Р Е Ш
Е Н И Е
№………..
гр. К., 19.01.2021
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Снежанка Данчева, като разгледа НАХД № 723 по описа на
Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 192/21.10.2020
година на Директора на Б.д.
„И.р.“*** на „А.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.И.И., на основание чл. 155 ал. 2, във
вр. чл. 166 т. 3 от Закона за опазване на околната
среда и водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Недоволен от наказателното постановление е останал
представляващия санкционираното дружество и го обжалва с конкретни оплаквания. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Моли за
отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – Б.д. „И.р.“*** оспорва жалбата и моли съда да потвърди
наказателното постановление като законосъобразно и правилно.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен к.акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След преценка на доказателствата по делото, поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2020г. в гр. П. при извършена проверка по
документи от свидетеля М.К., г.е.к.в Дирекция к.при въззиваемата страна в базата
данни на *****относно обект „Зеленчукова градина“, находящ се в с.В., обл. П.,
стопанисван от дружеството жалбоподател, било установено, че на дружеството е
било издадено предписание, дадено с писмо изх. № КД-01-12/31.03.2020г. на Директора
на *****да внесе заявление в *****за намерението си да използва или не
съществуващото водовземно съоръжение без регистрация, установено при предишна
проверка, със срок за изпълнение седем дни от датата на получаване на писмото. При
проверката била установено, че писмото е получено на 03.04.2020г., като в
седмодневния срок от страна на дружеството не били представени необходимите за целта
документи в *****. Било счетено, че по този начин към 13.04.2020г. поради
констатираното бездействие за представяне на документите, „А.“ ЕООД не е
изпълнило задължителното предписание, издадено от компетентните длъжностни лица
по време на осъществяване на контрол, с което е нарушило разпоредбата на чл.
155 ал. 2, чл. 156 т. 2 и във вр. чл. 166 т. 3 от Закона за опазване на
околната среда.
За констатираното на 19.05.2020г. свидетелката К. съставила
акт за установяване на административно нарушение № 92/ 19.05.2020г., в
който отразила, че при извършена
проверка от експерти на БД ИБР по документи на 30.04.2020г, за обект:
„Зеленчукова градина”, намиращ се в землището на с. В., община К., област П.,
стопанисван от санкционираното дружество във връзка с к.по изпълнение на
предписание, дадено с писмо изх. № КД-01-13/31.03.2020г. на Директора на Б.д.И.р.
а именно: 2. „Да се внесе заявление в Б.д. „И.р.“ за намерението да се използва
или не съществуващото водовземно съоръжение без регистрация.“, със срок на
изпълнение седем дни от дата на получаване на писмото (изх. №КД-01-13/31.03.2020г.).
Видно от известието за доставка с номер ИД PS 4000 02D82Y 8 писмото на БД ИБР с
изх. №КД-01 -13/31.03.2020г. е получено на 03.04.2020г., при проверката е
констатирано, че предписанието не е изпълнено в посочения срок (13.04.2020г.).
Посочено е, че към дата 13.04.2020г. е констатирано бездействие от страна на „А.”
ЕООД, ЕИК *****, а именно не са представени необходимите документи, с което не
е изпълнило задължителното предписание, издадено от компетентните длъжностни
лица по време на осъществяване на контрол, с което е нарушена разпоредбата на
чл. 155, ал. 2, чл.156, т.2 и във вр. чл.166, т. 3 от Закона за опазване на
околната среда
На 21.10.2020г. компетентният орган Директорът на *****,
гр. П. е издал атакуваното наказателно постановление, в което установеното при
проверката е описано по начин, идентичен на този в АУАН. В НП обаче е посочено,
че обекта на който се намира водовземното съоръжение се намира в зеленчукова
градина в землището на с.В. общ.К., а не на с. В., община К., област П., както
е посочено в АУАН. Освен това в НП е посочено, че срока за внасяне на заявление
в Б.д. „И.р.“ за намерението да се използва или не съществуващото водовземно
съоръжение без регистрация е седем дни от дата на получаване на писмото с изх. №КД-01-12/31.03.2020г. Същевременно в
АУАН е посочено, че писмото е с изх. №КД-01-13/31.03.2020г. Т.е. между АУАН и
НП има съществени противоречия относно тези обстоятелства.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Съдът намери,
че същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание,
поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това
основание, без да е необходимо се изследва въпроса дали санкционираното лице е
извършило вмененото му нарушение.
