№ 130
гр. Варна, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20233000500141 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. С. В., чрез процесуалния му
представител адв. Б. против решение № 260033/12.12.2022г., постановено по
гр.д. № 912/2020г. по описа на ОС – Варна, при участие на трето лице-
помагач ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ и с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД искове с
правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 90 000 лева,
претендирана като дължимо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на забавено и неправилно лечение по повод получена на
15.01.2019г. травма на долен крайник и сумата от 3 034.21 лева, претендирано
обезщетение за имуществени вреди /направени разходи за лечение/,
претърпени от същите действия, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 15.01.2019г. до окончателното им изплащане.
В жалбата за наведени оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се,
че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и основните принципи на гражданския процес – съдът
не е извършил доклад по чл.146 ГПК; нарушен е бил принципа за
непосредственост поради това, че съдията, постановил решението не е бил
докладчик и не е разглеждал спора към момента на събиране на
1
доказателствата; нарушен е принципът за разкриване на обективната истина;
не са обсъдени всички доказателства; неправилно не са кредитирани
ангажирани от въззивника гласни доказателства; неправилно са кредитирани
заключенията на единичната и тричленната СМЕ, за които се твърди, че са
непълни и не отговарят на поставените им задачи, поради което счита, че в
нарушение на процесуалните правила и без излагането на мотиви искането му
за назначаване на повторна тричленна СМЕ с участието на трима
международни експерти неправилно е оставено без уважение; не са обсъдени
установени по делото факти /недиагностицираното скъсване на бедрения
мускул и обстоятелството, че опериращият лекар е напуснал операционната
зала преди приключване на интервенцията от 24.01.2019г./. Твърди се също
така, че изводите за неоснователност на исковете му са направени и при
неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със
съдебната практика относно отговорността при медицински деликт.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Ответната страна – МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД не е подала отговор.
В с.з., чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице –
помагач, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Същото е постановено от надлежен съдебен състав по см. на чл.235, ал.1
ГПК.
Предмет на решението са предявените от въззивника против МБАЛ
„Св.Анна – Варна“ АД искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД,
основани на фактически твърдения, че на 15.01.2019г., около 01:30 часа е
претърпял трудова злополука, при която левият му крак бил затиснат от два
чувала с общо тегло около 1 тон. Веднага бил откаран от колегите му в
спешния център на МБАЛ „Св.Анна – Варна“, където бил прегледан и
насочен към отделението по травматология. Дежурният лекар в това
отделение го прегледал и му казал, че спешно трябва да бъде опериран, но
поради прекъсвани здравноосигурителни права за предходен период му било
казано, че трябва да заплати за операция сумата от 1 300 лева, с която той не
разполагал. Информирал ги, че има застраховка „Здравна грижа“ към „Б.-ж.“,
откъдето можело да се възстановят парите, но въпреки това му било отказано
да бъде приет до заплащане на нужната сума. Около 16:00 часа средствата
били събрани, но вместо да го приемат д-р Бл. поискал да го оперира в
„хоспис в кв.В.“, с което въззивникът не се съгласил. По настояване на
работодателя му бил приет в ответната болница едва в 20:00 часа. Твърди, че
до дози момент търпял ужасяващи болки, чакайки в кола пред болницата,
през което време настъпили и усложнения – инфектиране на травмата.
2
Именно поради това усложнение операцията била отложена, започнало
лечение на инфекцията като бил принуден да заплаща необходимите за това
лекарства и болкоуспокояващи. На 24.01.2019г. бил опериран от екип,
ръководен от д-р Дж. Дж. М., по време на която операция бил под местна
анестезия и чувал всичко. Така разбрал, че докато го оперирали се счупил
единия от винтовете, които трябвало да му поставят, а също и че опериращият
го д-р Дж. напуснал операционната преди да приключи и оставил
довършването на лекар-стажант. Твърди, че тези две обстоятелства довели до
неоправдано удължаване на операцията и стреса, който преживявал.
Наведени са още твърдения за неправилно извършване на операцията, а
именно поставянето на винтове, които не отговарят на травмата. Това било
установено от лекар от друго лечебно заведение, когото посетил след
изписването поради продължаващите силни болки и липса на подобрение.
