Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. С., 09.12
.2019 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 6741/2018 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с пр.
осн. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 240 ал.1 и ал.2, чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД.
В
исковата молба се сочи, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД е подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата
е връчена на Ж.М.И. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което
и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск
за вземанията на дружеството срещу нея.
Обстоятелството,
въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за
кредит № 226747 от 27.01.2015 г. между „Фератум България” ЕООД като Кредитор и Ж.М.И.
като Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ.
Съгласно
сключения от страните договор, Кредитополучателят е декларирал, че приема
всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.
Със
сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил,
запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния
договор и Тарифа на „Фератум България” ЕООД в случаите, в които същата е
приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.
По
силата на сключения Договор за кредит, на Кредитополучателя е отпуснат кредит в
размер на 1000 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 119.9 лева, за срок от 180 дни.
На
27.01.2015 г. г. между Ж.М.И. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк” ЕООД /Гарант/
е сключен Договор за гаранция с № 226747, по силата на който Гарантът се
задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от
Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя,
Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си директно към
Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от
Кредитополучателя.
Съгласно
чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 226747,
сключен между Ж.М.И. и „Фератум Банк” ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да
плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в
Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 560.10 лв.
Ж.М.И.
не е изпълнил/а договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в
уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество-гарант „Фератум Банк” ЕООД. Вследствие на това,
Дружеството-гарант „Фератум Банк” ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен
размер към „Фератум България” ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и
от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по
съдебен ред срещу Кредитополучателя.
Сочи
се, че датата на последна вноска по кредита е била на 26.07.2015 г.,
респективно вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата.
В
изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че
Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски
на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява
такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия
момент е в размер на 380 лв. и представлява административна такса за събиране
на вземането.
На
01.12.2017 г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (цесионер) и „Фератум
Банк” ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
По договора за кредит, ответникът е извършвал плащания в
размер на 140 лв., поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на
1960.6 лв., от които главница: 891.91 лв., договорна лихва: 89.59 лв. за
периода от датата на първа вноска 26.02.2015 г. до 26.07.2015 г. - датата на
последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 380 лв.,
такса за гаранция: 558.5 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 40.6
лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 27.07.2015 г. до
17.05.
Предвид
изложено се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания
срещу Ж.М.И. по Договор за кредит № 226747 от 27.01.2015 г., във връзка с
Договор за гаранция от 27.01.2015 г.: 891.91 лв. главница; 89.59 лв. договорна
лихва за периода от датата на първа вноска 26.02.2015 г. до 26.07.2015 г. -
датата на последната вноска; 380 лв. административна такса за събиране на
вземането; 558.50 лв. такса за гаранция; 40.60 лв. мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
27.07.2015 г. до 17.05.2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. 2.
Претендират
се направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от
които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане
на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В предоставения едномесечен срок е постъпил
отговор от назначения особен представител на ответника, в който счита, че
исковата молба следва да бъде оставена без движение, за да бъде приложен
договор за кредит № 0226747 от 27.01.2015 г., на който се позовава ищеца. Ако
съдът не приеме това искане, счита, че иска е недопустим, тъй като липсват
доказателства, от които да е видно, че ответницата е подписала договора за
кредит.
В
съдебно заседание е постъпила молба подадена от процесуалния представител на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с която се моли „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД да бъде привлечена по делото като трето лице помагач от страна на
ищцовото дружество. Сочи се, че правният интерес за тези искания произтича от
сключения между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД и „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД Договор за прехвърляне на вземания от 03.05.2019
г., съгласно който вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД срещу ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството кредитор.
Ищцовото
дружество - „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, редовно призовано не се представлява в с.з.
Ответникът
– Ж.М.И. се представлява от назначения й особен представител, който счита,
че са налице основанията, за които ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца претендираните суми. Единствено оспорва сумата посочена като
гаранция и моли съда да има предвид тези възражения при постановяване на
съдебния си акт.