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното
постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В случая актът за установяване на административно
нарушение е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, регламентираща изискването за посочване в
него на мястото на извършване на административното нарушение, което нарушение е
пренесено и в атакуваното наказателно постановление. В текстовото описание на
последното е посочено, че деянието е установено при проверка по документи за
обект, находящ се в с. В., стопанисван от ЮЛ със седалище ***. Извършено е
препращане към констативен протокол за извършена проверка от 30.04.2020г., в
който е отразено, че същата е извършена на място в *****. Същевременно в АУАН е
посочено, че деянието е установено при проверка по документи за обект, находящ
се в с. В.. Това обстоятелство бе потвърдено от актосъставителя и при разпита
му пред съда.
Описано по този начин мястото на извършване на
нарушението е неясно. За да е налице яснота относно този задължителен реквизит
на акта и на НП следва освен индивидуализирано по начина, посочен от
актосъставителя, да е посочено кое е населеното място, което се приема за
такова, в което е извършено нарушението. Недопустимо е да се тълкува волята на контролния
и административно–наказващия орган относно този задължителен реквизит, както на
АУАН, така и на издаденото въз основа на него НП. При това описание в тях не е
ясно къде е прието, деянието да е извършено в с. В., в с. В. или на друго
място.
Съдът намира, че в случая мястото на нарушението, дори
и то да е това по местонахождение на обекта, не е идентично с мястото на
извършването му. Безспорно е в случая, че мястото, където е било дължимо
съответното действие, което е следвало да предприеме жалбоподателят в
изпълнение на даденото му предписание, е в гр. П., където се намира
компетентната *****и където изрично му е било предписано да представи
документацията. Прието е от контролния и
наказващия орган жалбоподателят да е осъществил процесното нарушение чрез
бездействие, което се осъществява на мястото на дължимото действие - в гр. П., а
същевременно неправилно е обвързано с адреса на обекта, намиращ се в с. В.,
съобразно НП. Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит за
съставения акт за установяване на нарушението и за издаденото въз основа на
него наказателно постановление и неясното му и неточно посочване е нарушение на
императивните разпоредби, съответно на чл. 42 т.3 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, което е съществено, ограничаващо правото на защита на наказаното лице,
тъй като води до невъзможност да разбере къде точно е извършено нарушението за
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. На следващо
място посочването на мястото на извършване на нарушението е задължителен
реквизит на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление и предвид разпоредбата чл.59 ал.1 от ЗАНН, относно
местнокомпетентният съд за разглеждане на делото и в този смисъл условие за
тяхната редовност и законосъобразност.
Неправилно според съда е била определена и датата на
извършване на нарушението. Със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. са спрени сроковете по редица производства от 13.03.2020г. до отмяна на
извънредното положение, като в чл. 3 т. 3 от същия изрично е уточнено, че не
текат такива и за изпълнение на указания, дадени от административен орган на
страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Доколкото процесното не е свързано с посоченото изключение, а към приетата за
дата на нарушението 13.04.2020г. извънредното положение е в сила, то и няма как
дружеството жалбоподател да е осъществило нарушението в посочения момент.
Основателно е и възражението на жалбоподателя за некоректно посочване на
нормативния акт, на основание на който му е наложена санкцията. В случая неясна
е волята на наказващия орган кой е относимият закон, предвид, че поведението на
жалбоподателя по ползването на тръбен кладенец без разрешително и регистрация се
свързва със Закона за водите и във връзка с него му е издадено предписанието, а
се санкционира за неизпълнение на такова по ЗООС, като същевременно е направено
и своеобразно смесване в наименованията на двата закона в НП, като е прието, че
е извършил нарушение на Закона за опазване на околната среда и водите, какъвто закон
няма.
Посочените нарушения са достатъчно основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази
насока искане от процесуалния представител на жалбоподателя, в полза на
последния следва да бъдат присъдени направени от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв., срещу което липсва възражение от
въззиваемата страна.
По изложените
мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № 192/21.10.2020
година на Директора на Б.д. „И.р. ***, с което на „А.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Н.И.И., на основание чл. 155 ал. 2 предл.
2-ро във вр. чл. 166 т. 3 от Закова за опазване на околната среда и водите е
наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв.
2.ОСЪЖДА Б.Д. „И.р.”
да заплати в полза на „А.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 400 /четири стотин/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване от страните пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д