М О Т И В И
по АНД № 7236/2018 г. ПРС, ІII н.с.
Произвоството е по реда на чл. 4 УБДХ.
Образувано е въз основа на внесена административнонаказателна преписка
от РУП Стамболийски и съставен въз основа
на нея Акт за констатиране
на проява на дребно
хулиганство от 15.11.2018 г. срещу лицето Б.Й.Д. за това
че на 14.11.2018 г. същият е извършил
непристойна проява, с което
е нарушил обществения ред и
спокойствие.
В съдебно
заседание нарушителят, Б.Й.Д.,
се явява лично и по същество
не оспорва отразените фактическите констатации, в Акта, като изразява съжаление
за извършеното. В последната
си дума изразява готовност
да понесе наказанието си.
РП-Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази дадените от нарушителя обяснения,
както и приложените по делото писмени
доказателства и като ги прецени в тяхната
съвкупност, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Нарушителят Б.Й.Д. e роден
на *** г. в гр. П., живущ ***, ..., български гражданин, неосъждан, със средно образование,
работещ, учащ, неженен, с ЕГН: **********.
От съставения
Акт за констатиране на проява
на дребно хулиганство и от обясненията,
приложени по делото се установява, че: на 14.11.2018 г. около 21.30 часа свидетелят С.С. разхождал
домашния си любимец по ул.
„Г.С. Раковски“ в гр. Стамболийски и минавайки покрай сградата на РУ – Стамболийски забелязал трима младежи, които са се движили
срещу него. Единият от тях
е започнал да вика на висок
глас: „Има ли куки ...?“, като това го
е извикал на няколко пъти. Свидетелят
С. се е възмутил от това и е направил
забележка на нарушителя Б.Д., но въпреки това той
продължил да обижда със същите
думи: „Има ли куки ...?“. В същия момент са
излезли двама полицаи от сградата,
които са чули как въпросният младеж обижда. Двамата полицаи са се
представили на младежа, след което
му поискали документ за самоличност.
Младежът им казал, че в себе
си не носи
такъв, при което е бил отведен
вътре в сградата за справка. В хода
на извършената проверка била установена
самоличността на нарушителя в лицето на Б.Й.Д.. Тъй като било преценено,
че с постъпката си същият е извършил
проява на дребно хулиганство, срещу него бил
съставен и съответен акт.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените по делото обяснения
на свидетелите С.С., П.Н., А.
С. и А. К., които заявяват, че са останали
силно възмутени от поведението на Д.. Настоящият съдебен състав кредитира тези обяснения, доколкото същите си кореспондират и се явяват логични, последователни и безпротиворечиви.
Тези обяснения се подкрепят
и от заявеното от Д., който
не оспорва Акта, по същество
признава отразените в него
фактически констатации и изразява съжалание
за стореното.
Тази фактическа обстановка сочи, че
с действията си Б.Д. е извършил фактическия състав на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, а именно: извършил
е непристойни действия
грубо нарушаващи обществения ред пред сградата на РУ Стамболийски, чрез
отправяне на ругатни и обидни реплики към намиращите се там служители, с което
е нарушил обществения ред и
спокойствие, но поради своята
по-ниска степен на обществна
опасност, не следва да се квалифицира като престъпление по чл. 325 НК.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като в съзнанието на нарушителя
Д. е имало представи, че действията му са
непристойни и че с тях нарушава обществения ред, но е продължил с тези си действия и макар и да не
е целял пряко този резултат, той се е съгласил с него, като е дал израз на своето пренебрежително отношение и с това
е изразил своето неуважение
към обществото.
При определяне
на вида на наказанието, Съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която се характеризира със сравнително нисък интензитет, поради което и предвид липсата на данни за предходни налагани наказания по този ред, както и предвид
чистото съдебно минало на нарушителя, което го характеризира като личност с ниска степен на обществена опасност, съдът предпочете по-леката от предвидените в УБДХ алтернативи,
а именно наказанието «глоба»,
тъй като задържането в структурно звено на МВР би
било прекомерно тежка
санкция за подобно нарушение.
При определяне
на размера наказанието, Съдът
отчете от една страна обстоятелството,
че нарушителят е трудово ангажиран, а от друга - че процесната
проява се е изразила по
отношение на полицейски служители, което завишава укоримостта на деянието и се явява отегчаващо отговорността обстоятелство. Като
взе предвид всичко гореизложено, съдът прецени, че наказание глоба в размер на 500.00 лева в най-пълна
степен съответства на тежестта
на нарушението, личността
на нарушителя и характера на обществените интереси, които са накърнени и които Указът защитава,
а именно обществения ред и
спокойствие.
По изложените
съображения, Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МК