№ 34178
гр. София, 14.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110167128 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № ...../20.07.2022 г. на В. Р.
Чочев, в която е обективирано искане за допълване и за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските. Молителя сочи, че присъдените в полза на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и че следва да му бъдат
присъдени сторените от него разноски за първоинстанционното производство.
Ищецът „Йеттел българия“ ЕАд е получил препис от въззивната жалба, по която е
депозирала становище в законоустановения срок, с което счита молбата за
неоснователна.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон,
намира за установено следното:
Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от
процесуално легитимирано лице.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните
съображения:
В мотивите на постановеното по делото решение съдът е посочил, че при този
изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от него разноски, определени съобразно уважената част от предявените
искове. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422
ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Ищецът е строрил разноски в заповедното производство за заплащане на ДТ в размер
на 25 лева и за адвокатско възнгрждение в размер на 360 лева. В исковото
производство е заплатил държавна такса в размер на 25 лева и е предствил
доказаталтества за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Следователно, в полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски, съобразно
1
уважената част от исковите претенции, както следва: сума в общ размер на 223,83 лева
– разноски за исковото производство и сума в общ размер на 265, 15 лева[1]разноски за
заповедното производство. Ответника не е претендирал разноски и присъждането на
такива не се следва.
Съгласно тълкувателно решение Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т.1 само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат
да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то
следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този
факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
Съдът не е присъдил разноски на ответната страна, съобразно отхвърлената част
от исковите претенции, тъй като доказателства за направата на такива не са
представени до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Едва с
молба от 25.11.2022 г. (след постановяване на съдебното решение и след изтичане на
срока за обжалването му) са представени доказателства за сторени от ответника
разноски. Не е релевирано и своевременно възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Такова се прави за
първи път от ответника с депозираната въззивна жалба. Отделно от това
претендираното адвокатско възнаграждение е в рамките на определения в Наредба №
1/2004 г. минимум.
Следователно и по така изложените съображения молбата следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 от ГПК във връзка с чл.80 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба с вх. № ...../20.07.2022 г. на В. Р.
Чочев, в която е обективирано искане за допълване и за изменение на постановеното по
делото решение № 7499/04.07.2022 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3