Трето
лице помагач „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД редовно призовано, не изпраща представител. Депозирана е
молба, с която се моли да бъде даден ход на делото. Поддържа се исковата молба
по съображенията изложени в нея. Относно отговора на исковата молба заявява, че
възразява на твърденията, оспорванията, възраженията и доводите изложени в
него, като счита същите за необосновани, неоснователни и недоказани.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На
27.01.2015 г. между „Фератум България” ЕООД като Кредитор и Ж.М.И. като
Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 226747, сключен чрез средствата за комуникация от
разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ.
На
27.01.2015 г. г. между Ж.М.И. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк” ЕООД /Гарант/
е сключен Договор за гаранция с № 226747, по силата на който Гарантът се
задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от
Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя,
Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си директно към
Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от
Кредитополучателя.
Съгласно
чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 226747,
сключен между Ж.М.И. и „Фератум Банк” ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да
плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в
Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 560.10 лв.
Ж.М.И.
не е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в
уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество-гарант „Фератум Банк” ЕООД. Дружеството-гарант „Фератум
Банк” ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България”
ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него
възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу
Кредитополучателя.
Датата
на последна вноска по кредита е на 26.07.2015 г.
В
изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че
Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски
на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява
такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия
момент е в размер на 380 лв. и представлява административна такса за събиране
на вземането.
На
01.12.2017 г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити и Приложение Г от 01.12.2017 г. между
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (цесионер) и „Фератум Банк”
ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищцовото дружество е подало Заявление по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Същата е връчена на Ж.М.И. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на
което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД възниква правен интерес от завеждане на
установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.
На
03.05.2019 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между
ищцовото дружество и Агенция за събиране на вземания ЕАД и с определение от
21.10.2019 г. , съдът е допуснал
привличане на трето лице, като помагач на страната на ищеца- АСВ ЕАД.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Установи
се, че на 27.01.2015 г. между „Фератум България” ЕООД като Кредитор и Ж.М.И.
като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 226747, сключен чрез средствата за комуникация от
разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ.
На същата дата между Ж.М.И. и „Фератум Банк” ЕООД е сключен и Договор
за гаранция с № 226747, по силата на който Гарантът се задължава в полза на
Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като
се задължава солидарно с последния.
На
01.12.2017 г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити и Приложение Г от от същата дата между
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и „Фератум Банк” ЕООД по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Прехвърлянето на вземане /цесия/ е
договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице.
Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за
цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането
преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по
договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на
допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал.3 и ал.4
от ЗЗД. За да породи действие,
съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Без да е
елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на
третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и
на цесионера. Като изпраща съобщение до
длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът,
комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е
прекратена облигационната връзка.
Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез
пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай.
Ответницата е уведомена за
извършената цесия с връчване на исковата молба на особения представител / в
този смисъл реш. № 198/18.01.2019 г. по т.д. 193/2018 г. на ВКС/.
Връчването на
съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел
длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и
съответно - да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на
вземането. Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение ако
след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради незнание,
на предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други плащания, които
да не са съобразени от ищеца по делото. Длъжникът може да възрази за липса на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението. Поради това и съдът
приема, че обстоятелството кога е връчено уведомлението до длъжника е без
значение за основателността на иска, при положение, че безспорно е установено
непогасеното му задължение към ищеца.
Сключен е договор за предоставяне на кредит от
разстояние по инициатива на потребителя чрез използване на средства за
комуникация от разстояние, по смисъла на ЗПФУР.
Легалното определение на този вид
договори се съдържа в разпоредбата на
чл. 6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която отправянето на предложението за сключване на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. В
разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор предоставяне на кредит от
разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на
услугата.
За доказване на преддоговорната
информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага
Законът за електронния документ и електронния документ и електронния подпис-
чл. 2, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и
имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях. Според разпоредбата на чл. 3 от Закона за електрония документ и
електронния документ и електронния подпис,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това
означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма,
независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде
спазена, щом е съставен електронен документ.
С Решение № 70 от 19.02.2014 г.,
постановено по реда начл. 290 от ГПК, ВКС на РБ по гр.д.№ 868/2012 г., 4-то гр.
отделение е приело, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиката му. Съгласно чл. 184, ал.1, изр. 1 от ГПК
той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен
носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание.
