираното заключение или релевиране на доводи и
доказателства, настоящият състав намира, че възнаграждението на процесуалния
представител за изготвяне на възражение по чл. 414 от ГПК и представителство по
последвалото исково производство следва да бъде определено в общ размер на 500 лева /по
250лв. за всяко от двете производства/. Съобразно отхвърлената част от иска в полза на
пълномощника на ответника следва да бъде присъдена сумата от 259,42 лева за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, вр. чл. 79,
ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че А. К. К., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: гр. Б.С., ул.“Водотечна“ № 18, със съдебен адрес: гр.С., бул.“Ал. С.“ №125-2, ет.5, оф.
5.3, чрез Адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М., ДЪЛЖИ на „ЮтеКредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.
„Черковна“ № 38, оф. 4, представлявано от управителя И.К., чрез юрк. Г.А., сумата в размер
на 495,40лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща
незаплатена главница /остатък от чистата стойност/ по Договор за потребителски паричен
кредит №67751/16.02.2022г.., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по
чл.410 от ГПК -15.08.2023г., до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница над присъдената сума от 495,40лв.. до пълния предявен размер от 768,55
лева (седемстотин шестдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки), както и относно сумата
в размер на 18,13 лева (осемнадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща договорна
лихва за период от 16.02.2022г. до 07.11.2022г., и сумата в размер на 242,92 лева (двеста
четиридесет и два лева и деветдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 18.09.2022г. до 15.08.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1088/2023г. по описа на РС-Б.С., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. К. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Б.С., ул.“Водотечна“ № 18,
със съдебен адрес: гр.С., бул.“Ал. С.“ №125-2, ет.5, оф. 5.3, чрез Адвокатско дружество „Д.
М.“, представлявано от Д. М., ДА ЗАПЛАТИ на „„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК:
9
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Черковна“ № 38, оф. 4,
представлявано от управителя И.К., чрез юрк. Г.А., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
в размер на 308,82лв. /триста и осем лева и осемдесет и две стотинки/ - представляваща
разноски по съразмерност по исковото и по заповедното производства.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. „Черковна“ № 38, оф. 4, представлявано от управителя И.К., чрез юрк.
Г.А., ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М., със
съдебен адрес: гр.С., бул.“Ал. С.“ №125-2, ет.5, оф. 5.3, сумата в размер на 259,42лв. /двеста
петдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/ за адвокатско възнаграждение,
определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1088/2023г.
по описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
10