Поставянето на по-дълги винтове наложило направата на втора операция,
извършена на 05.11.2019г. в МБАЛ „Е.“ ООД. Твърди, че през целия период
от получаването на травмата и след извършените операции е търпял
значителни по интензитет болки и страдания, не можел да се самообслужва,
бил на памперси и зависим от своите близки, които трябвало да се грижат за
него, тези болки и ограничения в движението на крака не са отшумели и към
днешна дата. Твърди, че всичко това повлияло и на психическото му здраве –
чувствал се непълноценен, неуверен и зависим. Счита, че виновни за това му
физическо и психическо състояние са лекарите от ответната болница, които в
нарушение на конкретно посочени норми от Закона за здравето, Наредба №
25/04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ и утвърдените
медицински стандарти не са изпълнили добросъвестно вменените им
задължения за своевременно и компетентно оказване на медицинска помощ и
лечение. С оглед на това е предявил и исковете си за осъждане на ответната
болница да му заплати сумата от 90 000 лева, претендирана като дължимо
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и
обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 3 034.21 лева,
съставляващи направени разходи за лечение, подробно описани по пера в
уточнителна молба от 11.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 15.01.2019г. до окончателното им изплащане.
С отговора по чл.131 ГПК МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД е оспорило
исковете с възражения за тяхната неоснователност. Твърди, че при прегледа
на въззивника в спешното отделение на болницата са извършени всички
необходими изследвания и манипулации, след което е бил насочен за
хоспитализация за следващия ден. Въпреки това е приет в Клиника „О. и тр.“
в следобедните часове на 15.01.2019г., назначена му е антитромботична
терапия, планиран за оперативно лечение за 17.01.2020г. като междувременно
са извършени необходимите лабораторни изследвания за преценка годността
му за определен вид анестезия и оперативно лечение. На 17.01.2020г. е
установено наличие на фликтени /мехури с течност/, съставляващо риск от
инфектиране на оперативната рана и костта, поради което операцията е била
3
отложена до излекуване на това усложнение. Оспорва се при извършената на
24.01.2020г. операция да са допуснати твърдените в исковата молба
нередности. Сочи се, че операцията е преминала без усложнения, а
следоперативния период до изписването му от болницата е бил спокоен,
изписан е в добро общо състояние, афебрилен и със спокойна оперативна
рана. При извършените впоследствие два контролни прегледа също не са
констатирани усложнения. В тази връзка се твърди, че при проведеното
лечение не е налице виновно поведение на лекари от болницата. Навеждат се
доводи, че цитираните в исковата молба норми и стандарти не кореспондират
на отношенията по настоящия казус. В условията на евентуалност оспорва
претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като
прекомерен, а по отношение на имуществените вреди като недоказан.
На основание чл.219 ГПК като трето лице-помагач на страната на
ответника в първоинстанционното производство е конституирано
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и е
приет предявения срещу него обратен иск на „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД
за заплащане на исковата сума, която бъде осъдено да заплати на ищеца,
основан на твърдения за действаща към релевантния период застраховка
„Професионална отговорност на медицинския персонал“.
Третото лице-помагач в срок е оспорило както главните искове на
въззивника, така и предявения срещу него обратен иск.
С влязло в сила определение от 04.08.2021г. на първоинстанционния
съд производството по обратния иск е прекратено поради оттеглянето му.
По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната
жалба оплаквания, в т.ч. и препращайки към вече направеното
произнасяне по твърденията за недопуснати и несъбрани доказателства
поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд
/определение по чл.267 ГПК/, въз основа на становищата на страните,
приетите доказателства и приложимия закон, настоящият състав на съда
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установено е от ангажираните по делото доказателства /епикризи, ИЗ,
решения на ТЕЛК, амбулаторни листи/, че по повод станала в ранните часове
/около 01:30 часа/ на 15.01.2019г. злополука въззивникът Р. С. В. е бил приет
и прегледан в спешния център към МБАЛ „Св.Анна – Варна“, където след
проведени рентгенологични изследвания е установено счупване на лявата
голямопищялна кост в горната й част, направена му е гипсова имобилизация
и е насочен за хоспитализация с мнение за оперативно лечение. Съгласно
лист за преглед на пациент от 15.01.2019г. прегледът е извършен в интервала
03.25 часа – 04.15 часа. Видно от епикриза към ИЗ № 913 въззивникът е
постъпил в Клиниката по орт. и тр. към МБАЛ „Св.Анна – Варна“ в 18:41
часа на 15.01.2019г. Преди това отново е извършен преглед от приемащия го
дежурен лекар в клиниката д-р Ж. /лист за преглед № 598/, установено е и
счупване на външния кондил на лява голямопищялна кост. След приема са
4
били назначени необходимите за операцията изследвания и медикаментозна
подготовка, като същата е била насрочена за 17.01.2019г. /изрично посочено в
декурзуса към ИЗ за 16.01.2019г./.
Не е спорно, а това е видно и от приетите като доказателства справки от
НАП /л.199-л.201/, че към 14.01.2019г. въззивникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, възстановени на 15.01.2019г. след заплащане на
дължимите суми, както и че на 16.01.2019г. същият е заплатил към болницата
сумата от 1 450 лева за медицинските изделия, необходими за извършване на
операцията му. Стойността на последните не се покрива от НЗОК по
клиничната пътека, по която е проведено лечението /в този см. е и отразеното
в подписаната от въззивника декларация за информираност и съгласие
относно източника на заплащане на лечението/.
От посочената по-горе медицинска документация е видно, че
насрочената за 17.01.2019г. операция е била отложена поради констатирани
фликтени /мехури с течност/ в областта на бъдещите оперативни разрези.
Назначено е било лечение на същите, след което на 24.01.2019г., под
спинална упойка въззивникът е бил опериран – извършено е открито
наместване и фиксация на голямопищялната кост с метална пластина и
винтове, поставена е гипсова имобилизация. Съгласно отразеното в
оперативен протокол с № 121 операцията е започнала в 12:10 часа и е
приключила в 14:10 часа, а опериращ е бил д-р Дж. с асистенти д-р Б. /с
придобита специалност, видно от диплома на л.351/ и д-р Р. /специализант/.
Д-р Дж. е разпитан като свидетел в първоинстанционното производство
и от показанията на същия се установява, че действително той е напуснал
операционната зала преди 14:10 часа /13:30 – 13:40 според свидетеля/ като е
оставил лекаря-специализант да направи само кожните шевове. При
извършения контролен преглед след 14-я ден и махането на конците
свидетелят не е констатирал пропуски в работата на специализанта. Такива
твърдения не са и наведени от въззивника.
Съгласно отразеното в епикризата и декурзусите следоперативният
период е преминал гладко и на 28.01.2019г. Р. В. е бил изписан с подобрение,
спокойна оперативна рана и без оплаквания.
Установено е по делото, че освен двата контролни прегледа в ответната
болница възивникът е посещавал и друг специалист – ортопед д-р Св. С.
/амбулаторен лист № 217/13.03.2019г. и амбулаторен лист №
236/20.03.2019г./, провеждал е и предписаната му рехабилитация. Именно в
хода на провежданата рехабилитация и след назначени ехографски
изследвания през м.12.2019г. е установена руптура с давност на четириглав
бедрен мускул на левия крак, което увреждане не е било констатирано при
извършените прегледи и лечение в спешния център и клиниката по орт. и тр.
към ответната болница.
Съгласно показанията на разпитания като свидетел д-р С., при първия
преглед на въззивника и въз основа на направени нови образни изследвания е
5
констатирал, че операцията е извършена добре в смисъл на правилно и добре
поставена метална остеосинтеза и че единият от винтовете излиза извън
костта с около 1-2 мм, въззивникът е имал оплаквания за болки и ограничени
движения в засегнатия крайник, което свидетелят обяснява с краткия изминал
период от операцията и характера на телесното увреждане, както и че същите
не са причинени от направената констатация досежно винта. Свидетелят
отрича да е изразявал становище за пропуски в операцията, сочи, че при
подобно счупване оперативното лечение е било задължително и същото би
било еднакво успешно ако е извършено в рамките на 14 дни от счупването.
Свидетелят сочи също така, че не е констатирал скъсване на бедрения мускул
и не е можел да установи това, тъй като въззивникът не е бил в невъзможност
да извършва каквито и да било движения в колянната област, а евентуално
частично скъсване би могло да се види чрез ядрено-магнитен резонанс,
какъвто при вече поставени метални пластини не може да се направи.
Изложеното от свидетеля не се опровергава от отразеното в посочените
по-горе амбулаторни листи за извършените от него прегледи.
От ангажираните по делото писмени доказателства е видно още, че на
05.11.2019г. въззивникът е бил опериран в МБАЛ „Е.“ ООД, при което е бил
отстранен заключващия винт, а на 26.09.2020г. в същото лечебно заведение е
извършена операция за отстраняване и на останалата част от остеосинтезата,
поставена му на 15.01.2019г.
В ИЗ от пролежаването на въззивника в МБАЛ „Е.“ не се съдържат
данни, сочещи за конкретна причина за извършената първа операция, в
частност това да е именно неправилната дължина на отстранения винт.
Разпитаният като свидетел д-р А., който е извършил първата операция в
Е. няма конкретен спомен за пациента и причината, поради която е била
предприета интервенцията. Сочи, че по принцип надстърчането на винт може
да създава дискомфорт ако отива към ставата, но може и да не е проблем и да
не ограничава движенията.
Констатацията на св.С. относно наличието на винт, надстърчащ над
костта 2-4 мм /според калиблирането на образа/, както и изложеното от него
относно правилността на операцията и оздравителния процес, се
потвърждават от заключенията на приетите по делото единична и тричленна
СМЕ. Същите се кредитират от съда като компетентни, обосновани и
непротиворечащи си, основани на приетата като доказателство медицинска
документация и професионалната експертиза на вещите лица.
От тези заключения се установява, че в спешния център своевременно
са били извършени неотложните диагностични изследвания и манипулации
/рентген и шиниране на крака/, след което въззивникът е бил насочен за
хоспитализация поради необходимостта от оперативно лечение на фактурата
в горната част на голямопищялната кост. Причината за отлагането на
операцията са появилите се травматични були /фликтени/, които не означават
инфекция. Същите представляват вътрекожни мехурчета, пълни с течност,
6
обикновено се появяват от 24 до 48 час от травмата, а причината за появата
им е травмата на меките тъкани, получена от притискането на крака от
травмиращия агент /затисналите крака чували/. Според вещите лица
наличието на тези фликтени правилно е било съобразено като причина за
отлагане на операцията при условията на отложена спешност, тъй като
същите съставляват реален риск от инфектиране на оперативната рана.
Предприето лечение е било адекватно, а извършването на операцията на
24.01.2019г. не е закъсняло от гледна точка на счупването. Вещите лица не са
констатирали пропуски в извършената операция и дават заключение, че
същата отговаря на медицинските стандарти по ортопедия и травматология.
Вещото лице по единичната СМЕ - д-р Д. сочи, че от следоперативните
рентгенографии се установява стабилна репозиция на фрактурата и
възстановяване на станото „лице“, плаката е поставена в съответствие с
биохимичните изисквания при оперативно лечение, няма данни за забавена
консолидация на фрактурата, нито нарушаване в оста /в трите равнини/ на
костта. Вещите лица по 3СМЕ основават извода си с това, че счупването на
големия пищял е зараснало в правилно положение и в обичайния период,
самостоятелната походка е възстановена, както и движението на колянната
става. Лекото накуцване с ляв крак, както и ограничения обем в движението
на лявата колянна става /85% от нормалния обем/ се дължи на скъсването на
правия бедрен мускул, която увреда е установена на по-късен етап и поради
която възстановяване на 100 % функцията на крайника е невъзможно. За
подобряване на състоянието на този крайник е необходимо оперативно
лечение на разкъсания мускул. Констатираното от тези вещи лица, че ляво
бедро, ляво коляно и лява подбедрица са по-дебели спрямо десния крайник
според тях се дължи на нарушения на венозния и лимфен оток като последица
от травмата, отчитайки характера на увреждането /счупване и значително
засягане на меките тъкани/ и няма връзка с операцията.
Относно безспорно установения поставен по-дълъг винт и двете
експертизи сочат, че същият няма касателство към правилността на
операцията, към продължителността на възстановителния период, в това
число и към болковия синдром в този период, както и към състоянието на
крака му към настоящия момент.
Така приетото за установено от фактическа страна до тук обуславя и
извода на настоящия състав за липса на първата предпоставка от фактическия
състав на приложимата правна норма – чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, а именно
противоправно поведение от стана на лекари от ответната болница.
Лекарската професия като правнорегламентирана дейност, представлява
съвкупност от действия по вземане и прилагане на решения за профилактика,
диагностика и лечение, обусловени от конкретните обстоятелства. Съгласно
чл.80 от Закона за здравето качеството на медицинската дейност се основава
на утвърдените по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения
медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл.5, ал.4 от Закона за съсловните организации на
7
лекарите и лекарите по дентална медицина, при зачитане правото на всеки
гражданин на достъпна медицинска помощ, съгласно чл.81 от същия закон и
принципите, залегнали в разпоредбите му. Съгласно чл.6а от Закона за
лечебните заведения медицинските стандарти определят минималните
задължителни изисквания към структурите за осъществяване на дейностите
по определени медицински специалности или изпълнение на отделни
медицински дейности за осигуряване на качествена профилактика,
диагностика, лечение, рехабилитация и здравни грижи за пациента.
Съответствието на предприетите действия, респ. изискуемото се дължимо
поведение, установено в тези стандарти и правила, разгледано в контекста на
конкретните факти и обстоятелства е критерият за направата на извода дали
при оказаната медицинска помощ е допуснато противоправно поведение,
което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
С оглед на изложеното съдът намира, че освен общите разпоредби на
Закона за здравето приложимите към процесния период норми на поведение
са съдържащите се в Общите правила за добра медицинска практика на
лекарите в РБ, както и приетите с Наредба № 3/06.10.2017г. медицински
стандарти по „спешна медицина“ и с Наредба № 2/06.10.2017г. медицински
стандарти по „ортопедия и травматология“.
Съобразно тези норми и при отчитане предмета на спора, съдът приема,
че не е налице поведение – действия или бездействия на лекари, което да е в
нарушение на правилата и утвърдените стандарти за своевременно и
адекватно проведено лечение, и което да е в причинна връзка с
претендираните от въззивника вреди. С постъпването му в спешния център
към ответната болница на въззивника е била оказана в изискуемия се обем и
адекватност спешна медицинска помощ – проведени са съответните
диагностични процедури и е започнало лечение с поставяне на гипсова шина
и насочване за хоспитализация за продължаване на лечението чрез
оперативна интервенция. Последната, макар и спешна, не е изисквала
незабавното й провеждане /в т.см. св.С. и заключенията на двете СМЕ, както
и обстоятелството, че същата е била планирана за 17.01.2019г., а не за деня на
приема или за следващия ден/, поради което не може да се приеме, че с
осъществения в края на деня на 15.01.2019г. прием и неизвършването на
операцията в същия ден е налице нарушение на чл.82, ал.1, т.1 и т.1а вр. чл.99
Закона за здравето. С оглед на това и изчакването въззивникът да възстанови
здравно-осигурителните си права, както и изискването за заплащане на сумата
от 1 450 лева за медицинските изделия /поставените импланти/, стойността на
които не е поета от НЗОК, не съставлява отказ от предоставяне на лечение.
Настъпилото в резултат от увредата на меките тъкани допълнително
усложнение /появата на фликтени/ правилно е съобразено от лекарите като
риск, налагащ отлагане на операцията.
Самата операция е извършена своевременно от гледна точка на
счупването и в съответствие с установените медицински стандарти,
счупването е зараснало в правилно положение и в обичайния времеви период.
8
Установеното по делото обстоятелство, че единият от поставените
заключващи винтове е надстърчал над костта не води до извод за обратното.
Нито от медицинската документация, нито от показанията на св.С. и св.Дж.,
нито от заключението на единичната и тричленната СМЕ се установява този
винт да е бил причината за изпитваните от въззивника болки и ограничения в
движението на крака. Изрично вещите лица по 3СМЕ сочат, че няма данни в
документацията от извършените прегледи след операцията, в т.ч. и от други
лекари, да са описани оплаквания от болка в областта на по-дългия винт,
индиция за което е и това, че отстраняването му при извършената на
05.11.2019г. операция в МБАЛ „Е.“ е направено едва 11 месеца след първата
операция, както и че след изваждането му въззивникът е продължил да
изпитва същите болки и страдания. Според експертите по-голямата дължина
на винта не е довела до „неточно поставяне на укрепващото устройство“, в
какъвто смисъл са доводите на въззивника, нито това обстоятелство е
допринесло за по-бавното и неправилно заздравяване на счупения крак.
Изложеното в показанията на ангажираната от въззивника свидетелка –
майка му Д. Р. С. за изпитвани от сина й силни болки след операцията и
невъзможност да движи крака е общо, няма твърдения за локализирана болка
или дискомфорт от вътрешната страна на коляното, където би се проявил
проблем от по-дългия винт, а в частта им, в която сочи за изразено мнение от
д-р С. за лошо направена операция – изолирани и неподкрепени от останалия
доказателствен материал.
Съдът намира за недоказани твърденията на въззивника и за
неправомерни действия, довели до по-голяма продължителност на
операцията, обусловила изпитването на допълнителен стрес и притеснения.
Съгласно отразеното в оперативния протокол и неопровергано от останалите
доказателства операцията е продължила около два часа, което е в
съответствие с тежестта на същата. Не се доказва по време на извършването й
да са настъпили усложнения, в това число и да е била забавена поради
счупване на единия от винтовете. Единствените показания в тази насока са на
св.С.а, която няма непосредствени възприятия за този факт, а възпроизвежда
само казаното от сина й, който макар и в съзнание е бил под въздействието на
упойващи вещества и разбираем стрес.
Липсват каквито и да било доказателства, установяващи забавяне в
приключването на операцията и поради факта, че водещият я д-р Дж. е
напуснал операционната преди пациента да бъде зашит, оставяйки направата
само на кожните шевове на лекар-специализант, дори и това поведение на д-р
Дж. да съставлява нарушение на правилата, визирани в точки по 1.3.2.3. -
Извършване на оперативна интервенция от медицинския стандарт
„Ортопедия и травматология“.
Твърдения за настъпили вреди от качеството на работата на
специализанта не са въведени в предмета на спора.
Що се отнася до недиагностицираното разкъсване на бедрения мускул
9
съдът намира, че това обстоятелство е било известно на въззивника още към
момента на завеждане на исковата молба. Въпреки това същото не е част от
фактическите основания на исковата претенция, нито е въведено по реда на
чл.214 ГПК. Това обстоятелство не е част от медицинската интервенция
/извършената операция вр. счупването/, от която твърди, че е претърпял
вреди, нито е относимо към другото твърдяно деликтно поведение на
лекарите – несвоевременното му приемане в клиниката по ортопедия и
забавянето в извършването на операцията. По тези съображения настоящият
състав намира, че поведението на лекарите от ответната болница вр. това
обстоятелство не е част от предмета на спора и предвид диспозитивното
начало в гражданския процес не следва да се обсъжда.
Дори и да не бъде споделен този извод, то от доказателствата по делото,
в частност заключението на 3СМЕ и дадените обяснения от вещите лица в с.з.
се установява, че предвид начина на получаване на травмата и полученото
счупване тази увреда не е можела да бъде констатирана при извършения
първоначален преглед в спешния център, тъй като това не може да се види на
рентгеновата снимка, а симптомите на счупването и руптурата се
припокриват, но въпреки това според вещите лица поставената там гипсова
шина е била достатъчна и за началното лечение на разкъсания мускул. Тази
увреда не е могла да бъде диагностицирана при последващ ортопедичен
преглед или при извършването на операцията вр. счупването, тъй като
достъпът на оператора е от коляното надолу, а не над коляното към бедрото,
където е скъсването.
По гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли като такъв без да е необходимо да обсъжда
ангажираните по делото доказателства за интензитета и обема на
претърпените неимуществени и имуществени вреди, както и дали същите са в
причинна връзка с действията на лекарите от ответната болница.
поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
изхода от спора с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата
МБАЛ „Св. Анна - Варна“ разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 7 800 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260033/12.12.2022г., постановено по гр.д.
№ 912/2020г. по описа на ОС – Варна, при участие на трето лице-помагач
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“.
10
ОСЪЖДА Р. С. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Св.
Анна – Варна“ ЕАД сумата от 7 800 /седем хиляди и осемстотин/ лева,
представляваща направени разноски за въззивното производство, на
основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, при условията на чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11