С оглед гореизложеното съда намира,
че от представените доказателства се доказа, че ответницата е поискала Фератум България ЕООД и е получила
заем в размер на 1000 лева, като се е съгласила да ги върне за срок от 180 дни.
За да обезпечи задължението си,
ответницата на 27.01.2015 г. е сключила
договор за гаранция № 226747 с Фератум Банк ЕООД по силата на който последният
се е задължил в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задължението на
кредитополучателя. За поемането на тези задължения е уговорено възнаграждение в
размер на 560.10 лева.
Както е посочено в решение № 255 от
20.12.2016 г. по гр. д. № 1473/2016 г., ІV ГО на ВКС, поръчителството е лично
обезпечение на лице, което се задължава да отговаря спрямо кредитора на друго
лице за изпълнение на неговото задължение-чл. 138 от ЗЗД. Съгласно изричната
норма начл. 140, ал.1 от ЗЗД, поръчителят е задължен солидарно с главния
длъжник и отговаря за изпълнението на цялото задължение, поради което
възникналото правоотношение с кредитора на чуждия дълг поставя поръчителя в
качеството му на длъжник. Отговорността на поръчителя има акцесорен характер,
т.е. тя се обуславя от съществуване на задължението и обема на отговорността на
главния длъжник. Ако плати чуждия дълг, задължението на поръчителя се погасява
и той встъпва в правата на кредитора. В разглеждания случай ответникът се е
съгласил да заплати на поръчителя сумата 560.10 лева съгласно договора за
предоставяне на поръчителство.
Разгледани
по същество всеки един от обективно съединените исковете по чл. 422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница
от 891.91 лева, представляваща парично вземане по договор за потребителски
кредит, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение , 558.50лева - възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство е
основателен и следва да се уважи изцяло като доказан.
Предявеният иск за договорна лихва
следва да бъде уважен в размер на 89.59 лева за периода от датата на първата
вноска 26.02.2015 г. до 26.07.2015 г. Следва да се уважи и предявеният
установителен иск за сумата 380 лева, представляваща административна такса и
мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 40.60 лева за периода
от 27.7.2015 г. до 17.05.2018 г.
В хода на производството не се ангажираха
доказателства от ответницата, които да установяват, че е изпълнила задължението
си за заплащане на всички дължимите суми по договора за кредит за главница и
лихви, адм. такси и гаранция..
На осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски в производството в размер на 110,79 лева д.т., 300 лева възнаграждение
за особен представител и юриск. възнаграждение в размер на 350 лева, както и разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение в
размер на 39,21 лева д.т. и 150 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Ж.М.И. с ЕГН ********** ***, чрез назначения й
особен представител адв. К.Б. ***, със съдебен адрес:***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов” № 29 ет.3, както следва:
- сумата 891,91 лева (осемстотин деветдесет и един лева и деветдесет и една
стотинки), представляваща главница по Договор за кредит № 226747 от 27.01.2015
г. и Договор за гаранция от 27.01.2015 г., ведно със законната лихва считано от
28.05.2018 г. до изплащането й;
- сумата 89,59 лева (осемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 26.02.2015 г. до 26.07.2015 г.
- сумата 380,00 лева (триста и осемдесет лева), представляваща такси за
събиране на вземания;
- сумата 558,50 лева (петстотин петдесет и осем лева и петдесет стотинки),
представляваща гаранция по кредитната сделка;
- сумата 40,60 лева (четиридесет лева и шестдесет стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 27.07.2015 г. до 17.05.2018 г.;
за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1287 от 31.05.2018 г. по ч.гр.д. № 2462/2018
г. на СлРС.
ОСЪЖДА Ж.М.И. с ЕГН ********** ***, чрез назначения й
особен представител адв. К.Б. ***, със съдебен адрес:***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29 ет.3 разноски
в производството в общ размер на сумата 760.79 лева и разноски по ч.гр.д. № 5681/2018
г. в размер на 189.21 лева.
Решението е постановено при
участието на трето лице- помагач на страната на ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда "Лабиринт" ет.2,
офис 4
Решението подлежи на обжалване пред С.ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: